ONLY IN CHINA 
- Публикувана: 22 окт. 2007, 17:23 ч.
- Последно мнение: 29 фев. 2024, 19:14 ч.
КИТАЙ
Смея да предложа на вашето внимание един мой Доклад по въпросите на китайския език и преподаването му в България:
ИЗУЧАВАНЕТО НА КИТАЙСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ
Със засилване процеса на глобализация в световен мащаб, укрепването и развитието на международните връзки във всичките им аспекти, както и с навлизането във всекидневието на новите технологии и интернет, интересът към изучаването на чужди езици нарасна много. Паднаха бариерите в общуването между народите и особено между младите хора, разшириха се възможностите за контакти - лични и интерактивни, което засяга в най-висока степен и нашата страна. Съвсем естествено е да се търсят начини и пътища за по-добра комуникация. Най-прекият път за общуване между хората е езикът.
Силният интерес към изучаване на чужди езици в нашата страна не е ново явление. От десетилетия в общообразователната система и висшите училища се провежда обучение предимно по европейските езици – руски, немски, английски, френски, испански и пр. Промените в света обаче засилиха интереса към страните от Изтока и по-специално към неговия колос – древния и социално-икономически проспериращ Китай. Стремежът към изучаването на китайски език нарасна неимоверно много. В основата на този бум лежат както икономиката и бизнес сферите, така и желанието на много хора да се докоснат до древната и съвременна китайска култура, науката, изкуството, спорта и пр. Всичко това провокира интереса на българите от всички поколения и особено на младите към разширяване на познанията и връзките с Китай. Предпоставката и мостът към това взаимно опознаване и сътрудничество е езикът като най-пряк и непосредствен начин на общуване.
І Кратка характеристика на китайския език
Китайският език принадлежи към сино-тибетското езиково семейство, говори се от 1 милиард и триста милиона души в КНР, Тайван и Сингапур, както и от над 30 милиона чужденци. Той е един от шестте работни езика в ООН.
Основите на СККЕ (Съвременния Китайски Книжовен Език) са поставени в края на ХІХ - началото на ХХ в. “Бащата” на СККЕ е прочутият писател Лу Сюн (1881-1936 г.), който разбива практиката литературният език да се различава дотолкова от разговорния, че да са необходими специални речници за отделните литературни произведения. За нас това звучи абсурдно, но аз лично съм виждала двутомен речник по един от четирите представителни китайски романа “Речни заливи”, в който на съвременен китайски език са обяснени остарелите думи и изрази, като дори ястията, описвани в романа, са пояснени.
В китайския език до ден днешен са обособени група на северните диалекти, както и цели седем групи (шест, според друга класификация) на южните диалекти. Те дотолкова се различават помежду си, че двама души, говорещи на два различни диалекта, могат изобщо да не се разберат и се налага да си пишат йероглифи по ръцете. Това е така, защото независимо как се произнася йероглифът в Южен и Северен Китай, в Япония или Корея, той има константно значение и е универсален като средство за записване.
Поради това многообразие от диалекти след създаването на нов Китай през 1949 г. се стига до важното решение да се наложи един общ официален език за всички китайци, който да бъде преподаван във всички училища в страната. Този език се нарича “путунхуа”, в превод – “общ език”, и всъщност е езикът, който в целия свят се изучава и е известен като китайски. Създаден е върху лексикалната и граматичната база на северните диалекти и говора на образованите пекинци, като за писане се използват йероглифи.
“Путунхуа” е известен още и като “мандарински”, което няма нищо общо с плода мандарина, а е свързано с китайското наименование на висшите чиновници от последната манджурска династия Цин (1644-1911 г.). Те били наричани “мандажън” - “високопоставен човек, манджурец”, което чисто фонетично на незнаещите езика чужденци звучало като “мандарин”. Говорът на мандажън или мандарините е залегнал в основите на СККЕ.
За запис на произношението на йероглифите са изпробвани многобройни системи. През 1958 г. след половинвековни опити и търсения се приема фонетичната система “пинин” за запис на произношението на йероглифите. Тя е на базата на латиницата и досега се очертава като най-добрата и лесна за овладяване система. През 1977 г. Обединените нации признават системата “пинин” като официална транскрипция на китайската писменост и едва оттогава тази система влиза в учебниците за чужденци. Оказва се, че всички, изучавали китайски език преди края на 70-те години на ХХ век, не могат да използват новите речници, нито умеят да набират на компютър йероглифи, без да са минали курс по овладяване на системата “пинин”.
Най-изучаваният диалект на китайския език, освен “путунхуа”, е т.нар. кантонски диалект. На него говорят китайците от Сянган (бивш Хонгконг), които най-рано започват да емигрират в чужбина и да разпространяват китайската култура. Повечето сериозни инвеститори бизнесмени все още са от Сянган и затова особено в САЩ наред с мандарин се изучава и кантонски, тъй като тези бизнесмени са от старата школа и в повечето случаи не говорят “путунхуа”.
Граматична структура
Ако приемем, че граматиката са корените и стволът на дървото, което трябва да изградим, изучавайки чужд език, то китайският в граматичен аспект може смело да бъде наречен най-лесният за овладяване. В него липсват обикновените “препъни камъни” на останалите чужди езици - няма глаголни времена и отсъства промяна в структурата на самата дума. Липсват още род, число, падеж, спрежение, склонение.
Решаваща роля в граматичната структура играе словоредът. Освен това в много по-голяма степен трябва да се съобразяваме с контекста, в който се употребява дадена дума.
Фонетична структура
Китайският език, както и виетнамският, е тонален. Той се състои от приблизително 400 срички. Фонетичната траскрипционна азбука пинин /pinyin zimu/ изцяло обхваща тези срички. Тъй като тя е на базата на латиницата писането на компютър става бързо и лесно. Достатъчно е да се набере сричката и се появява списък с йероглифи, които се произнасят с дадената сричка. Пишещият просто избира чрез цифра от 0 до 9 необходимия йероглиф.
За четири хиляди години история и непрекъснато развитие лексикалният запас е нараснал на около 140 000 думи. А сричките са едва 400. Това най-малкото означава, че се наблюдава омофония в огромен мащаб. Една и съща сричка може да означава на практика неограничен брой неща и да се записва с множество различни йероглифи.
За да се обогати фонетичният запас на езика, в китайския съществуват т.нар. тонове. Те са четири на брой, като се добавя и един нулев (сричка в нулев тон произнасяме без всякаква интонация).
Какво представляват тоновете?
На практика една и съща сричка, произнесена по пет различни начина, означава съвсем различни неща. Най-популярен е примерът със сричката “ma”:
Първи тон: mā мама
Втори тон: má коноп; житно растение
Трети тон: mă кон
Четвърти тон: mà ругая
Нулев тон: må въпросителна частица
Колкото и трудно да изглежда да произнасяш абсолютно всяка една сричка с определена интонация, оказва се, че всъщност е дори още по-сложно. Защото със сричка в един и същи тон съвсем не се записва само един йероглиф, а множество йероглифи.
Например със сричката “shi” в четвърти тон в тълковния речник на китайския език са записани цели 41 йероглифа. Йероглифът от своя страна съвсем не е една единствена дума, а цял комплекс от понятия. Тези 41 йероглифа с четене shì поотделно имат поне по 3-4 основни значения.
Ако смятате, че четирите тона са прекалено сложни за овладяване, чисто информативно ще добавя, че в един от южните диалекти съществуват девет тона.
Китайската писменост
Поради различни исторически причини китайският език се развива в две основни посоки: писмен и устен. Писменият запис на китайския език се извършва изцяло чрез йероглифи. При първия сблъсък с подбна писменост всеки човек реагира с известен ужас и учудване, започва да възприема китайците като извънземни същества, а към всеки владеещ езика изпитва респект.
Когато разберат, че пиша на китайски, винаги ме питат колко йероглифа е необходимо да владее образованият човек, за да може да чете и пише. При отговор – около пет хиляди, интересът се засилва, но вярата, че е възможно подобен език да бъде овладян рязко намалява.
Всъщност положението се променя ако се знае, че йероглифите структурно се състоят от едва двайсетина черти и не съществуват йероглифи, които да включват други освен тези черти. Изключително важно е да умеем да разпознаваме правилно от кои точно черти се състои даден йероглиф, защото търсенето в речник става по броя им. Когато изучаваме съответния знак обаче, изобщо не е нужно да броим и помним чертите, а само елементите, които го изграждат. По този начин йероглиф от 12 черти например може да се състои от два или три елемента, които ние знаем отпреди, тъй като непрекъснато ги виждаме повтарящи се в състава на други йероглифи.
Още по-лесно можем да овладеем китайското писмо, ако изучаваме историята на йероглификата и проследяваме развитието на понятието още от пиктограма.
Например йроглифът слънце – 日 rì изглежда почти по същия начин, както са го записвали преди 4000 години - ⊙ с тази разлика, че кръгът с точка е пиктограма (схематизирана рисунка), а 日 е вече съвременен йероглиф.
Ако изучаваме и пиктограмите най-добре ще овладеем логиката на мислене и съставяне на йероглифите и от един момент нататък ще можем да наизустяваме без особен проблем по 40-50 знака на ден.
При йероглифите отсъства връзката знак – произношение. Произношението трябва да се знае предварително, което изключително много затруднява обучението. Поради тази специфична особеност на езика в началото се изучава транскрипционната азбука пинин (pinyin zimu), която обхваща целия фонетичен състав на езика, като преходът към пълно овладяване на йероглификата се извършва плавно и постепенно. Така пинин и йероглифите до един етап трябва да се използват паралелно.
В Китай вече съществуват литературни издания и интернет страници изцяло записани с пинин. Държавната стратегия в областта на ограмотяване на населението в КНР предполага след период от около петдесет години да отпадне необходимостта от йероглифното писмо. Този грандиозен преход обаче може да бъде осъществен частично поради множеството омофони. Съществуват толкова много йероглифи, които се произнасят по един и същ начин, че без прочит на знака просто няма как да се разбере смисъла.
Все пак, напълно е възможно да се овладее разговорно китайският език без изобщо да се изучават йероглифи. Този подход е подходящ за обучение на служители във фирми, които имат партньори китайци.
Реформата на йероглифната писменност
Вече видяхме, че от пиктограми китайските писмени знаци са се развили в йероглифи. Това обаче е станало постепенно, като формата се е променяла цели четири хиляди години.
В таблицата долу са представени разнописите на йероглифа 龙 lóng “дракон” от пиктограма до съвременен опростен йероглиф (дясно горе).
Сложните йероглифи съдържат в себе си всички логически елементи, които изграждат понятието. Опростените йероглифи се появяват вследствие на реформа в писмеността и са приети за официално писмо на КНР през 1955 г. с цел намаляване на неграмотността. Опростените йероглифи всъщност са същите сложни йероглифи, но с намален брой черти.
Тази реформа, направена с цел улеснение на изучаващите писмеността, според мен е твърде несъвършена. Езиковедите наистина са успели да съкратят броя на чертите, но така логиката на йероглифа напълно се губи и поради това се налага опростеният йероглиф да бъде зазубрян без възможност за асоциация. В сложните йероглифи се запазва логиката на пиктограмата и дори без да се знае значението на даден йероглиф, само по връзките между елементите му може да се предположи неговото значение, докато при опростените това е невъзможно.
Освен позагубилата се логика, опростените йероглифи са неефективни и поради следната причина: в Сянган, Тайван и Сингапур пишат само със сложни йероглифи. Тъй като бизнес средите все още работят много със Сянган и Тайван, преводачите следва да владеят задължително и сложните йероглифи.
Освен това китайското кино доскоро беше представено предимно от сянгански продукции, като актьорите говорят на кантонски диалект, а субтитрите са изписани със сложни йероглифи.
Още едно обстоятелство задължава китаистите освен опростени йероглифи да изучават и сложни. А именно фактът, че има сериозна научна и популярна литература, касаеща всички аспекти на китайската култура, както и по-интересни и насочени към чужденци, изучаващи китайски език, учебни помагала от Тайван и Сянган. Всички материали са написани със сложни йероглифи. Същото се отнася и до интернет страниците с китайско съдържание, написани със сложни йероглифи и произход Сянган, Тайван, които предлагат по-богата и безплатна информация за страната, отколкото сайтовете в самата КНР.
И не на последно място, в последните години, с намаляване на неграмотността в Китай се наблюдава любопитна тенденция на обособяване на елитна класа от интелектуалци, които държат да блестят с познанията си по китайски език. Тези млади хора тенденциозно изучават старата писменост и предпочитат да пишат със сложни йероглифи. Комуникацията и завързването на по-тесни връзки с тях става по-лесно чрез владеенето на сложни йероглифи. Владеенето на старата писменост носи голям престиж, който е съществена част от образа на чужденеца в Китай и задължителен елемент при дългогодишна работа с китайци.
В България, дори и при обучението на ученици и курсисти без претенции за дълбоко навлизане в езика, е желателно да се проследява връзката пиктограма-сложен йероглиф-опростен йероглиф още от първия момент на навлизане в езика. Така, макар и ударен като доза китайски език в началото, този метод позволява пълноценно усвояване и е огромно улеснение в по-напреднал стадий на обучение.
Лексикален обем
Поради дългата си и непрекъсната история китайският език се състои от огромен брой думи, богат е на фразеологизми (пословици, поговорки, идиоми и др.), които се използват в ежедневното общуване. Фразеологизмите във всеки чужд език се отнасят към висшата степен на овладяване. В китайския обаче още в средното равнище на овладяване изучаващият следва да разпознава и владее богат запас от изрази, за да може да разбира и сам да говори.
Китайският език изобилства и със синоними, като особено трудни за усвояване са глаголите, тъй като се използват непрекъснато.
В китайския език, както и във всеки друг, с отварянето към света и глобализацията в огромно количество нахлуват нови понятия. Не може обаче да бъдат измисляни и съставяни нови йероглифи, поради това дадени йероглифи биват натоварвани с нови значения. Така, изучавайки един йероглиф, чужденецът се сблъсква с необходимостта да наизустява и осмисля всичките значения, а не само едно.
Изводи
Така представен, китайският език на практика изглежда неовладяем. И наистина, както казва ръководителят на катедра “китаистика” доц. Александър Алексиев: “Незнанието на китайски език съпътства китаиста през целия му живот”.
Утешителното е, че не е необходимо да се знае перфектно езика, за да е възможна добра комуникация. Обикновено владеещият езика се специализира в определена област (например бизнес китайски, вестникарски, медицинска терминология и др.) и става специалист в нея.
Другото успокоително обстоятелство, което трябва да се знае е, че едва 20% от китайците разпознават в “путунхуа” свой роден език. Всички останали, а това са милиард души, изучават официалния език като втори чужд.
Това означава, че ние можем и в редица случаи сме по-добри в изучаването на този език от самите китайци!
ИЗУЧАВАНЕТО НА КИТАЙСКИ ЕЗИК В БЪЛГАРИЯ
Със засилване процеса на глобализация в световен мащаб, укрепването и развитието на международните връзки във всичките им аспекти, както и с навлизането във всекидневието на новите технологии и интернет, интересът към изучаването на чужди езици нарасна много. Паднаха бариерите в общуването между народите и особено между младите хора, разшириха се възможностите за контакти - лични и интерактивни, което засяга в най-висока степен и нашата страна. Съвсем естествено е да се търсят начини и пътища за по-добра комуникация. Най-прекият път за общуване между хората е езикът.
Силният интерес към изучаване на чужди езици в нашата страна не е ново явление. От десетилетия в общообразователната система и висшите училища се провежда обучение предимно по европейските езици – руски, немски, английски, френски, испански и пр. Промените в света обаче засилиха интереса към страните от Изтока и по-специално към неговия колос – древния и социално-икономически проспериращ Китай. Стремежът към изучаването на китайски език нарасна неимоверно много. В основата на този бум лежат както икономиката и бизнес сферите, така и желанието на много хора да се докоснат до древната и съвременна китайска култура, науката, изкуството, спорта и пр. Всичко това провокира интереса на българите от всички поколения и особено на младите към разширяване на познанията и връзките с Китай. Предпоставката и мостът към това взаимно опознаване и сътрудничество е езикът като най-пряк и непосредствен начин на общуване.
І Кратка характеристика на китайския език
Китайският език принадлежи към сино-тибетското езиково семейство, говори се от 1 милиард и триста милиона души в КНР, Тайван и Сингапур, както и от над 30 милиона чужденци. Той е един от шестте работни езика в ООН.
Основите на СККЕ (Съвременния Китайски Книжовен Език) са поставени в края на ХІХ - началото на ХХ в. “Бащата” на СККЕ е прочутият писател Лу Сюн (1881-1936 г.), който разбива практиката литературният език да се различава дотолкова от разговорния, че да са необходими специални речници за отделните литературни произведения. За нас това звучи абсурдно, но аз лично съм виждала двутомен речник по един от четирите представителни китайски романа “Речни заливи”, в който на съвременен китайски език са обяснени остарелите думи и изрази, като дори ястията, описвани в романа, са пояснени.
В китайския език до ден днешен са обособени група на северните диалекти, както и цели седем групи (шест, според друга класификация) на южните диалекти. Те дотолкова се различават помежду си, че двама души, говорещи на два различни диалекта, могат изобщо да не се разберат и се налага да си пишат йероглифи по ръцете. Това е така, защото независимо как се произнася йероглифът в Южен и Северен Китай, в Япония или Корея, той има константно значение и е универсален като средство за записване.
Поради това многообразие от диалекти след създаването на нов Китай през 1949 г. се стига до важното решение да се наложи един общ официален език за всички китайци, който да бъде преподаван във всички училища в страната. Този език се нарича “путунхуа”, в превод – “общ език”, и всъщност е езикът, който в целия свят се изучава и е известен като китайски. Създаден е върху лексикалната и граматичната база на северните диалекти и говора на образованите пекинци, като за писане се използват йероглифи.
“Путунхуа” е известен още и като “мандарински”, което няма нищо общо с плода мандарина, а е свързано с китайското наименование на висшите чиновници от последната манджурска династия Цин (1644-1911 г.). Те били наричани “мандажън” - “високопоставен човек, манджурец”, което чисто фонетично на незнаещите езика чужденци звучало като “мандарин”. Говорът на мандажън или мандарините е залегнал в основите на СККЕ.
За запис на произношението на йероглифите са изпробвани многобройни системи. През 1958 г. след половинвековни опити и търсения се приема фонетичната система “пинин” за запис на произношението на йероглифите. Тя е на базата на латиницата и досега се очертава като най-добрата и лесна за овладяване система. През 1977 г. Обединените нации признават системата “пинин” като официална транскрипция на китайската писменост и едва оттогава тази система влиза в учебниците за чужденци. Оказва се, че всички, изучавали китайски език преди края на 70-те години на ХХ век, не могат да използват новите речници, нито умеят да набират на компютър йероглифи, без да са минали курс по овладяване на системата “пинин”.
Най-изучаваният диалект на китайския език, освен “путунхуа”, е т.нар. кантонски диалект. На него говорят китайците от Сянган (бивш Хонгконг), които най-рано започват да емигрират в чужбина и да разпространяват китайската култура. Повечето сериозни инвеститори бизнесмени все още са от Сянган и затова особено в САЩ наред с мандарин се изучава и кантонски, тъй като тези бизнесмени са от старата школа и в повечето случаи не говорят “путунхуа”.
Граматична структура
Ако приемем, че граматиката са корените и стволът на дървото, което трябва да изградим, изучавайки чужд език, то китайският в граматичен аспект може смело да бъде наречен най-лесният за овладяване. В него липсват обикновените “препъни камъни” на останалите чужди езици - няма глаголни времена и отсъства промяна в структурата на самата дума. Липсват още род, число, падеж, спрежение, склонение.
Решаваща роля в граматичната структура играе словоредът. Освен това в много по-голяма степен трябва да се съобразяваме с контекста, в който се употребява дадена дума.
Фонетична структура
Китайският език, както и виетнамският, е тонален. Той се състои от приблизително 400 срички. Фонетичната траскрипционна азбука пинин /pinyin zimu/ изцяло обхваща тези срички. Тъй като тя е на базата на латиницата писането на компютър става бързо и лесно. Достатъчно е да се набере сричката и се появява списък с йероглифи, които се произнасят с дадената сричка. Пишещият просто избира чрез цифра от 0 до 9 необходимия йероглиф.
За четири хиляди години история и непрекъснато развитие лексикалният запас е нараснал на около 140 000 думи. А сричките са едва 400. Това най-малкото означава, че се наблюдава омофония в огромен мащаб. Една и съща сричка може да означава на практика неограничен брой неща и да се записва с множество различни йероглифи.
За да се обогати фонетичният запас на езика, в китайския съществуват т.нар. тонове. Те са четири на брой, като се добавя и един нулев (сричка в нулев тон произнасяме без всякаква интонация).
Какво представляват тоновете?
На практика една и съща сричка, произнесена по пет различни начина, означава съвсем различни неща. Най-популярен е примерът със сричката “ma”:
Първи тон: mā мама
Втори тон: má коноп; житно растение
Трети тон: mă кон
Четвърти тон: mà ругая
Нулев тон: må въпросителна частица
Колкото и трудно да изглежда да произнасяш абсолютно всяка една сричка с определена интонация, оказва се, че всъщност е дори още по-сложно. Защото със сричка в един и същи тон съвсем не се записва само един йероглиф, а множество йероглифи.
Например със сричката “shi” в четвърти тон в тълковния речник на китайския език са записани цели 41 йероглифа. Йероглифът от своя страна съвсем не е една единствена дума, а цял комплекс от понятия. Тези 41 йероглифа с четене shì поотделно имат поне по 3-4 основни значения.
Ако смятате, че четирите тона са прекалено сложни за овладяване, чисто информативно ще добавя, че в един от южните диалекти съществуват девет тона.
Китайската писменост
Поради различни исторически причини китайският език се развива в две основни посоки: писмен и устен. Писменият запис на китайския език се извършва изцяло чрез йероглифи. При първия сблъсък с подбна писменост всеки човек реагира с известен ужас и учудване, започва да възприема китайците като извънземни същества, а към всеки владеещ езика изпитва респект.
Когато разберат, че пиша на китайски, винаги ме питат колко йероглифа е необходимо да владее образованият човек, за да може да чете и пише. При отговор – около пет хиляди, интересът се засилва, но вярата, че е възможно подобен език да бъде овладян рязко намалява.
Всъщност положението се променя ако се знае, че йероглифите структурно се състоят от едва двайсетина черти и не съществуват йероглифи, които да включват други освен тези черти. Изключително важно е да умеем да разпознаваме правилно от кои точно черти се състои даден йероглиф, защото търсенето в речник става по броя им. Когато изучаваме съответния знак обаче, изобщо не е нужно да броим и помним чертите, а само елементите, които го изграждат. По този начин йероглиф от 12 черти например може да се състои от два или три елемента, които ние знаем отпреди, тъй като непрекъснато ги виждаме повтарящи се в състава на други йероглифи.
Още по-лесно можем да овладеем китайското писмо, ако изучаваме историята на йероглификата и проследяваме развитието на понятието още от пиктограма.
Например йроглифът слънце – 日 rì изглежда почти по същия начин, както са го записвали преди 4000 години - ⊙ с тази разлика, че кръгът с точка е пиктограма (схематизирана рисунка), а 日 е вече съвременен йероглиф.
Ако изучаваме и пиктограмите най-добре ще овладеем логиката на мислене и съставяне на йероглифите и от един момент нататък ще можем да наизустяваме без особен проблем по 40-50 знака на ден.
При йероглифите отсъства връзката знак – произношение. Произношението трябва да се знае предварително, което изключително много затруднява обучението. Поради тази специфична особеност на езика в началото се изучава транскрипционната азбука пинин (pinyin zimu), която обхваща целия фонетичен състав на езика, като преходът към пълно овладяване на йероглификата се извършва плавно и постепенно. Така пинин и йероглифите до един етап трябва да се използват паралелно.
В Китай вече съществуват литературни издания и интернет страници изцяло записани с пинин. Държавната стратегия в областта на ограмотяване на населението в КНР предполага след период от около петдесет години да отпадне необходимостта от йероглифното писмо. Този грандиозен преход обаче може да бъде осъществен частично поради множеството омофони. Съществуват толкова много йероглифи, които се произнасят по един и същ начин, че без прочит на знака просто няма как да се разбере смисъла.
Все пак, напълно е възможно да се овладее разговорно китайският език без изобщо да се изучават йероглифи. Този подход е подходящ за обучение на служители във фирми, които имат партньори китайци.
Реформата на йероглифната писменност
Вече видяхме, че от пиктограми китайските писмени знаци са се развили в йероглифи. Това обаче е станало постепенно, като формата се е променяла цели четири хиляди години.
В таблицата долу са представени разнописите на йероглифа 龙 lóng “дракон” от пиктограма до съвременен опростен йероглиф (дясно горе).
Сложните йероглифи съдържат в себе си всички логически елементи, които изграждат понятието. Опростените йероглифи се появяват вследствие на реформа в писмеността и са приети за официално писмо на КНР през 1955 г. с цел намаляване на неграмотността. Опростените йероглифи всъщност са същите сложни йероглифи, но с намален брой черти.
Тази реформа, направена с цел улеснение на изучаващите писмеността, според мен е твърде несъвършена. Езиковедите наистина са успели да съкратят броя на чертите, но така логиката на йероглифа напълно се губи и поради това се налага опростеният йероглиф да бъде зазубрян без възможност за асоциация. В сложните йероглифи се запазва логиката на пиктограмата и дори без да се знае значението на даден йероглиф, само по връзките между елементите му може да се предположи неговото значение, докато при опростените това е невъзможно.
Освен позагубилата се логика, опростените йероглифи са неефективни и поради следната причина: в Сянган, Тайван и Сингапур пишат само със сложни йероглифи. Тъй като бизнес средите все още работят много със Сянган и Тайван, преводачите следва да владеят задължително и сложните йероглифи.
Освен това китайското кино доскоро беше представено предимно от сянгански продукции, като актьорите говорят на кантонски диалект, а субтитрите са изписани със сложни йероглифи.
Още едно обстоятелство задължава китаистите освен опростени йероглифи да изучават и сложни. А именно фактът, че има сериозна научна и популярна литература, касаеща всички аспекти на китайската култура, както и по-интересни и насочени към чужденци, изучаващи китайски език, учебни помагала от Тайван и Сянган. Всички материали са написани със сложни йероглифи. Същото се отнася и до интернет страниците с китайско съдържание, написани със сложни йероглифи и произход Сянган, Тайван, които предлагат по-богата и безплатна информация за страната, отколкото сайтовете в самата КНР.
И не на последно място, в последните години, с намаляване на неграмотността в Китай се наблюдава любопитна тенденция на обособяване на елитна класа от интелектуалци, които държат да блестят с познанията си по китайски език. Тези млади хора тенденциозно изучават старата писменост и предпочитат да пишат със сложни йероглифи. Комуникацията и завързването на по-тесни връзки с тях става по-лесно чрез владеенето на сложни йероглифи. Владеенето на старата писменост носи голям престиж, който е съществена част от образа на чужденеца в Китай и задължителен елемент при дългогодишна работа с китайци.
В България, дори и при обучението на ученици и курсисти без претенции за дълбоко навлизане в езика, е желателно да се проследява връзката пиктограма-сложен йероглиф-опростен йероглиф още от първия момент на навлизане в езика. Така, макар и ударен като доза китайски език в началото, този метод позволява пълноценно усвояване и е огромно улеснение в по-напреднал стадий на обучение.
Лексикален обем
Поради дългата си и непрекъсната история китайският език се състои от огромен брой думи, богат е на фразеологизми (пословици, поговорки, идиоми и др.), които се използват в ежедневното общуване. Фразеологизмите във всеки чужд език се отнасят към висшата степен на овладяване. В китайския обаче още в средното равнище на овладяване изучаващият следва да разпознава и владее богат запас от изрази, за да може да разбира и сам да говори.
Китайският език изобилства и със синоними, като особено трудни за усвояване са глаголите, тъй като се използват непрекъснато.
В китайския език, както и във всеки друг, с отварянето към света и глобализацията в огромно количество нахлуват нови понятия. Не може обаче да бъдат измисляни и съставяни нови йероглифи, поради това дадени йероглифи биват натоварвани с нови значения. Така, изучавайки един йероглиф, чужденецът се сблъсква с необходимостта да наизустява и осмисля всичките значения, а не само едно.
Изводи
Така представен, китайският език на практика изглежда неовладяем. И наистина, както казва ръководителят на катедра “китаистика” доц. Александър Алексиев: “Незнанието на китайски език съпътства китаиста през целия му живот”.
Утешителното е, че не е необходимо да се знае перфектно езика, за да е възможна добра комуникация. Обикновено владеещият езика се специализира в определена област (например бизнес китайски, вестникарски, медицинска терминология и др.) и става специалист в нея.
Другото успокоително обстоятелство, което трябва да се знае е, че едва 20% от китайците разпознават в “путунхуа” свой роден език. Всички останали, а това са милиард души, изучават официалния език като втори чужд.
Това означава, че ние можем и в редица случаи сме по-добри в изучаването на този език от самите китайци!
ІІ Изучаването на китайски език в България
Не са минали и двайсет години откакто Китай се отвори към и за света, а е извършена грандиозна работа по отношение на представянето на страната в чужбина и популяризирането на китайския език и култура. България, като част от света, също се присъединява към тенденциите на все по-задълбочено изучаване на Изтока. В САЩ китайският вече е вторият предпочитан за изучаване чужд език след испанския. В Русия отдавна има традиция в изучаването на Китай, в Европа във всеки централен университет вече има специалност “китаистика” или “китайска филология”.
В България изучаването на китайски език има 50-годишна история - в началото чрез курсове, за да се стигне през 1991 г. до създаването на специалност “Китаистика” към ФКНФ (факултет Класически и нови филологии) на СУ “Св. Климент Охридски” от началото на 90-те години на ХХ век.
Противно на общоприетото мнение за китайския език като изключително труден за овладяване и въпреки трудностите, описани в предния дял, изучаването му за нас българите на едно добро комуникативно равнище се оказва лесно и сравнително бързо.
Както и всеки друг език по света, китайският изправя обучавания пред четири компонента за овладяване: слушане с разбиране; говорене; четене с разбиране и писане.
От тези компоненти ние се справяме успешно с говоренето, което по принцип е може би най-трудният компонент за усвояване. Помагат ни твърдите звуци в българския език. За нас е лесно да овладеем звуците на този чужд език, по-трудни се оказват тоновете. При добра концентрация и учител, който успява да убеди обучаваните в изключителната важност на тоновете, този проблем престава да бъде толкова сложен.
Писането е логично и забавно, въвежда се бавно и постепенно, затова и се овладява сравнително безпроблемно, като единственото условие е упоритост и упражняване на вече наученото, тъй като лесно се забравя.
Четенето е по-труден компонент, доброто му овладяване предполага стабилни основи, запас от около 10000 думи, които съответстват на около 4000 думи от европейски език, както и разпознаването на поне четири-пет хиляди йероглифа.
Слушането и разбирането на китайската реч е изключително трудно - най-вече поради крайно ограничения ни достъп до медии на китайски език като радио и телевизия, както и до невъзможност или ограничени възможности за комуникация с носители на езика. Другата трудност е, че твърде малко китайци говорят чисто и добре “путунхуа”. Южните китайци, които са научили официалния език в училище, често намесват диалектни фрази. Северните китайци, които смятат “путунхуа” за свой роден, са още по-трудни за разбиране, тъй като имат свой собствен говор и акцент, който за нетренираното ухо е неразбираем. Естествено, не е редно да кажеш на китаец, че не знае добре китайски. Затова в практиката си добрият преводач се научава на множество говори и се нагажда към начина на изказ на китайците, с които работи.
За усвояването на компонента слушане с разбиране много помагат учебни касети, каквито могат да се намерят в трите центъра за изучаване на китайски език в България или могат директно да се купят в Китай във всяка специализирана книжарница.
Обучението по китайски език по възрастови групи.
Езиковедите и методолозите различават три възрастови групи, когато се касае за изучаване на чужд език. Това са деца до 12 годишна възраст; юноши от 13 до 16-17 годишна възраст и възрастни.
Началното езиково обучение І-ІV клас по китайски език се дискутира през последните две години и се търси начин да се заеме от опита на японските паралелки в 18 СОУ, които през последните две години успешно стартираха подобно обучение от първи клас.
За да започне успешно обучението на китайски език в ранната училищна възраст /І–ІV клас/ е необходимо не само наличието на академично подготвени китаисти с перфектен китайски, но и изискване те да притежават атестат за завършена начална педагогика. Известно е, че обучението на малките деца изисква специален подход, форми, дозировка и т. н. Друг проблем е липсата на стратегия за финансиране на развитието на подобни уникални кадри. Заплатите в бранша са неадекватни на труда положен за усвояването на език като китайския, както и липсата на възможности за развитие, които са тема за отделен доклад.
Най-успешно е обучението по китайски език в средна възрастова група.
14-15 годишните младежи вече имат изградени езикови умения, асоциативно мислене и теоритична езикова подготовка. В същото време не са претоварени с информация и интензивното обучение, което се прилага в 18 СОУ от 21 часа на седмица се оказва изключително успешно. Постиженията могат да се измерят най-вече чрез системата за външно оценяване HSK, за която ще стане дума малко по-нататък. Факт е, че от четири години насам неизменно поне двама ученика показват такова равнище на знанията, че наред със студентите печелят стипендии за Китай.
Стипендиите се отпускат от Пекинския университет за китайски език и култура, който е най-доброто учебно заведение в страната в областта. Проведените изпити в Китай показват най-високо равнище на овладяване на езика от изпратените български специализанти студенти и ученици.
При студентите и възрастните се наблюдава следната особеност: аналитичен подход към езика, формиране на индивидуална система на усвояване, по-трудно отпускане в разговор на китайски език. За по-възрастен човек като цяло не е достатъчно обучението само в България и е препоръчително да специализира поне година в КНР. Само по себе си това е желателно за всеки, който изучава чужд език. Все пак, както беше споменато, китайската граматика е изключително лесна и овладяването на първо равнище на китайски език не представлява голям проблем, затова дори без специализация в Китай е възможно да се научи на много прилично ниво.
Не са минали и двайсет години откакто Китай се отвори към и за света, а е извършена грандиозна работа по отношение на представянето на страната в чужбина и популяризирането на китайския език и култура. България, като част от света, също се присъединява към тенденциите на все по-задълбочено изучаване на Изтока. В САЩ китайският вече е вторият предпочитан за изучаване чужд език след испанския. В Русия отдавна има традиция в изучаването на Китай, в Европа във всеки централен университет вече има специалност “китаистика” или “китайска филология”.
В България изучаването на китайски език има 50-годишна история - в началото чрез курсове, за да се стигне през 1991 г. до създаването на специалност “Китаистика” към ФКНФ (факултет Класически и нови филологии) на СУ “Св. Климент Охридски” от началото на 90-те години на ХХ век.
Противно на общоприетото мнение за китайския език като изключително труден за овладяване и въпреки трудностите, описани в предния дял, изучаването му за нас българите на едно добро комуникативно равнище се оказва лесно и сравнително бързо.
Както и всеки друг език по света, китайският изправя обучавания пред четири компонента за овладяване: слушане с разбиране; говорене; четене с разбиране и писане.
От тези компоненти ние се справяме успешно с говоренето, което по принцип е може би най-трудният компонент за усвояване. Помагат ни твърдите звуци в българския език. За нас е лесно да овладеем звуците на този чужд език, по-трудни се оказват тоновете. При добра концентрация и учител, който успява да убеди обучаваните в изключителната важност на тоновете, този проблем престава да бъде толкова сложен.
Писането е логично и забавно, въвежда се бавно и постепенно, затова и се овладява сравнително безпроблемно, като единственото условие е упоритост и упражняване на вече наученото, тъй като лесно се забравя.
Четенето е по-труден компонент, доброто му овладяване предполага стабилни основи, запас от около 10000 думи, които съответстват на около 4000 думи от европейски език, както и разпознаването на поне четири-пет хиляди йероглифа.
Слушането и разбирането на китайската реч е изключително трудно - най-вече поради крайно ограничения ни достъп до медии на китайски език като радио и телевизия, както и до невъзможност или ограничени възможности за комуникация с носители на езика. Другата трудност е, че твърде малко китайци говорят чисто и добре “путунхуа”. Южните китайци, които са научили официалния език в училище, често намесват диалектни фрази. Северните китайци, които смятат “путунхуа” за свой роден, са още по-трудни за разбиране, тъй като имат свой собствен говор и акцент, който за нетренираното ухо е неразбираем. Естествено, не е редно да кажеш на китаец, че не знае добре китайски. Затова в практиката си добрият преводач се научава на множество говори и се нагажда към начина на изказ на китайците, с които работи.
За усвояването на компонента слушане с разбиране много помагат учебни касети, каквито могат да се намерят в трите центъра за изучаване на китайски език в България или могат директно да се купят в Китай във всяка специализирана книжарница.
Обучението по китайски език по възрастови групи.
Езиковедите и методолозите различават три възрастови групи, когато се касае за изучаване на чужд език. Това са деца до 12 годишна възраст; юноши от 13 до 16-17 годишна възраст и възрастни.
Началното езиково обучение І-ІV клас по китайски език се дискутира през последните две години и се търси начин да се заеме от опита на японските паралелки в 18 СОУ, които през последните две години успешно стартираха подобно обучение от първи клас.
За да започне успешно обучението на китайски език в ранната училищна възраст /І–ІV клас/ е необходимо не само наличието на академично подготвени китаисти с перфектен китайски, но и изискване те да притежават атестат за завършена начална педагогика. Известно е, че обучението на малките деца изисква специален подход, форми, дозировка и т. н. Друг проблем е липсата на стратегия за финансиране на развитието на подобни уникални кадри. Заплатите в бранша са неадекватни на труда положен за усвояването на език като китайския, както и липсата на възможности за развитие, които са тема за отделен доклад.
Най-успешно е обучението по китайски език в средна възрастова група.
14-15 годишните младежи вече имат изградени езикови умения, асоциативно мислене и теоритична езикова подготовка. В същото време не са претоварени с информация и интензивното обучение, което се прилага в 18 СОУ от 21 часа на седмица се оказва изключително успешно. Постиженията могат да се измерят най-вече чрез системата за външно оценяване HSK, за която ще стане дума малко по-нататък. Факт е, че от четири години насам неизменно поне двама ученика показват такова равнище на знанията, че наред със студентите печелят стипендии за Китай.
Стипендиите се отпускат от Пекинския университет за китайски език и култура, който е най-доброто учебно заведение в страната в областта. Проведените изпити в Китай показват най-високо равнище на овладяване на езика от изпратените български специализанти студенти и ученици.
При студентите и възрастните се наблюдава следната особеност: аналитичен подход към езика, формиране на индивидуална система на усвояване, по-трудно отпускане в разговор на китайски език. За по-възрастен човек като цяло не е достатъчно обучението само в България и е препоръчително да специализира поне година в КНР. Само по себе си това е желателно за всеки, който изучава чужд език. Все пак, както беше споменато, китайската граматика е изключително лесна и овладяването на първо равнище на китайски език не представлява голям проблем, затова дори без специализация в Китай е възможно да се научи на много прилично ниво.
ІІІ Равнища на изучаване и методи за проверка на знанията
Както и при всеки друг език, тук има три равнища на изучаване – начално, средно и висше.
Началното равнище предполага овладяване на около 4000 думи и 1500-2000 йероглифи. То е достатъчно за всекидневна комуникация и не дава знания, достатъчни за преводачески умения. Покрива се за около 900 часа обучение.
Средното равнище засяга по-широк спектър от теми, предполага усвояване на определено количество фразеологизми, както и познания в по-специфични езикови области като икономически и публицистичен китайски език.
Висшето ниво предполага освен широки познания във всякакви области, така и в областта на литературата и древнокитайския език, който има пряка връзка със съвременния китайски език. При това ниво се предполага писмено и устно владеене на бизнес кореспонденция, съставяне на документи, както и специализиране в определени области.
В България има твърде малко китаисти, които могат да издържат изпитите за проверка на владеене на висшето ниво на езика. Обикновено такива кадри не остават в страната, а работят в Китай или чужбина поради ниското заплащане на техния труд тук.
Като цяло владеещите наистина добре китайски език в България надали са и 20 души, а от тях преподаватели по езика са още по-малко.
Определяне на равнището на владеене на китайски език
Съществуващата форма е изпит, подобен на TOEFL, наречен HSK /Hanyu Shuiping Kaoshi/ или Изпит за ниво професионално владеене на китайски език. Той е национален стандартизиран тест за владеене на китайски от хора, които не разпознават езика като роден. Разработен е през 1984 г. от Пекинския езиков институт /сега Пекински Университет за китайски език и култура/. За първи път е проведен през 1990 г. в границите на КНР. Още на следващата година излиза извън пределите на Китай, като сега се провежда в над 120 страни по света, а явилите се до декември 2005 г. са около 1 млн. души.
HSK е система от тестове за различни нива на владеене на китайски език. Разделена е на четири равнища /базово, начално, средно и висше/, като всяко ниво се разделя на три степени. Общият брой степени на владеене на езика са единайсет, а не дванайсет, тъй като трета степен се застъпва и в базово, и в начално ниво.
“Дзичу”, или базовото ниво, се провежда два пъти в годината. В него са включени три компонента: слушане с разбиране; граматична част и четене с разбиране.
“Чуджун” обединява цели две нива - начално и средно, като дава сертификат за трета до осма степен, според постигнатите резултати. Към трите компонента от базовото ниво е добавен и четвърти – вписване на пропуснати йероглифи.
“Гаодзи”, или висшето ниво на владеене на китайски език, дава сертификат за 9-а до 11-а последна степен. Издържалите успешно този изпит имат право да кандидатстват за стипендия в китайско ВУЗ. Тестът е разделен на три дяла: писмен изпит /слушане с разбиране; четене с разбиране и граматична част/; съчинение и устен изпит. Явилите се на този тест трябва да имат теоретични и практически умения в областта на китайския език, както и сериозни познания в области като политически, икономически, вестникарски и др. жаргон.
Освен гореописаните има и още едно ниво, също разделено на три степени. Нарича се “Панда” и е разработено специално за деца до четиринайсет години, които изучават китайския език като чужд.
Извън общоезиковите, съществуват още три теста за професионално владеене на китайски език в рамките на изпитната система HSK. Те са за бизнес, секретарски и туристически жаргон. За тези три изпита е разработена отделна система на тестване с определени критерии, различни от HSK за определяне на езиковото ниво. Всеки един от тези изпити се разделя на пет степени на владеене на съответния жаргон.
От 2003 г. в България съществува изпитен център по HSK, който е към СУ “Св. Климент Охридски”, ФКНФ, специалност “Китаистика” с ръководител Ал. Алексиев. В него се провеждат изпитите за базово, начално и средно ниво. От май 2006 г. се провежда и изпит за висше ниво на владеене на китайски език. За кратко време броят на явилите се от трима през 2003 г. нарасна до над 40 през май 2006 г., което повтаря тенденциите в световен мащаб.
ІV Центрове за изучаване на китайски език в България
Главният център за изучаване на китайски език в България е специалността “Китаистика”, която се намира в Центъра за източни езици и култури (ЦИЕК), ФКНФ, към СУ “Св. Климент Охридски”. Специалността официално съществува от 1991 г. Досега общо над 100 студенти са завършили бакалавърски, магистърски и докторски степени.
Основите на преподаването на китайски език в България обаче. поставя известният китайски езиковед Джу Дъси, който пристига в Софийския университет и през март 1953 г. започва да преподава езика на български студенти. По онова време около 500 души посещават неговите лекции. С изключителен принос е и г-жа Джан Сунфън, омъжена за българин и лекар по специалност, която е написала най-много помагала за българи, включително учебник с текстове, както и единствения досега Българо-китайски тематичен речник. Проф. Бора Беливанова и проф. Снежина Гогова са водещите специалисти в България в областта на китайското литературознание и езикознание. Софка Катърова е блестящ специалист по древнокитайски език, Русинка Русинова е основният преподавател по публицистичен, политически и икономичски китайски. В областта на произношението, което е много по-съществен компонент в овладяването на китайския език, отколкото при другите езици, най-добрият специалист в България е завеждащ катедра “Китаистика” в СУ “Св. Климент Охридски” Александър Алексиев. Младите специалисти преподаватели в специалността са: Евелина Вацева - фолклор и китайска култура; Веселин Карастойчев – литература; Георги Илиев – икономика; Десислава Иванова – литература, публицистичен жаргон, практически китайски език; Антония Цанкова – практически китайски език; Мария Маринова – практически китайски; Мариана Малинова – история.
Интересът към езика е повишен, но поради сложността му голяма част от студентите не завършват. Средно на година випускниците са 5-6 души. Независимо от малкия брой, качеството на обучение е доказано високо. При всяка специализация в Китай на място се организират изпити за проверка на знанията и българите неизменно показват най-високи равнища на овладяване.
Освен Софийския университет, други центрове за изучаване на китайски език са Великотърновският университет (ВТУ) и столичното 18-о средно общообразователно училище (СОУ) “Уилям Гладстон”.
От 1993 г. във ВТУ стартира специалността „Приложна лингвистика” с два езика, като втори език е китайският. Екипът преподаватели е съставен както от светила в българската китаистика начело с проф. Бора Беливанова, така и от младите амбициозни специалисти, възпитаници на ВТУ, Искра Мандова и Полина Венкова. Освен тях преподаватели са още Мария Маринова и китайски специалист с двугодишен мандат.
От 1992 г. в столичното 18 СОУ “Уилям Гладстон” съществува китайска паралелка, основана от университетските преподаватели Софка Катърова, Русинка Русинова и от водещия преподавател по фонетика на китайския език на Пекинския езиков институт, сега Университет за китайски език и култура, г-жа Лиу. Завършилите паралелката са 50, в момента се обучават 117 ученика. Основен учител от шест години насам е Яна Шишкова (практически китайски език, странознание и култура), лектор по философия, религии и литература е Иво Димитров.
Освен в посочените три учебни звена – Центъра за източни езици и култури (ЦИЕК) към СУ “Св. Климент Охридски” и специалност “Приложна лингвистика” във ВТУ за висшисти и 18 СОУ “Уилям Гладстон”, за завършилите средното си образование, които са със сериозни традиции и опит в обучението, съществуват и други учебни центрове като езикови школи, свободно избираема подготовка (СИП) в училища в София, Велико Търново, Русе и Бобов дол.
Търсенето е голямо и то не се изчерпва само с ученици и студенти. Все повече ръководни кадри в частния сектор предпочитат да вложат средства в обучението на собствен персонал за работа и връзките си с Китай. Не случайно и от държавните институции през изминалата година беше организиран курс по китайски език за държавни служители.
V Реализация на попрището на китаистиката
При избора на специалност всеки човек си задава въпроса за перспективите и реализацията. Пред китаистите в България този въпрос на практика не стои.
В страната ни официално пребивават около 3000 китайци, малка част от тях имат някакви познания по български език. Именно поради това преводачите са търсени и високо ценени.
България отскоро се превърна в “одобрена туристическа дестинация”, а проблемът с визите за китайски граждани почти отпадна с присъединяването ни към Европейския съюз. С увеличаването на потока китайски туристи към България нарасна и нуждата от подготвени гидове с китайски език.
В областта на бизнеса все повече фирми търгуват с КНР, Тайван и Сингапур. Китаистите с търговски умения са изключително ценени и търсени кадри. Възможностите са на практика неограничени – китаистите могат да бъдат служители в частни фирми, държавна администрация, организации, производство или да се занимават със свой бизнес, стига да имат необходимите умения.
Друга посока на възможна кариера е самият Китай. Много от завършилите китаисти намират добре платена работа в страната - дори само като учители по английски език те получават много добри доходи, несравними със заплатите в България.
Възможности за работа има и в Европейския съюз, САЩ, Канада, Австралия и навсякъде, където се работи с Китай. Достатъчно е освен китайски да се владее английски или езика на държавата, в която желае да работи българския синолог.
Обучението по китайски език с отварянето на Китай към света, търговските интереси, любопитството към китайската култура може само да се развива. Още сега се наблюдава много по-голямо търсене спрямо три години назад.
VІ Постижения и развитие на обучението по китайски език
Постигнатото за периода 1991-2007 г. никак не е малко. С успешното сътрудничество с посолството на КНР в България бяха постигнати следните по-важни събития:
1991 г. - Основана е специалност “Китаистика” към ФКНФ, СУ “Св. Климент Охридски”. През годините с помощта на посолството бе оборудван фонетичен кабинет с всевъзможна техника, богата библиотека с литература и учебни пособия.
1992 г. – стартира обучение по китайски език в столичното 18 СОУ “Уилям Гладстон”. В сътрудничество с посолството на КНР в България е оборудван фонетичен кабинет, дарени са техника, литература и учебни помагала за целите на обучението по езика. През 2005 г. десетчленна делегация от ученици и учители посети Пекин с едноседмична визита.
1993 г. – основана е специалността “Приложна лингвистика” с втори чужд китайси език във ВТУ.
Чрез различни обменни програми много от студентите, обучавани в специалност “Китаистика” и “Приложна лингвистика” получиха възможността за различен период от време да специализират във висши училища в КНР.
2003 г. - създаден е изпитен център по HSK, който е към СУ “Св. Климент Охридски”, ФКНФ, специалност “Китаистика” с ръководител Ал. Алексиев. Оттогава насам всяка година се отпускат едномесечни стипендии за най-добре представилите се участници в най-доброто висше учебно заведение – Пекинския университет за китайски език и култура.
2004 г. – българските студенти китаисти се включват в световното състезание по китайски език Hànyŭ qiáo – Китайски езиков мост, което се провежда в два тура. Първи тур се организира в съответната държава и учебни заведения, в които се изучава езикът. Втори тур се провежда в Пекин, в него участват спечелилите първи тур. През 2006 г. студентка от СУ печели Награда на зрителите.
2006 г. – основан е център „Конфуций” - първият в Европа център за китайски език и култура. Този център ще разполага с библиотека, аудио и видео материали, предполагат се културни дейности.
За желаещите да изградят педагогическа кариера от учебната 2005-2006 г. като избираем предмет в специалност “Китаистика” към СУ се предлага предметът „Педагогика”. Промените в условията за придобиване на педагогическа квалификация обаче обезсмислят избора на студентите, тъй като се въведоха условия, които могат да бъдат изпълнени само с избор на втора специалност „Педагогика”. Без подобна правоспособност китаистите, които пожелаят да преподават китайски език в средно училище, ще получават само 80% от заплатата си. Предвид твърде ниските заплати, тези условия и неадекватност в разпоредбите ще постави обучението по китайски език в България в положение на невъзможност за кадрово подсигуряване.
Развитие на обучението по китайски език
С повишаването на интереса към езика ще расте и нуждата от:
- подготвени кадри с педагогическа провоспособност, които да имат възможността периодично да специализират в Китай и да обогатаяват знанията си;
- методисти китаисти, които да унифицират учебното съдържание и да инспектират центровете за обучение по китайски език, така че да се превърнем в държава не само със засилено обучение по езика, но и с качество на преподаването на китайски;
- китайци доброволци преподаватели, които да подпомагат обучението по езика в центровете за преподаване на китайски /до момента такава програма е изградена и китайски специалисти прподаватели има в СУ “Св. Климент Охридски”, във Великотърновския университет и в 18 СОУ “Уилям Гладстон”/;
- центрове в столицата и в провинцията за обучение по китайски език;
- учебни помагала; сателитни канали на китайски език; интерактивни и мултимедийни помагала; наред с това ще са необходими и материали на български език, което е една от основните задачи пред българските китаисти в близкото бъдеще;
- ще расте нуждата от преводна художествена и информационна литература от китайски език;
- обмен на студенти с бакалавърски, магистърски и докторски степени, както и на ученици за специализации и посещения в КНР;
- срещи с чуждестранни китаисти и засилване на обмена на информация между световните центрове по изучаване на китайски език с цел следене на тенденциите и повишаване на квалификацията на българските преподаватели по езика;
- спешно създаване на китайско-български и българо-китайски речници;
- не на последно място по-добро сътрудничество между българските китаисти, обмяна на знания и работа по общи проекти.
Като страната, която втора е признала създаването на КНР и от цели петдесет години има традиции в обучението по китайски език, ние притежаваме сериозна натрупана база и опит, които тепърва ще доведат до повече преводна литература и изработване на методически помагала подпомагащи процеса на обучение. Ще се приспособим към все по-големите нужди от бързо усвояване на китайски език.
Убедена съм, че в най-скоро време ще се развият нови системи за обучение, които да подготвят в кратки срокове неспециалисти, за които китайският език ще бъде чисто езиково средство за комуникация, а специалистите синолози ще бъдат винаги малко, но добре подготвени.
В заключение бих искала да споделя наблюденията си върху липсата на държавна стратегия в областта на обучението по китайски език. Необходимо е на най-високо ровнище да се осмисли нуждата от кадри с китайски език и преводачи, които да владеят протоколен китайски жаргон, тъй като досега на преговори на високо ниво с малки изключения присъстват само китайски преводачи българисти.
Неведнъж се е случвало български китаисти да бъдат наемани от китайска страна, което е срамно, защото предствя страната ни в лоша светлина.
С малко инвестиции, мисъл и средства за адекватно възнаграждение на труда на синолозите преподаватели ще може да се постигне обучението по китайски език по право да заеме достойно място сред другите езици, преподавани в университетите и средните училища, като по този начин ще се наредим сред далновидните държави и ще помогнем на бъдещите поколения да бъдат конкурентноспособни и успели хора.
Яна Шишкова,
магистър синолог
май 2007 г.
София
Както и при всеки друг език, тук има три равнища на изучаване – начално, средно и висше.
Началното равнище предполага овладяване на около 4000 думи и 1500-2000 йероглифи. То е достатъчно за всекидневна комуникация и не дава знания, достатъчни за преводачески умения. Покрива се за около 900 часа обучение.
Средното равнище засяга по-широк спектър от теми, предполага усвояване на определено количество фразеологизми, както и познания в по-специфични езикови области като икономически и публицистичен китайски език.
Висшето ниво предполага освен широки познания във всякакви области, така и в областта на литературата и древнокитайския език, който има пряка връзка със съвременния китайски език. При това ниво се предполага писмено и устно владеене на бизнес кореспонденция, съставяне на документи, както и специализиране в определени области.
В България има твърде малко китаисти, които могат да издържат изпитите за проверка на владеене на висшето ниво на езика. Обикновено такива кадри не остават в страната, а работят в Китай или чужбина поради ниското заплащане на техния труд тук.
Като цяло владеещите наистина добре китайски език в България надали са и 20 души, а от тях преподаватели по езика са още по-малко.
Определяне на равнището на владеене на китайски език
Съществуващата форма е изпит, подобен на TOEFL, наречен HSK /Hanyu Shuiping Kaoshi/ или Изпит за ниво професионално владеене на китайски език. Той е национален стандартизиран тест за владеене на китайски от хора, които не разпознават езика като роден. Разработен е през 1984 г. от Пекинския езиков институт /сега Пекински Университет за китайски език и култура/. За първи път е проведен през 1990 г. в границите на КНР. Още на следващата година излиза извън пределите на Китай, като сега се провежда в над 120 страни по света, а явилите се до декември 2005 г. са около 1 млн. души.
HSK е система от тестове за различни нива на владеене на китайски език. Разделена е на четири равнища /базово, начално, средно и висше/, като всяко ниво се разделя на три степени. Общият брой степени на владеене на езика са единайсет, а не дванайсет, тъй като трета степен се застъпва и в базово, и в начално ниво.
“Дзичу”, или базовото ниво, се провежда два пъти в годината. В него са включени три компонента: слушане с разбиране; граматична част и четене с разбиране.
“Чуджун” обединява цели две нива - начално и средно, като дава сертификат за трета до осма степен, според постигнатите резултати. Към трите компонента от базовото ниво е добавен и четвърти – вписване на пропуснати йероглифи.
“Гаодзи”, или висшето ниво на владеене на китайски език, дава сертификат за 9-а до 11-а последна степен. Издържалите успешно този изпит имат право да кандидатстват за стипендия в китайско ВУЗ. Тестът е разделен на три дяла: писмен изпит /слушане с разбиране; четене с разбиране и граматична част/; съчинение и устен изпит. Явилите се на този тест трябва да имат теоретични и практически умения в областта на китайския език, както и сериозни познания в области като политически, икономически, вестникарски и др. жаргон.
Освен гореописаните има и още едно ниво, също разделено на три степени. Нарича се “Панда” и е разработено специално за деца до четиринайсет години, които изучават китайския език като чужд.
Извън общоезиковите, съществуват още три теста за професионално владеене на китайски език в рамките на изпитната система HSK. Те са за бизнес, секретарски и туристически жаргон. За тези три изпита е разработена отделна система на тестване с определени критерии, различни от HSK за определяне на езиковото ниво. Всеки един от тези изпити се разделя на пет степени на владеене на съответния жаргон.
От 2003 г. в България съществува изпитен център по HSK, който е към СУ “Св. Климент Охридски”, ФКНФ, специалност “Китаистика” с ръководител Ал. Алексиев. В него се провеждат изпитите за базово, начално и средно ниво. От май 2006 г. се провежда и изпит за висше ниво на владеене на китайски език. За кратко време броят на явилите се от трима през 2003 г. нарасна до над 40 през май 2006 г., което повтаря тенденциите в световен мащаб.
ІV Центрове за изучаване на китайски език в България
Главният център за изучаване на китайски език в България е специалността “Китаистика”, която се намира в Центъра за източни езици и култури (ЦИЕК), ФКНФ, към СУ “Св. Климент Охридски”. Специалността официално съществува от 1991 г. Досега общо над 100 студенти са завършили бакалавърски, магистърски и докторски степени.
Основите на преподаването на китайски език в България обаче. поставя известният китайски езиковед Джу Дъси, който пристига в Софийския университет и през март 1953 г. започва да преподава езика на български студенти. По онова време около 500 души посещават неговите лекции. С изключителен принос е и г-жа Джан Сунфън, омъжена за българин и лекар по специалност, която е написала най-много помагала за българи, включително учебник с текстове, както и единствения досега Българо-китайски тематичен речник. Проф. Бора Беливанова и проф. Снежина Гогова са водещите специалисти в България в областта на китайското литературознание и езикознание. Софка Катърова е блестящ специалист по древнокитайски език, Русинка Русинова е основният преподавател по публицистичен, политически и икономичски китайски. В областта на произношението, което е много по-съществен компонент в овладяването на китайския език, отколкото при другите езици, най-добрият специалист в България е завеждащ катедра “Китаистика” в СУ “Св. Климент Охридски” Александър Алексиев. Младите специалисти преподаватели в специалността са: Евелина Вацева - фолклор и китайска култура; Веселин Карастойчев – литература; Георги Илиев – икономика; Десислава Иванова – литература, публицистичен жаргон, практически китайски език; Антония Цанкова – практически китайски език; Мария Маринова – практически китайски; Мариана Малинова – история.
Интересът към езика е повишен, но поради сложността му голяма част от студентите не завършват. Средно на година випускниците са 5-6 души. Независимо от малкия брой, качеството на обучение е доказано високо. При всяка специализация в Китай на място се организират изпити за проверка на знанията и българите неизменно показват най-високи равнища на овладяване.
Освен Софийския университет, други центрове за изучаване на китайски език са Великотърновският университет (ВТУ) и столичното 18-о средно общообразователно училище (СОУ) “Уилям Гладстон”.
От 1993 г. във ВТУ стартира специалността „Приложна лингвистика” с два езика, като втори език е китайският. Екипът преподаватели е съставен както от светила в българската китаистика начело с проф. Бора Беливанова, така и от младите амбициозни специалисти, възпитаници на ВТУ, Искра Мандова и Полина Венкова. Освен тях преподаватели са още Мария Маринова и китайски специалист с двугодишен мандат.
От 1992 г. в столичното 18 СОУ “Уилям Гладстон” съществува китайска паралелка, основана от университетските преподаватели Софка Катърова, Русинка Русинова и от водещия преподавател по фонетика на китайския език на Пекинския езиков институт, сега Университет за китайски език и култура, г-жа Лиу. Завършилите паралелката са 50, в момента се обучават 117 ученика. Основен учител от шест години насам е Яна Шишкова (практически китайски език, странознание и култура), лектор по философия, религии и литература е Иво Димитров.
Освен в посочените три учебни звена – Центъра за източни езици и култури (ЦИЕК) към СУ “Св. Климент Охридски” и специалност “Приложна лингвистика” във ВТУ за висшисти и 18 СОУ “Уилям Гладстон”, за завършилите средното си образование, които са със сериозни традиции и опит в обучението, съществуват и други учебни центрове като езикови школи, свободно избираема подготовка (СИП) в училища в София, Велико Търново, Русе и Бобов дол.
Търсенето е голямо и то не се изчерпва само с ученици и студенти. Все повече ръководни кадри в частния сектор предпочитат да вложат средства в обучението на собствен персонал за работа и връзките си с Китай. Не случайно и от държавните институции през изминалата година беше организиран курс по китайски език за държавни служители.
V Реализация на попрището на китаистиката
При избора на специалност всеки човек си задава въпроса за перспективите и реализацията. Пред китаистите в България този въпрос на практика не стои.
В страната ни официално пребивават около 3000 китайци, малка част от тях имат някакви познания по български език. Именно поради това преводачите са търсени и високо ценени.
България отскоро се превърна в “одобрена туристическа дестинация”, а проблемът с визите за китайски граждани почти отпадна с присъединяването ни към Европейския съюз. С увеличаването на потока китайски туристи към България нарасна и нуждата от подготвени гидове с китайски език.
В областта на бизнеса все повече фирми търгуват с КНР, Тайван и Сингапур. Китаистите с търговски умения са изключително ценени и търсени кадри. Възможностите са на практика неограничени – китаистите могат да бъдат служители в частни фирми, държавна администрация, организации, производство или да се занимават със свой бизнес, стига да имат необходимите умения.
Друга посока на възможна кариера е самият Китай. Много от завършилите китаисти намират добре платена работа в страната - дори само като учители по английски език те получават много добри доходи, несравними със заплатите в България.
Възможности за работа има и в Европейския съюз, САЩ, Канада, Австралия и навсякъде, където се работи с Китай. Достатъчно е освен китайски да се владее английски или езика на държавата, в която желае да работи българския синолог.
Обучението по китайски език с отварянето на Китай към света, търговските интереси, любопитството към китайската култура може само да се развива. Още сега се наблюдава много по-голямо търсене спрямо три години назад.
VІ Постижения и развитие на обучението по китайски език
Постигнатото за периода 1991-2007 г. никак не е малко. С успешното сътрудничество с посолството на КНР в България бяха постигнати следните по-важни събития:
1991 г. - Основана е специалност “Китаистика” към ФКНФ, СУ “Св. Климент Охридски”. През годините с помощта на посолството бе оборудван фонетичен кабинет с всевъзможна техника, богата библиотека с литература и учебни пособия.
1992 г. – стартира обучение по китайски език в столичното 18 СОУ “Уилям Гладстон”. В сътрудничество с посолството на КНР в България е оборудван фонетичен кабинет, дарени са техника, литература и учебни помагала за целите на обучението по езика. През 2005 г. десетчленна делегация от ученици и учители посети Пекин с едноседмична визита.
1993 г. – основана е специалността “Приложна лингвистика” с втори чужд китайси език във ВТУ.
Чрез различни обменни програми много от студентите, обучавани в специалност “Китаистика” и “Приложна лингвистика” получиха възможността за различен период от време да специализират във висши училища в КНР.
2003 г. - създаден е изпитен център по HSK, който е към СУ “Св. Климент Охридски”, ФКНФ, специалност “Китаистика” с ръководител Ал. Алексиев. Оттогава насам всяка година се отпускат едномесечни стипендии за най-добре представилите се участници в най-доброто висше учебно заведение – Пекинския университет за китайски език и култура.
2004 г. – българските студенти китаисти се включват в световното състезание по китайски език Hànyŭ qiáo – Китайски езиков мост, което се провежда в два тура. Първи тур се организира в съответната държава и учебни заведения, в които се изучава езикът. Втори тур се провежда в Пекин, в него участват спечелилите първи тур. През 2006 г. студентка от СУ печели Награда на зрителите.
2006 г. – основан е център „Конфуций” - първият в Европа център за китайски език и култура. Този център ще разполага с библиотека, аудио и видео материали, предполагат се културни дейности.
За желаещите да изградят педагогическа кариера от учебната 2005-2006 г. като избираем предмет в специалност “Китаистика” към СУ се предлага предметът „Педагогика”. Промените в условията за придобиване на педагогическа квалификация обаче обезсмислят избора на студентите, тъй като се въведоха условия, които могат да бъдат изпълнени само с избор на втора специалност „Педагогика”. Без подобна правоспособност китаистите, които пожелаят да преподават китайски език в средно училище, ще получават само 80% от заплатата си. Предвид твърде ниските заплати, тези условия и неадекватност в разпоредбите ще постави обучението по китайски език в България в положение на невъзможност за кадрово подсигуряване.
Развитие на обучението по китайски език
С повишаването на интереса към езика ще расте и нуждата от:
- подготвени кадри с педагогическа провоспособност, които да имат възможността периодично да специализират в Китай и да обогатаяват знанията си;
- методисти китаисти, които да унифицират учебното съдържание и да инспектират центровете за обучение по китайски език, така че да се превърнем в държава не само със засилено обучение по езика, но и с качество на преподаването на китайски;
- китайци доброволци преподаватели, които да подпомагат обучението по езика в центровете за преподаване на китайски /до момента такава програма е изградена и китайски специалисти прподаватели има в СУ “Св. Климент Охридски”, във Великотърновския университет и в 18 СОУ “Уилям Гладстон”/;
- центрове в столицата и в провинцията за обучение по китайски език;
- учебни помагала; сателитни канали на китайски език; интерактивни и мултимедийни помагала; наред с това ще са необходими и материали на български език, което е една от основните задачи пред българските китаисти в близкото бъдеще;
- ще расте нуждата от преводна художествена и информационна литература от китайски език;
- обмен на студенти с бакалавърски, магистърски и докторски степени, както и на ученици за специализации и посещения в КНР;
- срещи с чуждестранни китаисти и засилване на обмена на информация между световните центрове по изучаване на китайски език с цел следене на тенденциите и повишаване на квалификацията на българските преподаватели по езика;
- спешно създаване на китайско-български и българо-китайски речници;
- не на последно място по-добро сътрудничество между българските китаисти, обмяна на знания и работа по общи проекти.
Като страната, която втора е признала създаването на КНР и от цели петдесет години има традиции в обучението по китайски език, ние притежаваме сериозна натрупана база и опит, които тепърва ще доведат до повече преводна литература и изработване на методически помагала подпомагащи процеса на обучение. Ще се приспособим към все по-големите нужди от бързо усвояване на китайски език.
Убедена съм, че в най-скоро време ще се развият нови системи за обучение, които да подготвят в кратки срокове неспециалисти, за които китайският език ще бъде чисто езиково средство за комуникация, а специалистите синолози ще бъдат винаги малко, но добре подготвени.
В заключение бих искала да споделя наблюденията си върху липсата на държавна стратегия в областта на обучението по китайски език. Необходимо е на най-високо ровнище да се осмисли нуждата от кадри с китайски език и преводачи, които да владеят протоколен китайски жаргон, тъй като досега на преговори на високо ниво с малки изключения присъстват само китайски преводачи българисти.
Неведнъж се е случвало български китаисти да бъдат наемани от китайска страна, което е срамно, защото предствя страната ни в лоша светлина.
С малко инвестиции, мисъл и средства за адекватно възнаграждение на труда на синолозите преподаватели ще може да се постигне обучението по китайски език по право да заеме достойно място сред другите езици, преподавани в университетите и средните училища, като по този начин ще се наредим сред далновидните държави и ще помогнем на бъдещите поколения да бъдат конкурентноспособни и успели хора.
Яна Шишкова,
магистър синолог
май 2007 г.
София
Още нещо, не се вмества много покрай сериозната статия за китайския език, но малко за разведряване 
Zanda, така ли е наистина по плажовете и басейните или тези снимки са по-скоро прецедент?
Zanda, така ли е наистина по плажовете и басейните или тези снимки са по-скоро прецедент?
И по-зле
Още нещо, не се вмества много покрай сериозната статия за китайския език, но малко за разведряване
Zanda, така ли е наистина по плажовете и басейните или тези снимки са по-скоро прецедент?
Zanda, така ли е наистина по плажовете и басейните или тези снимки са по-скоро прецедент?
Моя приятел като ходи в Китай и после го питах - к'во видя? и той ми вика - много хора
Още нещо, не се вмества много покрай сериозната статия за китайския език, но малко за разведряване
Zanda, така ли е наистина по плажовете и басейните или тези снимки са по-скоро прецедент?
Zanda, така ли е наистина по плажовете и басейните или тези снимки са по-скоро прецедент?
И по-зле
Китайците НЕ обичат да ходят на плаж. Имат панически страх от слънцето. И не защото могат да хванат рак на кожата, а защото от слънцето се почернява - върховният ужас за всяка уважаваща себе си китайка. Толкова искат да приличат по тен на нас, европейките (и колкото по-бледа - толкова по-красива), че всичката им козметика съдържа избелващи съставки! Като живях там, в чудо се видях откъде да си намеря свястна козметика. За китайците бледа кожа, руса коса и прозрачно сини очи е съвършеният идеал за красота. На плаж там съм ходила само веднъж - в гр. Гуанджоу, и плажът беше... е, не пуст, но да речем, слабо населен. 
Да азиатците са болни на тема белокожие, кой каквото си няма за това копнее
Анту, не знам дали снимките са фалшиви, пратиха ми ги приятели, но на тези от плажа по чадърите има йероглифи, вие ще кажете дали са китайски или не, а както каза pina така са се барикадирали, че под чадърите едва ли минава слънчев лъч
Анту, не знам дали снимките са фалшиви, пратиха ми ги приятели, но на тези от плажа по чадърите има йероглифи, вие ще кажете дали са китайски или не, а както каза pina така са се барикадирали, че под чадърите едва ли минава слънчев лъч
АниСим, червените чадъри на втората снимка са надписани на корейски език. Те са рекламни на МакДоналд'с и предполагам, че пише точно това на корейски език. => това не е Китай. 
Другата заблуда: "Това китайски или японски йероглифи са?". НЯМА японски, нито корейски йероглифи, така както НЯМА китайска азбука. Японците и корейците си имат азбуки, като използват и китайски йероглифи, които имат същата графика и значение, но се произнасят различно. Японците наричат йероглифите "канджи", което идва от китайското "han zi" (хандзъ) и означава "китайски йероглифи".
Другата заблуда: "Това китайски или японски йероглифи са?". НЯМА японски, нито корейски йероглифи, така както НЯМА китайска азбука. Японците и корейците си имат азбуки, като използват и китайски йероглифи, които имат същата графика и значение, но се произнасят различно. Японците наричат йероглифите "канджи", което идва от китайското "han zi" (хандзъ) и означава "китайски йероглифи".
E, то стана малко като с червеното и бялото сухо вино - мода, така да се каже. Не им харесва, но го пият и вече дори намират нещо привлекателно.
Пълно е и по басейни и по плажове. Вече е като стил на хайлайфа, което съвсем не противоречи на бялата кожа - жените се крият под чадъри и огромни широкополи шапки.
Не знам дали помниш, Анту, професор Беливанова ни беше давала описание за красива жена в китайската литература - там присъства бяла кожа, вежди, извити като антенки на пеперуда... Сама си видяла колко кремове за избелване се продават. Не че действат де
Специалист по модните им тенденции е Тея Порва, която напоследък си е тук и ще я помоля, ако й се пише, да вземе да драсне тук няколко реда.
Пълно е и по басейни и по плажове. Вече е като стил на хайлайфа, което съвсем не противоречи на бялата кожа - жените се крият под чадъри и огромни широкополи шапки.
Не знам дали помниш, Анту, професор Беливанова ни беше давала описание за красива жена в китайската литература - там присъства бяла кожа, вежди, извити като антенки на пеперуда... Сама си видяла колко кремове за избелване се продават. Не че действат де
Специалист по модните им тенденции е Тея Порва, която напоследък си е тук и ще я помоля, ако й се пише, да вземе да драсне тук няколко реда.