Синът ни се роди рано сутринта в началото на август 2008 г., 5 дни след термина. Беше дълго планирано и подготвяно неасистирано домашно раждане.
В къщи беше голяма лудница до последно – майстори, ремонти, после чистене, приготвяне на храна, подготовка на нещата за бебето… Едва смогнахме до термина, а бебето си беше готово да се роди още преди термина, но аз го възпирах. И когато всичко беше готово, казахме „хайде”, ама то с „хайде” не става
Поизнервихме се малко след като класически рецепти като секс и бързо, дълго ходене не сработиха, особено баща му, който по принцип много се впряга за какво ли не. Три дни преди да се роди за кратко се появиха слаби ритмични контракци, но после изчезнаха. Обаче започна някакъв бесен очистителен процес в моето тяло – седем дефекации за 24 часа! На следващия ден се чудихме какво да правим, нямахме никакви планове, защото наистина очаквахме раждането да се случи по-скоро. А жегата навън не ни оставяше много възможности. Имаше някакви неритмични контракции цял ден, но нищо съществено. Вечерта обаче падна част от запушалката и аз реших, че явно това ще е моментът. Малко по-късно си започнаха и ритмични контракции през около 10 мин., които за няколко часа стигнаха до 3-4 мин. и продължителност от 50 сек. Самите контракции не бяха болезнени, но ме влудяваше една болка в таза от двете страни на сакралната кост. На практика цялото ми внимание отиваше там. С такива контракции, решихме, че моментът е настъпил и подготвихме „сцената” – дневната ни. Опънахме дивана, покрихме го със специални непромокаеми чаршафи, приготвихме непромокаемите подложки, кърпите, нещата за бебето и обработката на пъпната връв и пр. Някъде към един след полунощ обаче контракциите започнаха отново да се отдалечават – на 5, на 7 на 10 мин. и беше ясно, че няма да е тази нощ. На мен ми се спеше страшно много и имах вътрешното усещане, че тези няколко часа контракции не са свършили много работа. Легнахме си, но аз ставах горе-долу на всеки час заради остатъците от контракциите и тази гадна болка в таза, която само седене върху тоалетната оправяше. После успях някак си да намеря начин да се справям с нея и в леглото без да ставам (масаж в срещуположни посоки) и успях да поспя 3-4 часа.
На следващия ден положението с контракциите беше същото като на предишния – много неритмични, но понякога достатъчно силни, за да ми дадат да разбера, че не е добра идея да излизаме от вкъщи. Не че щяхме да родим на улицата, но просто за околните би било супер странно бременна жена да започне да клечи изведнъж или да се увеси на врата на мъжа си. А седенето в къщи без планове и просто в чакане ни тормозеше много. Мислех си, че запушалката се е изнизала още предишната вечер, но се оказа, че онова е било само част от нея и тя продължи да се точи и през този ден. Бях объркана от това, че бебето се беше преместило точно преди контракциите да започнат, че непрекъснато се бунтуваше в мен, и от това странно развитие на нещата. Но последната ми мисъл беше да търся лекар. Затова пък разчитах много на съветите на традиционната акушерка Клер Лопринци, с която се бях запознала месец преди термина и с която поддържах връзка по мейла. Тя ни помогна неимоверно много с дух и спокойствие. Описах на Клер ситуацията и какво аз мисля, но тя просто ме посъветва да оставя бебето да си свърши работата, да не преча на контракциите, а за болките в таза просто да дишам дълбоко и да направя топли компреси или просто да стоя под душа. В края на този изнервящ ден отново започнаха ритмични контракции, но имайки опита от предишната нощ, този път просто нищо не подготвихме. Аз бях открила, че клечането по време на контракция много помага, а съвета за душа и дишането коренно промени нещата с болката в таза. Пак се явяваше от време на време, но не беше проблем. Не се занимавах да засичам контракциите, ясно усещах, че зачестяват и се удължават. От към осем вечерта до един през нощта вече бяха на около минута-две разстояние, но така и не стигнах по-нагъсто (и слава Богу Не че бяха болезнени, но изискваха концентрация, а висенето под душа ме изтощаваше). На мен отново започна да ми се спи зверски и реших да си легна доколкото това беше възможно с контракции. Явно и тази нощ нямаше да имаме бебе. Не можех обаче да се справям така добре в леглото и трябваше да ставам по-начесто от предишната нощ. В един момент обаче с изненада усетих някакъв напън и то само когато лежа. Станех ли, всичко изчезваше. Часът беше към 4:30. Пред мен сериозно стоеше въпросът дали да се захвана и да развия този напън и да видя какво ще стане или да изкараме още една безсънна нощ и изнервящ ден. Избрах първото. В 5 вече напъните се усещаха по-осезателно, но нямах усещането, че нещо ще излезе от това и отново се отправих към леглото. Лежането в каквато и да било поза обаче се оказа задача невъзможна. Непрекъснато ме настигаха някакви напъни. И въпреки, че водите си изтичаха на части и порции през цялата вечер/нощ и че продължаваше да излиза кръвенист мукус, някак си не се възпрях да сложа два пръста във влагалището и да видя къде е главата. Усещаше се ясно, но достатъчно високо и идея си нямах какво е разкритието. Даже в един момент се чудех дали изобщо има достатъчно разкритие за напъни, но реших, че щом усещам напъни, значи има. Напъните се усилиха, но главата пак беше достатъчно високо и към 6 аз реших, че едва ли ще е тази нощ. Все пак обаче постлах чаршафите и подложките на дивана. Тогава нещата започнаха да се развиват главоломно. Напъните станаха неудържими, но още не вярвах, че ще имаме бебе тази нощ. Внимавах само да не напъвам аз, а да оставя бебето и тялото ми да вършат тази работа, както ме беше посъветвала Клер. На моменти напъните бяха толкова силни, че единствения начин, да не им се противопоставям и стягам мускулите си беше да вокализарам както и каквото ми дойде. Знаех, че е много важно да продължа да дишам, а не да задържам дъха си, но това беше значително по-трудно от вокализирането. Не ми се мисли за съседите )
Изнервеният ни татко се опитваше да спи, макар че с моето мучене из всички стаи, едва ли е успял Изведнъж напъните се засилиха драстично и вече нямаше съмнение, че бебето се ражда. Едва успях да си сипя гореща вода в приготвеното легенче и да изстискам едни компрес, когато усетих как главата се придвижва надолу. Качих се на дивана на 4 крака и притиснах компреса до перинеума. Напъните обаче бяха толкова силни, че единствено успявах някак си да ги контролирам като се навеждах напред. Напомних си максимално да отпусна вагиналните мускули, което обаче щеше да е задача невъзможна без предварителната подготовка (правихме масажи на перинеума в деветия месец, и разни други техники, усвоени в курсовете по йога за бременни), компресите и вокализирането. Извиках на мъжа ми да стопли още вода, тъй като компресите бързо изстиваха, но той още сънен не я разхлади и аз едва го дочаках. Застана зад мен и ми каза, че анусът ми бил отворен и щял да го почисти. Извиках му да не ме докосва и го бутнах с крак. В същия момент погледнах надолу и с лека изненада видях колко много съм се отворила. Идея си нямах колко още ще й трябва на главата, само усещах силното разпъване на перинеума и притисках горещия компрес. Разбрах кога главата премина, едва като усетих намаляване на натиска. Докато погледна надолу обаче телцето се изхлузи и бебето проплака. Беше съвсем розовичък и много буден. Баща му първи го пое и го обърна по корем, за да изкара остатъка от течността в носа и дробчетата му, и после ми го подаде. Пъпната връв беше леко замотана около едното му краче. Имаше кръв по главата тъй като през цялото време докато траеше активната част на раждането аз леко прокървявах от шийката. С телцето излезе и част от мембраните, но си остана да виси до пъпната връв. Не сме се занимавали да почистваме бебето, побързахме само да го настаним удобно в мен, да го завием и да му сложим шапчица, защото не е истина колко бързо губят топлина новородените. После му дадох да суче и повече не сме му чули гласчето. Мекониумът излезе след около 4 часа и хубавичко го омаза. Тогава почистихме телцето от остатъците от кръв и други мръсотийки, като внимавахме, да не почистваме където нямаше нужда. Нямах никакви контракции, нито по време на напъните, нито след това, и плацентата излезе едва след три часа. Никак не ме притесни този факт, знаех за случаи и след 8 часа и повече. Малко преди това решихме да отрежем пъпната връв, за да мога и аз да се раздвижа. В комплекта за раждане, който поръчахме, имаше клипси, но в крайна сметка решихме да ползваме конци (в случая стерилни не намерихме, но разбрахме, че и не-ароматизирани конци за зъби ще свършат работа, а Клер ни обясни как и къде да вържем). От изследвания на СЗО разбрахме, че обработка с алкохол, спирт, талк и пр. само ще забави падането на пъпчето, така че освен стерилни ножици и добре измити ръце, друга грижа не сме прилагали (24 часа по-късно, пъпната връв е съвсем твърда и предполагам, че до 3-4 дни ще падне). Знаех, че плацентата е нещо бая голямо, но пак се изненадах от размера и количеството кръв. Плацентата решихме да замразим и заровим в градината на къщата ни в провинцията. Заедно с плацентата излязоха и някакви парчета като черен дроб, но това хич не ме притесни. Нито съм се чудила дали не останало нещо от плацентата в мен. Просто нямам черни сценарии в главата си. Разкъсвания също нямам. Не че някой ме е проверявал, но човек си усеща тялото и знае кога е ок и кога не е. Кървенето е направо слабо в сравнение с това, за което съм чела. Матката се прибира буквално за часове, дори кожата по корема се прибира. 24 часа по-късно, матката беше с размерите на портокал, а аз можех да си обуя джинсите .
Не ми се мисли какво би станало, ако имахме уговорка с лекар или акушерка. Трудно мога да си представя някой да ме чака аз да се наканя два дена дали да раждам и накрая да отида да си легна точно преди напъните За болниците пък да не споменавам.
Много хора допринесоха за безпроблемното протичане на бременността и раждането – диетологът ми, страхотният хомеопат, който имаме, разговорите с други родители, минали по този пътр курсовете й за бъдещи майки, хората, които не поставиха под съмнение избора ни, и разбира се Клер. Едва ли, примерно, щеше да ми е толкова комфортно да клеча по време на контракциите, ако не бяхме клечали до припадък в курсовете Затова пък вечерта ме хвана страшна мускулна треска от непрекъснатото клякане и ставане по време на контракциите! Поне съм си стегнала добре мускулите, ако не друго
Синът ни е много спокойно бебе, дори майка ми се изненада като го видя – един такъв кротък, без бръчици и със страхотен тен на кожата (аз изглеждам като болно боливийско дете до него). Спасихме го от първите ваксини като го родихме в къщи, за другите се уговорихме с педиатъра, да ги отложим и не мислим изобщо да го тормозим с такива неща.
На видеозон сме го гледали само веднъж в осмия месец и тогава ни наплашиха, че е напречно разположен, че пъпната връв му била омотана около врата, че сърцето било с различни камери и всякакви щуротии. Аз бях много против този преглед, но баща му настоя, а за него беше важно. Клер обаче ни научи как да слушаме сърцето без уреди и до последно си имаше пулс на спортист От изследванията в поликлиниката се съгласих само на стандартните кръвни тестове, тай като съм почти на вегански хранителен режим, но проблеми не съм имала, напротив.
Решението ни да го родим в къщи беше плод на напълно информиран избор и гигабайти изчетена литература. Едва ли щеше да е неасистирано, ако у нас имаше традиционни акушерки като Клер, но срещнахме единствено много страх и неразбиране сред медицинските лица. Промяната на модела у нас обаче е въпрос на време и вероятно значително по-кратко отколкото много хора си го представят
Лично аз подкрепям тази промяна с каквото мога, защото съм убедена, че тя е от изключителна полза за бебета, за майките и за татковците.
В къщи беше голяма лудница до последно – майстори, ремонти, после чистене, приготвяне на храна, подготовка на нещата за бебето… Едва смогнахме до термина, а бебето си беше готово да се роди още преди термина, но аз го възпирах. И когато всичко беше готово, казахме „хайде”, ама то с „хайде” не става
Поизнервихме се малко след като класически рецепти като секс и бързо, дълго ходене не сработиха, особено баща му, който по принцип много се впряга за какво ли не. Три дни преди да се роди за кратко се появиха слаби ритмични контракци, но после изчезнаха. Обаче започна някакъв бесен очистителен процес в моето тяло – седем дефекации за 24 часа! На следващия ден се чудихме какво да правим, нямахме никакви планове, защото наистина очаквахме раждането да се случи по-скоро. А жегата навън не ни оставяше много възможности. Имаше някакви неритмични контракции цял ден, но нищо съществено. Вечерта обаче падна част от запушалката и аз реших, че явно това ще е моментът. Малко по-късно си започнаха и ритмични контракции през около 10 мин., които за няколко часа стигнаха до 3-4 мин. и продължителност от 50 сек. Самите контракции не бяха болезнени, но ме влудяваше една болка в таза от двете страни на сакралната кост. На практика цялото ми внимание отиваше там. С такива контракции, решихме, че моментът е настъпил и подготвихме „сцената” – дневната ни. Опънахме дивана, покрихме го със специални непромокаеми чаршафи, приготвихме непромокаемите подложки, кърпите, нещата за бебето и обработката на пъпната връв и пр. Някъде към един след полунощ обаче контракциите започнаха отново да се отдалечават – на 5, на 7 на 10 мин. и беше ясно, че няма да е тази нощ. На мен ми се спеше страшно много и имах вътрешното усещане, че тези няколко часа контракции не са свършили много работа. Легнахме си, но аз ставах горе-долу на всеки час заради остатъците от контракциите и тази гадна болка в таза, която само седене върху тоалетната оправяше. После успях някак си да намеря начин да се справям с нея и в леглото без да ставам (масаж в срещуположни посоки) и успях да поспя 3-4 часа. На следващия ден положението с контракциите беше същото като на предишния – много неритмични, но понякога достатъчно силни, за да ми дадат да разбера, че не е добра идея да излизаме от вкъщи. Не че щяхме да родим на улицата, но просто за околните би било супер странно бременна жена да започне да клечи изведнъж или да се увеси на врата на мъжа си. А седенето в къщи без планове и просто в чакане ни тормозеше много. Мислех си, че запушалката се е изнизала още предишната вечер, но се оказа, че онова е било само част от нея и тя продължи да се точи и през този ден. Бях объркана от това, че бебето се беше преместило точно преди контракциите да започнат, че непрекъснато се бунтуваше в мен, и от това странно развитие на нещата. Но последната ми мисъл беше да търся лекар. Затова пък разчитах много на съветите на традиционната акушерка Клер Лопринци, с която се бях запознала месец преди термина и с която поддържах връзка по мейла. Тя ни помогна неимоверно много с дух и спокойствие. Описах на Клер ситуацията и какво аз мисля, но тя просто ме посъветва да оставя бебето да си свърши работата, да не преча на контракциите, а за болките в таза просто да дишам дълбоко и да направя топли компреси или просто да стоя под душа. В края на този изнервящ ден отново започнаха ритмични контракции, но имайки опита от предишната нощ, този път просто нищо не подготвихме. Аз бях открила, че клечането по време на контракция много помага, а съвета за душа и дишането коренно промени нещата с болката в таза. Пак се явяваше от време на време, но не беше проблем. Не се занимавах да засичам контракциите, ясно усещах, че зачестяват и се удължават. От към осем вечерта до един през нощта вече бяха на около минута-две разстояние, но така и не стигнах по-нагъсто (и слава Богу
Не че бяха болезнени, но изискваха концентрация, а висенето под душа ме изтощаваше). На мен отново започна да ми се спи зверски и реших да си легна доколкото това беше възможно с контракции. Явно и тази нощ нямаше да имаме бебе. Не можех обаче да се справям така добре в леглото и трябваше да ставам по-начесто от предишната нощ. В един момент обаче с изненада усетих някакъв напън и то само когато лежа. Станех ли, всичко изчезваше. Часът беше към 4:30. Пред мен сериозно стоеше въпросът дали да се захвана и да развия този напън и да видя какво ще стане или да изкараме още една безсънна нощ и изнервящ ден. Избрах първото. В 5 вече напъните се усещаха по-осезателно, но нямах усещането, че нещо ще излезе от това и отново се отправих към леглото. Лежането в каквато и да било поза обаче се оказа задача невъзможна. Непрекъснато ме настигаха някакви напъни. И въпреки, че водите си изтичаха на части и порции през цялата вечер/нощ и че продължаваше да излиза кръвенист мукус, някак си не се възпрях да сложа два пръста във влагалището и да видя къде е главата. Усещаше се ясно, но достатъчно високо и идея си нямах какво е разкритието. Даже в един момент се чудех дали изобщо има достатъчно разкритие за напъни, но реших, че щом усещам напъни, значи има. Напъните се усилиха, но главата пак беше достатъчно високо и към 6 аз реших, че едва ли ще е тази нощ. Все пак обаче постлах чаршафите и подложките на дивана. Тогава нещата започнаха да се развиват главоломно. Напъните станаха неудържими, но още не вярвах, че ще имаме бебе тази нощ. Внимавах само да не напъвам аз, а да оставя бебето и тялото ми да вършат тази работа, както ме беше посъветвала Клер. На моменти напъните бяха толкова силни, че единствения начин, да не им се противопоставям и стягам мускулите си беше да вокализарам както и каквото ми дойде. Знаех, че е много важно да продължа да дишам, а не да задържам дъха си, но това беше значително по-трудно от вокализирането. Не ми се мисли за съседите )Изнервеният ни татко се опитваше да спи, макар че с моето мучене из всички стаи, едва ли е успял
Изведнъж напъните се засилиха драстично и вече нямаше съмнение, че бебето се ражда. Едва успях да си сипя гореща вода в приготвеното легенче и да изстискам едни компрес, когато усетих как главата се придвижва надолу. Качих се на дивана на 4 крака и притиснах компреса до перинеума. Напъните обаче бяха толкова силни, че единствено успявах някак си да ги контролирам като се навеждах напред. Напомних си максимално да отпусна вагиналните мускули, което обаче щеше да е задача невъзможна без предварителната подготовка (правихме масажи на перинеума в деветия месец, и разни други техники, усвоени в курсовете по йога за бременни), компресите и вокализирането. Извиках на мъжа ми да стопли още вода, тъй като компресите бързо изстиваха, но той още сънен не я разхлади и аз едва го дочаках. Застана зад мен и ми каза, че анусът ми бил отворен и щял да го почисти. Извиках му да не ме докосва и го бутнах с крак. В същия момент погледнах надолу и с лека изненада видях колко много съм се отворила. Идея си нямах колко още ще й трябва на главата, само усещах силното разпъване на перинеума и притисках горещия компрес. Разбрах кога главата премина, едва като усетих намаляване на натиска. Докато погледна надолу обаче телцето се изхлузи и бебето проплака. Беше съвсем розовичък и много буден. Баща му първи го пое и го обърна по корем, за да изкара остатъка от течността в носа и дробчетата му, и после ми го подаде. Пъпната връв беше леко замотана около едното му краче. Имаше кръв по главата тъй като през цялото време докато траеше активната част на раждането аз леко прокървявах от шийката. С телцето излезе и част от мембраните, но си остана да виси до пъпната връв. Не сме се занимавали да почистваме бебето, побързахме само да го настаним удобно в мен, да го завием и да му сложим шапчица, защото не е истина колко бързо губят топлина новородените. После му дадох да суче и повече не сме му чули гласчето. Мекониумът излезе след около 4 часа и хубавичко го омаза. Тогава почистихме телцето от остатъците от кръв и други мръсотийки, като внимавахме, да не почистваме където нямаше нужда. Нямах никакви контракции, нито по време на напъните, нито след това, и плацентата излезе едва след три часа. Никак не ме притесни този факт, знаех за случаи и след 8 часа и повече. Малко преди това решихме да отрежем пъпната връв, за да мога и аз да се раздвижа. В комплекта за раждане, който поръчахме, имаше клипси, но в крайна сметка решихме да ползваме конци (в случая стерилни не намерихме, но разбрахме, че и не-ароматизирани конци за зъби ще свършат работа, а Клер ни обясни как и къде да вържем). От изследвания на СЗО разбрахме, че обработка с алкохол, спирт, талк и пр. само ще забави падането на пъпчето, така че освен стерилни ножици и добре измити ръце, друга грижа не сме прилагали (24 часа по-късно, пъпната връв е съвсем твърда и предполагам, че до 3-4 дни ще падне). Знаех, че плацентата е нещо бая голямо, но пак се изненадах от размера и количеството кръв. Плацентата решихме да замразим и заровим в градината на къщата ни в провинцията. Заедно с плацентата излязоха и някакви парчета като черен дроб, но това хич не ме притесни. Нито съм се чудила дали не останало нещо от плацентата в мен. Просто нямам черни сценарии в главата си. Разкъсвания също нямам. Не че някой ме е проверявал, но човек си усеща тялото и знае кога е ок и кога не е. Кървенето е направо слабо в сравнение с това, за което съм чела. Матката се прибира буквално за часове, дори кожата по корема се прибира. 24 часа по-късно, матката беше с размерите на портокал, а аз можех да си обуя джинсите . Не ми се мисли какво би станало, ако имахме уговорка с лекар или акушерка. Трудно мога да си представя някой да ме чака аз да се наканя два дена дали да раждам и накрая да отида да си легна точно преди напъните За болниците пък да не споменавам.
Много хора допринесоха за безпроблемното протичане на бременността и раждането – диетологът ми, страхотният хомеопат, който имаме, разговорите с други родители, минали по този пътр курсовете й за бъдещи майки, хората, които не поставиха под съмнение избора ни, и разбира се Клер. Едва ли, примерно, щеше да ми е толкова комфортно да клеча по време на контракциите, ако не бяхме клечали до припадък в курсовете Затова пък вечерта ме хвана страшна мускулна треска от непрекъснатото клякане и ставане по време на контракциите! Поне съм си стегнала добре мускулите, ако не друго
Синът ни е много спокойно бебе, дори майка ми се изненада като го видя – един такъв кротък, без бръчици и със страхотен тен на кожата (аз изглеждам като болно боливийско дете до него
). Спасихме го от първите ваксини като го родихме в къщи, за другите се уговорихме с педиатъра, да ги отложим и не мислим изобщо да го тормозим с такива неща. На видеозон сме го гледали само веднъж в осмия месец и тогава ни наплашиха, че е напречно разположен, че пъпната връв му била омотана около врата, че сърцето било с различни камери и всякакви щуротии. Аз бях много против този преглед, но баща му настоя, а за него беше важно. Клер обаче ни научи как да слушаме сърцето без уреди и до последно си имаше пулс на спортист От изследванията в поликлиниката се съгласих само на стандартните кръвни тестове, тай като съм почти на вегански хранителен режим, но проблеми не съм имала, напротив.
Решението ни да го родим в къщи беше плод на напълно информиран избор и гигабайти изчетена литература. Едва ли щеше да е неасистирано, ако у нас имаше традиционни акушерки като Клер, но срещнахме единствено много страх и неразбиране сред медицинските лица. Промяната на модела у нас обаче е въпрос на време и вероятно значително по-кратко отколкото много хора си го представят
Лично аз подкрепям тази промяна с каквото мога, защото съм убедена, че тя е от изключителна полза за бебета, за майките и за татковците.
Сега остава да започнем да правим бебе номер 2. 
