Събуждам се в 5,30 - моят син си удря главата в леглото и плаче.
Не зная защо плаче. Той не говори и не може да ми обясни. Може да е сънувал нещо, може да го дразни пижамката или някой звук, на който аз не обръщам внимание.
Опитвам се да гушна и успокоя. Той не понася да го гушкам повече от 2 секунди.
Продължава да плаче и се примъква към стената, където иска да си удари главата отново.
Не, той не ме манипулира. Той има разстройство от аутистичния спектър.
На 6 години е и не говори, не може да се облече сам, но използва компютъра, познава добре улиците, по които минаваме.
Това последното изглежда хубаво, но не винаги е така, защото ако искам да мина по друга улица, той се сърди.
Новите неща го притесняват.
Може да се разплаче от фалшива музика, от това, че убиват мечката в детско филмче или понякога и аз не зная защо, и да се повтори сцената с удрянето на главата. Трудно изтърпява опашка в магазин.
В градинката вчера имаше празник за първи юни. Не го заведох, защото ще се изнерви от силната музика.
Той се радва на децата, но не умее да си играе с тях, защото не говори, защото се страхува от люлки, пързалки и катерушки.
Понякога се поклаща напред-назад, за да се успокоява, и си пее "ЕЕЕЕЕЕЕЕ"
Ако му купя подарък, няма да се зарадва. Играчките, които му харесват, са топки и коли. И си играе с тях, като ги върти около оста им (на колите върти колелцата). Така може да седи с часове и да върти едно и също нещо. Специалистите казват, че това никак не е добре, защото така се затваря в свой измислен свят. Трябва да играе други игри, в които да споделя играчки, да общува.
Той не ходи на детска градина, защото не го искат.
Би било добре за него да е сред активно общуващи деца, за да го стимулират да играе с тях.
Единствената градина, в която биха го взели, е далече в Бояна и там ще бъде в група с други деца като него. Всеки в своя свят, въртящ чинийка или тракащ с вратичката на шкафчето... няма да е от полза за никого.
А когато е спокоен, той се усмихва.
Усмихва се на нещо в своя свят. Показва ми какво иска, като взема ръката ми и я "води" до желаното нещо.
Обича музика и танцува в ритъм. Обича анимационни филми и сам си ги пуска на компютъра.
Обича да гледа как другите деца се люлеят и се пързалят, макар и той да пищи от ужас при опит да го кача на люлка.
Моля модераторите да не ми местят темата в "Деца с увреждания", защото ние там се знаем. Искам да разкажа на останалите.
И не, не събирам пари за лечение, защото за неговият проблем няма нито скъпи лекарства, нито нито операция в чужбина.
Той иска само търпение и разбиране, много работа с логопеди и психолози.
Искам само да кажа - детето ми не е невъзпитано.
То не се тръшка от глезотия или за поредната скъпа играчка.
Когато маха с ръчички като с крилца, това не е повод децата да му се смеят.
Той така показва, че им се радва.
Обяснете на вашите деца, че има и такива като него.
и... честит първи юни!
На всички деца!
Не зная защо плаче. Той не говори и не може да ми обясни. Може да е сънувал нещо, може да го дразни пижамката или някой звук, на който аз не обръщам внимание.
Опитвам се да гушна и успокоя. Той не понася да го гушкам повече от 2 секунди.
Продължава да плаче и се примъква към стената, където иска да си удари главата отново.
Не, той не ме манипулира. Той има разстройство от аутистичния спектър.
На 6 години е и не говори, не може да се облече сам, но използва компютъра, познава добре улиците, по които минаваме.
Това последното изглежда хубаво, но не винаги е така, защото ако искам да мина по друга улица, той се сърди.
Новите неща го притесняват.
Може да се разплаче от фалшива музика, от това, че убиват мечката в детско филмче или понякога и аз не зная защо, и да се повтори сцената с удрянето на главата. Трудно изтърпява опашка в магазин.
В градинката вчера имаше празник за първи юни. Не го заведох, защото ще се изнерви от силната музика.
Той се радва на децата, но не умее да си играе с тях, защото не говори, защото се страхува от люлки, пързалки и катерушки.
Понякога се поклаща напред-назад, за да се успокоява, и си пее "ЕЕЕЕЕЕЕЕ"
Ако му купя подарък, няма да се зарадва. Играчките, които му харесват, са топки и коли. И си играе с тях, като ги върти около оста им (на колите върти колелцата). Така може да седи с часове и да върти едно и също нещо. Специалистите казват, че това никак не е добре, защото така се затваря в свой измислен свят. Трябва да играе други игри, в които да споделя играчки, да общува.
Той не ходи на детска градина, защото не го искат.
Би било добре за него да е сред активно общуващи деца, за да го стимулират да играе с тях.
Единствената градина, в която биха го взели, е далече в Бояна и там ще бъде в група с други деца като него. Всеки в своя свят, въртящ чинийка или тракащ с вратичката на шкафчето... няма да е от полза за никого.
А когато е спокоен, той се усмихва.
Усмихва се на нещо в своя свят. Показва ми какво иска, като взема ръката ми и я "води" до желаното нещо.
Обича музика и танцува в ритъм. Обича анимационни филми и сам си ги пуска на компютъра.
Обича да гледа как другите деца се люлеят и се пързалят, макар и той да пищи от ужас при опит да го кача на люлка.
Моля модераторите да не ми местят темата в "Деца с увреждания", защото ние там се знаем. Искам да разкажа на останалите.
И не, не събирам пари за лечение, защото за неговият проблем няма нито скъпи лекарства, нито нито операция в чужбина.
Той иска само търпение и разбиране, много работа с логопеди и психолози.
Искам само да кажа - детето ми не е невъзпитано.
То не се тръшка от глезотия или за поредната скъпа играчка.
Когато маха с ръчички като с крилца, това не е повод децата да му се смеят.
Той така показва, че им се радва.
Обяснете на вашите деца, че има и такива като него.
и... честит първи юни!
На всички деца!
