Как да създадем положителни навици при децата за сладкото?

Всички сладки неща и боклуци,като чипс,зрьнчо и т.н. ги прибирам и аз решавам,кога ще ги дам.Давам след закуска или обяд.

Възприемат сладкото просто като храна. Не съм купувала разни сладкиши с цел да дъвчат нещо или да не реват или за награда. Вкъщи винаги е имало нещо сладко - шоколад, бонбони, кекс или нещо подобно, с изключение на зрънчовци и вафли. Не са ограничавани, винаги е можело да хапнат ако искат. Сладките НЕ заместват основното ядене. С времето започнах да им обяснявам кое и как е с боклучавите храни и сладките. Сега пак има сладки неща у дома, но май си ги похапвам предимно аз.

Аз също като теб докато дъщеря ми не стана на 2 години не съм й давала сладки неща. След това започнах по малко да й давам, познати и близки винаги донасят някакви шоколади и т.н., дори в градината им дават такива боклуци - така че не можеш да го ограничаваш.
Не знам дали защото не съм и давала чак до 2 годишна възраст да вкуси сладки и зрънчо, или поради някаква друга причина, но и сега, когато вече й разрешавам да яде по малко сладко, тя не го харесва много - предпочита по-скоро ябълка вместо шоколад например. А и сме се разбрали, че сладко, зрънчо, солети и т.н. не се ядат преди основното ядене.

И аз съм така. Никога не съм обещавала или давала сладкиши и шоколад като награда, винаги е било десерт, т.е. част от естественото хранене.
Аз лично като дете съм била ограничена да ям сладко само по причина, че нямаше кой знае какво разнообразие, особено при шоколадите. Сега ям повече от децата, не ми се е отразило още пък ще видим.
Съвсем друго ми е мнението за зрънчовците, абсолютно излишна и ненужна храна.
Мисля, че прекаленото ограничаване има точно обратният ефект.

Да добавя, че и у нас за десерт винаги е плод и след него евентуално производствено сладко, като това любимо котешко езиче.

..аз съм за ученето защо и какво ядем пред ограничаването и не-купуването..иска ми се да могат да правят информиран избор защо да препочетат банан през сникерс..
..другото е какво ядем ние,как пазаруваме, спорт и пр-дудна непрестанно кое е добре и кое не,давам им да избират и така..
..ако искат сладко понякога давам,не правя война за 1 бонбон,подминавам като цяло,но не е практика ежедевна..

И аз не давах да се яде какво да е, но като тръгна на училище нещата доста се промениха. Добре, че съм го свикнала от малък да не яде тестено, но разните му там бонбони,шоколади и гадни сокчета са неизбежни от време на време.  Все пак си е дете и се подвежда по приятелчета !

 С личен пример и с много говорене на тема хранене.
За мен важи правилото, че няма забранени храни, има забранени количества.Не виждам нищо лошо, ако детето от време на време хапне парченце шоколад, бонбон или нещо друго.

Не се справям за съжаление 
Бобо обожава шоколад, дори бисквити без шоколад не го задоволяват.
А плодове почти не яде 
Може и да има нещо генетично, защото аз също не мога да живея без сладко.
Гледам да не държа много сладки неща вкъщи, или поне не на видно място. Доста често ги унищожавам лично, с мотива че са вредни за детето 

Аз съм продукт на майка, за която този проблем не е съществувал. Още си спомням количествата шоколад от детството си, с които бях затрупана. Резултат: голям брой кариеси, придобити в ранна възраст. Откакто порастнах и взех нещата в свои ръце, с нов кариес не съм се сдобивала, но никога не можах да простя недомислието от страна на майка ми по този въпрос.

Аз съм от типа майки, които не насилват децата /за пример, махнахме памперса на около 3.5/. Но, само за две неща съм била безкомпромисна към дъщеря си и едното е било сладкото. Твърдо реших и предупредих всички около мене, че до 3, 4 годишна възраст на дъщеря си, сладко не искам да и давам. Като казвам сладко, включвам шоколадовите и захарни изделия, от типа на близалки /направо убиец за детските зъбки/. Ако случайно е попадал някакъв единичен екземпляр, не съм го отказвала, така тя не е чувствала, че има забрана. Аз просто елиминирах "присъствието" около нея на тези неща. Годините си минаха без проблем. Когато тя порастна и имаше вече самостоятелен достъп, тя просто нямаше интерес. Вече няколко години, например, на Хелоуина, когато буквално я затрупват с чувалчета кенди, тя си ги носи вкъщи и след някоя и друга седмица сама ги изхвърля, недокоснати.

Това беше за сладкото. Подобно ми беше отношението към газираното. Тя винаги е пила само мляко и натурални сокчета, но и никога в къщи не се е купувало газирано /освен бира, за възрастните/.

Да си призная обаче, не съм я ограничавала никога, по-никакъв начин със солените изделия /чипс, зрънчовци и други/ или бисквитки. Може това да ме е улеснило по отношение на сладкото,...не знам, наистина. Давала съм и ги, защото тя не яде плодове /и аз не ям/, само зеленчуци, та общо взето нямах много избор по отношение на snack-a.

надявам се да е генетично и дъщетя ми да прилича на мен. аз не обичам сладко, докато баща й умира за шоколад.
ще следя темата с интерес.

Според мен децата имат нужда от повече сладко отколкото възрастните за това и си го търсят. Изразходват много енергия, а сладкото си е чиста такава. Така че аз не ги ограничавам, НО контролирам какво се купува. Моите ядат много плодове, пият много сокове  и мляко, предпочитат мед пред разните му сладка, ядат шоколад, но винаги с мярка и без да да налагам спирачки аз. Предпочитат солети пред шоколади, а на яйцата харесват само играчките. И сега съм зарината от шоколадови изделия от Коледата, когато всички роднини се чувстваха задължени да им носят цели торби  .
Преди година и нещо ядяха много повече сладко, а и изобщо "боклуци". За да ги огранича спрях да купувам изобщо, но за да нямам проблеми с тях въведох един "боклучав" ден. Неделята беше ден за свободна консумация, ядяха какво искат и колкото искат. От началото я чакаха с нетърпение и изяждаха всичко което бабите са донесли през седмицата (а то не беше никак малко), постепенно започнаха сами да се ограничават, а от няколко месеца изобщо не сме имали такъв ден и съответно "боклуците" си седят в шкафа. Могат да ги ядат, но те предпочитат мандарини и кисело мляко с мед. Вече не им позволявам по един бонбон на ден, а щом има бонбони и те искат да ги ядат ядат цялото пакетче. Така децата не остават с чувството че ги спираш и всеки ден да си чакат бонбона като кученца. От друга страна ядат бонбони няколко пъти в месеца, което според мен, изобщо не е проблем.
Не знам дали просто аз съм имала късмет с децата си или се оказа правилен подхода ни, обяснение кое е правилно и полезно (без да ставаме досадни) съчетано с правото на свободен избор. Според мен това е начина, защото колкото и да забраняваш, всеки родител на по-големи деца ще ви каже, че това е временно и обикновено има обратен ефект. Децата растат и избора какво и колко да ядат в крайна сметка си е техен.

Като стана въпрос за яденето, това което напоследък много ме дразни е рекламите на храни с деца  . Малкия ми син се чувства длъжен да пробва всеки боклук показан по телевизията  , а в магазина непрекъснато ми обяснява колко е полезен. Дразня се и от играчките сложени в разни храни, които ме принуждават да купувам и хвърлям само заради някаква пластмасова джаджа, която обаче приятелите им имат и е жизнено важно да притежаваме и те  ...

Наскоро ми попадна информация, че ще се налагат забрани производителите да използват деца за рекламиране на храни със съмнителна хранителна стойност. Нещо подобно на забраната върху адаптираните бебешки млека да има снимки на усмихнати бебета.
Но независимо дали стане, се налага ние самите да обясняваме и да учим децата на всичко. Поне аз не мога да разчитам на забраните отвън, защото производителите имат своите цели, които не съвпадат с моите. Те така или иначе ще намерят начин да заобиколят правилата в името на продажбите.
Захарните изделия са в една и съща боклучава кошница заедно с чипсовете и подобни пържени и солени продукти. Така, че забранявайки сладкото не се решава въпроса с боклучавата храна, защото солта и пържената мазнина също влияят зле са зъбите и целия организъм.

Много ми хареса това мнения. Синът ми не обича много сладко, никога не съм го ограничавала, опазих го до към година и половина - две от "боклуците", но покрай приятелчетата си на детската площадка, просто ги "откри". Но ако у дома не ядете сладко, а наблягате на плодове и зеленчуци, неминуемо и детето малко от малко придобива вашия вкус. И пак си е до дете, моето например ще изяде максимум 3-4 шоколадови бонбони и ще му дойде много, но има дечица, които ако не ги спреш ще ометат цялата кутия и ще искат още  - ей в такъв случай си трябва ограничаване...

Само едно уточнение. Няма чак толкова голяма зависимист м/у яденето на сладко и развалянето на зъбите. Аз го казвам от лични наблюдения, при зъбите много по-важна роля играе генът.

Дъщеря ми вече е на 9 г. и спокойно мога да кажа, че съм се справила с проблема сладко и газирано.
Първо, не съм купувала нищо сладко да има вкъщи като резерв. Ако някой нещо донесе - ОК.
Второ, съм обяснявала на дълго и широко защо предпочитам да не се яде сладко и да се пие газирано. Колкото и да са малки децата, все пак вникват в обясненията.
Трето, при спонтанни желания за нещо сладко винаги съм предлагала алтернатива. Не съм привърженичка и на зрънчовците и затова най-често алтернативата е била някакви ядки - хем са полезни, хем са хранителни, хем има разнообразие от видове.
Четвърто, забраната никога не е била категорична в смисъл, че ако толкова иска нещо сладко може да хапва веднъж седмично, например, но не и всеки ден.
С течение на времето навикът надделява.

Никога не съм им забранявала да ядат сладко. Вкъщи винаги имаме шоколад, бонбони, вафли, сухи пасти и какво ли още не. Когато поискат, им давам. Има един момент на насищане и децата сами търсят нещо друго, което да използват за лакомство. Понякога им се прияжда нещо соленко - сиренце, кашкавал, друг път огладняват за плодове - няколко дни гризат ябълки и мандарини, после пък имат период на зеленчуци - сурови морковки за хрупкане, краставички, чушка със сирене. Предпочитам да си засищат глада за сладко, а не непрекъснато да мислят за това, че им се яде, но мама не дава.

Ние имаме едно чекмедже в кухнята, в което държа всички тези боклучави нещица- бонбони, вафли, солети, снаксове. Сега е пълно с коледните и новогодишни сладки, подарени от бабите. Малката си има достъп до него, но от Коледа до днес е отворила един единствен шоколадов дядо коледа и още не го е изяла. Най-вероятно повечето от нещата ще ги изяде баща и, а една част ще отидат в кофата след време. Никога не съм и забранявала сладките,но тя винаги е предпочитала сокове и мляко. Газирано в къщи не пием и тя просто няма ежедневен достъп до него, даже на нова година не си изпи детското шампанско, че било газирано и я гъделичкало.

Аз засега успявам да удържа малкия от сладкото, просто защото аз не съм му фен и в къщи рядко се купуват подобни неща. Иначе когато ходим на РД си хапва торта, а в почивните дни когато сме повече време навън си похапва и 1-2 блокчета шоколад...... Добре, че още не е открил вафлите и другите подобни.......... 

Значи, така като гледам има два подхода - имаш в къщи и даваш когато поискат, без да ограничаваш, но в подходящи часове, за да не си развалят основното ядене. И другия, не се държи в къщи сладко и не се предлага, но когато им попадне не се отказва, отново с оглед да не повлиява на основното ядене.  И се обяснява, обяснява до забрава... Аз съм по склонна да прилагам втория май, защото ние така или иначе не държим в къщи сладко.

Хареса ми идеята за деня за боклукчави храни 

Наистина е много досадно дето се използват деца за рекламиране на продукти - пък да не говорим за героите дето ги рекламират и после децата с тях ги свързват подобните храни.

Не съм съвсем съгласна, не е ли доказано, че има директна връзка? Какви са ти наблюденията?

Късметлийка съм, че малкият не обича нищо сладко.
Давала съм му парче торта, тиквеник. Всичко плюе.
За шоколад и шоколадови изделия е малък, но ако е като мен, няма да му хареса.
Трудно яде дори крем, бисквити също много не обича.
За сметка на това постоянно яде плодове, отива в кухнята и сам си ги взима, няма търпение да му ги измия и дам.
Май най-сладкото което яде е плодово кисело мляко. И сокове не обича, само вода и чай без захар.
Това положение натълно ме задоволява.

  До миналата година си мислех,че съм голяма късметлийка, тъй като по-големият ми син ядеше това, което имаше у нас и то не включваше никакви боклучави храни-не само сладки неща. Хранеше се безупречно, още повече,че и родителите ми, при които го оставях за малко понякога, се съобразяваха с моите правила. Сега синът ми е в първи клас и за около 5 месеца,че и по-малко (защото стачкуваха) той прояде всякакви боклуци, което ми докарва ужасно много притеснения. Закуските в училище са пълен отврат и всичките ми опити да убедя другите родители, да направим нещо организирано срещу това, се посрещат с насмешка. В училищните лафки няма абсолютно никаква здравословна алтернатива на разните там "неща в пакетчета", както аз им казвам (едно от друго по-вредни)и дежурните закуски с извара,с мармалад с неизвестен произход и пр. Правя сандвич от вкъщи, но не решавам въпроса-той е цял ден там-това е положението-няма друг начин засега. Винаги е имал проблем с напълняването-ако излезе от здравословния режим на хранене, напълнява веднага...пък е суетен, а сега напълня доста, покрай всичките неща, които яде през последните месеци...Не мога да сложа пълна забрана на боклуците, защото ще ги иска още повече-нали са му по цял ден пред очите...не мога да контролирам храната в училищния стол-не ми дават и дума да издумам(все още търся начин да се справя с това цивилизовано)...Много ми е кофти, а детето ми се чувства вечно в напрежение, защото той има страхотен апетит и огладнява много, спортува(ходи на карате 3 пъти седмично), но и доста учи и чете, та сега, през учебно време, не се движи достатъчно, а аз все му "дудна" за това ядене (какво е здравословно, какво не и пр.) и все го ограничавам (сега той го чувства така, защото разбра, че си е точно това-ограничаване)...Не съм си представяла, че ще се изправя точно пред този проблем, когато синът ми тръгне в първи клас, но реклами и изкушения ги заливат отвсякъде...Аз излизам някакъв цербер такъв, а резултат-никакъв. Даже стана точно обратното, още повече, че няма дори едно друго дете в класа му, което да си носи сандвич с черен хляб(например) и това им изглежда супер-странно...да не говорим за другото...И после се питам защо синът ми толкова много иска ,доскоро абсолютно нежелани от него, неща...Сигурно имам и аз вина, но не е като да съм му забранявала да изяде някое подарено шоколадче или бисквити-напротив...не е като да не е знаел за какво става дума...
  Ще следя темата с интерес. Дано ми помогне. Досега съм прилагала всички добри ''тактики'', описани по-горе, но те бяха "вървежни", докато синът ми беше мъничък.

Кrisal, и това ще мине. Не можеш да го спреш от всичко, но основата е важна. И дъщеря ми в първи клас си купуваше кола, защото вкъщи знаеше, че няма, но "модата" отшумя. Върна се към добре познатото. В училище нямат натурални сокчета (друг е въпроса колко са натурални), но сега ме моли да й купувам от малките разфасовки, за да си ги носи от къщи. В края на миналата година в училището продаваха ябълки на бройка - за огроно мое учудване Линда започна да си купува. Не харесва тестените закуски и по нейно желание се случва да й правим сандвичи или даже самата тя да си прави (това доста рядко).
Не казвам, че винаги се храни пълноценно, но семето е посято 

И моите имат подобни забежки понякога към боклуците. А закуските, за моя голяма изненада, много им харесват и си ги изяждат. Също пият чая или айряна, който им дават. Твърдят, че не си купуват газирано или сокове.

Личният пример и здравословната кухня при нас не помогнаха. Големият е злояд и единственото, което яде с удоволствие е сладко (шоколадово сладко ). Чипс, снакс, солети и пр. много рядко е опитвал. Много късно му разрешихме да опита шоколад, още не е пил газирано.
Плодове у дома винаги има много. Те са сладки, нали?  Но той не иска да ги яде. Зеленчуци сурови пък съвсем не иска.
Така или иначе, не му угаждам. Въвели сме строги правила - по едно сладко на ден (нещо малко) и то като десерт. Задължително го карам да яде и един плод.

Генът, несъмнено е много важен, но и той трябва също да се поддържа.
Както и преди написах, аз съм го преживяла. При хубав ген за зъби при мене, огромните количества шоколад, които ми се предлагаха до 10г възраст, успяха да го съсипят.

А и всичките деца с кариеси, които познавам около мене, са на майки предлагащи постоянно шоколад и захарни близалки. Има един вид шоколадови бисквити тук /Орео/, не знам българският им вариант, които буквално залепват за зъбките. По 3 пъти ми се е налагало да мия зъбите на дъщеря ми и пак не мога да ги измия. А, колко родители са толкова добросъвестни и мият зъбките на детето, след консумация на сладки неща?

Сетих се и сега за ужасните зъбки, които съм виждала на съвсем малки деца, след предлаган им биберон с мед.

Гледам да не изпадам в крайности - тоталната забрана от моя страна вероятно ще повиши интереса, а абсолютната безконтролност сигурно ще доведе до коремни болки. Опитвам се да балансирам - нещо полезно, нещо не чак толкова...понякога. Преди основно ядене - не разрешавам, след това вече не им се яде много... Предлагам им  по-малко сладки неща - ядки, пресни и сушени плодове, подсладено кисело мляко, вместо много сладките. Внимавам за качеството на това, което ядат  - сред фирмите, които произвеждат тези продукти има разлика. Неща със съмнителен за мен произход не купувам. Чипсове и снаксове - много рядко. По едно време все излизаше по медиите, че  в този или онзи снакс има вредни съставки. Възползвах се от това, но не им посочих директно вредите, а ги оставих да слушат и четат и сами да стигнат до изводите. Обаче  съвсем небрежно и манипулативно  им предоставих информацията - разказвах на баща им, на баба им, уж гледах да не чуват и питах сега как да обясня на децата... Пък и телевизията нали е първа инстанция, щом оттам казват, че е вредно , не можем да се борим... Дори един път малката щерка ми казва: купи ни по един чипс, докато и за него не са казали, че е вреден.
Колкото до яденето на сладко и развалянето на зъби - наистина е много важна хигиената - ако си измиеш зъбите след консумацията на сладко, няма толкова голяма опасност за зъбите.

Krisal, ей от това ме е страх и мен да не се случи, дано наистина да е мода, както казва соларис, и да се справите със ситуацията. И аз все си мисля, колко разбират децата, като им обясняваш, защото то е дете и малко деца са напълно отговорни, като възрастните и много се влияят от връстниците си... Но сигурно родителският пример е важен.

От друга страна имам един не толкова добър пример мой приятел в САЩ, чиято майка е била много стриктна по отношение на храненето в къщи и само полезни и натурални храни са ядели. Е, като заминал в колеж той, както казва жена му се "разбунтувал" срещу това и дори и сега на 30+ години най-много обича да яде пържено и пици и паста и хилядите други простотии, от които пълнеят американците и съответно е доста закръгленичък. Дано да е било от грешния подход на майка му .

ама и те са хитри лисички и моят син си ги измисля едни понякога...

Иначе много ми харесва идеята за това информацията да идва от някой друг, който те уважават много 

Аз не го ограничавам в нищо, тоест когато нещо му се дояде и си поиска - давам! Не става въпрос само за сладките неща, а по принцип! Вафли и шоколади обича, давам му, в ограничени количества разбира се. Обича и Зрънчо, хапва си следобяд. Според мен въпроса не е да се забранява нещо, а да се дава с мярка! При положение, че обича мнооого сирене и мляко и яде доста от тях - мисля си че не е проблем да хапне една бонбона или нещо такова за десерт. По-важно е храненето като цяло да бъде балансирано и разнообразно, да се приемат достатъчно витамини и минерали, течности и да има изграден режим на хранене.
За забраните - ами то си е доказано, че забраненото е най-сладко  , така че изводите сами си правим...
Има обаче и нещо друго - каквото се поднася на детето, каквото се готви вкъщи - това и детето свиква да консумира. Мъжа ми например и до ден днешен не яде лук, защото майка му навремето не е обичала и е готвела без лук!

Моето дете, както и аз самата, прекалява понякога със шоколадите пък няма нито един кариес, както за щастие и аз. Изкарах две бременостти без развален зъб. И биберон с мед съм давала, което пак не е довело до кариес.
Никъде досега няма потвърдено изследване за връзка м/у яденето на шоколад и кариеса.

Това все пак е статистическа група от 2-ма.  : Доказано е че яденето на захарни изделия и немиенето на зъбите след това води до кариеси. Твърди се, че в места, където няма флуорид във водата, рискът е още по-завишен. При вас може наистина да е силен гена, но както каза някой по-долу, трябва и да се пазят зъбите и предполагам, че вие и това правите. Освен ако не си зъболекар и не виждаш много хора, които да потвърдят твърдението ти...

А това с флуорида(флуор) е абсолютно невярно. Има цяла тема за това в "майки бъдещи и настоящи".
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=250259.0

Незнам колко съм права, но аз първите три години ограничавах като здраво дъщеря ми. На практика първата година и половина тя изобщо не опита вкуса на шоколада и бонбоните. После, до 2 години и половина получаваше нещо шоколадово само за Коледа. Едва след това започна да хапва "по-редовно", тоест веднъж на месец/два. В резултат - не си пада изобщо по близалки, бонбони и други подобни. Виж, шоколад обича, но може и без него. Ще пробвам същата "зла" от моя страна стратегия и с малкия. В интерес на истината бях решила първите седем години изобщо да не й давам шоколад, но ми стана жал за детето и се размекнах.

Аз също не давам шоколад и нямам и намерение, изобщо не е препоръчван при малки деца. До три години ще удържа, след това ще дам натурален, защото той е полезния, млечния е пълен със захар.

До 2-годишна възраст шоколадът се избягва, защото може има алергична реакция към него.

Точно поради тази причина. Аз знам за до 3 годишна възраст. И не мога да разбера, как хора, които изобщо не ме познават предлагат шоколад на сина ми, виждайки че е малък, а тези които ме познават си мислят, че не съм в ред и се вживявам.

Тошко не си пада по шоколадите,тортите,бонбоните,хапва ги но не тека както други любими ястия.
Пламен пък много ги обича .
За това всички е скрито покрито в къщи ,Само когато си поискат ,разбира се им давам  и не им отказвам.
Плодовете ,бисквитите,солетки ...са на видно място за децата и те ги обожават.

За зъбите са много по-вредни други храни, а не шоколада. Освен това е по-вредно ако непрекъснато се яде нещо като бонбон след бонбон, отколкото ако е един голям шоколад, но изяден наведнъж.  

До година и половина дъщеря ми не беше и близвала захар или сол. След това постепенно започнах да й давам. Мисля обаче, че това е причината да предпочита натурални продукти пред сладки или солени. Никога не й казвам, колко е вреден шоколада или бонбоните и дори й разрешавам да яде преди вечеря шоколад. За сметка на това имам няколко трика Като начало купувам само хубави и качествени сладки неща - Шоколад, а не сухи пасти или бисквити. Пуканки, а не чипс...
Ако в магазина поиска шоколадово яйце - купувам без да се пазаря. Условието е да е едно нещо обаче. После го слагам в чантата, за да го нося аз до вкъщи... и в 8 от 10 случая докато стигнем у дома е забравила за яйцето.  
Ако отвори шоколад и хапне едно-две парчета, остави ли го дори за 5 мин. шоколадът заминава в коша за боклук.  

Като бях малка, че и сега баща ми забраняваше сладкото и все ни тормозеше колко било вредно, колко това и колко онова. Като резултат бях силно фиксирана над шоколада. Когато вече сама можех да решавам какво и колко да ям установих, че въобще не си падам толкова по него и почти не ям. Няма да повторя същата грешка.

Не знам какъв съвет да дам. Синът ми прояде плодове точно когато най-малко предполагах, че може да прояде. Дори се бях отказала да му предлагам. Спря да се бори за шоколад, когато у нас започнах да държа купища шоколади. И сега хладилникът е пълен с какви ли не сладки - шоколади, вафли, шок. яйца и десерти. Но той не им обръща внимание. Забелязва ги точно толкова, колкото забелязва и наличието на сирене или кремвирши, примерно.
Не е върл фен на шоколада, не е върл фен на зрънчо и други подобни. Но не е и като да не е опитвал. Между шоколад и плод би избрал плод в 90% от случаите. Така че не се притеснявам и не смятам да променям политиката си.

Ако има майки с по-големи деца да кажат какво са правили правят, с удоволствие ще чета



Така е, не го оспорвам, захарта е най-вредна. Натуралният шоколад е дори полезен, но в малки количества за деца. Ние говорехме за шоколада, като алерген. 

Има един на Линдт 70 и 80% какао - ммммм, едно парченце ми стига за два дена, толкова е наситен.

Като цяло важното е да не й е пред очите. Тя знае, че у нас такива неща няма и не се сеща.

Дадох късно сладки неща (около 2 г.).
Не подслаждам нищо.
Не ядем десерт.
Когато сме навън се случва да си иска (в 90% от случаите е Бонибон), никога не отказвам, даже купувам повече, отколкото иска, така интересът й изчезва, хапва 2 хапки и другото изхвърляме 

 

Бялото брашно е по-вредно за зъбите от захарта - това имах предвид. Не искай обаче да обяснявам, защото който и да е с елементарни познания по химия ще ми се изсмее на обяснението. 

Сладкото е полезно за мозъка

Иначе и аз се дразнех много, когато някой предложеше шоколад на бебето ми

Такива доброжелатели най-безцеремонно ги отсвирвах. После започнах да уча децата в никакъв случай и при никакви обстоятелства, колкото и настоятелен да е някой, да не вземат нищо за ядене или играчка от чужд човек.
Моите през последните 1-2 години откриха черния шоколад и то с голямо съдържание на какао (дори и 95%). Пак ме изненадаха.

  A моят проблем е, че синът ми обича (вече) всякакви боклуци...Ако има един шкаф с бонбони, вафли и шоколадови неща, ще яде само това, докато му призлее и като му мине-пак ще им се нахвърли...
  А за пръв път опита нещо шоколадово чак след 3 и половина години. Разните там солети, зрънчо, пуканки и пр., дори по-късно, и досега не е проявявал почти никакъв интерес към всичко това. От около 4 годишен му давам разни нездравословни неща, ако поиска, по поводи някакви или го почерпи някой, но това се е случвало много рядко, а той още по-рядко сам си е искал...Какво стана почти изведнъж и аз не знам...А не мога да кажа, че съм сбъркала като не съм му купувала тези боклуци, за да има с ''какво да се занимава"(!?!?)и съм го хранила здравословно. Аз съм се занимавала с него, вместо да му запушвам устата със солети ... Не съм маниак-в никакъв случай, но маниак се оказвам(според една майка на негов съученик), защото вместо кроасан, аз съм предпочитала за следобедна закуска да му дам да яде банан или плодово кисело мляко и затова сега съм имала такива грижи...Не че ме убеди- напротив!
  А тъпото е, че синът ми по принцип яде с удоволствие всички видове зеленчуци и плодове. Може да изяде една чиния задушени моркови и броколи или плодова салата, съставена от количество плодове, което би стигнало и на голям човек(наистина има апетит детето  )-например един банан, няколко мандарини, портокал, 1-2 ябълки, 2-3 кивита и още даже(зависи от асортимента в момента и от сезона ). Обожава всякакви постни неща, които аз готвя. Не обича обаче изобщо месо-яде го в много малки количества. За сметка на това е върл фен(както казва той ) на всички видове млечни продукти. Какво по-хубаво от това ще кажете?Ами, така е, но... Откакто ходи на училище се оказа, че стана "фен" и на разните там кифли, понички, хамбургери, пици,крекери, сникерси и какво ли не...каквото предлагат в лафките и стола и каквото дъвчат всички около него... Уж да опита, а после друго не признава...Е, у нас пак яде същото като преди, но вече се сърди, че не му купувам десертите които (вече) обича, че му ограничавам шоколада, че не меся питки и милинки, че забранявам категорично снаксове, зрънчовци,газирано, близалки и пр...
  Не знам...и аз като авторката се надявам соларис да е права и да е само временно...да е само мода...Или пък да намеря начин да обърна процеса, без да се стигне в последствие до "фиксиране"(както се каза по-горе) или точно обратен ефект...или пък до това да напълнее нездравословно, че отслабването си е много дълъг, мъчителен и труден процес за възрастен човек, та какво остава за дете...

Малкия обича сладко. Обича и солено. Всичко давам. Когато давам кисело zеле яде,не иска zахар, когато давам гофрети яде с пудра zахар, като давам салата, да е с лук, краставици и червени чушки ... яде ги тях ... В смисъл давам това, което обича от раzличните видове храни и така няма претенции към доовкусяване...  нищо не е zабранено, което е на масата се яде така , както е дадено .

Баткото обожава плодове и сладко, всъщност той с това е закърмен, защото това ми е основната храна на мен. Мъничката също е готова на бой за ябълка и банан. Проблемът е, че аз първо трябва да превъзпитам себе си!

Личния пример не винаги е критерий за успех.
Ние ядем невероятни количества салати,синът ми до ден днешен/3 години без няколко дни/ не е опитал един квадратен сантиметър зеленчук!!!
Освен в супите и манджите-там яде всичко-спанак,броколи,карфиол,грах,брюкселско зеле,праз/неща,които рядко децата харесват/ и всички други,но не и в суров вид.
Децата са различни-моят е супер предубеден към храната-избира си я по външен вид.
И е консервативен.
Имаше период,в който ядеше всеки ден по една ябълка или един банан/други плодове не иска,освен пъпеши през лятото/,после спря отведнъж.
И сега понеже също не ги консумира през ден му цедя по 3-4 портокала+1 лимон на сок.

Емайлът на зъбите се разяжда от киселините, отделяни от бактериите в устата. Въпросните бактерии получават много енергия от сладкото, което ядем.

В училище ни учеха да мием зъбите "Вечер за здраве, сутрин за красота", а всъщност трябва да се мият след всяко ядене, да се ползва конец всеки ден и да се жабурим с вода за уста по схема. Почистването при зъболекар също е задължително.