Защо и как изведнъж спира кърмата?

На първо четене при мен изведнъж спря кърмата при първия цикъл след раждане.
Буквално от изцеждани 200 мл., стигнах до 30-50 мл.
Всъщност обаче след около 10-на минути напразно цедене, кърмата слизаше и както обикновено количеството беше около 180-200 мл.
Така явно е и при тези, които кърмят- бебето суче, но всъщност напразно, а рефлексът на потичане е забавен доста.
Жената пробва да цеди и нищо....Та явно това води до извода "Кърмата спря изведнъж".

Другото спиране беше при болест, но там е друго.

 Тежка катастрофа, умират членове на семейството. Свекървата обвинява майката за случката, защото тя е била шофьора, майката без друго не може да си прости... Иди обясни на тази майка, че кърмата и не е спряла, а просто трябва да се успокои, да си почива, да си мисли за хубави неща и млякото ще тръгне.
 А дори не е необходимо сценариът да е така трагичен. Отделянето на кърма може да бъде затруднено и от "по-безобидни" събития или състояния.

Аманита, варианти много:

1. Описаният от Скреч - това всъщност е блокиран рефлекс на потичане, не намаляване или спиране на кърмата (но как не гръмват и не стават на буци, наистина не знам).
2. Описаният от г-жа Мафани - много жени се оплакват от силно намаляване на кърмата преди или по време на цикъл - обикновено се оправя за няколко дни от само себе си, имаше и един сценарий, разигран от Хедра и доброволки с калциево-магнезиеви добавки - доколкото помня, даваше добри резултати.
3. Бърка се регулирането на кърмата, което настъпва след 4-6 седмици, със "спиране" - гърдите омекват, не са на бомби. Май повечето случаи при неинформирани жени са именно такива.
4. Недостатъчна стимулация чрез сукане/цедене в началото - първоначално повечето жени са с естествена хиперлактация, която успява да изхрани бебето за въпросните 4-6 седмици, при регулирането се оказва, че не са формирани достатъчно пролактинови рецептори и хоп - бебето не наддава вече добре.
5. Бебето поначало не суче достатъчно често/активно - мозъкът получава сигнал за намаляване на количествата и кърменето постепенно си замира.
И така нататък...

От прочетеното дотук става ясно, че все пак е въпрос на информираност и може би мааалко желание...   

Всичко с кърменето опира до твоята сентенция- кърмене и желание.

Не баш. Информираш майката, че трябва да се успокои, тя пък има желание да кърми. И какво? Натиска копчето off и спира вече да се тормози, успокоява се радва се на живота и млякото шурти. По-сложни са нещата понякога.
 От друга страна не при всички хора стреса така зле се отразява на кърмата(при мен не е така осезаемо, но и се надявам никога да нямам такова ниво на стрес, което да изпита упоритостта на лактацията ми  )

 Разбирам за какво говориш. Скок в растежа, регулиране на кърмата, намалено количество преди цикъл или просто нежелание да се кърми и търсене на извинения(сякаш е необходимо да се извиняват пред аудиторията в градинката, но така е, като често обвиненията изпреварват разбирането). Все "изчезнала" кърма, а реално - липса на информация, липса на подкрепа, липса на желание. Но нещата не винаги са такива. Просто наистина има случаи, в които не опира само до информация и желание(като взех стреса само като пример, иначе причини има различни).

Не става въпрос за "изчезнала" кърма, а друг проблем, но съвсем наскоро една майка, която е добре информирана(често помага с информация в този форум) и има добър стаж с първото си дете, каза:"Ако при нас нещата продължават така, кърменето скоро ще приключи".  Изобщо не подлагам под съмнение желанието и да кърми, но понякога борбата за достигане до безпроблемно и приятно кърмене е по-тежка, от колкото са силите на майката.

П.п.. Параход, понякога гърдите стават на буци, но и капка не излиза, а друг път производство почти няма. Гърдите са меки, сученето на бебето не стимулира рефлекса на потичане, има някакво произведено количество, но крайно недостатъчно. Има такива разкази във форума от майки, които са попадали в ситуация на силен стрес. Като се окопитят са се справяли с проблема(поне в историите, на които аз съм попадала).

Темата я пуснах, защото се зачетох в съседния подфорум и 90% от мненията бяха - кърмята ми спря.
Питам аз - всичките тези майки ли са преживели чак такъв стрес и им е спряло млякото?

Ами не, Аманита, но тук с два отговора и станаха ясни в общи линии причините, довели до спиране /дори и мнимо такова/ на кърмата.
Знаещите си обясняваме нещата, други, не толкова чели /не обиждам/ вярват и на бабини деветини.
Справка- болшинството отчетни теми в Родени, където добре че се намесиха консултанти, че имаше голем смех на места.

Да, да, стана ми ясно. Наистина има прични за спиране на млякото или поне намаляване. И явно цаката е да си информиран  Ама в Бг сам трябва да се информираш...

Аз съм пример в това отношение по два от факторите. От няколко месеца имам силно намаляване в дните преди и по време на цикъл, въпреки че такъв имам от 40-ия ден след раждането. Една вечер просто не потече нито капка. Например винаги мога да разбера с точност 1 ден кога ще имам менструация, защото предния ден кърма почти няма. Ето, тази вечер бебчо суче точно на час по малко.  Налага се в тези дни вечер само да давам добавка. Добре, че този синдром се появи след захранването. Много бих искала просто ей така да имам кърма без подобни притеснения, както се случва на кърмещи с години майки.
Осезаемо ми намалява и когато се притесня за нещо. Но това се е случвало 1-2 пъти и наистина трябва да е важно за мен.

Защото повечето жени не са информирани и нямат желание.Повечето ми познати още на 3 седмица ми викат,че вече нямат кърма и колко се опитвали да се цедят,а в началото били с мноооого мляко.Чак взех да се дразня от тяхното не знание.Поне заради децата да седнат и прочетат книга или в интернет  

Епифания, чела ли си това - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=381376.0 ? Може да ти е от полза.

Като станат информирани тези, които не желаят да кърмят, но страшно много държат да се извиняват с друга причина, ще вземат една по една да разправят на коя котката се разболяла, на коя свекървата и вдигнала кръвното та за това секнала кърмата  
 Слон балон добре направи, че преведе онази статия за обвиненията, които налагат измислени извинения, които така пакостят. Ако кърмачките запазват неизявено възмущението си как някоя си няма желание да кърми, няма да се налага тази без желанието да прибягва до измислени причини, които довеждат до край с кърменето и по този начин да се всява неоснователен всеобщ страх в бъдещите майки, че да не могат да кърмят по независими от тях причини е доста често срещано явление.

Една роднина именно за да се предпази от лошо отношение (в случая не от кърмачки, а от приятели, роднини и познати), каза, че не може да кърми, защото е алергична и с кърмата си ще предаде алергията на бебето. Е, тя обвиненията пак си ги получи, защото не всички бяха чули "основателната" причина, а само знаеха, че не кърми. Та след това ми се наложи да смекчавам фактите пред същите тези хора, за да мога да внеса яснота за кърменето, но и да не предизвикам още по-бурни реакции. Просто казах(както и беше), че всъщност на тази майка и се наложи дълго да се бори с поредната алергична реакция точно след раждането и то с лекарства несъвместими с кърменето. (току що написах още едно основателно извинение, до което могат да прибягват информираните нежелаещи да кърмят   )


П.п. Не всеки може да бъде мълчалив и да се сдържа да не изкаже мнението си, особено ако за него е напълно непонятно как е възможно еди коя си да няма желание да кърми(не че е извинение за бълване на обвинения де), но още по-грубо ми изглежда обвинение към майка, която не е успяла да се пребори с проблем. "И аз имах разранеи зърна, и аз имах мастит, и моето дете не искаше да суче, но се справих, защото бях упорита и се жертвах за детето си, а ти - мързеланка и егоистка! Ще стискаш зъби, ще ревеш с гладното бебе, ама ще кърмиш". Жалко, но факт, че само желание и информация не стига понякога! (Аманита, добре разбирам кой тип майки с "изчезнала" кърма визираш и разбирам за какво точно говориш, не дей да мислиш, че с писанията си обвинявам теб. Просто ти използвам темата, за да си излея мислите  )

О, те и на мен "предричаха", че като ми спре кърмата с какво ще го храня това пристрастено кърмаче - ама на - не спря, а кърмачето е по-пристрастено отвсякога  .
Иначе на всички майки в градинката кърмата им спря изведнъж. Но според мен се дължи главно на желанието да си като другите.
Това е техен избор и тяхно решение - не ги обвинявам, децата им растат точно както и моето.
Ако аз трябваше да давам толкова пари за АМ, щяхме да фалираме  .

Да са като другите.. как пък никоя не иска да е като другите кърмещи, а всички се състезавата да са от другите със спрялата кърма и с киселото мляко от 2рия месец...

Иначе.. измежду всички дето се вайкат, че не става пък не полагат усилия съм сигурна, че има доста такива много информирани, с много желание и хъс, при които просто не се получава.
Да не ти идва до главата да знаеш, да искаш, а да не можеш...
С едно "успокой се" не става.. така както не минава следродилна депресия с "успокой се, временно е, ще мине.."

Аз мога да ти кажа как ми спря кърмата на мен преди 6 години. Още в родилния дом бях  с разранени зърна, никой не ми обясни как да слагам бебето на гърдата. Много исках да кърмя и продължих и в къщи с кърменето, въпреки че болеше много, ами така е  в началота боли, казваха всички около мен и аз като добра майка търпях, даже си миех зърнта преди всяко кърмене с вода и сапун, защото така ми бяха казали в болницата. В един момент вече не издържах, бебето сучеше кръв  преди да засуче мляко. Освен това бебето незнайно защо не спеше 3 часа между храненията, както трябваше, а плачеше много по-рано от определеното време, това означаваше че няма кърма и не се наяжда добре. Най-добрата педиатърка в града ни за 80-те години е моя близка, тя ми каза че щом след сукане не изцеждам поне 20-30 мл. значи кърмата не ни стига. Това беше достатъчно да започна да дохранвам със шише. Бях с много тежка след родилна депресия, която се засилваше от факта, че не мога да кърмя детето си, разбира се продължих дяа изцеждам кърма, така болеше по-малко, но количеството беше крайно недостатъчно, сега като се сещам, тогава даже съм изцеждаладаже  повече от колкото сега. Всеки следващ ден кърмата намаляваше значително, докато накрая около 40- тия ден съвсем спря. През годините от тогава все ми се е струвало че нещо не е било наред. Като забременях втория път знаех, че трябва да кърмя, нещо като поправителен, на една от консултациите доктора ме попита дали знам, защо циганките кърмят дълго, а ние все сме нямали кърма. Защото те не гледали часовника и когато заплачело бебето веднага давали да суче. Тогава си казах, ами и аз це бъда като циганките, след това четох много, най вече тук във форума, и така се кърмим до сега, вече 1 година.
Разбирам майките, на които има "спира" кърмата, аз също си мислех, че това е най-простото нещо на света, слагах бебето, то суче и готово, но не разбирам, когато не си намериш грешките и не успееш да кърмиш и второто си дете и кърмата ти спре за втори път.

Включвам се за да кажа , че в много случаи невъзможността да се кърми , независимо по какво причини , е направо равна на престъпление , особено в очите на майките които са се справили и кърмят успешно. Просто хората сме различни , всеки се справя със задачите различно , едни приемат упреците много навътре , други не им обръщат внимание. Съгласна съм , че кърменето в повечето случаи е въпрос на психическа нагласа . Струва ми се , че на много от майките спрели кърменето им е по лесно като оправдание да използват израза "кърмата ми спря " , отколкото да признаят че не са се справили и да понесат хиляди удари , включително и от най-близките си хора. Обикновено когато имаш бебе , най често задаваният ти въпрос е "кърмиш ли го " , при отговор "вече не " или "не можах ,защото нямаше с какво " , или директно те наричат ужасна майка , или просто погледите им го казват. Това , че не си кърмил детето си за някои хора означава , че не си достоен за родител. Но истината е , че майчинството далеч не се ограничава само в кърменето.
Стана дълго , но всичко което казах аз съм го преглътнала , понесла съм безброй обиди и обвинения. В един форум дори ми обясниха , че мога да бъда наречена по хиляди начини , но в никакъв случай МАЙКА , защото не успях да кърмя. Е , тогава , по-лесно е да кажа "просто нямах кърма" и ДА , въпреки това съм МАЙКА  

 

Параход, благодаря, знам за този експеримент. Понастоящем го изпробвам, но все още няма доказан ефект поне при мен. Но ще продължа поне няколко поредни цикъла.

Наистина има и такива майки дето искат да кърмят,но не могат.Но май е по голям броят на майките дето могат,но нямат желание и мислят,че кърменето след 6 месец е отрова за детето.
Кърмеща или не винаги майката си е майка за нейното дете.Не съм съгласна с изрази от рода "Щом не кърмиш не си майка"

Всъщност процентът на визираните от теб жени е около 2.

Това какво ще рече?

Всъщност темата не е пусната да се определя коя майка е майка и коя не. Не си позволявам и да давам определения за некърмещите майки.Не съм аз човекът.Просто ми е адски интересен феноменът "кърмата ми спря", ако щете и от еволюционна гледна точка. Ако на 90% от праисторическите майки така лесно и изведнъж им спираше кърмата малко след раждането вероятно сега нямаше да си пишем тези неща, просто защото нямаше да ни има.

  Ами amanita, аз лично вярвам, че понякога кърмата наистина спира, и ще обясня защо.

По принцип съм давала изцедена кърма (в началото само дохранвах, но по-късно, на около 9-месечна възраст Тина напълно се отби и единствено хапеше, изобщо не засукваше). Та имаше достатъчно количество, противно на предположенията, че като не се кърми през 2 часа кърмата намалявала. Напротив, Тина се събуждаше през интервали от 4-5 часа в началото. Големите интервали не бяха причина да ми намалее кърмата - имаше предостатъчно.

В един хубав миг започнах да се изцеждам само по 2 пъти на ден. Съответно малко намаля количеството спрямо 3 изцеждания на ден, и очаквах да се задържи стабилно дълго време (както е било и преди това). Но НЕ - от около 2 месеца кърмата ми прогресивно намалява, непрекъснато и постепенно, и никой не може да ме убеди, че няма да "спре" - въпрос на време е кога. Ако подобно нещо се случи по-рано ... абе допускам, че е възможно (е, не говорим за майките, на които "кърмата им спря" ама пиеха и хапчета да доспрат това, дето само било спряло  )

Между 2 и 6 % според различните източници. Не е чак толкова малко, а и това са само физиологичните причини - т.е. при оптимални условия за протичане на кърменето. Такива, уви, в наша болница е почти невъзможно да се случат. Ако си закърмил 2 ч след раждането е едно, а 2 дена - съвсем друго и във втория случай може да се наложи планини да преместиш, за да стане.
Отделна тема са медицинските инструкции за кърмене на 3 ч по 15 минути, нощна пауза, даване на вода, миене на гърдите (със сапун  ) преди и след кърмене и т.н. Заслужено или не, лекарите се ползват с определен престиж сред по-голямата част от населението.
И пак отделно - извън консултантите на практика няма хора, които могат да помогнат, когато възникнат проблеми с кърменето -нито майки и баби, нито повечето лекари... Или смятате, че средностатистическото джипи или гинеколог знае как се процедира при мастит? Не, средното джипи ще ви нахака антибиотика, без дори да направи антибиограма.

Наивно е да смятаме, че всяка майка ще прекара бременността си, заровена в този форум (башкъ, че и в него има доста глупости) - по-голямата част от майките в България изобщо не ползват интернет, нали сте наясно. Причините за недостатъчното кърмене за съжаление са много по-дълбоки от личния избор - болниците, лекарите, липсата на традиции и т.н.

Що се отнася обаче до обществените нагласи, за мен е смешен плачът, че видиш ли некърмилите били низвергвани. Смятам, че за момента по-голям проблем е отношението към кърмещите (особено на публични места, дългокърмещи и т.н.), отколкото към некърмещите - бебето с биберон си остава нормата у нас, искаме или не. И ако по форумите някой се е сблъскал с обратното - нека се огледа пак, това не е светът, а по-скоро изключение от правилото.

Личната нагласа влияе не малко на резултатите. Ако си уверене, че кърмата скоро ще спре, много е вероятно да си права.

Всъщност при теб не става нищо магично. Намаляваш изцежданията, намалява млякото. Нормално. При 6-8 изцеждания млякото обичайно е доста повече, отколкото само 2 пъти, примерно. Щом гърдите получават сигнал за по-малки нужди, произвеждат по-малко. Стимулацията е фактор, на който можем да въздействаме.

Виждам, че детето ти е над годинка вече, така, че по-скоро си за поздравления, за какво се кахъриш, не разбирам 

Параход, тъкмо ние можем да променим нещата   . С обществото и с медицинския персонал. Майките, които са раждали преди повече от 5 годоини и сега, виждат голяма разлика. И нещата вървят на добре, вярвам.

Слон Балон преведе още една хубава статия за капаните за кърмачки. Некърмещата бива обвинявана, но докато е била кърмеща от всякъде са спъвали кърменето и - медицински персонал, общество, приятели и роднини.

skrech, аз в случая не се притеснявам, че кърмата ми намалява, време е ... само констатирам. Та имах предвид, че 6 хранения дневно дъщеря ми е имала само в началото на първия месец - към края често бяха по 5, с големи интервали между тях, а и когато е сукала и е заспала - не съм изцеждала кърма, евентуално едната гърда не е била стимулирана изобщо. При 4 изцеждания на ден количеството беше 800-1000 мл, и когато постепенно станаха 2 изцеждания кърмата първоначално беше около 600 мл (очаквах да намалее до около или малко под 500 и да се задържи). Прави ми впечатление обаче, че намаля до под 250, бааавно и постепенно (в продължение на повече от 3 месеца), тоест не свързвам количеството изключително с броя на изцежданията, предполагам че има и други физиологични причини. Без да знам какви са. Но допускам, че все пак е възможно кърмата да самонамалява.

Извинете, че нахлувам така в темата, макар че не съм кърмачка. От време навреме преглеждам постове с такава тематика, защото все още, почти 3 години след раждането на дъщеря ми, търся отговор на въпроса - какво се случи с мен, че не тръгна кърмата. Та, ето ситуацията : раждането мина леко и безпроблемно, бебето от първата минута беше при мен, не сме се делили в родилното. Всичко идеално и аз само чаках да ми тръгне кърмата. Първият ден малката изобщо не пожела да суче /???/, макар че си я слагах на гърдата. На втория ден вече и "дойде апетита", слагах я, но като не потичаше нищо тя се дърпаше.А беше засукала добре. През това време усещах вече напрежение, пробвах да поизцедя - нищичко не потича. С огромни усилия, едва 5-6 капки излизаха. Топли компреси, масажи, нищо, нито капка не излиза. А с първото дете не беше така - нощницата ми беше мокра до кръста, така течеше. И така, на третия ден сутринта вече щях да се пръсна, станаха на камък гърдите,до вечерта вдигнах 39,5 температура и ми избиха червени петна. И, за съжаление решението беше антибиотик и Достинекс. И така, искам да попитам срещали ли сте подобни случаи и на какво се дължи това нещо? И къде отиде толкова много кърма, след като нищо не успях да изцедя?

Първи ден бебето изобщо не суче - никаква стимулация. Защо не е пожелало бебето да суче, причини бол. Отговорите може да се крият навсякъде - по какъв начин си раждала, използвана ли е упойка, първата минута след раждането ли ти е дадено бебето или първата минута след настаняване в стаята, бебето сънливо ли е, има ли сукателен рефлекс, как е поставяно на гърда, колко често му е предлагана гърда, има ли други проблеми(къса юздичка, слаб мускулен тонус, жълтеница). Предлагани ли са на бебето АМ, вода, глюкоза, биберон-залъгалка. С помпа или на ръка си изцеждала, каква техника за изцеждане си използвала, предложили ли са лекарите да ти бият инжекция окситоцин, имаш ли някакви хормонални проблеми и още и още... обичайно в болницата е трябвало да обърнат внимание на проблема ти и да ти помогнат да го разрешиш, но за жалост това често не се случва.
 Кърмата ако не излезе от гърдите се абсорбира отново в организма(освен че преди това може да направи някои бели, като запушвания и мастит, ако е в значителни количества).
 Но случилото се случило. Сега важното е да даряваш детето си с каквото можеш - внимание, грижа, любов, прегръдки  

Кърмата не спира изведнъж, но може рязко да намалее - стрес, преумора, неправилно хранене, недостатъчен прием на течности, хормонални причини - нисък пролактин, преди и по време на цикъл, ако бебето не суче добре, ако се дохранва често (няма стимулация на гърдите и сигнал да произвеждат мляко), ако се заместят за кратко време няколко кърмения с твърда храна, ако майката не е убедена,че се справя ("я вземи го нахрани това дете с АМ - виж, че е гладно, виж как плаче, как се буди през нощта и т.н") , ако слуша стандартните реплики на педиатрите за режим и час на хранене, за ранно и бързо захранване...да изброявам ли още? И хоп - кърмата спряла.
Май станаха доста причините, при всеки отделен случай е индивидуално, комбинация от причини и не винаги е само въпрос на желание да кърмиш дълго и успешно. Казвам го като майка, която се "бори" ежедневно, за да кърми поне второто си дете. Първо преодолях добронамерените си роднини, лекари и акушерки;  преодолях и онзи гласец на вътрешното съмнение, който постоянно пита правиш ли най-доброто за детето си, щом на твоето не му изтича кърмата от устата, не хвърчат струйки от кърма и не преливаш, ако не е сукало 5-6 часа. Ами просто не произвеждам такива количества и ако не съм толкова нахъсана щях да кажа - кърмата ми спря. Малко лично стана, ама ми е болна тема още от първото ми дете и неуспеха да го кърмя.
Нека не съдим никого, да не се подиграваме или пък самоизтъкваме, а ако можем - да помогнем със съвет или информация  

И аз мислих да пускам подобна тема с подобен въпрос, защото и моята рязко намаля за около 3 седмици, да не кажа, че почти няма, щом малката не иска да суче, не знам на какво се дължи.Moже би защото напоследък я кърмя само вечер и със всяко суяене пуска по-малко и така стана естественно отбиване без да съм го целяла, а и може би защото аз си имам проблем с щитовидната жлеза и единия хормон ми е доста под нормата, и сега не знам какво да правя, защото не било хубаво да се отбива лятото, а кърма почти няма..... 

Момичета, тук говорим за спиране на кърмата до месец след раждането, държа да уточня. Поради какви причини се случва този феномен и т.н.
Хич не ме интересува дали Х е кърмила или не и защо, обаче ако Х тръби навсякъде, че кърмата спира изведнъж и У я чуе, вземе, че повярва на тези думи и не е достатъчно убедена в себе си, че ще успее да кърми - тогава имаме проблем. Трябва да се знае, че процентът на "изведнъж-ми-спря-кърмата" кърмачки е много нисък - и тук вече става въпрос за изброените екстремни ситуации. Другото си е чиста проба неинформираност и стечение на обстоятелствата.
Държа да дам един пример. Една приятелка ражда секцио, на 3-4 ден след раждането кърмата й "не слизала", та услужливите акушерки й дали лекарства за спиране на кърмата, за да "нямаш проблеми после". Ето това не го разбирам. Явно така е по-лесно, няма нужда да дават информация за кърменето, а с АМ храненето е много по-лесно и нетормозяващо.
Истината е, че искам да се знае кога и как кърмата спира и да помогнем на повече нови майки да кърмят успешно. Това е целта ми с тази тема.
Защото "спря ми кърмата изведнъж" взе много често да се случва...

Аманита, ми много просто /за мен/. 3-6 седмици след раждането е първата лактационна криза.
За да не преразказвам. Ето я Бу:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=5186

Та от описаното в статията, става ясно, как незнаещите не могат да преодолеят проблема.

На мен са ми ясни тези неща, просто искам да стигнат до по-голяма аудитория. Един вид и аз се боря с вятърни мелници 

Дарлинг, тук голяма аудитория няма. Не и в този смисъл, който влагаш ти. 

Съгласна! Докато не се промени отношението на акушерките, лекарите, сестрите-голяма промяна по отношение на успешното кърмене няма да видим. Чувствам се като сектантка когато се опитам да говоря на някое майче, на което  кърмата "изведнъж спряла". Ами и тя е права-на мен ли да вярва, или на лекаря си, на майка си и т.н. Някой беше казал, че имало разлика между ражданията преди повече от 5 години-ами аз не видях такава.Все още връчват бебето в комплект с шишето и като го върнеш пълно се карат.

  Именно! В квартала от 20-тина майки само една реално кърми (интуитивно и естествено, без да се замисля - абе късметлийка, не че е информирана ...). На останалите (като изключа себе си, защото аз давам изцедена кърма поради факта, че знам що е туй имуноглобулини и растежни фактори, и НЕ от форума де ...) "им спря кърмата" ... Интересното е, че има такива, които са имали нужда от таблетки, за да спре да тече все пак ... но и те уж нямали!

В същото време една от малкото (в квартала) майки, която кърми цели 2 месеца, също имаше такъв проблем! И на нея й вярвам, защото вече се убедих че кърмата и сама спира! Не е дохранвала, не е имало стрес, но просто в един ден бебето яростно е ревало (явно от глад), и след още един такъв ден тя е спряла да дава да суче, направо е минала на АМ - интересното е, че НИТО ВЕДНЪЖ не й се е наложило да изцежда кърма или да кърми, гърдите й изобщо не са били твърди! Факт!

П.П. При повечето от майките в квартала, включително тези, прибегнали до таблетки, "липсата на кърма" е потвърдена от лекар!

Бибона, какъв е бил случая, можем само да гадаем. Какво и как е правила, гадаем. Не знаем никакви подробности, а отговора може да се крие в най-незначителен за някои факт.
 Диагноза "липса на кърма" потвърдена от лекар също можем да гадаем какво е. Кой е лекаря и до колко е компетентен по въпросите свързани с лактацията. Също лекари и то уважавани специалисти казват, чепри мастит кърмата е отровна, при настинка на майката кърменето трябва да приключи, при лактация над година в кърмата няма нищо полезно...

Ти сама писа "никой не може да ме убеди...". Ако не искаш, няма да можеш да бъдеш убедена. Кърмата не изчезва. Случва се нещо и производството или отделянето и е възпрепятствано, но това не е някакъв необратим процес. Необратим е, ако кърмата изчезне поради отстраняване и на двете гърди, примерно.

  това за потвърждаването от педиатри е иронично - може ли да ти каже, че нямаш кърма, ама да ти предпише таблетки за спиране на "останалите капки"? 

Иначе момичето, за което говоря, беше ужасено от факта че е качило доста килограми и може и да има непризнат стрес (от отражението в огледалото например ...). Но самият факт че не е е налагало нито да изцежда, нито да кърми - за мен говори еднозначно, че по някакви причини кърмата е "спряла".

Не знам защо и как, но този "феномен" е особено характерен за по-известните персони Току заобяснява някоя от тиливизура как успяла да кърми само месец и й спряла кърмата.

Но реално не знаем какво се е случило. Дали изобщо гърдите се получавали достатъчно стимулация, напълняването колко рязко и с колко килограма е, случило ли се е нещо, което да доведе до хормонални смущения и т.н. Освен това майката направо е преминала на АМ, не е опитала да оправи проблема(или поне така предполагаме). Така че случило се е нещо неизяснено, но няма как да знаем какво е. Причини за намаляване на млякото има. То без причина не изчезва. Това, че не и се е налагало да цеди не е доказателство, че наистина гърдите са пресъхнали. Струва ми се излишно да коментираме подобни случаи. Не знаем истинските факти и всичките факти, но това е поредния пример, заради който Аманита пусна темата. Бебето плаче, значи е гладно, значи преминава на АМ, гърдите не се пълнят. Кърмата "просто спря". И понеже такива или други случаи са масово явление, масово майките смятат, че да успееш да кърмиш е цяло щастие, което се случва на малко хора, защото няма гаранции, че точно техните гърди няма току на следващия ден да не произведат мляко.
 Та Аманита пита може ли някой да обясни логично как стават нещата. Възможно ли е майката да се храни балансирано, да пие достатъчно течности, да кърми достатъчно често и ефективно, да няма хормонални проблеми, да има една или две гърди и млякото да изчезне ей така за ден-два необратимо. Ако някой има такава достоверна информация, ще бъде от голяма полза. До тогава за нас обяснението защо масово явление е на жените да им спира кърмата в повечето случаи опира до липса на информация, действия, подкрепа от околните и желание. Другия вариант е здравословни причини(примерно хормонални проблеми, но може и друго),тежки емоционални проблеми, здравословни проблеми при детето и т.н. с които обаче пак в някои случаи е възможно да се кърми, макар да се налага детето да е на смесено хранене.

Колко около вас в риал животът са кърмачки?
Около излизанията на малката, постоянно контактувам с майки на възрастта на моето +/- 6-8 месеца, т.е. обхватът на майките, посещаващи тихата  част на градинката е около 20-на и отгоре с деца от 6 до 18 месечна възраст. Та от тях знаете ли колко са кърмачките? Кака ви Мафани, цедяща се година и още две!!!!! други с деца на 10 и 13 месеца. Всичко останоло даде АМ на около 3-5 месечна възраст. И понеже си водех статистика, та:
Най-висок беше процентът на тези, дали АМ на около 5-месечна възраст по съвет на педиатъра, защото детето качвало малко /около 300 гр. на месец/
После следва проценът на тези дали АМ, защото кърмата им спряла, или всъщност драстично намаляла.
.....Няма да пиша повече, защото проучването не е представително, а издавка на една софийска площадка. Предполагам обаче, че и на другите е така. Погледнете и в отчетните теми на Родени....

Много интересна тема! И аз откакто кърмя все това се питам - как става така да "нямам кърма" или "спря ми кърмата". Имам приятелка, която изобщо не кърми, не че не е искала или нещо такова, просто още в болницата имала само по няколко капчици и това е. И две братовчедки имам, които имат по две деца и двете кърмили по два, три месеца с дохранване. Ана като беше на около месец и нещо всички се надпреварваха да ми дават съвети как когато видиш ли след няколко дена/седмици ми намалее кърмата какво точно да правя, за да я позадържа още мъничко. И всичко това като нещо съвсем естествено - кърмата идва, има я известно време, намалява и просто ей така изчезва в един момент. Леля ми обясняваше, че братовчедките какво ли не правили - пили чайове, цедили, но не - изведнъж спряла кърмата. А това, че те слагаха на гърда за малко и след това дохранваха с Ам не беше отбелязано. Същата ми леля като Ана стана на три месеца ме пита дали дохранвам вече и аз и казавм, че е още само на кърма, тя ми отговаря - а, добре, щом още имаш.
Приятелката ми дето не е кърмила работи като технически съдрудник при лекар в малък град, който изпълнява ролята и на педиатър. Та тя ми обясняваше, че техни пациентки кърмят най-много до 6-ти месец, защото просто им спира кърмата. И като и казвам, че трябва да кърмят по на често, за да стимулират гърдите, ако трябва и през половин час, тя страшно ми се скара, че не можело да се храни така и в учебниците пишела, че трябва по-голяма пауза между храненията.
Та това е моя скромен опит. От цялото ми обкръжение само аз кърмя толкова дълго.
Наистина изхождам от няколко частни случая, но за  мен всичко опира да неинформираност и лоши съвети по отношение на кърменето.

Не че контактувам с много майки, но...
Номер 1. Жена, с която родихме в един ден. Срещнах я когато децата бяха на около 2 месеца, тогава каза, че кърмата не й стига и дохранва. Логично си помислих, че вече е спряла да кърми. Преди 2 седмици се видяхме пак, оказа се че се цеди и дава кърмата в шише - това бил техният оптимален вариант. Много се зарадвах. Цеди сутрин и вечер, но пак е нещо!
Номер 2.Комшийка, родила преди по-малко от 2 месеца. Дадох й брошури на ЛЛЛ и подробна информация кога и как да кърми - резултат- сега бебето вече е изцяло на АМ, защото много плачело и кърмята й намаляла...
Номер 3. Братовчедка ми в Благоевград - кърми около месец, два, направи 2 мастита и се отказа. Ей така. Кърма явно е имала. Пи хапчета за спиране и това беше. Говорим си онзи ден с нея, вика ми "браво че още кърмиш, това е много добре.Аз обаче следващото си дете изобщо няма да го кърмя. Голяма мъка е" 
Номер 4.Само едно момиче от Видинската отчетна кърми - Яна. Всичко друго много бързо премина на АМ 2-3 месец след раждането...Това също е представителна извадка.
Досега съм виждала цяла 1 кърмачка да кърми в парка.Всички други, които виждам са със шишета и кутии АМ...

От написаното излиза, че е супер сложно да се кърми и едва ли не са малцина тези, които имат късмета и шанса да кърмят. А съвсем не е така...

Наистина интересна тема. Точно заради такива изказвания така се бях шашнала преди да родя. Мислех си еми то всички дават АМ, то и аз сигурно няма да мога да кърмя и реших, че просто така явно се случва, кърмиш известно време и тя кърмата спира.
Обаче говорейки с маминка ми (майката на майка ми) за кърменето и раждането, и я питам едно време когато някоя майка е нямала кърма какво са правили, а тя ми отговаря еми то почти нямаше такива които да не кърмят, всички кърмеха децата си до година и нещо почти. Вика майка ти и вуйчо ти са кърмени до година и половина. Замисляйки се как преди 50 години всички са кърмели успешно, а днес не става, реших че трябва да се информирам достатъчно добре. Първите статии които прочетох бяха какво да се прави като намалее кърмата. За щастие все още кърмя дъщяря си без добавки.  дано да си имам един ден говорещо кърмаче, това ми е мечта.

Днес говорих с една приятелка, която кърми успешно 2-то си дете вече близо 6 мес. При първото "кърмата й спря". Тя признава, че тогава не била чела нищо по въпроса, докато сега се информира поне за най-важното. Тогава слушаше педиатъра си, на когото има огромно доверие. Съветите бяха:
- кърмене на 3 часа, не по-рано, за да има възможност да си почине коремчето, "иначе ставали страшни работи, ако преяждало редовно";
- без нощни кърмения - много опасни за стомаха, страхотии...
- ако бебето плаче след кърмене - дохранваш с АМ
- кърмене само от едната гърда, след 3 часа другата
и др. подобни простотии. Бебето й отслабна с 400 гр. първия месец, обаче нашата я слуша...
Темата днес беше кърменето при момиче,което е страстна пушачка и пушела "само" по 1 цигара веднага след кърмене, за да не е вредна кърмата. Бебето много плачело, а иначе имала много кърма. Веднъж решила ей тъй да пробва с АМ и то взело, че млъкнало. Тогава решила, че явно АМ е по-добрия избор, пък и то кърмата й като на пушачка нали била вредна, пила хапчета за спиране и сега у тях цари мир и любов.  
Друга моя приятелка пи хапчетата предварително, защото и тя не можела да се откаже от цигарите. Повечето от моите познати спряха след първия мастит и пиха хапчета, защото кърмата им спряла.  
Не мога да повярвам що за индивиди има. Дано са по-малко майките, които вярват на подобни призраци като "кърмата ми спря", казвани от майки, нямащи достатъчно воля и упоритост да се справят със собствения си егоизъм. Все пак живеем в ерата на интернет и глобалните комуникации, не можеш да се допитваш само до кварталното АГ и от комшии.

 Epifania, мила, не се чуди. До преди няколко години беше престижно да храниш с АМ, кърменето беше работа за циганките.
Когато кърменето на голямата /преди 6 години/ продължи след третия! месец и педиатърката и роднините бяха повече от очудени.
Когато месеците станаха 6, бяха потресени, а когато станаха 12 сащисани. 
На всички около мен кърмата им спря около 3-тия месец. Аз бях с толкова промит мозък, че очаквах същото.

А да, забравих да спомена сестра си. Слушаше педиатърката и акушерките от болницата. Класика - кърмене през 3 часа, водичка през нощта - там поне 6 часа пауза, че стомахът се товари...
Когато дойде и първата кърмаческа стачка стана страшно... Около 2-ия месец племенницата ми отказа да суче, а сестра ми се цеди до 4-ия, после АМ. Сега когато забременее (живот и здраве, молим се да стане бързо и безпроблемно, че доста чакаха...) ще й промия хубавичко мозъка