Изкуството да поръчаме в китайски ресторант
Посещението на ресторант за повечето от нас е винаги своего рода събитие. Прекрасно е когато имаме малко свободно време и с приятна компания решим да се насладим на цялата гама усещания, която ни създава едно добро заведение. Някои китайски ресторанти в София предлагат възможността не само да похапнете добре, но и да впечатлите вашите приятели с познанията си за ритуала на поръчване и философията на хранене на тази древна култура.
Как да се разположим около масата?
Когато се разполагате около кръглата китайска маса, домакинът винаги сяда на север, а най-важният гост - на юг. Обяснението намираме в легендата за великата битка между Жълтия император и брат му Огнения император за престола на боговете. Жълтия император победил и заел центъра (според китайците, светът се дели на девет посоки: основните четири, междинните четири и Центъра), а победеният му брат станал божество на юга. Така Жълтия император винаги седял на север спрямо Огнения император. От тогава е и традицията дворците да се строят по оста юг-север, а при аудиенция тронът на владетеля винаги е по на север от своите подчинени. Тази традиция се е предала дори в рамките на китайското семейство и, при посрещане на гости, стопанинът седи в северната част на масата.
Ако сте в Китай, домакинът винаги плаща сметкат. Смята се за учтиво да помолиш да платиш ти, независимо от това, че те канят на трапеза.
Колко ястия да поръчаме?
Има едно просто правило, което ще ви помогне да се ориентирате за подходящия брой ястия. Формулата е “Х + 1″, като “Х” е броят на гостите, които ще се хранят. Така, ако сте 6 души, ястията трябва да са седем без десерта. Презумпцията е, че едно ястие на човек не е достатъчно, а малко повече ще е тамън.
Какви ястия трябва да има на масата, за да е изискана трапезата?
В китайската кухня широко са застъпени петте вкуса: горчиво, люто, кисело, солено и сладко. За да е пълна трапезата ви, задължително трябва да присъстват ястия с
всичките пет вкуса. Много често вкусовете обаче не са в чист вид, а смесени (сладко-
кисело, солено-лютиво), затова е хубаво да знаем на кой вкус каква подправка
съответства:
горчиво джинджифил
солено соев сос, сол, натриев глутамат (уейдзин)
сладко петмез, захар, мед, сок от захарна тръстика
люто ладзяо (различни видове лют червен пипер)
кисело лимон, оризов оцет
В какъв порядък да поръчаме?
Често се започва с кръгчета джинджифил или грчива ряпа, като се изяжда по едно, колкото да изостри сетивата и да ни подготви към бъдещите вкуснотии. Между различните курсове също се хапва по малко горчиво, за да прочистим небцето от предишните усещания. За съжаление, в българските китайски ресторанти почти никъде не предлагат горчиви ястия.
Следват леки салати, задължително присъстват зеленчуци, често и морски продукти, като водорасли например. Месните ястия не трябва да се ограничават до един вид месо. На официална трапеза трябва да има пиле, телешко, свинско, патешко, риба. Зелнчуците са в най-голямо разнообразие и вид. Плодовете са за десерт.
Оризът е китайския хляб. Китайците ядат най-често бял варен ориз и отделно купичка зеленчуци, по-рядко месо. Затова, когато искате да блеснете с познанията си по китайска култура, не наблягайте на ориза. Нека има за цвят едно блюдо или две максимум ако сте повече от шест души.
Супата, според китайската традиция, се предлага накрая, за да подпомогне отделянето. Обикновено това е бистър бульон от месото, което сте консумирали преди това, нещо като почит към животното, което е било изядено, защото нищо, дори и соковете му, не са се загубили и е имало причина да бъде жертвано за хубавата трапеза.
Освен основните ястия китайците в огромно разнообразие ядат пелмени пържени, варени или на пара с най-разнообразен пълнеж. В Пекин, тъй като пелмените са най-характерни за пекинската кухня, има специални ресторанти само за пелмени. По всяко време може да видите китайци да ядат спагети “ламиен” в бульон с телешко и уханни треви, палачинки от яйце с тестени пръчки и зеленчуци и др. От всичките тези изключителни вкусотии, по тукашните ресторанти може да опитате пелмени и пролетни рулца.
Десерт, като правило, китайците не ядат. Прословутият пържен сладолед е учудващо рядко да бъде намерен в ресторант н Китай. Ако изобщо се хапва нещо, то като правило е плод. Много обичат диня нарязана на много тънки резенчета, набучени на клечки за зъби. Друго изключително лакомство, което тук съм яла в ресторанта в х-л Плиска, са сладки тиквени бухтички. Трябва обаче изрично да си ги поискате, защото в официалното меню ги няма.
По това, което съм видяла в побългарените китайски ресторанти, ви предлагам примерни ястия, които да се приближават горе-долу до истинския китайски вкус.В действителност китайската кухня е много по-различна, само ще спомена, че се дели на осем големи кухни, които се различават толкова помежду си, колкото американския фастфуд от френската или руската кухня. Когато намеря време ще напиша голяма статия за различните кухни. А засега:
Пилешки блюда:
Представително ястие за Китай е например “Гунбао дзи дин” или пилешко с фъстъци или кашу, “Маи шан шу дзи” е известно и като “Мравки лазят по дърво”. “Шуандун дзи пиен” е добре познатото пиле с бамбук и муар (черни гъби “Дървесни ушички”.
Блюда от свинско:
“Гулао жоу” е сладко-кисело свинско. “Юсян джужоу” или свинско с аромат на риба е леко люто на лентички, изключително приятно, ако е добре направено. Изключителни по вкус са класическите свинско с лук, със зеленчуци или с печурки. За мен прекрасно ястие е и свинско с къри. “Пайгу” или свински ребърца могат да бъдат така приготвени, че да не пожелаете нищо друго през живота си.
Блюда от телешко:
“Циндзяо ниужоу” е телешко със зелени чушки. Цветовете на това ястие са тъмно-кафяво с ярко зелено и радват окото. “Мала ниужоу тяо” е люто свинско с много приятен вкус. Великолепни са различните колбаси и печено телешко “усян” - пет аромата, т.е. телешко с пет подправки.
Патешки специалитети:
Патешкото е много по-застъпено в китайската кухня, отколкото в нашата. Тук можете да опитате хрупкава патица - това са панирани късчета патешко без кости. Патицата по пекински е класика в жанра. Това е скъпо ястие и в България не можете да го опитате никъде, независимо какво пише, най-малкото защото патиците се отглеждат по специален начин така, че да налеят мазнинка в бутчетата, а крилата да са миниатюрни. Няма да ви описвам как го постигат, защото ще ви се отще да опитате, а си заслужава много.
На места предлагат агнешко и заешко, но тук не се приготвят много качествено. Едно от най-любимите ми блюда, което е характерно за пустинните райони на Западен Китай в пров. Гансу и Синдзян-уйгурския автономен район е “шоуджуа янжоу” или агнешко, което се яде с ръце. Това са късове агнешко, което се сервира в порция от поне килограм и е крехко като мозък. Ако знаех как го обработват, щях да отворя ресторант само за това ястие.
Риби и морски продукти:
Китайската кухня изобилства с речни и морски риби, скариди, раци и др. В България много вкусни са целите риби. Поръчайте си цяла кисело-сладка риба и няма да съжалите. Ако празнувате рожден ден, от предния ден може да си поръчате “ниен ю” или цял сом, защото, записано с други йероглифи, “ниен ю” е пожелание за изобилие в живота.
Салати:
Пробвайте “пао цай” или китайска туршия. Това са мариновани зеленчуци в китайска ракия. Също хрупкави зеленчуци, царевица, фънсъ (тънки оризови спагети) с пилешки късчета и краставица. Китайците не предпочитат доматите като зеленчук, а ако ги ядат, им слагат захар. Най-приятно блюдо е яйца с домати.
Доуфу:
Доуфу е соево сирене. Тъй като соята е бобово растение, “сирене” като превод едва ли е подходящо, но поне се продава на буци, които визуално приличат на този млечен продукт. Китайците на практика изобщо са изхвърлили от диетата си млечните продукти. Доскоро в Китай не можеше да се намери кашкавал, сирене, извара, дори млякото беше твърде странно на вкус и се даваше само на пеленачета. Китайците, с цялата си мъдрост, са открили вредите от млечните продукти още в зародиша на тяхната цивилизация и необходимото количество калций си набавят чрез доуфу, което е ферментирала бобова паста. Беше ми нужна цяла година в Китай, за да свикна с вкуса на доуфу, а сега в ресторант не сядам без блюдо със соево сирене.
Най-любимо ми е “дзячан доуфу” или доуфу по домашна рецепта. За съжаление се прави на твърде малко места, тъй като не е от кухнята на повечето китайци в България, които са от източните и юго-източните райони, а “дзячан доуфу” е характерно за западен Китай. Можете да опитате доуфу със зеленчуци или друго, което е в менюто на съответния ресторант.
Има много още какво да се каже за изкуството на храненето в китайски ресторант, като например, че се пие в промишлени количества зелен чай и по малко китайска ракия, а газираните напитки нямат нищо общо с тяхната кухня. Тъй като това са субективни впечатления обаче спирам до тук. Ще се радвам да разкажете за преживяванията си в ресторанта ако поръчвате по тази система и да коментирате.
Посещението на ресторант за повечето от нас е винаги своего рода събитие. Прекрасно е когато имаме малко свободно време и с приятна компания решим да се насладим на цялата гама усещания, която ни създава едно добро заведение. Някои китайски ресторанти в София предлагат възможността не само да похапнете добре, но и да впечатлите вашите приятели с познанията си за ритуала на поръчване и философията на хранене на тази древна култура.
Как да се разположим около масата?
Когато се разполагате около кръглата китайска маса, домакинът винаги сяда на север, а най-важният гост - на юг. Обяснението намираме в легендата за великата битка между Жълтия император и брат му Огнения император за престола на боговете. Жълтия император победил и заел центъра (според китайците, светът се дели на девет посоки: основните четири, междинните четири и Центъра), а победеният му брат станал божество на юга. Така Жълтия император винаги седял на север спрямо Огнения император. От тогава е и традицията дворците да се строят по оста юг-север, а при аудиенция тронът на владетеля винаги е по на север от своите подчинени. Тази традиция се е предала дори в рамките на китайското семейство и, при посрещане на гости, стопанинът седи в северната част на масата.
Ако сте в Китай, домакинът винаги плаща сметкат. Смята се за учтиво да помолиш да платиш ти, независимо от това, че те канят на трапеза.
Колко ястия да поръчаме?
Има едно просто правило, което ще ви помогне да се ориентирате за подходящия брой ястия. Формулата е “Х + 1″, като “Х” е броят на гостите, които ще се хранят. Така, ако сте 6 души, ястията трябва да са седем без десерта. Презумпцията е, че едно ястие на човек не е достатъчно, а малко повече ще е тамън.
Какви ястия трябва да има на масата, за да е изискана трапезата?
В китайската кухня широко са застъпени петте вкуса: горчиво, люто, кисело, солено и сладко. За да е пълна трапезата ви, задължително трябва да присъстват ястия с
всичките пет вкуса. Много често вкусовете обаче не са в чист вид, а смесени (сладко-
кисело, солено-лютиво), затова е хубаво да знаем на кой вкус каква подправка
съответства:
горчиво джинджифил
солено соев сос, сол, натриев глутамат (уейдзин)
сладко петмез, захар, мед, сок от захарна тръстика
люто ладзяо (различни видове лют червен пипер)
кисело лимон, оризов оцет
В какъв порядък да поръчаме?
Често се започва с кръгчета джинджифил или грчива ряпа, като се изяжда по едно, колкото да изостри сетивата и да ни подготви към бъдещите вкуснотии. Между различните курсове също се хапва по малко горчиво, за да прочистим небцето от предишните усещания. За съжаление, в българските китайски ресторанти почти никъде не предлагат горчиви ястия.
Следват леки салати, задължително присъстват зеленчуци, често и морски продукти, като водорасли например. Месните ястия не трябва да се ограничават до един вид месо. На официална трапеза трябва да има пиле, телешко, свинско, патешко, риба. Зелнчуците са в най-голямо разнообразие и вид. Плодовете са за десерт.
Оризът е китайския хляб. Китайците ядат най-често бял варен ориз и отделно купичка зеленчуци, по-рядко месо. Затова, когато искате да блеснете с познанията си по китайска култура, не наблягайте на ориза. Нека има за цвят едно блюдо или две максимум ако сте повече от шест души.
Супата, според китайската традиция, се предлага накрая, за да подпомогне отделянето. Обикновено това е бистър бульон от месото, което сте консумирали преди това, нещо като почит към животното, което е било изядено, защото нищо, дори и соковете му, не са се загубили и е имало причина да бъде жертвано за хубавата трапеза.
Освен основните ястия китайците в огромно разнообразие ядат пелмени пържени, варени или на пара с най-разнообразен пълнеж. В Пекин, тъй като пелмените са най-характерни за пекинската кухня, има специални ресторанти само за пелмени. По всяко време може да видите китайци да ядат спагети “ламиен” в бульон с телешко и уханни треви, палачинки от яйце с тестени пръчки и зеленчуци и др. От всичките тези изключителни вкусотии, по тукашните ресторанти може да опитате пелмени и пролетни рулца.
Десерт, като правило, китайците не ядат. Прословутият пържен сладолед е учудващо рядко да бъде намерен в ресторант н Китай. Ако изобщо се хапва нещо, то като правило е плод. Много обичат диня нарязана на много тънки резенчета, набучени на клечки за зъби. Друго изключително лакомство, което тук съм яла в ресторанта в х-л Плиска, са сладки тиквени бухтички. Трябва обаче изрично да си ги поискате, защото в официалното меню ги няма.
По това, което съм видяла в побългарените китайски ресторанти, ви предлагам примерни ястия, които да се приближават горе-долу до истинския китайски вкус.В действителност китайската кухня е много по-различна, само ще спомена, че се дели на осем големи кухни, които се различават толкова помежду си, колкото американския фастфуд от френската или руската кухня. Когато намеря време ще напиша голяма статия за различните кухни. А засега:
Пилешки блюда:
Представително ястие за Китай е например “Гунбао дзи дин” или пилешко с фъстъци или кашу, “Маи шан шу дзи” е известно и като “Мравки лазят по дърво”. “Шуандун дзи пиен” е добре познатото пиле с бамбук и муар (черни гъби “Дървесни ушички”.
Блюда от свинско:
“Гулао жоу” е сладко-кисело свинско. “Юсян джужоу” или свинско с аромат на риба е леко люто на лентички, изключително приятно, ако е добре направено. Изключителни по вкус са класическите свинско с лук, със зеленчуци или с печурки. За мен прекрасно ястие е и свинско с къри. “Пайгу” или свински ребърца могат да бъдат така приготвени, че да не пожелаете нищо друго през живота си.
Блюда от телешко:
“Циндзяо ниужоу” е телешко със зелени чушки. Цветовете на това ястие са тъмно-кафяво с ярко зелено и радват окото. “Мала ниужоу тяо” е люто свинско с много приятен вкус. Великолепни са различните колбаси и печено телешко “усян” - пет аромата, т.е. телешко с пет подправки.
Патешки специалитети:
Патешкото е много по-застъпено в китайската кухня, отколкото в нашата. Тук можете да опитате хрупкава патица - това са панирани късчета патешко без кости. Патицата по пекински е класика в жанра. Това е скъпо ястие и в България не можете да го опитате никъде, независимо какво пише, най-малкото защото патиците се отглеждат по специален начин така, че да налеят мазнинка в бутчетата, а крилата да са миниатюрни. Няма да ви описвам как го постигат, защото ще ви се отще да опитате, а си заслужава много.
На места предлагат агнешко и заешко, но тук не се приготвят много качествено. Едно от най-любимите ми блюда, което е характерно за пустинните райони на Западен Китай в пров. Гансу и Синдзян-уйгурския автономен район е “шоуджуа янжоу” или агнешко, което се яде с ръце. Това са късове агнешко, което се сервира в порция от поне килограм и е крехко като мозък. Ако знаех как го обработват, щях да отворя ресторант само за това ястие.
Риби и морски продукти:
Китайската кухня изобилства с речни и морски риби, скариди, раци и др. В България много вкусни са целите риби. Поръчайте си цяла кисело-сладка риба и няма да съжалите. Ако празнувате рожден ден, от предния ден може да си поръчате “ниен ю” или цял сом, защото, записано с други йероглифи, “ниен ю” е пожелание за изобилие в живота.
Салати:
Пробвайте “пао цай” или китайска туршия. Това са мариновани зеленчуци в китайска ракия. Също хрупкави зеленчуци, царевица, фънсъ (тънки оризови спагети) с пилешки късчета и краставица. Китайците не предпочитат доматите като зеленчук, а ако ги ядат, им слагат захар. Най-приятно блюдо е яйца с домати.
Доуфу:
Доуфу е соево сирене. Тъй като соята е бобово растение, “сирене” като превод едва ли е подходящо, но поне се продава на буци, които визуално приличат на този млечен продукт. Китайците на практика изобщо са изхвърлили от диетата си млечните продукти. Доскоро в Китай не можеше да се намери кашкавал, сирене, извара, дори млякото беше твърде странно на вкус и се даваше само на пеленачета. Китайците, с цялата си мъдрост, са открили вредите от млечните продукти още в зародиша на тяхната цивилизация и необходимото количество калций си набавят чрез доуфу, което е ферментирала бобова паста. Беше ми нужна цяла година в Китай, за да свикна с вкуса на доуфу, а сега в ресторант не сядам без блюдо със соево сирене.
Най-любимо ми е “дзячан доуфу” или доуфу по домашна рецепта. За съжаление се прави на твърде малко места, тъй като не е от кухнята на повечето китайци в България, които са от източните и юго-източните райони, а “дзячан доуфу” е характерно за западен Китай. Можете да опитате доуфу със зеленчуци или друго, което е в менюто на съответния ресторант.
Има много още какво да се каже за изкуството на храненето в китайски ресторант, като например, че се пие в промишлени количества зелен чай и по малко китайска ракия, а газираните напитки нямат нищо общо с тяхната кухня. Тъй като това са субективни впечатления обаче спирам до тук. Ще се радвам да разкажете за преживяванията си в ресторанта ако поръчвате по тази система и да коментирате.
Ей, Яни, как се наричаше оная гадост, дето напомня на нашата ракия? 
Спомените ми са съвсем пресни и определено бих отишла отново.
. Колегите на баща ми си пийват доста от нашата ракия в нашите чашки 
/ 
. Явно е до ген.
В ХК не искам, не ми хареса толкова много. 
