Подсъзнанието може всичко 29 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Мила, повечето неща, които са ми ставали, са били неща, които също съм усетила, че им е дошло времето. Даже съм правила нещо неразумно - влизала съм в църква и съм казвала "Ето, така и така, аз направих нещо си, дето мисля, че Ти харесва, затова пък искам Ти така и така да ми дадеш нещото,което аз съм си харесала" И ми се получи. А си беше почти невероятно, но пък аз си знаех, че не е, че някак си си е моето нещо и просто вече имам правото да си го поискам.
Но не винаги стработва. Когато имам колебания, нещо не ми се получава.

Освен това, някои от нещата, които много съм искала и продължавам да мисля, че са важни, съм ги получила, но и изгубила. Но тъй като вече съм ги имала, някак си не мога да вложа този плам в желанието да ги имам отново. Това е странно усещане, че не са важни, че са нещо сбъднато, че вече са изчерпани, не са мечтани...много е странно.
Представи си, че цял живот си живял в апартамент и си искал къща. Получил си я. После си я изгубил. Нормално е да я искаш пак, нали ти е харесвало да я имаш, нали ти е била мечта? Но не. Хич не те вълнува както преди. Все ти е тая. Сякаш няма значение. От друга страна си мисля - може би всъщност, тази къща си е моя, така или иначе аз си я имам, просто сега я нямам временно, няма какво да я мисля, да я мечтая, тя си е моя, пшак ще се върне или друга ще дойде. Примерът е съвсем условен.
Някога имах една мания - парфюми. Боже, колко обичах да се сдобия с най-новия, как се кефех...В един момент просто имах толкова много, че ми мина. Все тая ми беше. Установих се на един-два и все тях си въртях, като свърших останалите. И какво се случи? Тъкмо всичките свършиха, един остана и тръгнах да го подновявам и изведнъж няколко души, без никакъв повод, взеха, че ми подариха. Та даже една приятелка ми подари 4!!! Не, не съм имала повод, нито съм ги искала. Даже и не им се радвах. Обаче почнах да им се радвам. Всичките се оказаха "мои" миризми. Забравих ги, даже съвсем се отказах от тях, а те си ме намериха, не щат да си идат. Значи, харесвало им е да бъдат с мен. Е, щом е така, това, което се е чувствало добре при мен, ще се върне. Отказах се и от бижутата, по сейфове са всичките. Просто не ми се носят повече. Сега чакам инвазия и от тях

Но какво правим с нещата, които сме нямали и не мислим, че заслужаваме да имаме, макар да знаем, че биха ни направили щастливи?
Имате ли такива?
Аз - да. Има неща, които истински биха ме радвали, но зная, усещам, че не ги заслужавам.

Любимата ми!!

Хм, това за пренебрегнатото привличане ми хареса!   А всяка нова идея е стрък енергия в мен.


krem-karamel , харесаха ми тия лентяйски визуализации. Обаче като съм толкова лепнеща, - няма ли парите да полепнат по мен тъй, че после да не се отлепят?   Или за визуализацията и фантазията няма граници тъй, както за мисълта...


КЛОНКА, Мила, щом сте в такива особени и нерешими вътрешни конфликти, докато ви дойде време да си пожелаете нещо, което наистина желаете и нямате никаква съпротива за него, може да се насочите примерно към откриване на билка-лек, енергиен лек или каквото и да е за нелечими болести - примерно рак, детски паралич... Там със сигурност (поне според мен) няма да имате двумислие дали ресторантът е подходящ, дали келнерът е с измити ръце, дали ястието ще е сготвено точно по вкуса и пр.   Само после внимавайте медиите и фармацевтичните компании да не ви скапят живота. Хм, това може да е следващото ви желание, за което няма да имате съмнение впрочем.  

Между другото някой по-напред спомена за съзнание-подсъзнание. Сега чета нещо интересно за сливане на двете - съзнание и подсъзнание  А това ми харесва по един особен начин! Но докато не го доизчета, няма да казвам подробности!
Посочих тази книга в друга тема: "Да живееш с любов/Вестителят" от Клаус Джоул. Това, което ме грабна от корицата е, че е за всички такива като мен (а в това число май са КЛОНКА и Мила; за други не знам), които са чели много, но нещо все още им липсва. И това, което уж (все още не съм стигнала до него момент) се разкрива в книгата е, как да се насочва любовта към други хора и събития. Пише, че който разбере този модел на насочване на любовта, няма вече да иска печалба от тото/лотария. Тъй че.... Остава по-малко да вися в мама-та, повече да чета. Вижте утре съм казала, че не искам вече нито пачки, нито други желания, защото вече имам всичко и то без сътресения и съпротивления.

Нямам такъв спомен. Ама то и мозъка ми нещо все към изглаждане кара...  (мислила съм го само за човек и за обич, но май не влиза в сметката, не е някаква материална придобивка

Един поздрав към всички които споделят и четат в темата...
http://www.youtube.com/watch?v=sTJ7AzBIJoI&feature=player_embedded#
Определено си заслужава да се чуе (прочете) текста
http://www.lyricscrawler.com/song/3953.html
Не го намерих на български, но ето малко помощ от гугъл, макар и доста несъвършена 
http://translate.google.bg/translate?js=n&prev=_t&hl=bg& … Fsong%2F3953.html
 

*Мила*
пишеш :"Тук и аз ще представя контра-аргумент... 1) Нали трябва да сме богоподобни - т.е. създатели. Ако не мечтаем, значи не изпълняваме най-висшето си предназначение.
2) Къде отиде оная хубава сентенция - човек е голям толкова, колкото са големи мечтите му."  

Има и други сентенции,не по-малко хубави

~ Някъде далече във висините са моите най-силни стремежи. Може да не ги достигна, но мога да се наслаждавам на красотата им, да вярвам в тях и да следвам пътя, по който ме водят... (Луиза Алкот)
~ Бъдещето пренадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си... (Елинор Рузвелт)

~ Не се поддавай на отчаянието! Животът не е нито по-добър, нито по-лош от твоите мечти. Просто е напълно различен... (Уилям Шекспир)

~Мечтата на щастливеца - да направи другите щастливи.( Фил Босмънс)

Според  ЗАКОНа ЗА ОГРАНИЧЕНИЕТО №2. Човек не може да има всичко.Често нещо му липсва в живота.Тайната на щастието не е в изпълняването на капризите и желанията,а в задоволяването с това,което имаме.Да сме доволни с малко е трудно,но най-трудно е да сме доволни с многото.Може да се загуби щастието в търсенето на богатства,а това значи да загубиш всичко.Може да имате целия свят и да загубите душата си.

А според  ЗАКОНа НА МИСЛЕНЕТО.Вътрешния свят на мислите на човека въплъщава в себе си външния свят,материалният свят на вещите.Не трябва да се търсят причините за нещастието  във външния свят,а да  обърне човек  поглед дълбоко в себе си.Нашият свят е реализирания  свят на мислите ни.

Следователно,за да сме щастливи е нужно да изменим мисленето си,не мечтите си

КЛОНКА има  ЗАКОН НА  ИСКАНЕТО. Ако нищо не искаш ,нищо и няма да получиш.Ако искаме от съдбата неясно какво,получаваме неизвестно какво.Нашата молба привлича съответната реалност.


Сама пишеш"Е, хубаво, де, значи аз нищо не желая при това положение.
Като се замисля, всичко, което съм си поисквала, ей така, се е случвало. "
Поискай и ще ти се даде.А щом не искаш,няма как да стане.Защо не искаш?Може би защото не ти е нужно истински.

КЛОНКА "Но какво правим с нещата, които сме нямали и не мислим, че заслужаваме да имаме, макар да знаем, че биха ни направили щастливи?
Имате ли такива?
Аз - да. Има неща, които истински биха ме радвали, но зная, усещам, че не ги заслужавам."
Аз мисля,че човек заслужава всичко онова,за което е готов.

tonimar Е, не е  честно само някои от "четящите" да си пожелават други неща освен печалби от тотото ,аз лично за себе си вече нямам желания,желанията ми са свързани с други хора и събития,които биха правили тях щастливи.Не защото имам много ,а защото това, което имам ми е достатъчно и ме прави щастлива.

Не мога да ви смогна   
Лени  май наистина първата страница ще прелее във втората 

Много ми е хубаво когато се събудя и видя колко много сте разсъждавали 
И ви прочета 

и аз съм така!

нали от утре започва пълнолунието?и тогава може да се направи карта на желанията?
въпроса ми е може ли днес предварително да си приготвя всичко което искам да сложа на нея?
защото иначе все ще забравя нещо

а тази книга дали може да се намери в електронен вариант?че и аз съм и хвърлила око!

Ето:
http://www.spiralata.net/s.php?SearchType=1&find=%C4%E0%E9%F … 0%2C+%D3%E5%E9%ED
 

raliko, извинявай, но нещо не схващам - с какво противоречат сентенциите, изброени от теб, на тези, написани от Мила?   За мен са просто друга формулировка, но смисълът е един. Особено "~ Бъдещето пренадлежи на тези, които вярват в красотата на мечтите си... (Елинор Рузвелт)"    

Дискусията тук и сега съвпада напълно с моите мисли в момента. И аз от известно време имам трудности с пожелаването. Не че нещо, ама имам няколко почти изпълнени, дето май не се изпълняваха баш така, както ги мислех.   Но пък бяха с опция за отмяна - имах избора дали да продължа до сбъдване или да поема в друга посока. Като че ли най-успешно при мен е пространството от варианти, защото ми дава възможност за обрат във всеки един момент. Картата на желанията само ми помага да видя какво не искам. Писането на желанията - при мен сработи. Само дето няколко пъти изменях желанието, в рамките на тези 21 дни. При това в съвсем различни посоки, докато стигнах "Да бъде най-доброто за мен сега!".
За някои неща съм си казала, че трябват определени действия от моя страна. Но не правя нищо.  Когато започна да конкретизирам, за по-малко от ден ми се случва "случайност", която ми показва възможното действие от моя страна, за да стане. Но аз започвам да го мисля - точно както Мила го е описала "ама искам ли го, ама точно това ли ... " и да се съмнявам, че ще стане. И все пак, повечето неща, които искам в момента са от типа "да науча ..., да прочета ..., да завърша ..." Явно с Вселената за част от тях сме на едно мнение, защото започват да ми се случват неща, които ме подтикват все по-грубичко да ги направя. После тя ще е на ход.