Подкрепете активното естествено раждане в БГ!

Подкрепете активното естествено раждане като подпишете петицията!

Не призоваваме всички да раждат естествено на всяка цена. Става дума за правото на жената да бъде активна страна по време на раждането на своето дете, за правото на информиран избор, за осъвременяване на практиките и отпадане на доказано вредните такива, за партньорски и коректни отношения между лекарите и пациентите и насърчаване на естественото раждане винаги, когато това е възможно.

Исканията на петицията са основани на официални и значими публикации, документи и изследвания в областта на майчиното здравеопазване.

Нормализирането на процеса на раждане и подобряването на майчиното и детското здравеопазване е наше право. Но за да се случи промяната, трябва да я поискаме!

Петиция в подкрепа на активното естествено раждане
и за подобряване на качеството на медицинските услуги в областта на акушерството и гинекологията

До

Д-р Евгений Желев, министър на здравеопазването
Д-р Румяна Тодорова, директор на Националната здравноосигурителна каса
Г-жа Ширин Местан, председател на Държавната агенция за закрила правата на детето
Г-н Георги Пирински, председател на Народното събрание
Г-н Борислав Китов, председател на Комисията по здравеопазването към Народното събрание

Национален център по опазване на общественото здраве
Национално сдружение на общопрактикуващите лекари в България
Национално сдружение “Педиатри специалисти от извънболничната помощ”
Асоциация на българските акушер-гинеколози
Българска педиатрична асоциация
Българско дружество по акушерство и гинекология
Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи
Българска асоциация за закрила на пациентите
Всички медии

Уважаеми госпожи и господа,

Обръщаме се към Вас с апел за промяна на майчиното и детското здравеопазване. През последното десетилетие акушерките, лекарите и жените в детеродна възраст станаха по-зависими от технологиите по отношение на бременността и раждането. Загрижени сме за нарастването на медицинските интервенции при нискорисковите раждания, както и за увеличения процент раждания чрез цезарово сечение. Не без значение е фактът, че потенциалният ефект от медицински интервенции по време на нормално протичащ родов процес върху майките, бебетата, семействата и обществото не е систематично изследван. Същевременно трябва да споменем, че съвременните научни изследвания и практики в развитите държави, както и препоръките на Световната здравна организация и други здравни организации, се различават значително от действащите в момента практики и процедури на родилната и следродилна помощ у нас. Не на последно място - исканията ни биха намалили разходите за медикаменти, ненужни лекарски интервенции и болничен престой.

Настояваме за:

1. Медицински стандарт. Да бъде възприет медицински стандарт, който да отразява най-добрите световни практики в предродилната, родилната и следродилната помощ и да е съгласуван с представителните асоциации на родителите[25]. Медицинският стандарт следва да включва измерими показатели за качеството на предоставяната родилна помощ. Основен принцип на медицинския стандарт да бъде: „Майката и детето са центърът на предоставяната родилна помощ. Целта на родилната помощ е да осигури здравето на майката и детето посредством възможно най-малката намеса, която е съвместима със сигурността.” Да бъде извършван независим годишен одит на родилните и детските отделения за качеството на предоставените услуги, чиито резултати да се публикуват. Да бъдат провеждани регулярни проучвания на удовлетвореността на родителите, включително от различните етнически малцинства, от предоставената им родилна помощ, чиито резултати също да се публикуват.

Всяко родилно отделение следва да достига поне следните показатели за качество на предоставяната родилна помощ:

Раждането да се предизвиква медикаментозно в не повече от 10% от всички случаи [11], [30].
Раждането да се ускорява медикаментозно в не повече от 10% от всички случаи.
Епизиотомия да сe извършва при не повече от 5% от всички родоразрешения [3], [11], [18].
Секцио да се извършва в най-много 10-15% от всички случаи [8], [11], [18], [30].
Вагинално раждане след секцио да се провежда при поне 30% от всички раждания след първо секцио [7], [9], [12], [13], [14], [15], [16], [17], [21], [23].

2. Женска консултация. Женската консултация да включва специална физическа и емоционална подготовка за раждането, чиeто мото да бъде „Раждането е нормален, естествен и здравословен процес” [5, p.22]. Жените да бъдат насърчавани да родят нормално, включително и след предишно оперативно раждане, ако нямат изрични противопоказания за вагинално раждане.

3. План за раждане и информирано съгласие. Да бъде възприета практиката за изготвяне на план за раждането, в който родителите да вземат решения по редица въпроси още преди постъпване в родилното отделение. Информираното съгласие да стане част от документите за постъпване в родилно отделение, издавани от лекаря, следил бременността, така че родилката да се е запознала задълбочено и спокойно с него. Всички отклонения от нормалния процес на бременността, раждането и следродилния период, необходимостта и рисковете на предлаганите медицински интервенции (вкл. тестове и наблюдение) да бъдат подробно разяснявани, за да могат бъдещите родители да бъдат активна страна във взимането на решенията, които ги касаят и да могат информирано да поемат отговорността за тях [1],[6],[20]. Всички процедури (ваксини, антибиотици, вземане на кръв за различни тестове и др.), които трябва да се направят на бебето, да бъдат разяснявани на майката и да не бъдат извършвани без нейното съгласие [1],[6].

4. Място за раждане. Да бъде осигурена възможност за избор на мястото за раждане – в родилно отделение, водено от лекар, в родилен център, водено от акушерка или у дома с медицински персонал. Този избор да се уреди законово, да се изгради съответната инфраструктура за минимизиране на риска и да се осигури подготовка на медицинския персонал.

5. Условия в родилния дом. Да бъде осигурена атмосфера за раждане, която предразполага жената да се чувства спокойна и защитена [2, pp.12-13]. Бащата и други лица по желание на майката, които ще осигурят емоционална и физическа подкрепа, да могат да присъстват по време на раждането и следродилния период без допълнително заплащане. Медицинският персонал да бъде сведен до минимум и да се държи почтително, любезно и приветливо с родилката [2, pp.13]. Да се осигури професионална психологическа помощ във всички родилни отделения. Студенти и стажанти да присъстват само при изрично съгласие на родилката. Да бъдат прилагани нелекарствени болкоуспокояващи методи при желание на родилката [2, pp.13-14]. По време на целия родов процес, включително във фазата на изгонването, жената да бъде насърчавана да заема позицията, в която тя се чувства най-удобно [2, pp.14]. Да бъдат осигурени помощни средства за заемане на най-удобната поза.

6. Започване на раждането. Раждането да се възприема нискорисково, ако е започнало между 37 и 41 завършени гестационни седмици и бременността е преминала без усложнения. Предизвикване на раждането да се предлага на жените едва след 41-та седмица [5, p.238],[20, p.38],[32, p.31] а от 42-та седмица за жените, които отказват предизвикване на раждането, се предлага учестено наблюдение, което се състои в кардиотокография и ултразвукова оценка на околоплодните води поне два пъти седмично [20, p.38]. При спонтанно спукване на околоплодния мехур раждането да се предизвика едва след 48 часа наблюдение [2, p.20], [5, p.205]. Преди формално предизвикване на раждането на жените да се предлага вагинален преглед за отлепяне на мехура [5, p.235].

7. Минимизиране на намесата. При нормално протичане на родовия процес да не се извършват рутинни процедури, чиято ефективност и/или безопасност не е подкрепена от научни изследвания, освен по изрични медицински показания или по желание на родилката [2, p.8], [19, p.24], [25, p.6 (2.4.)]:

хигиенните процедури (обръсване, клизма) [2, pp.8-9], [4, p.33S-34S], [5, ch. 29, p.258-259], [10, ch.5, par. “Initial assessment”], [30, p.D3];
въздържането от храна и течности [2, pp.9-10], [4, p.36S-38S], [5, ch. 29, p.259-262], [10, ch.5, par. “Nutrition and Hydration”], [19, p.18], [26, p.63-66], [30, p.D6];
твърде чести вагинални прегледи [2, p.21], [5, ch. 31, p.285], [19, p.27], [26, p.46-47], [30, p.D8];
болкоуспокояващи медикаменти [2, pp.14-16], [4, p.65S-73S], [5, ch. 34, p.323-328], [10, ch.”Pain during labor”], [19, p.20-21], [26, p.36-38];
продължително електронното наблюдение на плода [2, pp.16-18], [4, pp.39S-42S], [5, ch. 30, pp.270-275], [10, ch.5, “Fetal heart rate surveillance”], [19, p.28], [26, pp.40-43];
спукване на околоплодния мехур [2, p.22], [4, p.38S-39S], [10, appendix 2], [19, p.27], [26, p.50-53];
предизвикване и ускоряване на родилния процес, вкл. плацентарния период [2, pp.22-24, 29, 31-32], [4, p.42S-45S], [5, ch. 32, pp.292-294, ch. 33, 305-306], [10, ch.5, “Birth and Immediately Following”], [19, pp.27, 34 (1.8.6.)], [26, pp.74-76];
епизиотомия [2, pp.27-28], [4, pp.45S-48S], [5, ch. 32, pp.295-297], [10, ch.5 “Episiotomy”], [19, pp.31 (1.7.13)], [30, D10];
диктуване на напъните [2, pp.24-26], [5, ch. 32, pp.290-291], [19, p.31(1.7.8-9)], [26, pp.68-69], [30, p.D10];
избутване на плода [2, p.25].

8. Хуманно отношение към бебето и майката. Ако състоянието на бебето не изисква спешна медицинска намеса или ако майката не изрази желание за противното, имаме следните изисквания:

пъпната връв да се отрязва след като спре да пулсира [26, pp. 32-33];
да не се извършва рутинна аспирация на новороденото. При наличие на мекониум в околоплодната течност да не се извършват рутинна ендотрахеална интубация и аспирация [5, pp.421-422], [27];
верниксът да не се измива [26, D19];
бебето да се поставя върху майката веднага след раждането и кърменето да започне при първо желание от страна на бебето, [5, p.441], [10, p.7.13], [24], [28], [29], [31, p.32];
майките да бъдат насърчавани да кърмят бебетата си при всяко тяхно поискване [5, p.445], [10, p.7.13], [24],[28],[29];
да се оказва подкрепа и физическа помощ на майките, преминали оперативно раждане, за да започнат кърменето възможно най-скоро [24],[28],[29];
адаптирано мляко и вода да не се дават, освен по медицински показатели [5, p.445], [10, p.7.22], [24],[28],[29];
родилните и детските отделения да бъдат сертифицирани по програмата на УНИЦЕФ „Болници - приятели на бебето”;
бебетата да не се отделят от майките през целия болничен престой, включително и след оперативно раждане [5, pp. 429-430],[10, p.5.24] [31, p.33];
да отпадне задължителният болничен престой от 3 дни след раждането; да има възможност за амбулаторно раждане [5, pp. 434], [31,p.53].

Родителите да бъдат насърчавани да се запознаят с бебетата с увреждания и да ги приемат.

На родителите да бъде позволено да се сбогуват с техните мъртвородени или починали деца и да ги погребат според техните обичаи.

9. Осъвременяване на практиките и обучението. Настояваме за преразглеждане на преподавания в университетите материал в съответствие с най-добрите световни практики и научни достижения; квалификационни и опресняващи курсове за медицинския персонал през редовни интервали от време (напр. на 2 години); включване на курсове по комуникационни умения, психологическа подкрепа и немедикаментозно управление на болката. Обмен на знания с чуждестранни университети, болници и родилни центрове.

Основни източници

Mожете да подпишете петицията на: http://estestveno.com/index.php?pageid=2&langid=0&itemid=1501&cid=1504

За повече информация за кампанията в подкрепа на на активното естествено раждане и за подобряване на качеството на медицинските услуги в областта на акушерството и гинекологията четете тук.
Можете да подкрепите кампанията и като изпратите тази информацията на всички Ваши познати, които имат отношение, и ги помолите те от своя страна да направят същото.

Благодарим ви!

Петък, 03 Септември 2010, 08:32