Германската Нова Медицина на д-р Хамер 2

Искам да ви разкажа един пример,който до сега не можех да си обесня с някаква зависимост,но ми се струваше необичайно всичко да се дължи на случайности.
Преди около 2 г. майка ми,която се грижеше за моят син преживя силен шок при едно падане на нея и детето.След инцидента нямаше сериозни наранявания освен счупени 2 зъба на малкия и охлузвания по нейното лице,но тя го преживя с много силна уплаха.След около полвин година на нея и откриха бучка в лявата гърда(тя е десничар).Решиха да я премахнат оперативно,но беше преди коледа и отложиха операцията с около 2-3 седмици-време в което тя направо се измъчи от тревога какво ще се случи с нея след това.Ноща преди самата операция тя вдигна високо кръвно и сутринта усети проблем в окото. Установиха че има отлепване на ретината.(След операцията - добр.образование ,а с окото проблема отшумя от самосебе си )
Историята продължи с това,че аз също изживявайки страхове за нея и състоянието и започнах да се чувствам зле и да усещам болки в яйчниците и проблеми с цикъла,след като отидох на лекар ми бе открита 6 см. киста на левият яйчник(аз също съм десничар).За мое щастие малко след това се оказа,че съм бременна и след 4 мес. нямаше и следа от нея.
Мисля,че всичко е вече зад гърбът ни и успешно сме разрешили нашите конфликти,но сега се чувствам много по-спокойна изяснявайки си взаимовръзката между събитията и нашите състояния.

На сайта, който ви дадох съм качила и моя превод на Рака на дебелото черво, тъй като предишният вариант имаше съществени неточности в превода. Може да го видите.

А утре ще кача за Простатата и за Тестисите, защото в момента имам някакъв проблем с конвертирането в pdf формат, а искам да е в такъв.

nenaatoa
Поzдравления zа упоритостта ти и труда,който полагаШ   
Аz обаче не мога да вляzа в тоzи сайт нито с парола,нито сьс собствена регистрация....Би ли копирала текстовете тук в темата,zа да ги видя?

Искам да попитам кьде сме сложили таблицата? Някьде я бяхме копирали...

snujolin
Раzкаzаното от теб покаzва типичното протичане на двете фаzи на конфликтите. 


Грейс,
Трябва да погледнеШ какво отговаря на кожата.Най вьнШният слой...или неЩо ни липсва или искаме да го отбльснем...
Мьчи ли се детето?

  нямам идея защо не можеш....    snujolin влезе без проблем и си копира всичко....
но за теб ще копирам и трите превода.

Добавила съм някои пояснения за частите на дебелото и тънкото черво.




СБС – СМИСЛЕНА БИОЛОГИЧНА СПЕЦИАЛНА ПРОГРАМА НА ПРИРОДАТА



СБС – Дебело черво

Статия от д-р Р. Г. Хамер




Ракът на червата принадлежи към вътрешният зародишен слой или ендодерма. Управляващият контролен център се намира в мозъчния ствол, затова и туморите (от аденоклетъчен тип – жлезист тумор) се появяват по време на активната фаза на конфликта.

Рак на колон, сигмоид и ректум (ендодерма)

Дебелото черво се разделя условно на три части: сляпо (caecum), ободно (colon) и право черво (rectum).
Ободното, наречено още колон, се дели от своя страна на четири части: възходящо, напречно, низходящо  и сигмоидно.

Контролираните от мозъчния ствол аденокарциноми се развиват в храносмилателната система, когато не можем да погълнем, преглътнем, смелим или изхвърлим един „залък” (хапка). На еволюционно ниво това са древни биологични конфликти, еднакво приложими за хора и животни. Животните все още преживяват такива конфликти в реални условия, докато ние, хората, ги изстрадваме по един „културен” или дори параноичен начин. Ние сме в състояние да възприемем пари, дялове или работа като залък и да преживеем биологичен конфликт, когато ги загубим. В контекста на природата, банкнотите биха били определени като напълно безсилни.

За животните залък, който не може да бъде преглътнат или смлян, е реално парче храна. Например, едно животно може да има конфликт на „несмилаем залък”, когато парче кост е преглътнато малко по-лакомо и засяда в червата, причинявайки болка. Едновременно с болката се активира Специална Биологична Програма с чревен тумор (карфиолоподобен компактен тумор), който расте към устата („срещу течението”, както бихме се изразили за река).

Туморът продължава да нараства, докато конфликтът е активен. Едновременно с това се размножава туберкулозна микобактерия в кръвта, със същата скорост – при положение, че пациентът има в организма си поне една единствена такава – в Природата присъствието на туберкулозна бактерия се приема за даденост. По време на активната фаза се произвеждат талкова бактерии, колкото ще са нужни по-късно, по време на лечебната фаза, за да разградят тумора.

Биологичната цел на този тумор е да осигури достатъчно количество храносмилателен сок, който да направи залъка по-малък, така че да може да премине нататък (подобно на кубче лед, поставено в топла вода). В момента, в който залъкът премине е налице конфликтолиза (разрешение на конфликта). Туморът, който вече няма никакъв смисъл, вече е разрушен (казеиран – виж СБС на яйчника) чрез туберкулоза – с помощта на микобактерия и гъби – и евентуално изчезва. По този начин е завършена Смислената Специална Биологична Програма.
Някой би могъл да попита какво е „злокачественото” на всичко това? Отговорът е: абсолютно нищо! Защото всичко, което Майката Природа прави е добро, качествено. Само ние, хората сме „злокачествено невежи”.

Винаги сме си представяли микробите като огромна вражеска Армада, която трябва да бъде сразена от имунната система. Това е неправилно схващане, защото микробите никога не са били наши врагове, напротив – те са неотлъчни наши приятели и помощници, които ние, в нашата глупост, почти сме изтребили.

Разбира се за нас, хората, един такъв несмилаем залък вече не е храната, а може да бъде колата, къщата, наследство, провален бизнес, загубено съдебно дело, работното място или нещо подобно. Но въпреки това, ние реагираме по същия биологично-архаичен начин, като че ли става въпрос за залък храна, който причинява нашия „несмилаем конфликт”.

В случая на рак на дебелото черво този биологичен конфликт е всъщност:
•   Грозен, несмилаем гняв (засяга колона);
•   Грозен, коварен, мръсно-„лайнян конфликт” (засяга ректума);
•   Грозен безчестен „лайнян конфликт” (засяга сигмоида).

Затова пациентът трябва да се научи да превежда конфликтите си на биологичен език. За да разберем тези древни биологични конфликти, трябва да ги осмислим на еволюционно ниво, във връзка с изявата на органите.


Карцином на небцето

Например, един човек си мисли, че е спечелил от лотарията и затова вече е поканил всичките си приятели и роднини, когато се оказва, че лотарийният билет е невалиден. Това е така да се каже почти да си „сграбчил лотарийната печалба-залък”, но в крайна сметка трябва да я отстъпиш. Разбира се, едно куче не би се интересувало от печалба – то би подушило банкнотите и би си помислило: „това не струва”. Но за едно човешко същество, което би могло да си купи хиляди неща с тях, това е ценен „залък” и човек, който е преживял този „не мога да хвана залъка”-конфликт, би развил карцином на небцето (докато кучето би получило такъв тумор само ако му се отнеме реално парче храна).

Друг пример, който може да се даде, е за пациент, преживяващ конфликт на неусвояване, тъй като току-що е „преглътнал залъка”, но не е в състояние да го „смели”. Например, тъкмо си е купил къща и внезапно разбира, че договорът за покупко-продажба е невалиден, че е бил измамен и сега губи къщата.

Затова пациентът трябва да се научи да разпознава ДХС-ма – този точно определен момент във времето, както и разбира се, съответното конфликтно съдържание. Тогава ще види – приятно изненадан – че е налице една ясна система на място. Няма нужда вече от паника, защото той не само е в състояние вече да разбере основната причина за симптомите си, но и целия поток от събития.

Пълна глупост и средновековен догматизъм е да се мисли, че мигриращите ракови клетки, на тяхното ненаблюдавано все още мигриране чрез кръвта, биха могли да мутират в друг клетъчен тип. Като например, ракова клетка от дебелото черво (ендодермата - управлявана от мозъчния ствол), която формира карфиолоподобен тумор, се представя, че изведнъж отпътува към костите (мезодерма – управлявана от главния мозък), причинявайки тъканна загуба. Едно такова предположение не е нищо друго, освен фантастична приказка.

Това, което лекарите наричат „метастази” са всъщност нови тумори, възникнали от нови конфликтни шокове – основно от ятрогенни (причинени от лекаря) диагнози и прогнозни шокове. Никой изследовател досега не е бил в състояние да открие ракова клетка в артериалната кръв на раково болен пациент, защото това е мястото, където биха се открили обикновено – плувайки в периферния кръвен поток на тялото.

Перитонеален карцином (мезодерма)            

В момента, в който на пациент е казано, че има рак на червата, който трябва да се оперира, той обикновено преживява два нови конфликта:
1.   Мисловна атака срещу корема, който ще бъде разрязан (такъв биологичен конфликт причинява перитонеален мезотелиом – вид тумор на тъкан от мезодермален произход.
2.   Неизменно карцином на черния дроб винаги вдясно дорзално (откъм гърба).

Последното изразява биологичния страх, че поради тумора вече няма да може да преминава храна през червата, т.е. пациентът преживява архаичния страх от буквално умиране от глад. Тази представа може също да ускори и паниката от възникналия илеус (механична чревна обструкция, т.е. запушване на червата).

Ако мине известно време между диагнозата и фактическата операция, хирургът обикновено открива пръчковидни (подобни на въже) „метастази” по перинуема; ако е направен ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) на черния дроб преди или след операцията, хирургът ще открие и гореспоменатите отделни възли по повърхността на черния дроб дорзално вдясно. За съжаление, има много примери за такива пациенти, които са обявявани за „нелечим и безнадежден случай”.

Формално погледнато, теорията за „метастазите” е стандартна медицинска доктрина, която обаче сме в състояние да преустроим систематично, логично и биологично. Осъзнаваме, че пациентът получава нов рак в резултат на ятрогенно усилени конфликти, преживяни от неочакваната диагноза и несъмнената нужда от операция. Поради непознаване на истинските причини, хирурзите често премахват възлите по черния дроб, както и колкото се може повече от „перитонеалните метастази”. След операцията пациентът смята, че вече е „свободен от страданията си” и като знак за разрешаване на конфликта „коремна атака”, развива асцит (ефузия в коремната кухина) като знак за излекуване. Този момент хирурзите и онколозите интерпретират като началото на края, но всъщност нито един от тях няма никакво разбиране за биологичните причинно-следствени връзки. От този момент нататък пациентът попада в омагьосан кръг и всичко, което се „случва” по отношение на дебелото черво, само ускорява възобновяването на чернодробния карцином.

Фактът, че се предизвиква втори или трети карцином, тук не се обсъжда – само тяхната интерпретация, тъй като е некоректно спрямо пациента.
И така, стигнахме до въпроса за истинското биологично значение на такива тумори.

Тези тумори изобщо не са безсмислени, напротив, те имат много специална задача. Когато „залъкът” е вече „заседнал” в червата – което значи, че е бил преглътнат, но не може да се смели, защото е твърде голям – се формира тумор. Един такъв тумор се състои от „еднократни” чревни клетки (които се използват само веднъж), чиято цел е да произведат много храносмилателен сок, който да направи „залъка” смилаем, така че да може да премине нататък.

Позовавайки се на знанието за Германската Нова Медицина, трябва да помислим над това какво да направим в случаите, при които чревната обструкция заплашва да блокира дебелото черво. Определено е препоръчително да се направи превантивна операция. Нищо друго, обаче, тъй като в момента на разрешаване на конфликта СБС превключва естествено на лечебна фаза.

По време на лечебната фаза се активират микобактериите, за да разложат тумора (при условие, че пациентът има налични такива в момента на ДХС, иначе биха били безполезни). Процесът на разграждане често е придружен с иницидентно кървене. След три или четири месеца на мястото, където е бил туморът, ще има само белек. Това прави Природата най-добрият хирург на света! Ако пациенът няма никакви микобактерии, то може да обмисли хирургическо премахване на тумора. Това има смисъл единствено ако съответният конфликт е бил решен.

Рак на тънкото черво

Тънкото черво се разделя на три части: 1) дванадесетопръстник - duodenum; 2) празно черво - jejunum; и 3) хълбочно черво – ileum. Празното и хълбочното черво носят общото название мезентериално тънко черво.

Ракът на тънкото черво (по-точно на мезентериалното тънко черво) се управлява от мозъчния ствол. Конфликтът е или „неспособност за смилане на залъка”, или конфликт на „несмилаем гняв” с допълнителен аспект – глад. Лечебната фаза на рака  на илеума, по време на която мукозната мембрана и кръвта се изпълват с изпражнения, е известна още като Болест на Крон.


Улцерозен колит

Улцерозният колит е хронично възпалително заболяване на дебелото черво и ректума, с предимно хроничнорецидивиращ ход. Характеризира се с повърхностни кървящи разязвания и дифузно кървене от лигавицата на червото.

Ако човек страда от улцерозен колит, то той е вече в лечебната фаза на широко растящ чревен карцином от резорбтивен вид. („Улцерозен колит” е всъщност неправилен термин за повтарящи се туберкулозни лечебни периоди на постоянно повтарящи се конфликти). Конфликтът винаги е свързан с „грозни” теми, които не могат да се абсорбират или асимилират, рефлектирайки върху функцията на червата да абсорбират хранителни вещества в кръвната и лимфна циркулация.

Пациентът преживява по всяко време повтаряне на конфликта, което се смята от лекарите за „ремисия”, а последващата лечебна фаза е наречена „болест” – улцерозен колит. Клиничните симптоми на тази лечебна фаза са: диария, мукозни кожни частици и кръв в изпражненията, нощни изпотявания – но добър апетит. Терапията е: разбиране на основния конфликт, така че повтарянията да се избегнат.



Ректални абцеси

Това е специфичен случай, при който се наблюдава компактен тумор, растящ под основния ректален люспест епител на мукусната мембрана. Той се напипва, но не може да се види. Когато туморът под ректалната мукоза (лигавица) се премахне чрез казеация, тогава си имаме работа с полу мукозални абцеси. Много от тези абцеси обикновено се считат за „хемороиди” и се обозначават като параанални абцеси.


Рак на ректума (ектодерма)

Ракът на ректума, който принадлежи към външния зародишен слой (церебрум – главен мозък) формира по-скоро улцери, отколкото тумори по време на активната фаза на конфликта. По това време улцерите (язви, разязвания; нарича се още улкус) никога не кървят, нито причиняват спазъм или болка. След разрешението на конфликта те се запълват, възстановяват се чрез подуване и обикновено се образуват плътни хемороиди, придружени с кървене, хиперстезия (свръх чевствителност) и болка. Със „Синдром” (задържане на вода) тези симптоми са практически жестоки. Болката е причинена от мускулен спазъм!

Докато при конфликтите, свързани с мозъчния ствол полярността на тялото (дали сме ляво или дясно ориентирани) не е от значение, тя е от изключителна важност при отношенията с главния и с малкия мозък. Много важно тук е и актуалното хормонално състояние, т.е. менопауза, противозачатъчни хапчета и т.н.

С един лесен тест можем да определим дали някой е десняк или левак – деснякът ще постави дясната си ръка отгоре, когато ръкопляска, а при левака е обратното. Нещо повече, при леворъките хора конфликтите се преместват към срещуположната мозъчна хемисфера (т.е. вместо ректален улцер, ще има стомашна язва или язва на жлъчния канал).

Много тумори се откриват, когато вече са в лечебната фаза, защото именно през този период  те причиняват най-много дискомфорт. Тук се включват и туморите на червата, които най-лесно се откриват, когато започнат да кървят. Лекарите определят тези симптоми като рак.

Досега не сме имали някаква реална представа за причината за туморите, нито сме съзнавали основната причинна връзка, нито най-важното – еволюционния произход на нашите биологични конфликтни програми. Това е така, защото поради невежество винаги сме твърдяли, че ракът е един „злокачествен, див, случаен и неконтролируем” процес.

Това е напълно погрешно! Според „Квинтесенцията” на Петия Биологичен Природен Закон, такова явление като рак е и винаги е било Смислена Биологична Специална Програма на Природата.

Източник:  http://www.germannewmedicine.ca/documents/sbs-intestinalcancer.html

СБС – СМИСЛЕНА  БИОЛОГИЧНА  СПЕЦИАЛНА  ПРОГРАМА  НА  ПРИРОДАТА


СБС  ПРОСТАТА

Статия от д-р Р. Г. Хамер

Стартиращият момент на това, което обикновено наричаме болест е винаги „биологичен конфликт” – изключително силен конфликтен шок – наречен в Германската Нова Медицина Дирк Хамер Синдром. Моментът на ДХС се случва, шокът въздейства върху специфична област в мозъка, която на свой ред кореспондира с точно определен орган. Това въздействие може да се види на скенер като кръгова конфигурация (ОХ – огнище на Хамер). Повечето ОХ се разширяват, най-голямото е тумор, некроза или функционално нарушение в клетките на органа.
ДХС е крайъгълният камък на  Желязното Правило на Рака, както и на Германската Нова Медицина като цяло. Повечето пациенти знаят съвсем точно кога се е случил техният ДХС, тъй като той винаги е тежко събитие.

Според Втория Биологичен Закон на ГНМ, всяка болест протича в две фази: първо студена  и после топла фаза, при условие, че има разрешение на конфликта. Ако той не може да се разреши, болестта остава в активната си фаза. В случая на съществуваща интензивна конфликтна активност, индивидът отслабва все повече и повече и може евентуално да умре от слабост или от какхексия (хронично умствено или физическо изтощение). Досега втората фаза напълно се пренебрегваше, в резултат на което разбирането ни за болестите беше фундаментално погрешно.

Базирайки се на Онтогенетичната система на рака и еквивалентните на рака болести, се разграничават два различни вида тумори. Единият вид е резултат от клетъчна пролиферация (размножаване) по време на активната фаза на конфликта (симпатикотония); другият е резултат от клетъчна аугментация (уголемяване) по време на лечебната фаза (ваготония), в която загубата на тъкан (дупки, некрози или улцерации) от активната фаза, се заменят, възстановяват се посредством нови клетки.
 

В мозъка, контролните центрове за всички видове рак, които създават тумор по време на активната фаза на конфликта, са разположени близо един до друг. От гледна точка на еволюцията, те принадлежат към един и същ ембрионален зародишен слой и имат строго специфична биологична цел. Всеки зародишен лист се съотнася към специфична област в мозъка, към определен тип биологичен конфликт, към определени хистологични клетъчни формирования и към строго специфични микроби. Тази основна тенденция е в сила и за трите зародишни слоя, следователно и за всички болести.

Всички тумори, които пораждат клетъчна пролиферация по време на активната фаза имат свои програми в мозъчния ствол или в малкия мозък, т.е. в  т.нар. Стар мозък.
Ракът на простатата принадлежи към групата органи, които се управляват от мозъчния ствол, т.е. те винаги формират компактни тумори от аденоклетъчен тип (жлезист тумор) по време на активната фаза на конфликта.

Биологичният конфликт, който е свързан с ПРОСТАТАТА, винаги е „полугенитален конфликт” така да се каже; ударението на конфликта е свързано с размножаването или с пола и не непременно със секса.

Например:
•   Дъщеря съди баща си за наследство.
•   Съпруг хваща жена си/приятелката си в леглото с любовник.
•   Възрастен мъж е изоставен от по-младата си жена/приятелка, заради по-млад мъж.
•   Грозни факти излизат наяве при развод.

По време на активната фаза на конфликта се развива компактен аденоиден тумор и –както е при всички органи, управлявани от мозъчния ствол – успоредно с растежа на тумора, започва да се размножава микобактерия със същата скорост, с която расте и той (при положение, че има такава бактерия в наличност), за да се подготви за „работата”, която има да върши по време на лечебната фаза, след като конфликтът е бил разрешен.

По-интензивната конфликтна активност води до по-бърз растеж на тумора, а дължината, времетраенето на конфликта, определя големината му. Пациентът не чувства болка или друг дискомфорт, освен вегетативни симптоми като безсъние, загуба на апетит, отслабване. Изключенията се случват в онези случаи (около 5%), при които туморът на простатата притиска уретрата, причинявайки забавено или бавно уриниране.
Ракът на простатата не е болезнен нито в активната фаза на конфликта, нито по време на лечебния процес.

Когато конфликтът се разреши, всичко се обръща: пациентът е в състояние отново да спи, връща се апетита и се покачва теглото. С разрешаването на конфликта микобактериите, които вече са се размножили по време на активната фаза, се активират и започват да разграждат тумора. Това е Природна хирургия!

През лечебната фаза урината е мътна и с мирис (резултат от туберкулозата), понякога се наблюдава и кръв. Обикновено пациентът има нощни изпотявания, чувства силна умора, не е необичайна температура от 40° С и повече. Но всички тези симптоми не са опасни. Единственото изискване е пациентът да се храни с качествена и богата на протеини храна.
Подуването на простатата по време на лечебния процес може временно да притиска уретрата. В този случай се препоръчва катетер за един или два месеца, или докато туморът бъде разложен и нормалното уриниране се възстанови. След това всичко отново ще бъде наред.

Този естествен туберкулозен лечебен процес на простатния тумор е напълно безобиден и безболезнен (като изключим временния катетер), стига да има уриниране, нито пък има някаква опасност от импотентност. Въпреки това, трябва да се има предвид, че тумор, който се трие, дразни уретрата дълго време, може да увреди нервни клетки и така да причини импотентност.
Биологичната цел с рака на простатата се намира в активната фаза на конфликта, когато се увеличава секрецията от простатата. След като конфликтът бъде разрешен (например, мъжът „преживява” жената, която е загубил или компенсира загубата с нова приятелка), допълнителните клетки, които са формирали тумора (доброкачествена простатна хиперплазия) стават безполезни и  биват премахнати от туберкулозните бактерии. В същото време, еякулацията се възвръща към  „нормалното” си количество.

Дори и да няма налични микобактерии, които да разрушат тумора, няма да се случи нищо забележително в 95% от случаите, с изключение може би на уринирането, което може да бъде затруднено от основното подуване на простатата. Но дори и тогава всичко ще се нормализира, щом подуването премине.

В изключителните случаи, когато подуването притиска уретрата и туморът не може да бъде разложен, се препоръчва операция. Всичко на всичко това би било наложително в около 5% от случаите и то само, защото необходимата микобактерия не е била налична по време на конфликтната активност – с други думи, поради небиологична причина!

Тези микроби, на които преди се гледаше като на „гадни врагове” или като на армия „вирулентни убийци” (болестотворни), които искат да ни разрушат и затова трябва да бъдат унищожени, тези същите микроби, се оказват нашите най-добри приятели и най-лоялни помощници. Те са така да се каже, крайно необходими биологични боклукчии и възстановители на нашия организъм.

Микробите започват работа само след като получат изрична заповед от мозъка, в точния момент, при започване на лечебната фаза, когато организмът превключва от продължителната симпатикотония (конфликтната актнивност) към продължителната ваготония (лечението) – виж схемата по-горе.

Стандартната терапия е да се премахва туморът (или каквото там е видяно като тумор), без да се интересува от това дали той е конфликтно активен или е в процес на лечение. Всичко трябва да бъде изрязано, позовавайки се на презумпцията, че ракът се развива от ненормална клетка, която плува в артериалната кръв към други органи, където после създава нов рак – т.нар. „метастази”. Дори и да можеха раковите клетки да пътуват до други органи, те би трябвало да стигнат до там именно чрез артериалната кръв. Но и до ден днешен нито един изследовател не е открил ракова клетка в артериалната кръв на пациент, болен от рак!

Следователно диагнозата „метастази” винаги съдържа една недоказана, всъщност напълно погрешна хипотеза, която отстоява идеята, че вторичните карциноми произлизат от първоначалния тумор. Ние не отричаме факта, че съществуват вторичен или дори третичен карцином (поне не принципно), но не сме съгласни с преценката и интерпретацията им. Как може например, рака на простатата, който формира компактни тумори в активната фаза на конфликта, да мигрира в костите и там да причини смаляване на клетките?

Германската Нова Медицина не е основана на хипотези, а на Пет Биологични Закона, доказуеми – без изключение – на трите нива (психика, мозък, орган) и възпроизводими при всеки един отделен случай на пациент. Основавайки се на това ново познание, с ГНМ трябва внимателно да обмислим какво още може да се направи в случаите на медицинско лечение и какво не е вече необходимо.

© Dr. med. Mag. theol. Ryke Geerd Hamer


Източник:   http://www.germannewmedicine.ca/documents/sbs-prostate-cancer.html


В  pdf-формата, който съм направила има и схеми на простатата, които съм копирала, но тук не излизат.

СБС – СМИСЛЕНА  БИОЛОГИЧНА  СПЕЦИАЛНА ПРОГРАМА  НА  ПРИРОДАТА

 
СБС – ТЕСТИСИ

Статия от д-р Р. Г. Хамер


Откритията на Новата Медицина започнаха със смъртта на моя син, Дирк.

На 18 Август 1978 г. Дирк бе застрелян от наследника на италианската корона, близо до Адриатическия остров на Кавало, до Корсика. Три месеца и половина по-късно, на 7 Декември 1978 г., той не издържа -  в Университетската клиника в Хайделберг – умря в ръцете ми, при ужасни обстоятелства.

Сега знам, че с това тежко събитие аз преживях биологичен „конфликт на загуба”. В рамките на шест месеца този конфликтен шок провокира развитието на тестикуларен тумор.
Въпреки съветите на професори от Тюбинген (Германия), аз настоявах за операция. Биопсията показа тератом на тестиса и интерстициална некроза.

Тъй като никога не бях боледувал сериозно, предположих, че ракът трябва някак си да е свързан със загубата на сина ми. След като се съвзех, реших да следвам интуицията си. Тъй като станах главен интернист в раковата клиника по това време, възможността да правя проучвания сама ми се предостави.

В чест на моя син, аз нарекох тогава това тежко емоционално преживяване ДХС – Дирк Хамер Синдром. През годините ДХС стана фокусната точка на Германската Нова Медицина.
ДХС е конфликтен шок, който ни „хваща с неподходящия крак”, така да се каже. Точното съдържание на конфликта определя локализацията на Огнището на Хамер (ОХ) в мозъка така добре, както и раковото образувание или некроза в органа, който е контролиран точно от тази мозъчна област. От момента на ДХС пациентът е във фаза на постоянен стрес или продължителната симпатикотония. По време на този период, пациентът обикновено има студени ръце и крака, малък апетит, отслабва, трудно спи и мисли денонощно само за конфликта. Това би се променило, само ако конфликтът бъде разрешен.

ДХС винаги е свързан с конфликт. Смъртта на любим човек например, може да предизвика конфликт, когато загубата е придружена да речем, със самообвинение.
Що се отнася до моя „конфликт на загуба”, аз се обвинявах много тежко, че не преместих сина си от Университетската клиника в Хайделберг, когато все още имаше възможност да се направи нещо за него. Както знам сега, този конфликт беше породен единствено поради непрестанните разговори със съпругата ми, които аз преживях физически, така че бях в състояние да си разреша конфликта.

Навремето преживях операция на тестикуларния си рак. Днес, със знанието за Желязното Правило на Рака, определено не бих го направил.

С ЖПР всичко в медицината и биологията се срива. Открих Първия Биологичен Закон през лятото на 1981 г. Отночало изглеждаше, че е валиден само за гинекологични тумори. Много скоро обаче, открих, че е приложим за всеки вид рак толкова добре, колкото и за всички т.нар. „ракови еквиваленти” (болести, подобни на рака). Междувременно стигнах до заключението, че ЖПР е приложимо и за всички болести, а следователно – за цялото поле на медицината.

Откриването на Биологичните Специални Програми на Природата беше наистина едно откровение. Единствено самият живот може да напише такава драма. Без смъртта на сина ми и моят последвал рак, истинската същност на болестите най-вероятно никога не би била открита – поне още десетилетия – защото традиционната медицина се отдалечава от тайната.

ГНМ включва отношения между психика, мозък и съответните органи. В същото време тя предлага едно ембриологично-онтогенетично обяснение на разбирането защо всеки контролен център в мозъка е разположен точно там, където е. Всяка биологична концепция или тема на конфликта съответства на определена мозъчна програма. В момента на ДХС конфликтът маркира областта в мозъка, където шокът е „ударил”. Това въздействие – видимо на скенер като мишеноподобна конфигурация – е наречено Огнище (или Фокус) на Хамер. Той е и истинската същност на конфликта и показва какво индивидът е асоциирал с конфликтната ситуация, което определя и точното местоположение на въздействието.

ГНМ също така обяснява връзките между различните зародишни слоя, макар че те са обект и на Хистологията – едновременно туморните и нормалните тъкани. Затова при всеки рак откриваме хистологична тъкан, която принадлежи там ембриологично. С други думи, всяка тъкан, която произлиза от вътрешния зародишен слой (ендодерма) е адено (жлезиста) тъкан и формира, в случай на рак, аденокарцином, докато тъканите, които произлизат от външния зародишен слой (ектодерма), обикновено формират люспести епителни карциноми (лечим рак), тъй като оригиналната тъкан също се състои от люспест епител. Тъканите, които произлизат от средния зародишен слой (мезодерма) показват, по време на активната фаза на конфликта, загуба на тъкан, проявяваща се като остеолизи, съединително-тъканни некрози, подтискане производството на кръв и т.н. По време на лечебната фаза допълнителната тъкан от белега, раната често се образува в костта или съединителната тъкан – иронично наречена от традиционната медицина „сарком”, смятана даже за напълно безобидна по същество.

В ГНМ ние разграничаваме два вида тестикуларен тумор:
1.   Тестикуларен тератом (ендодерма); и
2.   Интерстициална (междуклетъчна) тестикуларна некроза (мезодерма).

Всеки вид е свързан с различен зародишен слой.


Тестикуларен тератом (зародишно-клетъчен тератом)

Тестикуларният тератом се управлява от краниалната (черепна) част на средния мозък (изключение!). Той представлява компактен тумор, растящ по време на активната фаза на конфликта. Както напредва конфликта, така напредва и ОХ, включвайки прогресивно по-голяма област в мозъка. В същото време туморът също напредва и става по-голям, посредством продължаваща клетъчна пролиферация (делене).

Тестикуларният тератом винаги е свързан с „конфликт на дълбока загуба”, изживян чрез смъртта на обичан човек, например на син или най-добър приятел, но също така на животно или на домашен любимец. Значението на тератома е свързано с древната способност за безполово размножаване, което е стимулирано от биологичната спешна ситуация да загубиш близък роднина („член на стадото”), за да съдейства за по-бързата репродукция.

По време на лечебната фаза ракът спира да се развива/туморът спира да расте (макар и слабо) и се разгражда от туберкулозни бактерии – процес, наречен казеация (некротичен процес, при който тъканта се променя в суха, пихтиеста маса, наподобяваща сирене, кашкавал).


Рак на тестисите – Кисти на тестисите

Интерстициалният рак на тестисите има своя контролен център в церебралната медула (главния мозък) и е свързан с конфликт на дълбока загуба – например, загуба, касаеща личност, която умира или се отдалечава от нас.

По време на активната фаза на конфликта наблюдаваме точно противоположното на тератом, наречено некроза – загуба на тъкан от тестиса. Като изключим незначителната придърпваща чувствителност в засегнатия тестис, няма нищо осезаемо от външната страна.

С разрешаването на конфликта започва да се оформя киста („тумор”) чрез пролиферация (делене) на интерстициални, хормонопроизвеждащи тестикуларни клетки. В този случай, биологичната цел е в лечебната фаза, защото втвърдената тестикуларна киста образува значително повече мъжки полови хормони (тестостерон) от нормалното. Това се случва с цел увеличаване на либидото и мъжествеността, което в крайна сметка увеличава шанса за компенсация на загубата на дете (потомство) или партньор (другар).

Такава тестикуларна киста се различава от „хидроцеле” (събиране на течност в скротумната торбичка на тестиса), което засяга и перитонеума – или коремния перитонеум (в случай на асцит с отворена ингвинална гънка), или перитонеума, който покрива самите тестиси. Конфликтът е свързан с „атака срещу тестисите”.

Тъй като тестисите по начало се локализират на височината на лумбалните (поясни) прешлени, често се откриват уголемени лимфни възли на ниво L1 или L2. Погрешно се вярва, че те са резултат от „метастазиращи” клетки, които са се придвижили до там от тестисите. Уголемените лимфни възли се свързват с „конфликт на самообезценяване”, който конфликт пациент с тестикуларен рак често преживява с чувство на „обезценяване” спрямо  тестисите си, което засяга лимфните възли в областта на L1 и L2 поясен прешлен.

Обикновено само съобщението за операция на тестисите може да предизвика „конфликт на атака”, чийто резултат би бил „перитонеален мезотелиом” (вид тумор на перитонеума). Това се случи и при мен – едва не умрях от гноен туберкулозен перитонит (лечебната фаза на „атака срещу корема”).

Комбинация от различни СБС на тестиса също е възможна. Например, тератом успоредно с тестикуларна некроза или два конфликта на загуба по едно и също време, например загуба на съпруга и на дете. Резултатът ще бъде некроза и на двата тестиса. В  този случай, пациентът е в „констелация с главния мозък” с преимуществен сексуален комплекс или сексуална мегаломания (но с редуцирана мъжественост).

Често посещенията в публичен дом са инстинктивен порив да се подчиниш на Природните Биологични Закони и на тяхната Специална Програма, които в този случай целят възстановяване на загубата ( твърдението, че посещения на публичен дом, поради тези причини не е „греховно”, звучи определено предизвикателно за християнските моралисти).
Не е трудно да се установи връзка със страданието от загубата на обичан човек. В много примери обаче, този или подобен конфликтен шок влияе без предупреждение на всеки – тихо, „отвътре на пациента”. Това не означава, че шокът е по-малко драматичен, защото всичко, което има значение е какво пациентът чувства или е почувствал в момента на ДХС. Често той не е в състояние да говори с никого за проблема, въпреки че би искал да си излее душата и да сподели с някого.

Историята на еволюцията стана мой неизменен съветник. Смятам, че в медицината човек не може да разбере каквото и да е, без да има предвид еволюцията ни. Но когато погледне с любопитство над раменете на нашия Господ Творец, е в състояние да разбере не само какво съществува, но също така и защо съществува и защо се случват нещата по този начин.

© Dr. med. Mag. theol. Ryke Geerd Hamer

Източник:  http://www.germannewmedicine.ca/documents/sbs-testicularcancer.html

Кристиян, това е .............  засега 

Виж ги внимателно и ако имаш някакви корекции, пиши да ги оправя!

Междудругото нашата темичка се вихри и в друг сайт: http://www.xnetbg.com/new/forum/index.php?PHPSESSID=7fdb0b779fdc … &topic=3166.0

Крис, ако ти кажа колко пъти го четох материала за кожата, но не мога да си наредя пъзела при нас някак. Първо си мислех, че е възможно причината да е, че на около 5 1/2 месеца я отделих да спи в нейната си стая. Но сега като си разгледах подробно записките, е започнало още преди това - с лишейчета, бяха безцветни, само грапави, като много ситни пъпчици + сухите бузи. По-късно започнаха да стават все по-розови, по-големи и червени накрая (според стандартната медицина себореен дерматит, който премина в лека форма на АД). Минаха след няколко месеца от само себе си. Други раздели не е преживявала, аз я кърмя още и винаги сме заедно.

Конкретно обривите не я мъчат, но ти знаеш, че тя от почти 5 месеца е с лош апетит, имаше проблеми със съня. Друго какво, на периоди й се поти главичката дори в по-хладно време, особено когато спи. Може би всичко това е част от голямата картина, но явно не мога да сглобя частите. Та затова се надявам да ме понасочиш на някъде.

Грейс, моето детенце като беше на 1 годинка имаше абсолютно същите симптоми - грапава, лющеща се кожа тук там, на интервали се влошаваше обривът, потеше се много докато спи. И аз кърмех много и никакви сериозни раздели до преди да тръгне на детска гр.
Мазахме с разни кремове, давахме и хомеопатия, имахме съмнения и за 3та сливица даже. Педката каза че обривът бил от претопляне. Но може да не е (само) от това. 
Факт е, че около 3тата годинка всичко спря и обривите изчезнаха от само себе си - кожата се оправи, от месеци не съм забелязвала да се поти насън. Очевидно детето се е справило с конфликтите.   

Грейс, може ли да ми кажеш от къде четеш за кожата? И ние сме с подобен проблем - грапави бузки. Къде мога да прочета повече?

Здравейте! В момента рядко влизам при вас, защото съм бременна и не ми се чете особено за болести, но ви подкрепям...
Съжалявам ако е обсъждано вече, но какво стана с онази конференция \в Норвегия ли беше?!\, където щеше да се реши дали ще се приеме официално медицината на д-р Хамер?

Всички сте добре дошли!!!

БОЛЕСТИ, симптоми, начини за лекуване!

А н и, имам преводите, пратени ми на мейл. Помоли някой тук да ти ги изпрати.