Мазнини:
Малко химия - мазнината представлява химическо съединение състоящо се от една молекула глицерин към която са прикачени три молекули на мастни киселини. Нещо като буквата Е, където вертикалната част е глицерина, а трите хоризонтални части са мастни киселини. Качествата и вкусът на мазнината се определя от вида и мястото на трите мастни киселини.
Тъй като качествата на мазнините се определят от мастните киселини, а не от глицерина, от сега нататък ще говорим само за тях. Но вие не забравяйте каква е общата молекула.
Мастни киселини:
Мастна киселина представлява една дълга верига от звена СН2 - СН2 - СН2 (средно 16-18) завършваща накрая с карбоксилна група СООН. Чрез тази група киселината се свързва към глицерина.
Видове мастни киселини:
Когато цялата верига е съставена само от звена СН2 - СН2 то мастната киселина е наситена. Такива мазнини са твърди, устойчиви на нагряване и не гранясват. Най-често срещани са палматинова (16:0) и стеаринова (18:0) - 18 въглеродни атома, 0 двойни връзки.
Когато между звената има двойни връзки: СН2 - СН = СН - СН2 - мастната киселина е ненаситена. Двойни връзки може да има на едно или повече места. В зависимост от това киселината бива мононенаситена или полиненаситена.Такива мазнини са течни, някои са течни до -50градуса Целзий. Те са неустойчиви на топлина, светлина и кислород и бързо се окисляват. Пример - блажна боя. Например мононенаситена мастна киселина се окислява 50 пъти по-лесно от наситена.
мононенаситени мастни киселини най-често срещаната е олеиновата к-на. (18:1) 18 въглеродни атома, една двойна връзка. Среща се и палмолеиновата (16:1).
полининаситени мастни киселини могат да бъдат с 2, 3, 4 или 5 двойни връзки. Колкото повече двойни връзки - толково по-нестабилна и лесно гранясваща е мазнината. Типичен представител е линоловата к-на (18:2). Тук има много киселини, на които ще се спрем по-нататък.
Мястото на първата двойна връзка: Качествата на мазнината се променят много в зависимост от това, къде се намира първата двойна връзка, мерено от края на веригата СН2 - СН2. Ако двойната връзка се намира при третия въглероден атом, говорим за Ω-3 (омега 3) мастни киселини, ако е при шестия атом - Ω-6. От посочените по горе киселини с двойни връзки, олеиновата и палмолеиновата са Ω-9 , линоловата е Ω-6. Другите нямат двойни връзки.
За да приключим с химията, която едва ли е любима на всички, ще се опитам да обясня още едно понятие: транс мазнини. Пълното наименование е транс-изомери на ненаситени мастни киселини.
Ако в областта на двойната връзка киселината изглежда така:
Н Н
-С = С- тогава имаме цис-изомер на мастна киселина - повечето мазнини в природата.
Н
-С = С- тогава имаме транс-изомер на мастна киселина. Доста вреден вариант.
Н
Една мазнина може да включва еднакви или различни(много по-често) мастни киселини в молекулата. А една търговска мазнина (олио например) включва смесица от мазнини с различни молекули. Абе, пълна бъркотия!
За сега - толкова. Трябва да поработя за насъщния. При първа възможност продължавам и повече химия няма да има. Продължаваме с биохимия.