Германската Нова Медицина на д-р Хамер

А какво казва или как би тълкувала ГНМ "наследствените" болести, това ми беше по-интересно. Направи ми впечатление (ако правилно съм разбрала), че Кременски цитира някакви 10%, които ми се сториха малко - т.е., че щом 10% от дадена болест се наблюдават при поколението, то тя се определя като наследствена. Другото, което ми направи впечатление са тези генетични изследвания, които могат да покажат не само към какви болести е предразположен човек, но и там били "записани" и катастрофите например 

аз съм така.
разбрах го наскоро, тъй като до скоро никога не бях вдигала висока темп., каквото и да боледувам. откакто родих се промених почнах да вдигам темп. (2 пъти досега), но нормалната ми си е 34,6-35,5

А, случайно да имаш проблеми с щитовидната жлеза?

Като стана дума за гените,какво мислите за това?Има ли истина или е лъженаука?

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=272746.new#new

Здравейте всички. 
През декември открих темата и много ме заинтригува, прочетох я на един дъх и сякаш намерих липсващото парченце от пъзела, който досега съм се опитвала да сглобя. От 3 години не ползвам официална медицина, след като открих хомеопатията и лекувам детето си само с това. Той рядко боледува, аз почти никога.
Сега ще ви опиша какво ми се случва в момента, моля ви за съвет.

Преди 2 седмици на мъжа ми му беше направено предложение да замине за работа в чужбина. Аз съм съгласна, радвам се, защото мисля, че това е правилна стъпка и ще ни помогне, тъй като сме в доста тежко финансово състояние, нямаме собствен дом и т.н.

Още миналия месец обаче, преди предложението, той имаше нещо като настинка, с температура и втрисане. Оправи се с разтривки и почивка вкъщи. Но по същото време започна да изпитва и трудности с уринирането, ходи начесто и го боли. След настояване да иде на лекар, най-накрая склони преди 1 седмица, и след преглед се установи, че има проблем с простата - възпаление, или простатит. Също така има малък камък в десния бъбрек. Сега пие доста хапчета, антибиотици и още други, в петък пак е на преглед. В събота или неделя заминава.

Аз не бях с него на прегледа, съобщи ми го по телефона. Ужасно се притесних, и цял ден го мислих. Не можех да си простя, че не отидох с него при лекаря, защото имах чувството, че съм можела да науча повече, и да търся начин да се справим с проблема.

Още същата вечер усетих, че се разболявам. Гърлото ме заболя, главата, носът ми протече. На другия ден вече имах симптоми на настинка, ходих на лекар, и си взех болнични. Стоях си вкъщи, пих само осцилококцинум, и вече почти съм добре. Но забелязах нещо друго, което започва да ме тревожи. От събота усетих, че имам подутина отдясно на шията и го отдадох на настинката, може би подут лимфен възел, защото и ушите ме понаболяваха. Но не минава, днес отидох да го види личната ми лекарка, и тя се съмнява за нещо, свързано с щитовидната жлеза. Праща ме на ендокринолог, да ми направи ехография и кръвни изследвания.

Аз първо започнах да разсъждавам за проблемите на мъжа ми, и да се чудя какъв е конфликтът, на който са резултат. Прочетох всички преведени материали до момента, но не открих нищо, може би има и нови?

После, веднага бях убедена, че от стреса също и аз се разболях. Сега се чудя, да се подлагам ли на преглед, какво може да установи той, дали няма да се стресна още повече от диагнозата. Може би този оток всъщност представлява решение на конфликта, породен от заболяването на мъжа ми? Но може ли той да мине от самосебе си? Дали няма да си навредя повече, ако го лекувам с традиционните средства? А ако не го лекувам?

Мисля да посетя хомеопатичката си, но изчаквах да науча първо евентуалната диагноза... сега взех да се чудя, дали искам да я знам...

Мъжът ми в момента се чувства по-добре, но все още чакам с притеснение петък, за да се види състоянието на жлезата след преглед. Напрегнато ми е, тъй като заминава, и не съм сигурна, че е излекуван, а няма да съм там, за да го видя...

Извинете ме за дългия постинг, но ще съм много благодарна на Кристиан или на всеки друг, който може да ми помогне да разтълкувам случващото се...

Здравейте,

Получих от съфорумка два превода от сайта на Пилхар, за което много и благодаря ! 
Ще ги кача и в пощата ни. 



Сбирка от различни
Полезни биологични специални програми
според познанията на Германска Нова Медицина® (Германска нова медицина)
от д-р Рике Геерд Хамер



Мултиплена склероза (MС) – моторни и сензорни парализи



Досега нашата академична медицина беше структурирана според органите, които повече или по-малко са разположени един до друг. В Германската нова медицина® съществува единственото разумно разпределение, а по този начин и в цялата медицина – ориентирано към историята на развитието според принадлежността към зародишния лист (ентодерма). Свързаните със зародишния лист конфликти притежават и сръвзани с ентодерма мозъчни релета, в случай на конфликт така наречени Хамерови огнища  (ХО), свързани с ентодерма органи, които засягат, и свързани с ентодерма хистологични формации.

Всички клетки, респ. органи, които са се развили от външния зародишен лист (ектодерм), в конфликтно-активната фаза показват намаляване на клетките (некрози, язви) или при така наречените раково еквивалентни заболявания само смущения във функциите или отказ на функциите, напр. парализа (Таблица: r.r. +l.b.3).

Раково еквивалентни заболявания се наричат затова, защото нямат ракови тумори или некрози в конфликтно-активната фаза. Към тях се числят дибет, глюкагонна недостатъчност, уврежданията на зрението и слуха, а също така и моторните парализи.

При моторните конфликти имаме известни трудности с дефинирането,  защото от една страна виждаме само функционално увреждане, под формата на моторна парализа, освен това обаче установяваме у засегнатия орган, мускула, който принадлежи към средния зародишен лист, така наречена мускулна редукция или мускулна атрофия (Таблица: o.r.b.12 + o.l.b.11).

Поради това, че мускулът вече не се инервира, той атрофира – така сме си го представяли досега. Но също така би било възможно да става дума за по-голям процес, който – отнасяйки се до външния зародишен лист – представлява раков еквивалент, т.е. само функционално увреждане. Но същевременно мускулът принадлежи към средния зародишен лист и се числи към управлявания от големия мозък тип, който прави некрози в конфликтно-активната фаза. С една дума: мускулните влакна загиват, което също бихме нарекли мускулна атрофия. Виждаме тази по-широкобхватна система и при женската гърда, където дукталните улкус-карциноми на млечните канали се ориентират строго според управляваните от малкия мозък гръдни жлези към лявата или дясната гърда.

Затова не се учудваме, когато открива по-широкообхватна система между кортикалната моторна парализа, която причисляваме към външния зародишен лист и при тъй наречената мускулна атрофия, която трябва да причислим към средния зародишен лист, който се управлява от бялото вещество (C. semiovale)на главния мозък.

Това свързване, но вероятно бихме могли да го наречем комплексен процес, беше причината за неправилните диагнози "мултиплена склероза", чийто "демиелинизационни огнища" често засягаха съответните мускулни групи и части от скелета, които приемахме погрешно като причина за моторните или сензорни парализи.

С моторния и сензорния коров център отдавна се свързват определени органи или инервации на органи. Също така беше известна чувствителността на кожата и нейните релета за управление в сензорния коров център на двете полукълба на главния мозък. За съжаление тези знания се загубиха по странен начин, защото невролозите неясно защо търсеха МС винаги в бялото вещество (C. semiovale), където наистина я намираха в изобразените от КТ на мозъка или NMR "демиелизационни огнища" и тези малки плаки или глиозни уплътнения и ги смятаха за причина за МС. Това естествено беше грешно.

Вярно е, че пациентите, които имат моторна парализа, често страдат от сривове на самочувствието (органично: костни остеолизи). Когато най-накрая се справят психически със съществуването на парализата и разрешат или компенсират своя конфликт на срив в самочувствието, тогава тези малки глиозни огнища се откриват като остатък на тези костни релета в бялото вещество (Tabelle: o.r. + l.b.4).

Следователно можем да заключим, че МС никога не е съществувала в смисъла, в който ние сме я определяли.  Затова в Германска нова медицина® днес не говорим вече за мултиплена склероза, а за моторни или сензорни парализи, които можем да причислим точно към хомункулуса в моторния и сензорен коров център.

Съдържанието на конфликта е винаги конфликт на невъзможността да избягаш или невъзможността да следваш (крака), невъзможността да се отбраняваш или невъзможността да задържиш (ръце), невъзможността да се отклониш (мускулатура на гърба и раменете) или на незнаене как да влезеш и излезеш (парализа на краката).

В конфликтно-активната фаза, започвайки с DHS (синдром на Дирк Хамер) и в зависимост от интензивността на конфликта, моторната парализа се увеличава. Все по-малко или никакви импулси не се подават вече от моторния коров център на главния мозък към напречно-набраздените мускули. Може да са засегнати отделни мускули, мускулни групи или цели крайници. Парализата обаче не е болезнена. При по-продължителна парализа нараства опасността от вторичен конфликт, и с него от шизофренна констелация!

Един от най-честите вторични конфликти е диагнозата на лекарите: "Имате МС и никога повече няма да можете да ходите!" или нещо подобно. В резултат на това пациентът преживява вторичния конфликт на невъзможността да ходи, който се затвърждава от вярата на пациента в "диагнозата", която всъщност не е била вярна, но остава като един вид постхипнотична енграма, което пък го прави трудно достъпен за терапия. Около 70 до 80 % от нашите така наречени  напречни парализи влизат в тази рубрика. В подобни случаи трябва да се подходи детективски, да се разбере кога какви парализи са възникнали. Не може повече да наричаме всичко, което не можем да обясним, с понятието напречна парализа или като притискане на корените на нервите.

Едно малко момиче получи ужасен DHS (синдром на Дирк Хамер), когато й е била поставена ваксина срещу едра шарка паравертебрално между плешките. Малко след това детето е получило парализа и на четирите крайника. Лекарите предполагали погрешно, че става дума за тумор в прешленния канал, т.е. непълна напречна парализа. Така конфликтът се запазил, защото манипулациите са били извършвани постоянно на едно и също място.

И децата, които се раждат с парализа, са преживели интраутеринно тежък конфликтен DHS, който е ударил в моторния или сензорния център.

Често в резултат на диагнозата „МС” първият конфликт става абсолютно безпредметен за пациента, защото тогава на преден план излиза неговото собствено заболяване. Но поради активния вторичен конфликт парализата се запазва.

Съществуват два вида парализи: моторни, които свързваме с моторния коров център на gyrus praecentralis и сензорни, които свързваме със сензорния коров център на gyrus postcentralis, като в този случай е блокиран пътя на аферентното предаване. Конфликтът е страхът от невъзможността да забележиш или невъзможността да почувстваш, т.е. страхът, че няма да забележиш навреме дадена опасност, което в природата е смъртоносно; към това се прибавя и страхът от загуба на телесен контакт, респ. от конфликтът, предизвикан от страха да не бъдеш изоставен: конфликтът да бъдеш изоставен, изолационен конфликт: конфликтът на загуба на контакт с членовете на семейството,  стадото, ордата, племето и т.н. Тези конфликти (с DHS) предизвикват сензорна парализа.

Ако се стигне до разрешаване на моторния конфликт, таргетните кръгове в мозъка получават оток. В резултат на това моторната функция в тази pcl-фаза  (оздравителна фаза) привидно временно се влошава.  Освен това се появяват неконтролирани конвулсии. Винаги се стига до епилептичен припадък с мускулни спазми. Кортикалните епилептични кризи са такива, които произхождат от хамеровите огнища (HH) в мозъчната кора, могат да се разпрострат върху цялата мозъчна кора и да предизвикат тонично-клонични спазми, прехапване на езика, пяна от устата и т.н. По своя характер епилептичната криза  е шокова реакцията организма, като трябва да се направи опит за се изстиска интра- и перифокалния оток на хамеровото огнище, защото в противен случай съответния реле-център ще бъде задушен изцяло от прекалено големия оток, което пък означава, че не може да се осъществява съответната функция. След тази епилептична криза  мускулната инервация се възвръща постепенно. Епилептоидната криза  след разрешаването на сензорния конфликт се състои в абсенс, който може да продължи дори дни наред без да е налице истинска кома. Пациентите са частично контактни, могат да се хранят и след това се връщат в пълно съзнание без да се прави каквото и да било освен подаване на кортизон (за спадане на мозъчния оток).

Всяка биологична специална програма има свой специфичен вид и форма на епилептичната криза. При моторния конфликт това е, както казахме, типичният епилептичен пристъп, при сензорния конфликт - абсенс.

Съществуват обаче и други заболявания с моторни или сензорни сривове: при така наречената паркинсонова болест например  конфликтът така да се каже постоянно е решение, но никога не свършва (таблица: r.r. +l.b.3). Тогава говорим за "висящо оздравяване ", което отговаря на хронично-рецидивиращ конфликт, само дето разпределението на времето е различно. Което ще рече постоянно оздравяване, прекъсвано от кратки рецидиви на конфликта. Паркинсоновият тремор е форма на оздравяване, по-точно оздравяване на моторен конфликт на мускулатурата на ръката (да не можеш да задържиш нещо). Нощем пациентът редовно сънува своя конфликт, кратко, но интензивно. Оздравяването трае 23 часа и може би 58 минути, рецидивът на конфликта трае само 2 минути, но въпреки това оздравяването не бива завършено.

При пареза на лицевия нерв, т.е. при парализа на инервацията на лицевата мускулатура в основата винаги е конфликтът "загуба на лице, да се изложиш " или "да бъдеш направен за смях" (таблица: r.r. +l.b.3). Често се определя погрешно като "мозъчен инсулт". След разрешаване на конфликта инервацията на лицевата мускулатура се възстановява. И тук съществува опасност от вторичен конфликт, тъй като поради парализата на лицето пациентът е убеден, че „е изгубил (привидно) лицето си”.

Разликата спрямо тъй наречения бял или червен инсулт е следната:
Белият инсулт се получава като парализа при DHS, обикновено в резултат на парацентрален конфликт. Пациентите са бледи, хладни, в симпатикотония. Следователно са в конфликтно-активната фаза..

Червеният инсулт винаги означава, че пациентът вече е във фазата на оздравяване и парализата е резултат от едематизирането на моторното реле. В този случай хамеровото огнище може да се намира например в бялото вещество под кортекса и кортикалното реле е засегнато само временно от перифокалния оток. Пациентите са горещи, имат мозъчен оток, имат апетит, спят добре и много, следователно са видимо в оздравителната фаза, т.е. във ваготония.

Нарушенията в чувствителността, които обикновено се забелязват само, когато са придружени и от парализи, не се дължат непременно на хамерово огнище в кортекса, както е случая с белия инсулт (активно), а могат да са причинени от оток под кортекса, напр. в бялото вещество и тогава са само временни. (внимание, епилепсия).

Още веднъж за повече яснота :

Парализи: = моторен коров център на gyrus praecentralis
Не се подава моторен код докато е налице конфликтът. Конфликтът представлява  „страх да бъдеш омагьосан”, страхът, че не можеш да избягаш или да се измъкнеш.
 
Нарушения на чувствителността = сензорен коров център на gyrus postcentralis
Пътят на аферентното предаване е блокиран. Конфликтът на сензорния център е конфликт на „страха да не можеш да забележиш или да не можеш да почувстваш ".

Моторните и сензорни кофликти са раково еквивалентни заболявания- Те имат DHS, имат хамерово огнище , в конфликтно-активната фаза показват симпатикотония и в оздравителната фаза – ваготония и мозъчен оток. Двата показват в  конфликтно-активната фаза функционални сривове. При моторните конфликти с моторни парализи в оздравителната фаза винаги виждаме епилептичен пристъп, а при сензорните конфликти със сензорни парализи - абсенс.

Германска нова медицина® не е религиозна доктрина, а представлява нов всеобхватен биологичен подход, който по правилата на природо-научните мисловни категории може да се докаже и репродуцира във всеки един случай и по всяко време. Самото мисловно разграничение между психе (психика, душа), мозък и орган е само академично фиктивно. В действителност всичко е едно цяло, и всяко от тях не може да съществува пълноценно без другите.   


 

Мяу,може да е киста на 6титовидната жлеза.Не е стра6но,ако не го разбута6 с традиционната медицина.
Амарена,по4ти се се6там кой ти е пратил преводите,мисля даже 4е превода4 ги е превеждал.

Това какво озна4ава?

Amarena!Благодарности за информацията!Това, което много ме интересува, тъй като имам приятел с диагноза МС е как се излиза от това състояние, възможно ли е пълно възстановяване, как бихме могли хората около него да повлияем в положителна посока?!?! Когато се запознахме с него, той вече беше така, но това не го прави по-различен от нас, дори е станал като част от нашето семейство, почти всеки ден се виждаме  . ...

Amarena, искам да ти изпратя ЛС , може ли да си освободиш кутията.

Предварително благодаря!

Научна диагностична таблица

Diagnosetabelle

Зависимостите между трите нива (психика-мозък-орган) на Германската Нова Медицина ® от д-р Рике Геерд Хамер

ВЪНШЕН ЗАРОДИШЕН ЛИСТ = EKTODERM (червен)
B. Дясна хемисфера на главния мозък
b. Ракови еквиваленти без стопяване на клетките в ca-фаза или размножаване на клетките в pcl-фаза, но затова пък със функционален срив или функционални смущения в ca-фазата

Хистологична формация:
b) Раков еквивалент: функционален срив

Хамерови гнезда (HH):
Цялата кора на главния мозък (Cortex) пресечена. Главен мозък-кортекс/ орган

Микроби:
Изключително вируси – вирусите не са необходими за оздравяване (напр. Hepatitis non A non B), а могат да ускорят оздравителния процес

Ракът и раковите еквиваленти най-добре се разпределят в категориите:
A) управлявани от лявата (женската) хемисфера на мозъка и
B) управлявани от дясната (мъжката) хемисфера на главния мозък

както и във всяко от двете полукълба отново на
a) ракови заболявания в с карцином-язва на плоския епител в ca фаза и
b) раково-еквивалентни заболявания само с функционален срив в ca фазата - напр. моторни парализи, деабет и т.н.

При всяка от двете хемисфери (полукълба) различаваме фронтален (преден), осципитален (заден), краниален (горен), базален (долен), латерален (страничен) и интерхемисферен (среден) кортекс (мозъчна кора).

много благодаря на преводачите и на Амарена     страхотни сте!

искам да попитам някой запознат ли е как ГНМ тълкува миомите. откриха ми 2 - много малки. Не смятам да ги лекувам, но ми се иска да зная какво е обяснението за появата им, ако има такова.
благодаря 

В случая нямам никакви заслуги, както казах.


agneshka , миомите са решен конфликт по ГНМ. Конфликтът е срив  в самооценката, тип " Не мога да забременея".

благодаря!
не съм имала притеснения тип "Не мога да забременея". може би трябва да потърся другаде. конфликтът с партьор или деца/бъдещи и настоящи:)/ ли би следвало да е свързан?

agneshka , моят опит с миомите е следният: След серизни и продължили дълго проблеми в семейството т.е с мъжа ми, които накрая се разрешиха успешно при профилактичен преглед ми откриха големичка миома. Получавах и кръвоизливи, които беха причина да отида на преглед. Започнах лечение при хомеопат т.е пих три пъти някакво лекарство. В следващите пет-шест месеца се чувствах доста спокойна у дома. Оплакванията и кръвоизливите ми намаляха. След девет месеца при прглед не се намери миома. След това попаднах на ГНМ, дотогава бях сигурна, че ми е помогнала хомеопатията, но май няма голямо значение какво точно е помогнало.

 

благодаря Зази.     точно за нещо такова питах...преди да забременея мъжът ми беше почти 6 месеца в командировка и ми беше доста трудно сама с детето. не съм го усещала като препятствие за ново бебе, защото не съм бързала, нито пък сме имали пререкания някакви, но си мисля, че това е възможната причина.