Раждането: Не бутай реката – тя си тече сама

  • 14 964
  • 62
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 2 249
Не бутай реката – тя си тече сама
Лора Шанли

Малко известен факт е, че освен един-два леки напъна в последните секунди на раждането, напъването насила (когато жената няма импулс да го прави), е ненужно и даже нежелателно. Фразата “Не бутай реката, тя си тече сама” определено е подходяща за раждането. В своята статия  "Втората фаза на раждането – не е нужно да напъваш" Nancy Tatje-Broussard пише: "Родовият процес не трябва да се превръща в напъване. Той може да се разгръща плавно в хармония с природния ритъм на живота."

Tatje-Broussard започва да изучава концепцията за напъването, след като нейна приятелка разказва своето преживяване за медикаментозно болнично раждане в поза “по гръб”. На тази нейна приятелка била сложена пълна упойка, поради което в безсъзнание през повечето време, след известно време тя се събужда и вижда как главата на дъщеря й прорязва. Бързо извиква сестрите, които играели на карти наблизо.

Tatje-Broussard се запитва защо, ако е възможно да родиш лесно в безсъзнание, са нужни такива огромни усилия когато си будна. Тя открива, че до 1920 г. жените не са инструктирани да напъват през втората фаза на раждането. (Втората фаза е времето между пълното разширение на шийката и излизането на бебето.) През 20-те години лекарите “решават”, че втората фаза е опасна за нероденото бебе. Надяват се, че напъването ще помогне за по-бързото изгонване. Дори известно време на майките било казвано да напъват от самото начало на раждането.


Около средата на 50-те години на ХХ в. много хора започват да осъзнават важната роля на релаксацията през първата фаза на раждането. Но втората фаза и до днес продължава да бъде свързвана с голямо физическо усилие. Лекари, сестри, акушерки, придружители на раждането често насърчават раждащата да напъва дори когато напъни липсват.

През 80-те години изследвания сочат, че втората фаза на раждането не е опасна за бебето, а в действителност тя  стимулира храносмилателната, отделителната и дихателната му система. Всъщност напъването може да бъде опасно както за бебето, така и за майката. Когато жената напъва, тя задържа дишането си. Поради това не постъпва достатъчно кислород в матката, което прави контрахирането й по-трудно и болезнено. Кислородът е недостатъчен и за бебето. Това може да доведе до влошаване на сърдечните му тонове и дори до мозъчно увреждане.

Сюзън Маккей в статията си "Хуманизиране на раждането в едно технологично общество" пише: "Насърчаването на жената да напъва по-силно и продължително може в действителност да бъде много вредно, тъй като главата на бебето и пъпната връв са притиснати по време на интензивното усилие на майката, което води до забавяне сърдечния ритъм и фетална хипоксия (постъпване на недостатъчно кислород)."

Разкъсвания на перинеума се получават по-често при продължително напъване, а изследванията сочат, че напъването рядко води до по-бързо излизане на бебето.

 Акушерката Ина Мей Гаскин в статията си “ Раждане по амски” пише за раждане, на което е присъствала в амската общност:

 „С първите признаци на напън, главичката на бебето проряза. Единственото, по което можеш да съдиш, че напъва, бе лекото задържане на дишането й. Тя не издаде звук, не направи никаква гримаса. Осемнайсетте предишни раждания очевидно я бяха научили как да остави матката да си свърши работата, докато самата тя е възможно най-отпусната.”
Джейн Флетчър разказва за своя опит в раждането в писмо до списание “Майчинство”, озаглавено "Без повече професионални напъвачи":
Първото ми раждане беше акомпанирано от френетичен хор "Напъвай! Напъвай! Напъвай!" в продължение на поне половин час. Като неопитна, взех тези съвети насериозно...Петима души ми крещяха да напъвам и в усилието си да задоволя искането на тълпата, напъвах толкова силно, че си счупих опашната кост. За второто раждане бях решила да не напъвам изобщо. Ако на бебето му е нужно време да излезе, така да бъде. И разбира се и второто раждане бе акомпанирано от неистови "Напъвай! Напъвай! Напъвай!", но този път не му обърнах никакво внимание. Дишах спокойно, леко, релаксирах. Джесика се появи на бял свят без да ми счупи костта и така ми спести 6 седмичната болка, която преживях след първото раждане.”

Раждането наподобява движението на червата. При нормално изхождане човек просто позволява на тялото си да си свърши работата. След слизането на фекалиите в ректума, е необходим само слаб напън за изхвърлянето им. Концепцията, че раждането трябва да е "Трудна работа! Най-трудното нещо, което съм правила", (както понякога чувам жените да казват) е общоприета заблуда. В действителност, както авторът Пат Картър вярва,  нито от жената, нито от матката са нужни много усилия за раждането на бебето:
” При условие, че няма обезболяващи, които да се противопоставянето на усилията на матката, е нужно малко усилие от страна на фундуса, за да изпрати щастливо и успешно бебето по пътя му. Ако има нужда от усилия, те са е малко повече от това при напъна на червата при изхождане – всъщност по-малко усилие, отколкото при кихане.”

Или казано по-естетично, раждането може да бъде сравнено с рисуване на картина или преживяване на оргазъм. Това е по-скоро въпрос на “позволяване да се случи”, а не на “правене”.

Разбира се казаното по-горе не означава, че ако жената чувства нужда да напъва, тя трябва да пренебрегне този импулс. Но същевременно тя не трябва да се чувства длъжна да напъва, само защото са й казали, че това е правилният начин на раждане.

Раждането е съзидателен акт и като такъв то не може да бъда форсирано, за да задоволи неестествените времеви ограничения на обществото. Настояването да се напъва при раждане е всъщност отражение на културната ни нагласа, че силата и бързината стоят над вярата и търпението.

# 1
  • Pb
  • Мнения: 1 183
Звучи логично! Дори доста... но сега съм повече от объркана, защото всички точно на това учат - да напъваш здраво при изгонването. Ето и на курса толкова време отделиха, за да разберем как да напъваме и аз се бях приготвила наистина за здраво напъване.  Rolling Eyes

# 2
  • София
  • Мнения: 2 249
Ако можеш да се абстрахираш и да отделиш достатъчно време без да се притесняваш, че те чакат - не бързай. И в никакъв случай не тръгвай да напъваш, ако нямаш напъни.

Ето и статията на Tatje-Broussard, която се споменава:  Second Stage Labor: You Don't Have To Push

# 3
  • Мнения: 4 242
Страхотно обяснено е всичко, много полезна статия!
Иве благодаря от сърце за труда!   bouquet
В интерес на истината при раждането на сина си напъни не усетих никакви, напъните бяха изключително умишлени и силови само и единствено от моя страна, понеже така ми се нареждаше. Когато по късно майки разказваха как еди си какво като започнали напъните, ги гледах странно и с неразбиране. Усетих какво е напън при раждането на дъщеря си, и то благодарение на търпеливата ми акушерка, която ми обясни че когато напъните станат толкова силни че болката вече се губи на фона им, тогава е време за раждане. Изтърпях си до точния момент и действително всичко се разви по различно и доста по естествено. Резултата беше че се роди 4 кг бебе (баткото беше 3.350) и без никакви разкъсвания. Разбира се чакаха ме да получа контракция и ме караха да напъвам, но аз така или иначе напъни имах.
Дано имам късмет третия път да родя наистина естествено!  Praynig Много съм ви благодарна за всяко инфо момичета!  Hug 

# 4
  • Pb
  • Мнения: 1 183
Мисля, че разбрах какво (и кога) се иска  от мен. Благодаря момичета!

# 5
  • Мнения: 14 133
Ако можеш да се абстрахираш и да отделиш достатъчно време без да се притесняваш, че те чакат - не бързай. И в никакъв случай не тръгвай да напъваш, ако нямаш напъни.

Ето и статията на Tatje-Broussard, която се споменава:  Second Stage Labor: You Don't Have To Push
Peace  Възможно е, ако попаднеш на внимателен и търпелив екип или си ангажираш такъв. При мен се получи. Имах чувството, че бебо ще се роди в движение от леглото в предродилна до родилната зала. Излезе на още след първата серия от 3 напъна . Преди това дори ми казваха в никакъв случай да не напъвам!!!

# 6
  • Мнения: 502
страхотна статия Peace
винаги съм била на мнение, че човек трябва да се вслушва повече в тялото си  yes
природата никога не лъже  yes
дано случа и аз на търпелив екип  Praynig

# 7
  • София
  • Мнения: 6 242
И аз се надявам този път да не ме назорват да напъвам. Като раждах първия път, въпреки че бях с епидурална, накрая усещах контракции и то силни, но не усещах напъни и беше кошмарно почти. Но мисля, че и бебо беше едър за таза ми, защото се роди с издължена главичка. Ох, отплеснах се, но си мечтая този път и аз да го "изстрелям като тапа" Laughing Praynig

# 8
  • София
  • Мнения: 3 064
Много интересна статия. Като се замисля, май и аз нямах истински напъни, но понеже ме питаха и очакваха да имам, аз предположих, че са такива... И напъвах, ама не както трябва, и се паникьосах от виковете им, абе, ужас, за малко да се наложи форцепс. Разминах се "само" със скачане по корема.

# 9
  • София, откъм тъмната страна
  • Мнения: 246
Аз също усетих какво е естествен напън. Добре че раждахме едновременно много жени и просто екипа само тичаше напред назад и нямаха време да се занимават специално с мен и останах последна да раждам. Дори се бях уплашила какви са тия напъни, нормално ли е така да се напъвам сама...  И аз като chibi имах чувството, че ще изтърва бебето някъде между предродилна и  родилна... и го родих след 3-4 напъна и то естествени-явно природата си знае работата. Просто на подсъзнателно ниво знаех кога трябва да го правя, дори на акушерките не им се наложи да викат "НАПЪВАЙ", като по филмите. Така че

винаги съм била на мнение, че човек трябва да се вслушва повече в тялото си  yes
природата никога не лъже  yes

# 10
  • Мнения: 502
към раждалите мами - когато ти сложат упойка - епидурална или спинална - това пречи ли да усещаш тялото си дотолкова, че да се окаже, че не можеш сама да прецениш кога е "момента"  newsm78

P.S. хм, всъщност щом и в пълна упойка се получава нормално раждане, както пише в статията, сигурно  местните упойки не пречат

# 11
  • Мнения: 4 555
към раждалите мами - когато ти сложат упойка - епидурална или спинална - това пречи ли да усещаш тялото си дотолкова, че да се окаже, че не можеш сама да прецениш кога е "момента"  newsm78

P.S. хм, всъщност щом и в пълна упойка се получава нормално раждане, както пише в статията, сигурно  местните упойки не пречат
Зависи от количеството на упойката. Идеята на епидуралната упойка е да те обезболи, но не да те обезчувстви. Ако стане второто, значи е предозирана.
Най-важното е да попаднеш на добър анестезиолог, той ще знае колко да ти сложи.

# 12
  • Pb
  • Мнения: 1 183
Зависи от количеството на упойката. Идеята на епидуралната упойка е да те обезболи, но не да те обезчувстви. Ако стане второто, значи е предозирана.
Най-важното е да попаднеш на добър анестезиолог, той ще знае колко да ти сложи.
точно така е! доколкото съм запомнила от един анестизиолог е, че когато разкритието стигне 10 см се спира с инжектирането на упойка точно, за да се усещат напъните.

# 13
  • Мнения: 6 029
Разбира се казаното по-горе не означава, че ако жената чувства нужда да напъва, тя трябва да пренебрегне този импулс. Но същевременно тя не трябва да се чувства длъжна да напъва, само защото са й казали, че това е правилният начин на раждане.
ето такива бяха и двете ми раждания. напъните бяха толкова силни, че никой не можеше да ги спре. едва стигнах от предродилна до магарето... бебета се родиха за по малко от 5 минути. за три напъна. тогава не усетих никаква болка. знаех само, че след това ще бъда облекчена. болката беше, когато ме шиеха и преглеждаха за разкъсвания.  и след двете раждания се възстанових много бързо. благодаря на ... природата може би... че всичко мина бързо и лесно Grinning пожелавам на всички, които ми предстои раждане да бъде като моетоSimple Smile

а слушах други родилки как се мъчеха по половин час и отгоре да напъват... горкитеSad

# 14
  • Мнения: 1 460
chibi, какъв е този екип в Русе? Защото аз съм от Русе и ми предстои раждане.

# 15
  • Мнения: 3 069
Каквото и да се изписва важното е да се слуша акушерката!!!
Тя е човека който вижда какво става по време на родовия процес и понякога се налага да се напъва и без да имаме позиви за това.
По логиката на тази статия никога в процес на раждане не би се стигнало до секцио......нали реката си тече сама...да, ама понякога трябва да се отбие!

# 16
  • Мнения: 2 807
Iva_D , благодаря за информацията!   bouquet

И при все, че пак ми се иска да съм бременна  Heart Eyes, се надявам да не се налага да (не)напъвам поне в следващите 5 години  Laughing

Мери, да знаеш, че сме отделили място и за теб в Пълна къща  Wink Hug

# 17
  • Мнения: 2 746
Много удачно заглавие!!! Важи особено в случаите, когато лекарите се опитват да предизвикат раждането, за да си нагласят графика в удобно за тях време  Twisted Evil

# 18
  • Мнения: 4 242

Мери, да знаеш, че сме отделили място и за теб в Пълна къща  Wink Hug
Ааа Маминка, мерси много, чакайте ме, идвам Hug

# 19
  • София
  • Мнения: 6 242
към раждалите мами - когато ти сложат упойка - епидурална или спинална - това пречи ли да усещаш тялото си дотолкова, че да се окаже, че не можеш сама да прецениш кога е "момента"  newsm78

P.S. хм, всъщност щом и в пълна упойка се получава нормално раждане, както пише в статията, сигурно  местните упойки не пречат
Ами при мен като стигнах пълно разкритие докторът каза на анестезиологът да спре да ми влива, че е време вече. И след малко започнах да усещам контракциите, но не и напъни.

# 20
  • Мнения: 2 051
когато напъните станат толкова силни че болката вече се губи на фона им, тогава е време за раждане. Изтърпях си до точния момент и действително всичко се разви по различно и доста по естествено.
Дано имам късмет третия път да родя наистина естествено!  Praynig Много съм ви благодарна за всяко инфо момичета!  Hug  [/color]

Подписвам се с две ръце под това.
Преживявах го точно по същия начин при двете ми първи раждания и то не защото имах внимателен екип, а тъкмо поради обратното - претоварени акушерки и лекари някъде в околностите, но не точно при родилката.
Просто дочаках момента, в който болката прелива в напън и спира да е болка, акушерката се включи тогава и двата или три напъна си бяха съвсем достатъчни за да родя без разкъсвания.

Късмет Мери, ако е до късмет  bouquet

# 21
  • Мнения: 705
Може ли статията да отиде в сайта bg-mamma.com?

# 22
  • Мнения: 7 414
Аз също усетих какво е естествен напън.


  И аз усетих същото,обаче след 2 часа на неестествено напъване.Напъвах -напъвах къде  ooooh!,какво  ooooh!и аз не разбирах!Цялото ми лице се беше покрило със спукани капиляри!
  Чак по изтечение на тези 2 часа изведнъж усетих напън,като при диария и ,така да се каже,не можах да го спря!Просто от раз усетих кои мускули да напъна и то взе ,че стана!
  А 2 часа преди това какво правих?В резултат на тях бебето получи родова травма(слава на Бога се оправи в последствие).Горкото  Cry,бая го натисках в родовите пътища през цялото това време!

# 23
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 374
Много интересна статия - благодаря и аз Hug
И при мен с първото раждане изобщо не стигнах до фазата на естествени напъни - при пълно разкритие контракциите ми почти спряха и нямах никакво усещане за напън. Отидох в родилна зала без контракции и без никакви усещания Laughing Там ме караха да напъвам, но тъй като не усещах нищо, камо ли пък да мога да напъвам `3 пъти по време на контракцията` ме натиснаха 2х по корема и бебето излезе.
Чак с раждането на дъщеря ми разбрах какво са напъни и че е почти невъзможно да им се противопоставиш Grinning Не съм спряла да мисля, че ако ме бяха оставили да раждам в позата, която ми беше удобна и в която се чувствах добре и в контрол на ситуацията - клекнала с разтворени крака - напъните нямаше да се усещат толкова нетърпимо и гадно (защото до преди да ме качат на магарето, когато стоях както искам, усещането беше съвсем различно).

# 24
  • Мнения: 3 161
На моето доста естествено раждане единственият кусур му беше именно виковете "Напъвай" на финала. Ако бях изчакала естествено да си излезе детенцето, сигурно и хемороиди и разкъсвания нямаше да имам (отказах епизиотомията и не съжалявам). Но пък при тази неестествена поза, в която ни слагат, по гръб и с краката нагоре, те сигурно имат основание да се притесняват и да бързат.  Laughing

# 25
  • Мнения: 2 051
  И аз усетих същото,обаче след 2 часа на неестествено напъване.Напъвах -напъвах къде  ooooh!,какво  ooooh!и аз не разбирах!Цялото ми лице се беше покрило със спукани капиляри!

След статията и след този постинг би трябвало на всички да стане ясно на какво се дължат повечето разкази (особено на по-възрастни жени) за чудовищни мъки по време на раждането, за раждането като "ужас" и тн....

А ако на някой все още му е смътна ситуацията, ще поясня, пак и пак:
На неадекватни лекарски и акушерски съвети, на пасивната роля, в която родилката е задължена "по традиция" да влезе и да предовери всичко на трети човек, като се изключи напълно от връзката със собственото си тяло.

Като се замислим още малко, че този трети човек-лекарят в близкото минало е бил най-често мъж, който по даденост няма никаква възможност да  преживее случката лично и да предаде личен опит на другите  Laughing Laughing Laughing Laughing Laughing Laughing

# 26
  • Мнения: 96
Звучи невероятно добре,дано да съумея да го направя като му дойде времето. Praynig

# 27
  • Мнения: 526
Статията наистина е много интересна и полезна.

# 28
  • Мнения: 27 524
Скоро я четохме тук. Подкрепям я  Peace

# 29
  • София
  • Мнения: 1 235
Браво, много хубав пост! дано повече бъдещи майки го прочетат.
Трябваше на го напишеш преди около месец.  Joy
Щеше много да улесниш раждането ми, защото и аз съм от майките, които доста време са напъвали безсмислено благодарение на лекарския екип.
Но най-важното е, че след всичко, което майката преживява дали по-леко или по-тежко се появява на този свят едно малко човече, което е най-милото и най-обичаното. Grinning

# 30
  • София
  • Мнения: 3 558
Явно всичко си е до лекарски екип. Когато стигнах 9см разкритие ме попитаха дали усещам напъни, аз си казах, че нищо не усещам. Тогава анестизиологът (шапка му свалям - благодарение на него не разбрах какво е това болка) ми помогна да стана от родилното легло и ме разходи из коридора. Когато се връщахме към родилната зала, точно преди да се кача пак на леглото от мен изтече малко кръв и усетих първия напън. 20 минути по късно родих без никакви вътрешни или външи разкъсвания и интервенции.

# 31
  • Мнения: 366
Аз съм преживяла и двата случая - да ми викат напъвай, и да не ми викат, а напротив - дръж.
И двете си дъщери родих в една и съща зала, в която имаше легло (играещо ролята на предродилно) и магаре. Хубавото беше, че си ходих и с една и съща акушерка и минимална намеса на докторите.
Та на въпроса: При първото ми раждане при пълно разкритие ме помоли да се прехвърля на магарето, след което ми обясни къде да стъпя (хареса ми, че ме посъветва да стъпяя, а не да са ми зад коленето подпорите, не знам как се наричат), после къде да се хвана - положението ми беше по-скоро клекнало леко полегнало, отколкото легнало. Когато беше удобния момент според нея, ми извика прословутото: "Напъвай". И тъй като не си знам силата, така напънах, че изстрелях бебето, което за малко акушерката да изпусне. Резултатът бебе разкъсвания на перинеума и 4 външни шева - мъчително сядане първите дни и огромна загуба на кръв.
При второто раждане, вече бях доста подплътена с информация и бях решила да родя като в "Маймунската тема". Обадих се на акушерката си в последния момент, накара ми се, че нямаме време да попълним документацията, та направо в родилна зала. Когато дойде моментът да се прехвърля на магарето, направо ми премаля. Казвам, че ще родя и не мога да го направя, но някак си успях, а моментът, в който си отворих краката, усетих как бебенцето излиза и ми извикаха: "Дръж, ще скъсаш стария шев." Как да спра реката, тя е по-силана от мен. Тогава се намеси и докторът, който ми беше при главата и ми затвори коленете. Слава Богу всичко свърши бързо и успешно, секундата, в която си отворих коленете, бебето се изхлузи, не ме разкъса, дори не ме заболя, имах минимална загуба на кръв и за първи път изпитах истинско щастие от раждането. ......
Ако реше, живот и здраве, да си родя трето детенце, най-добре си е у дома - не бих отказала минималната помощ на акушерка, но не знам дали би се навила на частно и незаконно, според сегашните ни ограничени закони. Общо взето много ще трябва още да се работи по въпроса в България.

# 32
  • Мнения: 532
Много интересна статия наистина-благодаря  Hug
Всичко звучи правилно и логично,така както е с всички естествени неща.

Колкото повече време минава от моето раждане,толкова повече разбирам колко погрешно е протекло всичко.Аз самата съм била изключително неподготвена,а за екипа явно това е практика .Влязох в болницата с 4 см разкритие и след като бях порядъчно натъпкана с окситоцин(лекаря минаваше периодично и увеличаваше капката) получих пълно изглаждане на шийката за 2 часа.Следващите два прекарах в напъни през 3 минути.Беше кошмарно и изтощително.Нищо не разбрах от тази епидурална,напъни така и не усетих....

За следващото вече ще знам  Wink

# 33
  • Мнения: 1 744
Първият път раждах 12часа, защото: бях преносила 6 дни, беше понеделник, нямах нито контракции, нито разкритие, просто така бяха решили. Последните 3-4 часа имах напъни, а не трябваше да напъвам, но не успявах да се сдържа. Най-накрая като се качих на магарето с 4 напъна точно по време на контракциите си родих с 3 външни шева бебе 4200, но с много хемороиди.
Вторият път беше в 37г.с. имах 3-4 см разкритие. Контролирах си много успешно дишането по време на контракциите /бавно и дълбоко/, само 2-3 пъти ме прегледаха за разкритието, и след 2 часа родих две бебета по 3 кг с 3 вътрешни шева и пак хемороиди.
Затова абсолютно подкрепям, че трябва да се слуша тялото. Но за съжаление първият път не винаги можеш да разчетеш посланията му.
Леко раждане на всички, на които им предстои! Peace

# 34
  • София
  • Мнения: 5 170
Подновявам стара тема, защото смятам, че е от изключителна важност! И аз благодаря, но за съжаление- късно стигнах до познанството ми с Мери и тези очевидни истини.
И двете ми раждания бяха насилствени, както и ме разделиха от бебетата ми, както и не ми даваха да са при мен. Ще дойде ден, вкойто това ще се промени! Дори и в Шейново! Но няма да е скоро. Търсете, майки! Плащайте колкото и да е за да не се пречи на инстинктите ни с криворазбрана помощ!

# 35
  • Мнения: 36
И  при мен фазата на изгонване на плода протече с 4-5 напъна. Просто изчаквах да си дойде напъна и с малко помощ от моя страна всичко стана много лесно, даже беше страхотно. И имах само един конец. Природата си знае работата.

# 36
  • Мнения: 750
Много интересна статия и много вярна. Казвам го от личен опит.  Първото ми раждане протече така както лекарите ми диктуваха, система, обезболяващи венозно, силни напъни за получаване на разкритие, силни напъни за раждане, следователно зверска умора за мен и адски мъки... С второто реших, че ще сведа участието на лекарите до минимум. Така и стана. Детето ми се роди 28 дни преди термина, по нормален начин ( вагинално) като аз диктувах нещата. Дойде моментът, всяка майка го разпознава безпогрешно. Контракциите ми започнаха в 10 часа сутринта, бяха безболезнени, но аз знаех, че това са контракции, предизвестващи раждането ми. Нарочно не им обърнах внимание, а продължин да се занимава с нещата, които бях запланувала - ходих до съседния град по работа, бях цялата сутрин там, върнах се, пазарувах, готвих после, погрижих се за другото ми дете...контакциите продължава да са чести и безболезнени. Към 21 часа вече се появи и болката, но казах, че е рано да се ходи в болницата, чувствах, че не настъпил момента бебчето да излиза. Така че продължих да стоя вкъщи, да гледам телевизия, изкъпах се най-спокойно, приспах детето. Контракциите и болката се усилваха, през нощта положението стана трагично, получих треска, повръщах от болки, не можех да се мръдна от мястото, което бях избрала, но не отидох в болницата, беше излишно. Накрая в 6 часа сутринта на другия ден вече знаех, че моментът е настъпил и бебчето ми ще се появи на бял свят. Повиках мъжа си, който се наложи да ме облече, занесе ме до болницата, понеже живеем точно срещу нея... Приеха ме, прегледаха ме - разкритието беше пълно, сложиха ме в предродилна, като искаха да ми включат все пак система, но отказах. 5 минути след това бях в родилна зала и бебето само си излизаше без никакви усилия от моя страна, раждането траеше точно 10 мин. Без лекарства, без лекари, без напъни!!!
Раждането завърши и без шевове!

# 37
  • Мнения: 545
Статията наистина е страхотна!
Защо не я изкопахте преди осем месеца?! Wink
Аз имах пълно разкритие,но никакви напъни.Така в продължение на три часа "напъвах",всички капиляри на лицето ми се напукаха,страшна гледка бях после!Двама лекари скачаха върху мен около два часа!Лора се роди с асфиксия!
Статията е страшно вярна!  bouquet

# 38
  • Мнения: 33
Наистина невероятна статия. Все повече се убеждавам, че нещатата трябва да се случват естествено.При мен болките започнаха вечерта, през ноща си ме болеше, но поносимо.  В 5 контракциите станаха на 5 минути и отидох в болницата. Естествено с почти никакво разкритие. В 8 ми сложиха система, изтекоха ми и водите, в 13 часа вече с пълно разкритие, започнаха леки напъни. И запо4наха "напъвай"-напътствията. След 4 часа напъни, един скок на акушерката върху корема ми, решеха че няма да стана естествено и е време да ме отрежат. После имах повече болки от напъването, откокото от операцията.
 Слава богу, детенцето ми се роди живо и здраво.
Идеята на объркания ми пост е,че може би не трябва да се използват системи за стимулиране на разкритието и т.н. При мен може би нещата щяха да финишират по по-различен начин, но идваха празници, а доктора беше поел ангажимент да ми води раждането  Laughing(не финансов)

# 39
  • Мнения: 13 666
мога да потвърдя че и при двете раждания в момента в които видяха главичката на бебето акушерката и лекаря викнаха да не напъвам повече, значи това се практикува и тук
Simple Smile

# 40
  • София
  • Мнения: 5 170
А дотогава?

# 41
  • Мнения: 485
Искам пак да повдигна тази стара тема, защото смятам, че е много важна.

Моето раждане вървеше идеално до момента, в който стигнах пълно разкритие. Тогава ме качиха на магарето и започнаха да викат "Напъвай!", при което акушерката ми бърникаше отдолу, а лекарката ми натискаше корема. Беше страшно болезнено и колкото и да се мъчех да напъвам, ефекта беше минимален, защото напъни все още нямах. Започнаха да падат тоновете и се стигна до секцио по спешност.

Когато вече ме караха към операционната с поставен катетър и система, усетих истинските напъни. Усещането е толкова силно, че не можеш да му се противопоставиш по никакъв начин. Тялото ми просто само напъваше, без да полагам никакви усилия за това. Но решението за секцио вече беше взето и сега вече ми крещяха "Не напъвай! Дишай!"

Това е моят опит с напъването.

# 42
  • Мнения: 11 306


Когато вече ме караха към операционната с поставен катетър и система, усетих истинските напъни. Усещането е толкова силно, че не можеш да му се противопоставиш по никакъв начин. Тялото ми просто само напъваше, без да полагам никакви усилия за това. Но решението за секцио вече беше взето и сега вече ми крещяха "Не напъвай! Дишай!"

Това е моят опит с напъването.
На такива лекари и акушери ми се иска да им вземат дипломата! Crazy

Аз си усещах напъните и при двете раждания и нямах никакви проблеми.
Надявам се и сега да е така.

# 43
  • Мнения: 9 973
аз родих без да усетя напъни,нали докторите бързаха...... #Cussing out

# 44
  • Мнения: 1 049
Много хубава статия. По принцип всичко е сьвсем логично и вярно, но като всяко правило и тук има изключения. Понякога трябва да се "побутне" реката за да потече, след като това не става от само себе си. Има бебета, които нямат никакво намерение да излизат и да се напьват, може да ги чакате колкото си искате... но може и да стане кьсно. Така че, според мен като цяло нещата не са толкова лесни за обобщаване.  Wink

# 45
  • Мнения: 9 990
Може за масата това да важи, но мен ме хвърли още повече в почуда.Ненормално ли е значи, че аз има около 10 часа напъни?Нямаше как да ги удържам, бяха си естествени напъни.Мога да направя разликата, защото второто си дете раждах без наличието на кьорав напън, но пък се налагаше да напъвам, за да помогна на шийката.Така и не направих пълно разкритие, родих на 7 см и неизгладена шийка, но бяха минали доста часове в надежда да се стигне до родоразширение и да няма хирургическа намеса.Та-трябваше да помогна на процеса.реално знам, че тялото ми не беше готово, затова и нямах напъни-бебето се роди доста по-рано и трябваше да се роди.Но пък можах да направя сравнение-първото дете си раждах със системни напъни, не съм напъвала сама в никакъв случай.

# 46
  • Мнения: 2 757

Не съм съгласна със статията от личен опит. Може да има правило, но моите и двете раждания щяха да продължат адски много време, ако не бяха лекарите. Първото продължи 18 часа и половина, беше много трудно с яко напъване, иначе нищо не ставаше от самосебе си. Второто  - 4 часа седях с 9 см разкритие, чекайки заветните 10, които така и не се получаваха, а аз умирах от тотално безефективни болки. Добре, че накрая някаква умна глава се сети да ми каже да напъвам без да имам никакви напъни. И чудото стана. Само като почнах да напъвам се появи жесток напън, при който първото бебе излетя като тапа. За второто бяха нужни 4 или 5 напъна, може би щото беше по-големичък. Ако бях напънала веднага щях да си спестя 4 часа адски мъки. А ако не бяха се сетили да напъвам, кой знае колко време още щях да си останата да агонизирам, чакайки напън или 10 см разкритие

# 47
  • Мнения: 2 757
Искам да ви кажа, че въпреки всичко, колкото и да грешат, днешните лекари са спасили много бебета и родилки, които акобяха раждали преди 50 години едвали биха имали шанс да оцелеят. Навремето може би са слушали повече тялото си, ама е имало и голяма смъртност на бебета и жени. Аз също може би щях да съм една от тях, защото по мои изчисления матката ми е много слаба, и ако просто бях чакала напъни не е ясно дали изобщо щах да ги получа, преди да пукна от болки. При първото раждане накрая вече припадах между контракциите. Мисля, че ако не ми бяха казали да напъвам като луда бебока щеше да се увреди или направо да загине толкова време в мен с изтекли води, щото първото ми раждане започна именно с изтичане на водите. 

# 48
  • Мнения: 3 161
Сега прочетох статията, към която се дава линк в поста на Iva_D в началото. И си харесах много ето този пасаж:

"The way I give birth has a profound and lasting impact on the way I live my life. With my first birth, I experienced the amazing force of my body. This power has remained with me ever since. In fact, it was this "whole body" knowledge of inner strength that propelled my search for a new approach to labor.

Giving birth a second time, without pushing or rushing the process, I learned not only to relax and open up but also to wait for, recognize, and seize the spaces that open up in my life. Whereas after my first birth I was unable to find the time to write, now -- in spite of mothering an infant and a two year old who rarely nap at the same time -- I am able to find writing time. I also have greater faith in myself...and confidence that there will be openings, space, and energy to give birth to many dreams.

The birth process need not be a pushing affair. It can be a gentle unfolding in harmony with the natural rhythms of life."

Наистина, начинът, по който протича раждането ни, оставя неизличими следи в живота ни (а и този на децата ни) и предопределя поведението ни в  много отношения. Моето първо раждане беше неуспешно естествено, завършило със секцио; втория път успях да родя естествено, но с огромни усилия на волята и борба с външни фактори, както и със задължителното "Напъвай" накрая. Това ми даде огромни сили и увереност в себе си, каквато преди нямах, помага ми в трудни моменти; но като чета горния пасаж, си давам сметка, че май повече от нужното напъвам, когато стане напечено. И сега, макар че нямаме планове за трето, се размечтах да родя без напъни, просто да му позволя да се случи. Защото ми се иска и в живота така да се случват нещата, които правя. Извинете за лиричното отклонение.

Вечернице, ако се отнемаха дипломи за такова нещо, то никой почти няма да остане в нашите болници. За съжаление пришпорването на раждането е масова практика, не изолиран случай. Обучение е нужно, според мен, нови методи, опреснителни курсове и пр. Иначе е разбираемо, че си мислят, че бебето е в риск, ако не излезе веднага - познанията им са базирани на опита им с майки с упойка, с активно дирижирани раждания. Но дано по-скоро медицинските лица реагират на "новостите" (които в Западния свят вече са "старости") и да откликнат на лавинообразно нарастващия брой жени, които искат да раждат естествено и активно.

# 49
  • Мнения: 804
Колкото и да си лафим тук, щом отидеш в болницата искаш - не искаш правиш това което ти каже лекаря, защото твоя и на бебето живота е в негови ръце. Затова единствения шанс да родиш като бял човек е да си платиш в частна клиника на лекар, чиито виждания за раждането съвпадат с твойте. За жалост, това е тъпата реалност в България!

# 50
  • Ботевград
  • Мнения: 2 289
към раждалите мами - когато ти сложат упойка - епидурална или спинална - това пречи ли да усещаш тялото си дотолкова, че да се окаже, че не можеш сама да прецениш кога е "момента"  newsm78

P.S. хм, всъщност щом и в пълна упойка се получава нормално раждане, както пише в статията, сигурно  местните упойки не пречат
Ами при мен като стигнах пълно разкритие докторът каза на анестезиологът да спре да ми влива, че е време вече. И след малко започнах да усещам контракциите, но не и напъни.
След епидуралната аз не чувствах болка, нито напъни, нито контракции.
Доверявах се единствено на напътствията на екипа. Наистина е важно да можеш да изключиш в този момент абсолютно всичко и да слушаш и изпълняваш Peace
Раждането мина леко и безпроблемно Hug

# 51
  • Мнения: 3 161
Колкото и да си лафим тук, щом отидеш в болницата искаш - не искаш правиш това което ти каже лекаря, защото твоя и на бебето живота е в негови ръце. Затова единствения шанс да родиш като бял човек е да си платиш в частна клиника на лекар, чиито виждания за раждането съвпадат с твойте. За жалост, това е тъпата реалност в България!

а чула ли си за частна болница, където се прилага активно раждане? аз не съм, засега поне.

# 52
  • София
  • Мнения: 3 108
Честно казано, даже се изненадах, като прочетох за насилствените напъни, защото и при двете ми раждания не си спомням такова нещо. За първото раждане постъпих с 10 см разкритие без контракции, с изтекли води. Включиха ме на системи и тъй като си имах разкритие, ме чакаха само да ми дойдат контракциите и съответно напъните. Напъните преди самото изгонване няма как да се сбъркат- аз бих ги оприличила като изключително силни позиви за ходене по голяма нужда. И да искаш, няма как да не напъваш.  Laughing

Вторият път почти нямах разкритие, пак с изтекли води, и пак на системи. Почакахме малко повече за контракциите, но после нещата се развиха много бързо и дори нямаше време да ме преместят на магарето.  Simple Smile Никой не ме е карал да напъвам, преди аз самата да изпитам непреодолима нужда за това.

Важно е родилката да е спокойна и да може да контролира дишането си, защото при самото изгонване акушерката брои до колко дълго трябва да задържиш напъна, за да е ефективен; затова всякакви предварителни упражнения за дишането могат да се окажат полезни, но най-важно е спокойствието.

# 53
  • Мнения: 9 990
Колкото и да си лафим тук, щом отидеш в болницата искаш - не искаш правиш това което ти каже лекаря, защото твоя и на бебето живота е в негови ръце. Затова единствения шанс да родиш като бял човек е да си платиш в частна клиника на лекар, чиито виждания за раждането съвпадат с твойте. За жалост, това е тъпата реалност в България!

Що говорите глупости?От кога в БГ има частни клиники?Дали те са пълни с новозавършили кадри, специализирали едикъде си, или са с кадри от държавните болници?
Реално вижданията за раждането в БГ са почти еднакви навсякъде, акушерство и гинекология в МУ са учили.
Отделно, че при мен например водещият раждането ме остави достатъчно дълго реката сама да потече LaughingБез да си плащам за "услугата"

# 54
  • Мнения: 11 306
Колкото и да си лафим тук, щом отидеш в болницата искаш - не искаш правиш това което ти каже лекаря, защото твоя и на бебето живота е в негови ръце. Затова единствения шанс да родиш като бял човек е да си платиш в частна клиника на лекар, чиито виждания за раждането съвпадат с твойте. За жалост, това е тъпата реалност в България!

Що говорите глупости?От кога в БГ има частни клиники?Дали те са пълни с новозавършили кадри, специализирали едикъде си, или са с кадри от държавните болници?
Реално вижданията за раждането в БГ са почти еднакви навсякъде, акушерство и гинекология в МУ са учили.
Отделно, че при мен например водещият раждането ме остави достатъчно дълго реката сама да потече LaughingБез да си плащам за "услугата"
Има, има. Вече има частни родилни клиники, но за жалост практиката показва, че са учили по старата школа и пак я карат по старому. А и вземат повече парички от Касата, ако има индикации. Знам със сигурност за Пловдив и Стара Загора.

# 55
  • Мнения: 9 990
Ми именно-аз знам, че Има частни клиника, но от колко време са тук?С какви кадри са напълнени-по-различни от кадрите в държавните.Естествено, че по старата школа ще са учили-по коя друга точно?Време се иска и за тези неща. Peace

# 56
  • Мнения: 3 506
sweetkids_mama, извадила си късмет, че всичко при теб се е развило достатъчно бързо, за да не реши някой да те пришпорва. Традиционна практика е в някакъв момент да те накарат да напъваш, без да имаш напъни, а понякога - дори без да имаш пълно разкритие. Когато раждах за първи път, започнаха да ме карат да напъвам на 8см.
И това броене на акушерката също е част от процеса на дирижарано напъване и е ненужно, да не кажем вредно. Природата си знае работата.
Иначе си права, че най-важното от всичко е майката да е спокойна. Което за съжаление трудно може да стане с тези викове около нея...

Статията няма претенции, че е вярна в 100% от случаите - има малко изключения, разбира се, излишно е да се споменава. Щяха да бъдат още по-малко, ако можеше раждането да протича в нормална и спокойна обстановка, в която на първо място се поставят нуждите и желанията на раждащата жена.

# 57
  • Мнения: 9 990
Само за протокола-някой може ли да ми припомни-колко часа плодът може да остане в майката с изтекли води и без родова дейност, без достигнато разкритие?

# 58
  • Мнения: 11 306
Само за протокола-някой може ли да ми припомни-колко часа плодът може да остане в майката с изтекли води и без родова дейност, без достигнато разкритие?
При нас в немско оставят до 48 ч да тръгне нормално раждане, ако не - индуцират вагинално с простагландини. Изчакват още 12 ч и тогава стигат до етап секцио.

# 59
  • Мнения: 9 990
Т.е. имаш два-три дена с бебе без води вътре, така ли? ThinkingЗащо ми се въртеше друго в главата-че времето никак не е толкова много...явно съм се заблудила.

# 60
  • Мнения: 11 306
Т.е. имаш два-три дена с бебе без води вътре, така ли? ThinkingЗащо ми се въртеше друго в главата-че времето никак не е толкова много...явно съм се заблудила.
Съвсем без води не остава, защото плацентата продължава да произвежда. Освен това такива родилки са под непрекъснат ехографски контрол. Мисля, че през 2-3 ч. ги преглеждаха.

# 61
  • Мнения: 9 990
Много отклоних, ама пак да питам-при рано изтичане на води обикновено има причина някаква-често е скрита инфекция, не е ли по-добре веднага да се ражда детето, а не да се чакат още часове?

# 62
  • София, Младост 2
  • Мнения: 8 374
Зависи от срока на бременността - ако майката е след 34 седмица, обикновено даже предизвикват раждането именно заради опасността от инфекция. Ако обаче е около шести-седми месец, се прави опит да се спре раждането и да се закрепи положението (водите могат да се акумулират, ако пробивът се запуши от само себе си). Тогава майката обикновено е на антибиотици, докато положението се стабилизира.
Ако е на термин, тук не чакат много повече от 24ч - ако дотогава няма стабилна родова дейност и прогресиращо раждане, се прави секцио.

Общи условия

Активация на акаунт