Не съм добър човек, не съм.
Говоря за любов, а в себе си съм влюбен.
Започвам да забравям вкуса на хляба труден
И рядко чужда болка сепва моя сън.
Г. Константинов
Здравейте приятели,
Пиша Ви това писмо, защото искам да ви кажа с него, че ви обичам и вярвам във вас. Така, както ми се иска да обичам човека въобще, но ми е все по-трудно да го правя. Снощи зяпах телевизия – новини, мюзик айдъл, реклами – обичайния мишмаш. И тогава нещо се случи. Видях едни детски очи, които докоснаха сърцето ми. Очите на малкия Горан Димитров от Варна. Не познавам това дете, но много бих искала да е обратното. Той е болен от рядко срещан тумор, в момента е на химиотерапия и за да оживее се нуждае от спешна операция в чужбина. Знам, че
всичко това звучи тривиално. Такива черни новини ни заливат постоянно и нашите рецептори отдавна са претръпнали за тях. Ще кажете: „Какво е различното? Защо ни спамваш с тия глупости?”
Различни са очите на Горан. Това дете не молеше за помощ. В погледа му имаше толкова сила и достойнство, такова спокойствие пред това, което му поднася съдбата. Аз съм сигурна, че той, приятели мои, е постигнал това състояние на духа, което ние и след 50 години медитация и тренировки няма да имаме.. Горан тренира карате киокушин. Не просто тренира, а е шампион. На пет е спечелил първия си златен медал. Когато репортерът го попита какво иска, Горан каза, че мечтата му е да може пак да тренира. А вие за какво мечтаете?
Истината е, че това писмо не е за Горан, не е и за вас, а е за мен.. Проследих всичко, което се случи в главата и сърцето ми след този репортаж и мога да ви уверя, че се е случвало многократно. Аз не съм човек, който пуска смс-и за любимите си изпълнители, не чета подобни писма и рядко давам някой лев за благотворителност. Защо ли? Защото просто това се случва някъде извън мен. Светът е пълен с хора, които се нуждаят от помощ. Къде ти в мене сила да оправям света. Та аз не мога да се справя със собственото си сърце и душа.
Горан се нуждае от 100 000 евро. Първата ми мисъл беше, че това са много пари. Но помислете - как ще ви изглежда тази сума, ако се раздели на 10 000 души? Ние не сме съвършени. Всеки от нас има поне по един вреден навик, с който се заканва да се справи от години, но все отлага във времето. Някои пушат твърде много, други пият по една бира в повечко, а аз съм се пристрастила към колата. И приятели мой, сега е моментът да направим нещо за себе си. Не за Горан, а за себе си. Ако всеки от нас пие само за седмица по една бира по-малко или намали
цигарите с една кутия и внесе парите за този вреден навик на сметката на Горан, ние не само ще спасим това дете, но със сигурност ще бъдем по-здрави и по-щастливи. Защото вредните навици имат свойството често да ни напомнят за себе си. И всеки път, когато това се случи, мисълта, че сте дали шанс на това дете да се спаси, ще сгрява сърцето ви.
Снощи си легнах с мисълта, че Горан сигурно няма много шансове. Парите трябва да се съберат бързо. Криза е. Той е на химиотерапия и не се знае какво става в малкия му организъм. Пък и дори да се спаси, колко ли други такива има като него. И тогава една коварна мисъл се прокрадна „Ами ако беше моето дете, какво щях да направя тогава?” И знаете ли, почти като рефлекс, изкочи една увереност, че винаги може нещо да направиш, стига де не искаш да стоиш безучастен. И ето тази сутрин аз реших да ви напиша това писмо и да внеса сумата за моя
вреден навик на сметката на Горан. И знаете ли, случи се чудо, защото неговата сила сякаш преля в мен.
Сега аз се чувствам по-силна, по-отговорна за своите мисли, чувства и действия и искрено ви пожелавам това да се случи и с вас. Защото е крайно време да повярваме, че това да живеем по-добре, по-щастливо и по-богато зависи от всеки един от нас. Така и скапаната ни държава може да не бъде толкова скапана, мръсният ни град да стане по-малко мръсен, а ние да се превърнем в граждани, а не в индивиди, затворени в малките си черупки, където се чувстват единствено сигурни.
Затова нека помогнем на Горан. Не утре, не някой друг път, а днес. Нека всеки внесе на тази банкова сметка
БАНКОВИ СМЕТКИ В БАНКА ДСК ЕАД:
ГОРАН КОСТАДИНОВ ДИМИТРОВ
IBAN BG 29 STSA 93 00 00 17 049 161 – В ЛЕВА
IBAN BG 06 STSA 93 00 00 17 049 187 – В ЕВРО
BICCODE STSABGSF
сумата на своя вреден навик и да благодари на Горан, че ни помага да бъдем по-добри. Защото това дете наистина заслужава нашата благодарност.
Препратете това писмо на толкова хора, колкото считате за свои приятели. И направете каквото е по-силите ви, за да станат повече хора съпричастни към малката ни кауза. Така ще се почувствате силни и ще разберете, че можете, стига да поискате.
Благодаря ти, Горане.
Неда Филчева