За душите на нашите деца и степента, в която ги разбираме

Съжалявам, Гост, наложена ти е забрана за публикуване или изпращане на лични съобщения в този форум.

We are sorry, but it seems like you are trying to use wide-open public proxy server. If you are not spammer, abuser, ban avoider or similar, please excuse us - this is done to prevent spamming and abusing the bg-mamma's forums.

[милка]

 Здравейте!
Преди време почти изчетох всичко в темата!
 Тя е като "пилешка супа" за душата.
 Искам само да изкажа очудването си от заключването на една друга тема близка до тази-
БЪЛГАРСКОТО ДЕТЕ- ОБЛЕЧЕНО И НАХРАНЕНО    И НЕОБИЧАНО от Людмил
 Може би думата необичано е стряскаща,  но мисля , че написаното  от Людмил е вярно.
Прочетете я / ако случайно не я махнат/Аз ли греша и не виждам нещата в истинският им вид?

[Queen_of_wind]

Преди време прочетох една книга "Тинейджърът- как да го обичаме истински" .Тази книга ми отвори очите за много неща.Има подобна и за малкото дете.За съжаление не помня кой беше авторът, но ви я препоръчвам.

Ето какво намерих:
Детето - как да го обичаме истински д-р Рос Кембъл


Производител: Нов човек
Категория: Книги » За дома и семейството


Описание:Повечето родители несъмнено обичат децата си и са убедени, че любовта им не се нуждае от доказване. Предпочитат да наблягат на дисциплината и избягват нежността, която излишно разглезва детето. Тогава защо много деца днес не се чувстват напълно обичани и приети от родителите си, защо се възприемат по-скоро като досадна пречка в живота на възрастните! Проблемът според тази книга не е в липсата на любов, а в неумението на родителите да изразят и покажат своята любов на детето си, да му помогнат да усеща постоянно тяхната безусловна любов - и когато са нежни с него, и когато се налага да бъдат по-твърди. Съветите на д-р Кембъл са да се вглеждаме повече в децата си и да разпознаваме по-често техния неизменен въпрос: "Обичаш ли ме?". З...
Още информация...

Описание:Повечето родители несъмнено обичат децата си и са убедени, че любовта им не се нуждае от доказване. Предпочитат да наблягат на дисциплината и избягват нежността, която излишно разглезва детето. Тогава защо много деца днес не се чувстват напълно обичани и приети от родителите си, защо се възприемат по-скоро като досадна пречка в живота на възрастните! Проблемът според тази книга не е в липсата на любов, а в неумението на родителите да изразят и покажат своята любов на детето си, да му помогнат да усеща постоянно тяхната безусловна любов - и когато са нежни с него, и когато се налага да бъдат по-твърди. Съветите на д-р Кембъл са да се вглеждаме повече в децата си и да разпознаваме по-често техния неизменен въпрос: "Обичаш ли ме?". Задават ни го понякога безмълвно чрез цялото си поведение, с всичките си бели и непослушание, когато са опънали нервите ни до скъсване. Питат ни непохватно, с детска наивност, а понякога и с детска жестокост. От нас зависи да ги чуем и да си дадем сметка за онова, което правим. Не се срамувайте да изразявате любовта си, казва д-р Кембъл, стига да знаете как да го направите.   

[Иржи]

Здравейте! Да побутна малко любимата ми темичка!

krissie ,все-още чакаме 10-те правила  Ако имаш време и възможност да ги напишеш, ще ни зарадваш много!

Аз прочетох нещо в едно старо списание, което ми създаде интерес и затова го пускам:

Десет неща, които не бива да казваме на децата си

Разгневени, увлечени от раздразнението, понякога казваме на децата си неща, които самите ние чували често от родителите си. И сме се заривали никога да не повтаряме пред нашите собствени синове и дъщери. За какво става дума?
Някои думи са много по-болезнени, отколкото добрия, благословен от Бога пердах. Има фрази, които нанасят неподозирани травми. "Децата имат някакво шесто чувство, с което улавят скрити послания зад обикновените думи", предупреждават психолозите. Те ни съветват да избягваме следните 10 фрази:

1. Не прави това, ще се нараниш!
"Ще паднеш!", "Спри ще се порежеш!" - обичайни фрази за т.нар. майки-квачки. Те вечно се тревожат и все им се привиждат големи нещастия. Всъщност, те проектират върху детето си собствените си страхове и тревоги, без връзка с реалните опасности. Истината е, че тайничко в себе си не искат детето да се научи отрано да се справя само, защото така ще порасне по-бързо.
В такива случаи е по-добре да кажем: "Можеш да се нараниш."

2. "Ти си направо непоносим!"
Детето се чувства мн. обидено и може да стане още по-агресивно.
По-добре е да кажем:"Не мога да понасям повече да правиш това, ти прекали!"Просто, родителят трябва да умее навреме да казва: "Стига толкова!"

3. "Ти си много лош/а. Не те обичам вече!"
Или:"Ще ме подлудиш!" Това е истински шантаж към детските чувства, при това с двойно въздействие: от една страна, детето се чувства отхвърлено, а от друга - виновно. В известен смисъл родителят внушава на детето, че го обича само, когато е кротко и му се подчинява. И че няма право на грешки. Мн. тежко изискване!
По-добре да се обясни:
"Това, което направи е лошо" или "Не харесвам как се държиш". И в двата случая не отблъскваме детето, а просто не одобряваме неговите действия.

4. "Престани да се пипаш там, това е лошо!"
Не бива да му внушавате, че всичко свързано с гениталните органи, е лошо или мръсно.
По-добре разяснете: "Такива неща не се правят пред други хора". Тонът трябва да  каже, че детето не се държи лошо, а само неподходящо.

5. "Вземи пример от сестра си!"
Първо, детето само трябва да си избира примери за следване, а не родителите му да ги налагат. То има право да си харесва когото иска!

6. "С тебе винаги така се случва!"
Наречията"винаги" и "никога" са прекалено категорични и затова несправедливи. Все пак детето ви не е отвратително 24 часа в денонощието. Определяме им роля, лепваме им етикети и готово! Преставаме да забелязваме, когато се стараят и това ги обезсърчава.....
По-добре е:"Обеща ми да ........."

7. " Внимавай, ако не си послушен, Торбалан ще дойде!"
Защо произнасяме подобни заплахи, след като знаем, че те са лъжливи? Защо трябва да плашим детето, нима това ни доставя удоволствие?
По-добре ще е да го предупредим: "Ако не ме слушаш, страшно ще се ядосам."

8. "Не, не те е страх!"
Като омаловажаваме страховете на своето дете, ние го лишаваме от емоции. Родителите не проумяват как детето им може да се плаши от ескалатор или от тъмния коридор. Искат техният малчуган да е най-силният и най-смелият.Но малкият човек се плаши!
По-добре е да го успокоим:"Не се страхувай, нали аз съм с теб, ще ти помогна." или "И аз като бях малък се страхувах от същото!"

9. "Винаги правиш глупости!"
Когато едно дете все прави пакости, и то все нарочно, то явно смята, че не му се отделя достатъчно внимание. То иска, то има нужда да го гледат, да го обичат точно в този момент. Но съвсем по детски прави точно обратното на онова, което ще предизвика одобрението на родителите.
По-добре е:"Не е нужно да се правиш на глупак, за да те забележим...."

10. "До гуша ни дойде от теб!"
Мнозина го казват, за да накарат детето да осъзнае, че е прекалило.По-добре е да кажем:"Е, сега вече прекали!"Така ще подчертаем, че само в конкретния случай детето е прехвърлило границата, а не, че изобщо "ни е дошло до гуша" от него.

Еми - това е! 

[Галче]

Иржи , дъщеря ми е само на 6 месеца и вече се усещам как й казвам "недей" еди какво си, "ще", т.е. точно първите неподходящи фрази и започнах да ги заменям така. Напримен "недей да се навеждаш, ще паднеш", Когато се навеждаш така, може да паднеш. Да ти кажа, и аз самата се чувствам по-добре по този начин

[ЧеКа]

Аз не бих използвала и повечето от предложените алтернативи. Иначе статията ме подсети за нещо, което ми се иска да споделя.  Малко поразбъркани части от книга, която много харесвам. Преводът е мой и набързо скалъпен. Оправдавам се, ако ви звучи тромаво и не много свързано.


Емоционалните нужди на децата са толкова важни, колкото и техните физически нужди. Една от основните емоционални нужди на всяко дете е да се отнасят с уважение към него.

Родителите често правим грешката да мислим, че щом децата са малки, имат по-малко познания и опит, то те нямат същите чувства като нашите. Децата имат същите чувства като нас, те са и по-чувствителни, и по-уязвими. Същите думи, същите действия, които нараняват нашите чувства, нараняват и техните. Достойнството не е нещо, което придобиваме като възрастни. Всички ние се раждаме с човешко достойнство. Същите думи и действия, които отнемат нашето достойнство, отнемат и детското достойнство.

Едно от най-често срещаните оплаквания, които чувам, е че "днешните деца" нямат уважение към никого и нищо. Как може децата да се държат уважително, ако ние не се отнасяме към тях с уважение. Децата не се раждат, научени да не уважават; това поведение се придобива. Децата имитират родители, членове от семейството, възпитатели, учители, телевизия...

Децата никога не са били особено добри в слушането на възрастните, но никога не пропускат да ги имитират. Децата правят това, което ние правим, не това, което им казваме да правят. Когато ние се отнасяме неуважително към тях, те се научават да се държат неуважително. Учим ги да уважават като сме пример за такова поведение и като им даваме уважението, което ние очакваме. Трябва да станем хората, които искаме нашите деца да бъдат.

Ироничното е, че възрастните често се опитват да учат децата да уважават, докато се отнасят към тях с неуважение. Когато възрастните инструктират децата чрез критики, мъмрене, засрамване, осмиване, заповядване, викане, заплашване и удряне, това наранява децата.

Ако се чудите дали дадени думи са неуважителни към детето, запитайте се "Бих ли казал точно тези думи, с точно тази интонация на мой добър приятел? Ако отговорът е "не", тава е неуважение. Да се отнасяме към децата с уважението, с което се отнасяме към приятелите си, не означава, че трябва да се отнасяме с тях като с възрастни, или да им позволяваме всичко, или никога да не се ядосваме...

[Джи]

Много е хубава тази тема.

Нямах дете, която я започнахте, сега съм във вихъра на нещата, описани тук, със сина си.

Оставам. Ще чета.

[Maria.St]

Малко поразбъркани части от книга, която много харесвам.

Че ка, много ми хареса откъсът. Коя е книгата?

[ЧеКа]

Connection Parenting: Parenting Through Connection Instead of Coercion, Through Love Instead of Fear

А това е друга книга, която също много харесвам: Playful Parenting

[Nadia79]

Момичета, включвам се и аз във вашата прекрасна и полезна тема.
Като начало ще се опитам да изчета всичко.

Синът ми е от трудните характери и имам чуството, че общуването ни е една непрекъсната борба за надмощие, кой ще си наложи мнението.....

Доста книги съм насъбрала за възпитанието на децата, и единствената която намирам за полезна е на Фицхю Додсън, "Изкуството да бъдеш родител", лошото е че не винаги се сещам за съветите, които се дават там.

[Иржи]

Че Ка ,  много ми хареса това което си публикувала!Страшно истински неща са казани в статията! Ще се радвам ако пуснеш още нещо твое любимо и толкова силно, от тези книги, който си посочила!

Gali80 , радвам се, че си съумяла да направиш разликата м/у ""недей да се навеждаш, ще паднеш", Когато се навеждаш така, може да паднеш. ".
На пръв поглед не е нещо съществено, но всъщност се оказва точно обратното. Поздрави за теб! 

[ЧеКа]

Ето още нещо:

Най-голямата емоционална нужда на всяко дете е да има здрава връзка с поне едно човешко същество.

Нашата най-важна роля като родители е да осигурим и поддържаме здрава и силна връзка родител-дете.

Поддържането на връзка е ключът за едно приятно, ефективно родителстване и за оптималното развитие на нашите деца.

Нивото на сътрудничество, което родителите получават от децата си, обикновено е равно на нивото на връзката, която децата усещат с родителите си.

Това, което децата най-много искат и от което най-много имат нужда, е да бъдат с нас и да правят това, което ние правим.

Всяко поведение се предизвиква от нужда. Правим това, което правим, за да посрещаме нуждите си.

Когато нуждите на децата са задоволени и когато нищо не ги наранява, е удоволствие да си с тях. Ако не е така, поведението им ни казва, че имат нужда от нещо.

Понякога децата не могат да идентифицират или изразят с думи от какво имат нужда или какво ги наранява. Децата комуникират за нуждите и болките си чрез поведението си.

Не можем да накараме децата да се държат по-добре, като ги караме да се чувстват зле. Децата се държат добре ако се чувстват добре.

Можем да се научим да декодираме поведението на децата и да отговаряме на нуждите им, вместо да реагираме на поведението им.

Отнема същото време и усилия да посрещнем нуждите на детето, като това да се занимаваме с поведението, причинено от непсрещнатите им нужди.

Единственият конфликт, който съществува между родители и деца, е между стратегиите, които използваме, за да задоволяваме нуждите си.

Дали несъзнателно отглеждаме децата си по начина, по който нашите родители са ни отгледали или съзнателно се опитваме да правим точно обратното, начинът, по който отглеждаме децата си, се влияе от начина, по който ние сме били отгледани.

Отглеждането на децата никога не е било и не е замислено да бъде задача само на един или двама души. Семействата работят най-добре когато нуждите на всеки един са задоволени. Нужно е цяло село, за да бъдат посрещнати нуждите и на децата, и на родителите.

Никога няма да бъдем перфектните родители, отглеждащи перфектни деца, но можем да се научим да го правим по-добре - заради децата ни, заради всички нас.

Никога не е късно да създадем по-здрава връзка с децата си.
 

[Галче]

Че Ка, много хубав откъс, особено това Никога не е късно да създадем по-здрава връзка с децата си.
За съжаление, моята майка доста рано престана с опитите да ме разбере и се отчуждихме. Надявам се след време моята дъщеря да няма повод да каже подобно нещо.

Между другото, Иржи, за пръв път разбрах силата на думите, когато започнах да работя в сферата на продажбите (задаването на отворени въпроси и 80% слушане в един разговор, 20% говорене). Друго, което започнах да казвам на дъщеря ми вместо Не прави това! Защо искаш да направиш това? Е, тя още не може да ми отговори, но нищо не пречи аз да се поупражнявам, докато моите монолози станат диалози

[Aurora]

Че Ка, много хубави откъси, благодаря ти! 
веднага се опитах да направя поръчка на книжките, но нещо срещнах трудност - явно в Amazon не правят доставки до Бг, защото всеки път ми искаха друг адрес?

[Millena]

Че Ка, благодаря, че сподели. Ревютата на книгата звучат супер, непременно ще я прочета!

[Иржи]

Че Ка , много е хубаво! Мерси!   

Gali80 , продължавай в същият дух!Децата растът мн. бързо!

А сега ще ви напиша нещо:

" Неуютен дом. Има родители, които купуват красиви мебели, меки килими, украсяват къщата с цветя, а като бодлив трън поднасят на своите деца лошото си настроение. Те смятат, че вън са длъжни да се сдържат, да бъдат внимателни и любезни, а домът е затова дом, твое убежище, за да дадеш воля на преживяното през деня, да поразпуснеш нервите си. Кой би посмял да ги съди, след като децата са напълно зависими от тях?
Да, зависими са, но не напълно безпомощни пред родителя с вечно лошо настроение, което той пази като ''подарък"за най-близките си. Съществува улицата, кварталната градинка, карето м/у блоковете, където децата побягват от намръщените родители. Там, с приятели, те ще споделят радости и скърби, ще получават насърчение и съвети. Не си даваме сметка, че то се отчуждава от нас, че не ни търси, не споделя. Докато дойде един момент, когато с огорчение възкликваме:
" Аз му трябвам само за да му дам пари и да му създам битови удобства!"
Вярно, ние не сме перпетум мобиле! Все някъде трябва да се отпуснем. Да се отпуснем - да, но не да се разпуснем! Вместо да влетим вкъщи като градоносен облак, можем да се поразходим малко из парка. Да почетем хубава книга, да отидем на кино или просто да поседим в барчето на чаша кафе.
Вярно е, че вечерята ще закъснее, че някои домашни неща ще останат недовършени, но ние ще бъдем с по-ведро настроение, ще изслушаме спокойно децата, ще им разкажем нещо от нашия изминал ден. Ще укрепне приятелството между родител и дете и вкъщи ще разцъфтят най-хубавите цветч в живота - детското доверие и детската бликаща обич."