Гласувайте за Майкъл ! Натиснете "тук" за да отидете на сайта за гласуване 
- Публикувана: 23 ноем. 2009, 11:19 ч.
- Последно мнение: 10 дек. 2009, 11:41 ч.
Почитатели на Майкъл Джексън 16 - SAY, SAY, SAY....
Benisima-gost и аз така подразбрах по-рано, че това било имение, което той искал да купи. Децата му като го видели се влюбили в него. Няколко месеца преди смъртта си той е купил някакво имение. Четох едно от последните интервюта, в което му задават въпроса, че въпреки финансовото си състояние се е разбрало, че е купил скъпа къща, а той казва неохотно: "предполагам, че някой от екипа ми е купил имота, сигурен съм, че на децата мн ще им хареса". Но не помня вече дали се казваше точно какво и къде е купил.
Момичета, тази статия е от 2005г /на руски език е/ , а дали е истина? http://music.com.ua/news/pop/2005/11/16/19675.html
Поздрав за всички с тази безкрайно нежна песен,
като ви пожелавам спокойна петъчна вечер и прекрасен уикенд...!!!
http://www.youtube.com/watch?v=ohkNfqpkQ5A
Ето превод на една статийка от http://www.mjfriendship.de/en/index.php?option=com_content&t … 156&Itemid=55
Избрах на посоки,но мисля че всичко си струва да се преведе. Пак ще преведа,стига да искате.
Хората пищят толкова силно,че ме плашат...
Сабине Вагнер- 1992 г. статия в германския вестник ‘Хьорцу’
Той е винаги на път.Но въпреки това ‘Хьорцу’ успя да го засече.На една ръка...Дете на 33. Неизмеримо богат и ужасно тъжен.Това беше една призрачна среща в тъмното.
Брюел,близо до Колон,мястото е Фантазияленд /увеселителен парк/. 18.30 часа:Посетителите напускат парка,тежките порти се затварят.Тихомълком малка група чиновници се събира пред фалшивата Бранденбургска врата в увеселителния парк. От някъде се чуват радиостанции. Отвън се е събрало множество от журналисти. Всички ни снимат. Ако Господ реши да слезе на земята сега, едва ли момента ще е по-вълнуващ. Но днес той ни изпраща един от своите чудати представители. След няколко минути щеше да пристигне Майкъл Джаксън-най-голямата американска звезда.
18.45 часа: Бавно приближава конвой от три черни мерцедеса, тъмно червен ван и автобус. Всички са със затъмнени стъкла и английски регистарционни номера. Тези,които искат да видят призрака от световната поп сцена се оказват в задънена улица. Не се разрешава публика и интервюта. Разочаровани остават и тези,дошли за автограф от звездата. Мениджъри и бодигардове- 12 огромни чернокожи мъже, пазят Джаксън и белезите от неговите 8 пластични операции от хорското любопитство. Безпогрешни и безпощадни,даже и жестоки,ако се наложи.
Човекът,който винаги е успявал да омагьоса милиони фенове се озовава точно пред мен. Лице в лице. Всеки имитатор би изглеждал по-истински от Краля на попа. Облечен е с черни панталони.Нослето му е остро,тънките устни са начервени, а ризата му не може да прикрие крехките рамене. Черна шапка,черни къдрици, огледални очила.
Придружават го 90 души, сред които и деца. В продължение на 4 часа Майкъл разглежда парка. Седя два реда зад него по време на шоу в негова чест,което продължава 45 мин. Удобна позиция за да го наблюдавам. Често масажира врата си, раздава ментови бонбони, смее се високо, ръкопляска непринудено, разяснява фокусите на спътниците си и успокоява малките си приятели, които се плашат от силните викове от сцената.
Въпросът идва естествено: Дали този 33 годишен мъж, чието детство е било принудително отнето от баща му има нужда от общуването с деца, за да компенсира загубата си на детство? Отговор или просто съвпадение: Напускайки театъра,Майкъл си слага яке с изображение на Питър Пан на гърба.
Започва да вали като из ведро. Електрическа количка развежда звездата из парка. Изведнъж,се озовавам точно пред него. Очевидно изплашен от тази близост,той ме поглежда безпомощно. А аз не мога да обеля и дума. Така стоим известно време,докато той едва забележимо се усмихва. Едина от горилите му ме отвежда в страни. ‘Стой на страна. Майкъл на харесва такива неща!’ Два часа по-късно,Майкъл успява да избяга от охраната си и видимо се оживява. Аз и фотографа го следваме. Засичаме го на виенското колело, където се беше качил. Аз седнах точно под него. Виждам как клати краката си точно над мен.
Малко след нашия престой там, се случи чудо: Човекът,който изглежда ползваше дезинфектант вместо афтър шеив, дойде при мен. Изящните му тънки пръсти докоснаха моята ръка. Даде ми автограф върху CD-то...Далече се чуваха пищящите фенове,които дрънчат по портата. Ужасен,той закри ушите си с ръце и тичешком се скри в една от увеселителните зали.
Последвах го и застанах до него. И...видях истината. Кожата му беше по-гладка от колкото си мислех. Беше поруменял от вълнение. Не, до мен не стоеше силиконово чудовище с остри нокти, а преуморено дете. Уморено дете в центъра на прожекторите, далеч, далеч от щастието.
Изведнъж той проговори с напрегнат глас:’ Страхувам се когато хората пищят така...’ За момент си помислих,че не говори на мен. Майкъл гледаше пред себе си. Само главата му се наклони леко към мен. ‘Децата Ви обичат’, само това успях да кажа.’ Защо тогава пищят така?Не ми харесва, плашат ме.” ,повтори той. Тогава го попитах:’ Защо сте толкова нещастен’. Отговорът едва се чу:’ Никога не мога да бъда сам...’ Той отстъпи една крачка. Веднага щом излязохме от залата,бодигардовете застанаха между нас.Бях се приближила твърде много до техния господар. Бързо се отдалечих,веднага щом Майкъл влезе в един магазин за подаръци. Тази вечер видях Майкъл още веднъж. В 1 часа,след полунощ, един тъмен силует с шапка застана на прозореца в хотелския му апартамент. Съвсем незабелязано. Феновете му бяха заспали в спалните си чували на тревата пред хотела. Боговете не спят, боговете се събуждат самотни...
Избрах на посоки,но мисля че всичко си струва да се преведе. Пак ще преведа,стига да искате.
Хората пищят толкова силно,че ме плашат...
Сабине Вагнер- 1992 г. статия в германския вестник ‘Хьорцу’
Той е винаги на път.Но въпреки това ‘Хьорцу’ успя да го засече.На една ръка...Дете на 33. Неизмеримо богат и ужасно тъжен.Това беше една призрачна среща в тъмното.
Брюел,близо до Колон,мястото е Фантазияленд /увеселителен парк/. 18.30 часа:Посетителите напускат парка,тежките порти се затварят.Тихомълком малка група чиновници се събира пред фалшивата Бранденбургска врата в увеселителния парк. От някъде се чуват радиостанции. Отвън се е събрало множество от журналисти. Всички ни снимат. Ако Господ реши да слезе на земята сега, едва ли момента ще е по-вълнуващ. Но днес той ни изпраща един от своите чудати представители. След няколко минути щеше да пристигне Майкъл Джаксън-най-голямата американска звезда.
18.45 часа: Бавно приближава конвой от три черни мерцедеса, тъмно червен ван и автобус. Всички са със затъмнени стъкла и английски регистарционни номера. Тези,които искат да видят призрака от световната поп сцена се оказват в задънена улица. Не се разрешава публика и интервюта. Разочаровани остават и тези,дошли за автограф от звездата. Мениджъри и бодигардове- 12 огромни чернокожи мъже, пазят Джаксън и белезите от неговите 8 пластични операции от хорското любопитство. Безпогрешни и безпощадни,даже и жестоки,ако се наложи.
Човекът,който винаги е успявал да омагьоса милиони фенове се озовава точно пред мен. Лице в лице. Всеки имитатор би изглеждал по-истински от Краля на попа. Облечен е с черни панталони.Нослето му е остро,тънките устни са начервени, а ризата му не може да прикрие крехките рамене. Черна шапка,черни къдрици, огледални очила.
Придружават го 90 души, сред които и деца. В продължение на 4 часа Майкъл разглежда парка. Седя два реда зад него по време на шоу в негова чест,което продължава 45 мин. Удобна позиция за да го наблюдавам. Често масажира врата си, раздава ментови бонбони, смее се високо, ръкопляска непринудено, разяснява фокусите на спътниците си и успокоява малките си приятели, които се плашат от силните викове от сцената.
Въпросът идва естествено: Дали този 33 годишен мъж, чието детство е било принудително отнето от баща му има нужда от общуването с деца, за да компенсира загубата си на детство? Отговор или просто съвпадение: Напускайки театъра,Майкъл си слага яке с изображение на Питър Пан на гърба.
Започва да вали като из ведро. Електрическа количка развежда звездата из парка. Изведнъж,се озовавам точно пред него. Очевидно изплашен от тази близост,той ме поглежда безпомощно. А аз не мога да обеля и дума. Така стоим известно време,докато той едва забележимо се усмихва. Едина от горилите му ме отвежда в страни. ‘Стой на страна. Майкъл на харесва такива неща!’ Два часа по-късно,Майкъл успява да избяга от охраната си и видимо се оживява. Аз и фотографа го следваме. Засичаме го на виенското колело, където се беше качил. Аз седнах точно под него. Виждам как клати краката си точно над мен.
Малко след нашия престой там, се случи чудо: Човекът,който изглежда ползваше дезинфектант вместо афтър шеив, дойде при мен. Изящните му тънки пръсти докоснаха моята ръка. Даде ми автограф върху CD-то...Далече се чуваха пищящите фенове,които дрънчат по портата. Ужасен,той закри ушите си с ръце и тичешком се скри в една от увеселителните зали.
Последвах го и застанах до него. И...видях истината. Кожата му беше по-гладка от колкото си мислех. Беше поруменял от вълнение. Не, до мен не стоеше силиконово чудовище с остри нокти, а преуморено дете. Уморено дете в центъра на прожекторите, далеч, далеч от щастието.
Изведнъж той проговори с напрегнат глас:’ Страхувам се когато хората пищят така...’ За момент си помислих,че не говори на мен. Майкъл гледаше пред себе си. Само главата му се наклони леко към мен. ‘Децата Ви обичат’, само това успях да кажа.’ Защо тогава пищят така?Не ми харесва, плашат ме.” ,повтори той. Тогава го попитах:’ Защо сте толкова нещастен’. Отговорът едва се чу:’ Никога не мога да бъда сам...’ Той отстъпи една крачка. Веднага щом излязохме от залата,бодигардовете застанаха между нас.Бях се приближила твърде много до техния господар. Бързо се отдалечих,веднага щом Майкъл влезе в един магазин за подаръци. Тази вечер видях Майкъл още веднъж. В 1 часа,след полунощ, един тъмен силует с шапка застана на прозореца в хотелския му апартамент. Съвсем незабелязано. Феновете му бяха заспали в спалните си чували на тревата пред хотела. Боговете не спят, боговете се събуждат самотни...
valq61, мисля че руснаците се оказаха прекалено големи фатазьори.
Леле, кога изписахте старата тема и отворихте нова?
Браво на вас, ще имам материал за четене като заспат малките!
Ето някои страници от списанието, което си купих за Майкъл...
http://picasaweb.google.com/olympiapappas/MJBOOK#
Аз лично видях някои снимки за първи път.
Книгата, която искам да си купя е доста голяма и с твърди корици, от някой си друг Майкъл...забравих фамилията
Браво на вас, ще имам материал за четене като заспат малките!
Ето някои страници от списанието, което си купих за Майкъл...
http://picasaweb.google.com/olympiapappas/MJBOOK#
Аз лично видях някои снимки за първи път.
Книгата, която искам да си купя е доста голяма и с твърди корици, от някой си друг Майкъл...забравих фамилията
Цитат: Изобщо не са фантазьори.Това е факт,известен от години.Много добре си спомням,че навремето и българските медии го коментираха,както и целия останал свят.Учудва ме обаче,как така фенки на Майкъл не го знаят...
Bee. , Радвам се, че като фенка на Майкъл Джексън, съм "пропуснала" да запомня поредната му покупка. Надявам се, че с това ,което ти знаеш за този имот и с молба да го споделиш във форума, ще "запълня празнината", която имам за неговото творчество, благотворителност, любящо сърце и достоен живот.
Bee. , Радвам се, че като фенка на Майкъл Джексън, съм "пропуснала" да запомня поредната му покупка. Надявам се, че с това ,което ти знаеш за този имот и с молба да го споделиш във форума, ще "запълня празнината", която имам за неговото творчество, благотворителност, любящо сърце и достоен живот.
Малка част от заключението на историята на Юри Гелър, която разказва за Майкъл:
" ”Искам да направя лунната походка” – каза той един ден и аз му казах да не се притеснява да танцува, когато съм наоколо.
„Не, виж, наистина… искам да вървя по луната.”
Няма съмняние, че този удивителен човек ще получи това, което иска."
А сега вижте този клип, направен от фен: http://www.youtube.com/watch?v=QTEcZJBctsw
И аз ви благодаря на всички за снимките, преводите, всичко. cappuchina, чрез думите му за пореден път ме накара да се усмихна, възхитена както винаги от магията, която никога не угасва. Пазя си ги преводите.
Тази вечер толкова плаках след като прочетох някои от историите, разказани от хора, които са имали някаква връзка с него... Истории и преживявания на Майкъл, изпълнени с толкова любов, енергия, сила, любов, състрадание, борбеност... любов.
Плаках, а сега се усмихвам, мислейки си за същността му и най-висшата степен на Любов, която носеше в сърцето си. И която винаги ще усещам... Защото той е Любов.
Постоянно се редуват при мен: сълзите и усмивката...
Ох, и аз не знам вече какво да правя...
" ”Искам да направя лунната походка” – каза той един ден и аз му казах да не се притеснява да танцува, когато съм наоколо.
„Не, виж, наистина… искам да вървя по луната.”
Няма съмняние, че този удивителен човек ще получи това, което иска."
А сега вижте този клип, направен от фен: http://www.youtube.com/watch?v=QTEcZJBctsw
И аз ви благодаря на всички за снимките, преводите, всичко. cappuchina, чрез думите му за пореден път ме накара да се усмихна, възхитена както винаги от магията, която никога не угасва. Пазя си ги преводите.
Тази вечер толкова плаках след като прочетох някои от историите, разказани от хора, които са имали някаква връзка с него... Истории и преживявания на Майкъл, изпълнени с толкова любов, енергия, сила, любов, състрадание, борбеност... любов.
Плаках, а сега се усмихвам, мислейки си за същността му и най-висшата степен на Любов, която носеше в сърцето си. И която винаги ще усещам... Защото той е Любов.
Постоянно се редуват при мен: сълзите и усмивката...
Ох, и аз не знам вече какво да правя...
Постоянно се редуват при мен: сълзите и усмивката...
Ох, и аз не знам вече какво да правя...
И аз съм така. Момичета, понякога ми минават мисли, че Майкъл е жив, но се е скрил от този груб свят, който се опита да го смаже. Той даде всичко на хората от себе си със своята музика и текстове и може би иска да е далеч от лъжата, злобата и всичко останало? ! Ние наистина не знаем, къде е той сега..но със сигурност на много хубаво място. Той го заслужава. Текстовете му са събрали цялата мъдрост! Не знам защо, но тези мисли ми минават..и те ме правят щастлива...
OlympiaPappas разкошни снимки 
. Ще ходя май до Гърция по Нова година,но сигурно списанието вече няма да го има 
. Ще ходя май до Гърция по Нова година,но сигурно списанието вече няма да го има Даже имаше леко смачкано ъгълче, ама аз си го взех с голям кеф, щастлива като антиквар, намерил рядка антика....
Моля, ако някой има пред себе си списъка с книгите ЗА Майкъл, да погледне дали има автор със същото първо име и да ми каже дали си струва да я купя - казва се "Животът на един Трилър"
моми4ета, тази ве4ер много ми се пла4е! благодаря ви , 4е ви има !!! I LOVE YOU MICHAEL 
