подсъзнанието може всичко 17

Момичета, искам да ви задам един може би странен за вас въпрос, но от години ме измъчва и не съм намерила отговор. Преди около 7 години и половина работех като учителка в две училища, гимназиален курс, като по същото време защитавах и дипломна работа. Та в един такъв напрегнат ден - сутринта в едното училище - часове с ученици, също така безплатен курс за колегите, който правех доброволно в дупката между моите часове, посещение при рецензента на дипломната ми работа в офиса на фирмата му, и пълен график във второто училище, вечерта намерих в дамската си чанта малко катинарче с ключе вкарано в него.

Мисля (не съм сигурна), че беше отворено. Поиграх си доста да го отварям/затварям и да мисля как е попаднало там. Проблема е, че аз съм открит човек и никога не си вардя нещата - оставях си редовно чантата отворена на бюрото или на стола без значение дали съм в стаята или не. Практически през целият ден чантата ми е била достъпна за поне 100 човека, постоянно отворена. Първо се притесних, че може без да искам сама да съм го пъхнала като съм си събирала бумагите и че някой не е могъл да заключи шкаф/врата, за които отговаря. Но бе странно - аз съм перфекционист, няма начин да не погледна какво пъхам там. А и при такава програма, чантата ми е толкова претъпкана, че старателно редя всичко, за да я затворя (още една причина да седи постоянно отворена през деня). В следващите две седмици старателно разпитвах всички, които са имали достъп до чантата ми в този ден - ученици, колеги, дори служителите във фирмата на рецензента - никой не познаваше катинарчето, нито на някой му е липсвало... Най-много ме притесни една колежка, която се занимава с окултизъм и каза, че става дума за магия. Не беше сигурна каква, но според нея носело нещастие. Настояваше да го хвърля в река и че било грешка изобщо да го докосвам/отварям/затварям. Бившият вече съпруг се зае със задачата, но не мога да съм сигурна дали го е метнал в река или просто го е оставил в офиса си/подарил на колега/задържал сред личните си вещи в мазето....

Въпреки че не съм суеверна, понякога се поддавам на такива мисли. Определено считам, че оттогава се случиха много драстични промени в живота ми - най-хубавите и най-лошите. Почти всичко се сменя на 180 градуса относително често - запознавам се с невероятни хора, после им губя координатите, градя много силни връзки, които в последствие се обръщат в силна омраза; получавам огромни придобивки, но и търпя огромни загуби; родих дете след 9 години борба със стерилитет, но то сега служи като инструмент за шантаж от бившия ми съпруг; дипломирах се, дори докторат изкарах, че и още една магистратура - сега документите ми не се признават; купих си апартамент, но не мога да живея в него - пак сме пред дилемата да си търсим дом; смених си 2 пъти работата и напуснах; започнах бизнес, който тръгна блестящо, срина се, пак тръгна, пак се срина; имах съдружник с който се разбирахме прекрасно, изведнъж станахме на нож и се разделихме много драстично; разведох се с първият си много агресивен съпруг (въпреки че съм възпитана, че жената е длъжна да търпи и бях върл противник на разводите) и се омъжих втори път - отношенията ни са на приливи и отливи; смених държавата, но не мога да се адаптирам... (Между другото, починаха 2 баби и 1 дядо на бившия ми в рамките на следващата една година, които много обичах и уважавах.) Животът ми стана на приливи и отливи, ама в много големи мащаби...

Ето един пример за още една странна промяна - преди отглеждах цветя - моят дом беше като райска градина. При това ги съживих след като бившия ги беше почти убил докато лежах 2 месеца в родилното. След развода всичките набързо умряха. Каквото оцеля, го подарих кое в службата, кое на приятели - белким ги спасят. След това умира всяко растение, което ми подарят. Новият ми съпруг също има много растения в дома си. Откакто живея тук започнаха да умират, при условие, че почти не ги докосвам - само той се грижи за тях, както е било и преди моето идване. За нова година си купихме елха в саксия с връщане в магазина за засаждане след празниците. Всички върнаха зелено дръвче, нашето беше просто сух дръг без нито една игличка. За сватбата ми подариха прекрасна гардения - няколко седмици по-късно я изхвърлихме напълно изсъхнала....

Не знам дали си внушавам или онова катинарче има някакво отношение към живота ми и странните промени в него. Старая се да мисля позитивно и да не допускам черни мисли, но доста често изпадам в депресивни настроения (истината е, че близо 11-те години първи брак бяха кошмарни за мен - бях подложена на огромен физически и психически тормоз, дори на антидепресанти бях доста дълго и не само - доста заболявания натрупах тогава, както и след развода - разцъфнах, все едно се подмладих с 10 години). Като цяло съм интровертен тип - каквото и да ме терзае, никога не показвам на хората, че страдам. Винаги съм мила и лъчезарна. Смея да твърдя, че съм харесвана и обичана личност. Единици ме мразят (знам, че има и такива), но не знам дали някой би ми направил магия.

Мислите ли, че си внушавам или има някакво обяснение за описаното?

Извинявайте, ако въпросът ми е странен!

Миш, няма да видят снимки    

........., с близките ми сме наследници на къща с двор на оживена улица в Добрич /в която не живее никой/. Редовно намирам пред портата хвърлени дребни монети. Слагам ги пред чешмата в двора, но все се чудя, защо и кой ги хвърля.

Не ме разбирайте погрешно с тези снимки, но едва ли някоя от пишещите тук дами би искал някой неин познат или колега да разбере, че си зарежда портмонето със зарядно например  

x-x-x, според мен нещата са такива, каквито ги приемаме, че са.

Аз ще ви върна малко към Сатурновата дупка- продължава и след рожденния ден да знаете. Сторило ми се е, че съм излязла от нея

Сега като си чета писанията назад в темите виждам, че може би твърде много примери давам от личния си живот. Съжалявам, ако на някой му е досадило, но така ми е по-лесно да илюстрирам какво имам предвид.