Германската Нова Медицина на д-р Хамер

Колко ли още неща ще открия в тази тема...

EaSpirit, и аз имам същия проблем, напоследък все по-рядко, но първите години след като родих беше ужасно. И при мен беше същата история със свекървата, отделно, че в болницата лекарите не ми го даваха доста време, отделно, че самото раждане го преживях като насилствено. Винаги ми е било много странно, плашещо и виновно, че тези мисли са само по отношение на сина ми (мнооого рядко по отношение на някой друг)...

Искам и аз да споделя, че определено, когато родих, се озовах в подобна ситуация като тази, описана от Еаспирит. Абсолютно по същия начин свекърва ми беше постоянно над главата ми и готова да "сграбчи" новороденото ми детенце при най-малкото му проплакване, никакъв такт или усет, че майката има нужда да прекара известно време насаме със своето невръстно детенце, да се изолира от външния свят в една защитна и много интимна атмосфера. Нищо такова, при нас се получи така, че в 8мия месец се прибрахме в София с един камион багажи и трябаше да бъдем квартирувани набързо в апартамент на родителите на мъжа ми. Е да, слава Богу, не техния, но на 5 мин. от тях и с куп техни неща там. И най-лошото, което достойнството ми не можа да преглътне, със СОБСТВЕН КЛюЧ за дома ни, което буквално означава, че идваха и влизаха у дома, когато си пожелаят 
Всички тези отрицателни емоции само затвърдиха желанието в мен да се махна колкото се може по-бързо. И ето ме сега, щастлива и спокойна, защото съм далече от тях 

и аз имам такива мисли. получих ги след като родих, бяха изчезнали известно време, но от около месец пак са на линия
историята със свекървата беше същата като на EaSpirit. тя започна още докато бях бременна...с едно пазаруване, в което бъдещата баба реши да се включи. оказа се, че не се включва, а си дойде със списък, отсече, че моят списък не става и започна да купува всички неща, които тя си е наумила. почувствах се, така все едно не ми позволяват да се погрижа за детето си. исках пазаруването за бебето да си е наш, личен и приятен ангажимент с таткото, ноооо не се получи точно така. много се разстроих и плаках много вечерта. даже мъжът ми беше готов да и каже да си ходи, защото ме разстройва, но аз реших, че не ми трябват още напрежения...тя и без това щеше да си тръгва след 2 дни. между другото, в деня, в който си тръгна тя, ми изтекоха водите. родих в 35 г.с., детето беше в интензивното 12 дни...т.е. взеха ми го "насила от рьцете като малко бебе zа иzвестно време". след което 6 месеца ходихме на рехабилитация и всеки ден ми вземаха бебето за по 30 мин.
и на мен ще ми е интересно да чуя мнения на по-запознати за такива случаи.

Мдаа, и за рехабилитацията бях забравила - 30 минути, в които знаеш, че бебето ти вътре в стаята буквално се съдира от рев..........

Agneshka, ти нали беше прилагала хомеопатия (върху себе си имам предвид) - не ти ли повлия на това? Понякога се чудя дали да не опитам.

повлия ми добре. бяха ми изчезнали тези мисли. от около 2 месеца пак ми се появиха. признавам, че сега се появяват по-рядко и не толкова безповодно. аз съм си вземала лекарството само веднъж - мин. година по това време. може би е време да си го взема пак...имам записан час за утре...ще видим
сори за офф-а

А вие не сте ли присьствали на рехабилитацията?
Значи вzимат ви детето "тайно" да го рехабилитират...Не го допускайте пове4е.

Искам да предупредя всички участници в темата.

Др.Хамер е направил zаЩитени патенти на всичките си таблици и книги.
Наскоро се сбльскахме с сьдебни дела на хора,опитали да копират неЩа от трудовете му,иzлагат ги в интернет,провеждат семинари на своя глава и тн.
МОля zа повече внимание кой откьде превежда и какво слага вьв форума,zа да не станем и ние потьрпевШи.

не:) не са го вземали тайно доброволно го водехме...просто майките чакат пред вратата, докато детето го рехабилитират.

Е аz това имах пред вид... Не го допускайте пове4е.Родителско право е да присьства на всичко,което се случва с детето му.

Ех, Кристиян, на какви ли не абсурдни относно правата ни ще се наслушаш в страната на ограничено неограничените възможности - България. Родителско право е да си навсякъде до детето си! Родителско и най-вече майчино право е детето ти да е ДО ТЕБ, след като се роди, а не да ти го отнемат първите 24 часа, докато си в интензивното отделение (всички с Кайзершнит престояват задължително най-малкото толкова време там) и докато агонизираш в болки и си напълно сам, и ти се реве от всичко, да умираш хиляди пъти, не знаейки какво се случва с детенцето ти, дали е добре, дали някой му обръща внимание, не плаче ли за мама така съвсем самичко...
Много абсурдни ситуации има в пълен разрез с родителските ни права...

така е, да. но при нас, Ния плачеше много повече когато аз бях вътре...някакси очакваше да направя нещо, а аз не можех...правилата на болницата не позволяваха присъствие на родителя и аз реших, че наистина е по-добре да не ме вижда...сега, естествено, не съм толкова убедена, че това е било правилното решение...

Christian, знаеш как е, нали?

- Като не ти харесва, не го води.
  НО
- Като не го водиш, ще развие ДЦП.
  освен това
- То много повече реве, когато ти си вътре (според мен си ревеше еднакво...)

АКО го водиш, спазваш правилата, а те са, че имаш право да присъстваш на една процедура (колкото да видиш как реве детето).
Разбира се, винаги има опция да си търсиш правата, надявайки се, че това няма да се отрази на отношението им към твоето дете (в противен случай, няма къде да идеш, те са единствени). Но в паниката от неизвестното и когато всичко ти е за първи път, надали стигаш до там..............

Да не му се налага на човек 

Аз превеждам само от Пилхар. Мисля, че всички ползват само изходни текстове от интернет. За тях нали няма проблем?

Amarena, не е гаранция. Трябва да се чете какво пише по сайтовете по този повод. Ако не е изрично оповестено, че могат да се взимат материали и да се публикуват, трябва да се иска съгласие от авторите на материалите. Говоря, ако трябва да сме съвсем чисти и коректни.

Аз пък бих се радвала, ако някой може да ми каже от къде да си купя книгата на Хамер. Мисля, че е по-добре отколкото да четем от тук от там статии.

Вчера щях да пиша нещо по темата, всмисъл с цел да опровергая писаното, но днес прочетох, че и това е станало точно така, както е според петте закона.

Случая е следния - една майка прекосява главна натоварена улица с двете си деца по-голямото момче, а по-малкото момиче. Момченцето обаче се отскубва, и тръгва на пред и в следващите секунди го блъска кола и умира, но не съм сигурна веднага или в болницата. Това е действителен случай, за който знам. В следващите няколко месеца майката постоянно се налива с алкохол и успокоителни. И в последствие обаче разбира, че е БРЕМЕННА  , и че Е БИЛА БРЕМЕННА, когато е станал инцидента с момчето й. Детето се ражда живо и здраво, и майката също е що годе в добро здраве.
Че мисълта ми вчера беше - защо след като тази жена е преживяла такъв огромен шок тя не се е разболяла от рак??? Но днес намерих отговор в една от статиите - когато има бременност - няма рак, той спира да се развива към третия месец. Или нещо от този род прочетох. Тоест това, че се е задействал самия процес на възпроизвоство сигурно я е спасило.

И друго исках да споделя в тази Тема. Вече сигурно за стотен път си пиша историята, но може някой да не я знае - шест месеца, след много трудното раждане на сина ми, си направих цитонамазка, после биопсия, и излезе, че имам рак на шийката на матката, който на външен вид си изглеждал като раничка на шийката, както се изрази един друг доктор. След операцията са ми записали, че е с размери 6 на 7 мм и не е излязъл извън шийката, но въпреки това явно лекарите са се пре пре застраховали като са ми махнали и матката заедно с шийката.
Както и да е. Това вече мина. Но сега, последните няколко месеца имам болки в цялото тяло  . Минаваха ми всякви мисли, че сигурно има рак на това, на онова ... не остана място по тялото, за което да не съм се притеснила общо взето. Но накрая като се замислих ми се стори невъзможно да си направя толкова изследвания и да проверя толкова "хипотези". Ходих само пак на преглед за рак на гърдата, но хирурга каза, че няма нищо, всичко си ми било наред. Мислих да ходя да си правя пък после сцинтиграфия на костите, защото ме болят доста, но не идох. И сега като прочетох в тези статии за същите болки като мойте, много съм се въодушевила. Вече тъкмо бях тръгнала да зяпам в темите за ревматоиден артрит и остеопороза, но сега съм на мнение, че сигурно това ми е оздравителната фаза на организма и мисля да си изтърпя, всмисъл да не се тъпча с някви хапчета. Много странни болки имам, боли ме примерно пет секунди кокала на десния ми крак от горе до долу, после пък след няколко дена ме болят два от пръстите на левия ми крак, пак за кратко, няква болка в гърдите, която хем минава от мускулите, в костите и после в ставите, ставите и на таза ме прорязват някой път, едни такива много странни болки. Ако някой може да изкаже компетентно мнение ще се радвам да го чуя