Вярвах,че ще оздравее,наистина вярвах ...
Мир на душичката му!
Мир на душичката му!
- Публикувана: 26 окт. 2007, 10:19 ч.
- Последно мнение: 18 ноем. 2007, 20:06 ч.
В неделя (18. 11.) от 11:30 ч. ще се извърши урнополагането на Криско.
Тая шепичка (бяла под тънката марля) –
как побра на стотици сълзите, кажи ми?
....Бели облаци вече са твоя завивка.
Вятър топъл те милва, луна те облича...
Сред звездите ще търсим онази усмивка,
със която на мама си казал “Обичам те”.
И дали ще си спомняш как, тихо приведена,
мама нежно, едва, и през сълзи те галеше?
Силуетът на тати, стиснал зъби и бледен,
как от крехките пръстчета бинтове сваляше...
Беше с нас само малко. Но сред нас има много,
във сърцата си място за теб отделили.
И горчи тривиално последното “Сбогом”-
неизплакани думи в гърлата сме свили.
Тая шепичка (бяла под тънката марля) –
как побра любовта на стотици, кажи ми?
В такива моменти разбирам колко сме безсилни. Каквото и да правим, съдбата си не можем да променим.
В главата ми са думите на Моканина: "Боже, колко мъка има по този свят, Боже!".
Тази душичка ни припомни какви трябва да бъдем - човечни. Защото го забравяме. Ако това е била мисията му - Криско я изпълни.
Показа ни какво значи сила и борбеност.
Влезе в сърцата на всички ни и ще остане там завинаги.
Почивай в мир, мило детенце. Бог да те прости!
Ели и Христо, каквото и да кажем, нищо не можем да променим.
Просто знайте, че сподаляме мъката ви и сме до вас в сърцата и душите си.
Вие сте истински родители и хора.
В главата ми са думите на Моканина: "Боже, колко мъка има по този свят, Боже!".
Тази душичка ни припомни какви трябва да бъдем - човечни. Защото го забравяме. Ако това е била мисията му - Криско я изпълни.
Показа ни какво значи сила и борбеност.
Влезе в сърцата на всички ни и ще остане там завинаги.
Почивай в мир, мило детенце. Бог да те прости!
Ели и Христо, каквото и да кажем, нищо не можем да променим.
Просто знайте, че сподаляме мъката ви и сме до вас в сърцата и душите си.
Вие сте истински родители и хора.
Тая шепичка (бяла под тънката марля) –
как побра на стотици сълзите, кажи ми?
....Бели облаци вече са твоя завивка.
Вятър топъл те милва, луна те облича...
Сред звездите ще търсим онази усмивка,
със която на мама си казал “Обичам те”.
И дали ще си спомняш как, тихо приведена,
мама нежно, едва, и през сълзи те галеше?
Силуетът на тати, стиснал зъби и бледен,
как от крехките пръстчета бинтове сваляше...
Беше с нас само малко. Но сред нас има много,
във сърцата си място за теб отделили.
И горчи тривиално последното “Сбогом”-
неизплакани думи в гърлата сме свили.
Тая шепичка (бяла под тънката марля) –
как побра любовта на стотици, кажи ми?
Толкова е красиво ...и тъжно...Поклон и...Сбогом,детенце!
Тая шепичка (бяла под тънката марля) –
как побра на стотици сълзите, кажи ми?
....Бели облаци вече са твоя завивка.
Вятър топъл те милва, луна те облича...
Сред звездите ще търсим онази усмивка,
със която на мама си казал “Обичам те”.
И дали ще си спомняш как, тихо приведена,
мама нежно, едва, и през сълзи те галеше?
Силуетът на тати, стиснал зъби и бледен,
как от крехките пръстчета бинтове сваляше...
Беше с нас само малко. Но сред нас има много,
във сърцата си място за теб отделили.
И горчи тривиално последното “Сбогом”-
неизплакани думи в гърлата сме свили.
Тая шепичка (бяла под тънката марля) –
как побра любовта на стотици, кажи ми?
ellyst, страхотно е..... благодаря, че написа това и от наше име!
