Ранно чуждоезиково обучение?

Аз съм за ранното изучаване на чужди езици.Ния е на 2г и 3месеца говори добре за възрастта си(без да се хваля разбира се).Смятам че ще и бъде полезно да започне напр. с друг език,ще и бъде интересно.Навиците на децата се създават от малки.Бих я записала да учи език,това е едно богатство.

Да ти кажа, говорили сме си с мъжът ми за това някой от двамата да говори на Ради само на английски, но се отказахме не само защото е противоестествено, но и защото ни се иска първо да научи добре български, да не се получи объркване в детето и т.н. А време да научи езика определено има. От друга страна четох някъде, че бебета и малките деца (най-вече до 3 години) са много чувствителни към всякакъв език откъм слушане и ако едно дете започне да слуша дадена реч от бебе, то много по-добре ще се справя като listening comprehension от един възрастен, независимо на какво ниво последния владее езика.
Та това което ние правим в тая посока е, че слуша и гледа образователни филмчета и предавания (мисля, че ти казах за BBCPrime за деца- TELETUBBIES, TWEENIES, FIMBLES, BALAMORY..). Научил е разни изразчета и се опитва да пее песничките им. Иначе разни книжки, които имаме на английски, му ги чета и в двата варианта. Но така или иначе, не се притеснявам и стремя да "научи" езика, а просто да слуша.

Аз съм с двуезично семейство, но за съжаление вкъщи говорим само на английски и дъщеря ми все още не разбира български, за което ме е срам и яд! Тази есен ще тръгне на двуезично училище (английски и френски) като обучението им започва още от детската градина. По принцип в Канада има училища с  "ранно езиково обучение", което започва на едно от следните нива - детска градина; първи клас или пети клас. Не всички училища са двуезични. Засега са рядкост, но тенденцията е да се ивеличат. Ние сме избрали ранноезиково обучение започващо от детската градина.  Тук са 2 степени на д. градина (четири и петгодишни), които учат заедно. 50% от времето в училище ще бъде с френски, 50% с английски. За френски са подбрали предмети, които не биха оказали влияние върху академичното им развитие - т.е. музика, изкуства, физическо, докато всички "научни" дисциплини и математиката им са на английски.
По въпроса за говоренето само на един език от един родител - при теб ще стане много трудно, защото в повечето ситуации ще ти се налага да говориш на български. Освен това е много трудно да си изкажеш чувствата на друг език. Аз си казвам на детето мили и нежни слова на английски, естествено, но глупостите, с които и показвам колко много я обичам мога да ги изприказвам само на български!

Това, което правим вкъщи отвреме-навреме, е да го въвеждаме под формата на игра. Но тя знае, че това е друг език, тоест не си комуникираме на английски в нормалното ежедневие, но понякога си пеем детски залъгалки на английски - предимно тези, които са свързани с някакви физически действия или неща от ежедневието - Head, shoulders, knees and toes например, walkie-cockie, разни такива. Колкото повече маймунджилък, толкова по-добре. Или примерно правим си разни акробатични номера, вдигам я нависоко и я пускам само като ми каже "take me down", а не я вдигам пак, ако не ми каже "lift me up". Друга игра ни е "I want to kiss your tummy" - тя много се смее, като я целуна по коремчето, и всячески се пази, а аз уж я заблуждавам, като искам да целуна носле, ушенце, брадичка, колянце и прочие - на английски - и тя ми подава въпросното място, докато не се разсее и не открие достъп до коремчето.
Книжките, които има на английски, ги четем на български и като понаучи съдържанието наизуст, й ги чета на английски с максимално ясна интонация - те са и доста простички де. Насърчавам я като не разбира нещо, да пита.
Честно да си призная, доста рядко го правя, не ми остава време. Но на нея й е ясно, че има различни езици, че баба й примерно не разбира английски и не може да й чете определени книжки, и че тя може да се научи, ако иска.
Сигурно с тази телевизионна програма се учи суперлесно, ще гледам да си я вземем.

Абсолютно "ЗА".
Ади следва моя пример.
Аз съм проговорила на френско-български. До 6 год. възраст майка ми не ми е казала нито дума БГ, подчертавам - нито една, никога. Може би е щяла да продължи, ако не започнах да свиря на 6г на пиано.
Баща ми също е бил франкофон, за съжаление почти не си го спомням, починал е малко преди да навърша 4г.
Та с Ади ситуацията е сходна - член на семейството и говори само на френски, аз говоря еднакво добре френски и бълг.
Взимаме редовно книжки, дискове, видео от Френския институт, слуша френски песнички....приказки.
Разбира всичко на френски, най-смешното е като слага БГ окончания на френски думички....
От есента ще посещава немска детска градина.
А и купувам редовно Magic English - страхотно е направена тази поредица, очарована съм и аз лично, поздравления за Егмонт БГ.
Така, че с две думи - твърдо "ЗА" ранно изучаване на чужди езици - в мн. число, нямам никакви страхове от смесване на езици или нещо подобно - аз съм живия пример, така, че смело действам......

Абсолютно съм ЗА ранното изучаване на езици. Както с мъжа ми сме и двамата англоговорящи, мисля, че и на нея ще й е интересно. Дано в градината има курсове по английски. В квартала има частно френско училище и градина и все още се двоумя дали да не я запиша там. Все пак е към Френското посолство и е доста елитно, въпреки че не съм фенка на френския език.  

Коя е градината?

Дай я! Английски език се учи лесно (въпреки че тънкостите са си тънкости и не всеки стига до тях), докато френски - не. И аз не му бях особена фенка, но сега си промених мнението. Френския език си има мястото и тези, които го владеят имат по-големи шансове в много сфери. Не говоря само от позицията на живееща в двуезичен град.

Когато се оженихме с мъжа ми, аз самата учех все още езика и тъй като бях бременна за мен нямаше друг избор освен да говоря на бебето си на български.
Така и стана - аз говорех, пеех, разказвах приказки на български, а таткото - на немски (той така и не знае повече от 15 български думи).
Детето различаваше много добре и двата езика, но тъй като аз бях с нея през цялото време сама в къщи и тя имаше доста ограничен контакт с немски, проговори на 2 1/2г и то на български. Постепенно почна да учи и думички на немски, но пълното проговаряне на немски стана като тръгна на детска градина. Сега вече на почти 5 говори и 2 езика колкото връстниците и говорят само 1. За богатия и речник допринася много и факта че и чета всяка вечер приказки и много коментираме нещата които разглежда в книжките, които е видяла по телевизията, които е чула в градината.
Сега и с сина ми продължавам по същия начин. Вече е на 2 години но не говори повече от 4-5 думички. Няма изречения. Думичките са на немски, но виждам че разбира абсолютно всичко което му казвам
Искам само да ви кажа че аз самата учила 4 езика се учудвам на лекотата с която превключват от единия на другия език.
Един пример - март си бях в България и бяхме на разходка с вуйчо и. Най интересното за мен беше че тя говореше само с мен на немски и не искаше да говори  с другите на друг език освен на български. Та на тая разходка тя ми коментира нещо на немски и вуйчо разбрал недоразбрал я пита нещо от нашия разговор, но на български. Тя се обърна прекъсвайки изречението на немски по средата и му отговори на български, след което се обърна към мен и си продължи изречението откъдето беше спряла
Брат ми щеше да падне . Даже се ме пита - а дали аз мога така като нея? Аз му отговорих че не мога

пак ще бъда обвинена в реклама, не, благодаря вече нищо не казвам.
писала съм по темата за частните градини на дълго и широко мноооого отдавна.
А "Виктор Юго"(френски) в хубава детска градина има и у-ще
http://www.vhugo.org/, но пет хиляди лева за 9 мес ми се виждат доста много, отделно 900 лв за транспорт за 9 мес (ако се налага) и отделно по 4 лв на ядене (полу-пансион), малко са се позабравили според мен.
Не, че детската градина където ще бъде дъщеря ми е много евтина, но в сравнение с Виктор Юго е на половина просто.

Аз съм със смесени чувства към ранното изучаване на чужд език. Ако в семейството двамата родители имат различни майчини езици - да, най-нормално е детето слушайки да научи и двата. Имам такива познати и в такова семейство децата са късметлии.
Лично на мен ми изглежда не напълно естествено единия родител да говори на детето на чужд за него език с цел детето рано да научи езика или да проговори на него. Под чужд имам предвид, който не е матерен, нямам предвид, нивото на владеене. Аз не бих се чувствала естествено да говоря на децата си на английски независимо, че това е езика, на който работя отдавна. От друга страна пък, ако на детето се говори на чужд език това в никакъв случай не би имало негативни последици. Просто има много нюанси, леки шеги, чувства, които мога да изразя само на български. Те не носят някаква рационална информация за децата, по-скоро са някакви културни специфики, към които бих искала децата да развият чувствителност. Така и така живеем тук  
Това обаче, с което вероятно много хора няма да се съгласят с мен е, че бих искала децата ми да научат английски (каквото и да се разбира в днешно време под това), но не смятам аз да ги насочвам да учат втори език задълбочено. За добро или лошо това е езика, на който могат да се разберат практически навсякъде. Ще учат втори език в училище, това май е и задължително вече, но ако сами не проявят специален интерес, мисля това да си остане между другото.

Гостът горе съм аз, извинявам се!

E, защо да нямат граматичен усет?

Имаш право, ама само донякъде.

 Вярно, че през първите години езикът се усвоява интуитивно (така и трябва да се формулира темата - усвояване, а не обучение впрочем). Ама граматиката не се ли усвоява и тя интуитивно в ранните години? Ако не беше така, как децата ни биха могли да говорят напълно граматично на 5-6 години? Работата е именно, че и граматиката, като всичко друго на тази възраст, се попива автоматично, на подсъзнателно ниво, и затова много по-успешно и почти неусетно, на игра, може да се научи език в ранна възраст; след това само с гърч.  

Същото важи и за произношението, разбира се: то се попива много по-лесно и неусетно. И ако произношението на учителя е криво, се усвоява накриво. Е да, ама това е ако източникът е един. С днешното развитие на медии и комуникации децата ни слушат различни варианти на английски, и акцентът на учителя лесно може да се претопи - неговата роля е само да открехне вратата към чуждия език; без него детето не би разбрало много от едно предаване или песен на чужд език например, и просто не би ги слушало.

И накрая, кой е казал, че трябва да говорим английски като нейтив спийкърс? Аз казвам, че не трябва. Повечето ползващи английски по света днес са нон-нейтив и всеки носи своя акцент и колорит и в това е красотата на английския като световен език (наред с доста други недостатъци). Така че не е фатално, ако детенцето, не дай си боже, прихване малко английски с български акцент. Важното е да може да общува адекватно, свободно, уверено, а това не се определя от акцента.

Напълно съм съгласна с теб! Аз владея английски отлично (примерно граматиката ми е по-добра от тази на мъжа ми, к. е образован "нейтив спийкър"), но си говоря с акцент и изобщо не се притеснявам, нито се опитвам да го преодолея. Започнах да уча английски на 13 години (в езикова гимназия) и както се оказа, това е късна възраст за овладяване на правилната артикулация.

Относно овладяването на езика в ранна възраст и способността да "схванеш" граматическите правила - в момента съм свидетел на езиковото развитие на дъщеря ми. Става въпрос за английски език, защото тя говори само него за сега. Когато започна да говори преди година и нещо използваше правилно миналото време на неправилните глаголи - тогава е копирала нашия говор. Преди около половина година явно е разбрала, че в минало време се слага "ed" и започна да образува формите за минало време с тази наставка. В момента говори така: "she goed and comed later".  Естествено, че я поправям, но не особено агресивно. Вече започна да го изживява. С този пример искам да кажа, че децата имат усет към граматическите правила. Чувала съм дъщеря ми да прави сложни граматически форми (например в пасивен залог) и то съвсем правилно! Аз съм категорично "за" ранното езиково обучение (или както искате да го наречем), защото дава много предимства на детето. Най-малкото "пренастройва" мозъка и усвояването на какъвто и да е нов език става по-лесно вбъдеще.

Аз също съм горещ привърженик на идеята за ранно запознаване и усвояване на чужд език. Свекърва ми е английски филолог и по всеобщо мнение много добър специалист, така че не се противопоставих, когато предложи да говори на дъщеря ми на английски от раждането й. Имах известни чудения относно "объркването" при проговаряне, но прерових нета и установих, че не само не се очаква да навреди, ами и се препоръчва дори ранния билингвизъм. Така че спазвайки принципа един човек - един език свекърва ми и зълва ми (и двете са българки в България) говорят и на двете ми деца само на англ. В резултат - дъщеря ми проговори на около 2 години едновременно и на двата езика, за период от не повече от няколко месеца смесваше думи, замествайки някоя, която й липсва в речника със съответната от другия език. В момента има прекрасно произношение и доста богат речник на английски. От известно време поради ограничени контакти със свекърва ми (липса на време) ме кара понякога аз да й говоря на английски и се получават комичните ситуации АЗ да питам НЕЯ за някоя английска дума, която ми се губи в момента. Синът ми също слуша вече 1г.2м. и двата езика (предимно български, но и английски поне 2-3 седмично за по няколко часа когато свекърва ми го гледа) и въпреки, че вече веднъж го наблюдавах с дъщеря ми отново съм изумена от процеса на усвояване едновременно и на двата езика (определено разбира чудесно със свекърва ми когато му говори, тъй като реагира напълно адекватно на думите й малкия фъстък).

Да, но това не става в България. Ти очевидно говориш за дете от двуезично семейство, растящо в съответната езикова среда.
От подобни напъни в нашите детски градини се получава единствено Balkan English. За актуалността на лексиката въобще пък не говоря! И най-добрият филолог не може да е винаги up-to-date, защото всеки език е динамична система и твърде бързо се развива. Да не говорим, че филолог трудно се връзва да преподава за 180лв в държавно училище, да не говорим да занимава дечица в детска градина...

Да, така е. Освен това детето общува с други деца, което допълнително развива езика (у нас не се употребяват определени думи и прилагателни (buddy, sweetie) но тя вече ги използва).
Аз не съм филолог, но винаги съм имала интерес към езиците и сега ми е любопитно как ще се отрази на дъщеря ми престоя от 6 седмици в Англия. Там се говори различен английски от този в Канада (като произношение, лексика, дори строеж на изречение); тя и преди е стояла дълго там, но тогава бе по-малка и не и правеше впечатление как говорят хората, а сега забелязва!

E, да, но може да се върже да си научи собственото дете  

А на Балканите какъв инглиш искаш, британски ли? Ами ясно, че  ще е балкански, да се срамуваме сега от произхода си ли, що ли?
За актуалността на лексиката - ами ние и за собствения си език не знаем всички новости, има професионални области, регистри, които никога не сме срещали - това означава ли да не учим децата си на български, да не ги развалим? Не е сериозно просто да разсъждаваме така!  

Впрочем, бих искала да те питам каква възраст е подходяща за започване на чужд език според теб? И само естествени носители на езика ли трябва да го преподават? А те какви трябва да бъдат - британци, американци, австралийци, новозеландци? Ако например са британци, а имат силен локален акцент (напр. шотландски или - пази боже - кокни)?

Но в крайна сметка - да не се отклоняваме излишно от темата. Питах как подхождате към усвояването на чужд език от децата ви, от каква възраст започвате и как конкретно го правите?

Ами аз съм от точно тези филолози в БГ,които преподават чужд език в детска градина Относно носителите на езика какво да ви кажа - германчетата в училището дълго време ме смятаха за германка,независимо че в Германия досега съм ходила точно 2х,за кратко по работа.Но - има нещо вярно в тезата на pretty witty,с което бих се съгласила - за малки деца при определени условия е повече от полза да имат за учител нейтив спийкър,понеже усвояването става интуитивно и ако попият правилната интонация,ритъм,граматика и т.н.,после ще им е по-лесно теоретичното изучаване.За деца в училищна възраст и по-големи обаче - твърдо НЕ на това основният им учител да е нейтив (подчертах основния - защото е абсолютно необходимо да имат допир и разговори с нейтив,но това като допълване).Един нейтив няма поглед над това какви са специфичните трудности на собствения му език за чужденци и не може да прави връзките,съответно - не може и да обяснява добре.Казвам го с ясно съзнание като човек,който учи от дете чужд език,през езикова гимназия,университет и сега с близо 10-годишна практика като езиков учител.
Иначе за мой срам баткото не говори немски Докъм 2-годишен,докато си седяхме вкъщи и бяхме постоянно заедно,беше научил доста думички,разбираше,когато му казвах да направи нещо и т.н.,макар че никога не съм му говорила изцяло на немски - не ми е естествено и не ми идва отвътре,повече като игра ги правехме нещата.Но - когато той тръгна на обикновена градина,а аз - на работа,за тези неща време не оставаше и постепенно ги забрави Утешавам се с това,че все пак сигурно нещо в главицата му е останало,колкото и да е подсъзнателно и ще му е по-лесно,като започне системно да учи език,както съм го учила някога аз - от първи клас нататък(беше известно време при мен в училището,но този вариант не се оказа добър по много причини,макар че отново понаучи някои неща).В интерес на истината обаче още се чувствам виновна,че нямаше система  и че не съм направила всичко възможно да му дам най-доброто от себе си (което си е така).Затова само мога да окуража всеки,който има желанието и възможностите(и наистина добре владее езика),да се занимава с децата си
Не знам дали сте попадали на това:
Срещата на детето и първия чужд език – кога, къде и как

Hedra, благодаря за линка към статията. Бих се радвала и на други подобни материали, ако сте срещали.  Интересно ми е също защо не е било сполучливо воденето на детето ти в училището? На мен ми се вижда един уместен вариант, но може би има подводни камъни? Една моя близка прави уроци с две деца и включва своето в уроците. До сега (вече е 7-ми клас) детето има доста добър английски; постоянно се опитва да каже някой английски израз, като ни е на гости (понякога неуместни и смешни, но не виждам нищо лошо да експериментира с езика), чете книги на английски, изобщо доста е напреднал. И макар че майка му е с езикова гимназия (не филология), не забелязвам някакви груби отклонения в произношението. както казах, в днешно време децата попиват от много места, не само от учителя си.

Аз нямам нищо против контакта с native speakers в ранна (а и във всяка) възраст; естествено, че така се усвоява езикът много по-многопластово, а и учиш не само чужд език, но и различни културни традиции и модели на мислене и поведение. Спор няма. Това, което ме възмути, е отхвърлянето на възможността да се запознае детето с чужд език, ако не може да се намери native speaker, и подценяването на алтернативите (български учители).

E, pretty-witty сигурно визира конкретни случаи, в които обучението по чужд език в детската градина е дотолкова калпаво, че няма смисъл от него. Не се съмнявам, че има такива, би било странно да няма при толкова посевместно учене на език в детските градини - и наистина, някой знае ли каква е методиката?
Доколко е разработена специално за малки деца (повече психомоторни упражнения, повече игри, flashcards и т.н.) или следват обучението за по-големи деца (от някой детски курс), но със занижени очаквания?
Наистина не смятам за задължително чуждият език да е роден за учителите (като знам пък и какви чужденци се навиват да станат учители тук в деветдесет и девет процента от случаите), по-важно ми се струва учителите да умеят да работят конкретно с дечица на тази възраст. В този случай наистина родителят може да свърши страхотна работа, дори да не владее езика до съвършенство.
Освен силната мотивация и доброто познаване на детето, има и друго преимущество - така е сигурно, че обучението не е "от"-"до", тоест няма след свършване на съответната детска градина детето да забрави езика. А ученето на един език има смисъл само ако го употребяваш, иначе се забравя. Говоря като човек, на два пъти почвал да учи немски, изкарвал трето ниво и дотам.

Хайде вместо да превръщаме темата в караница, просто да я използваме за размяна на идеи за домашно обучение по език. Няма смисъл да спорим "по принцип", всяка майка си е взела решение за детето. Не виждам смисъл да се засягаме една друга (ама звуча като котарака Леополд, а?)

Ето, дотук взех две хубави идеи -
за CBeebies и за четенето на английски на вече понаучени наизуст книжки. Ще пробвам и Magic English - къде се продава, прочее, че не го виждам по РЕП-овете?
Можем да поразровим и в нета, със сигурност има интересни идеи.

Magic English го има навсякъде, (поне в Центъра-пл. Славейков) по всички маси, сергии с вестници и списания.
Но аз лично си ги купувам директно от Егмонт (входът в от ул.Солунска), ет.5, понеже на пазара са вече книжки след 6-та и 7-ма, а аз малко ги купувам със закъснение, и затова директно от редакцията ги взимам, по ми е удобно (прозорците на Егмонт гледат в нашите )

Ето нещо друго от нета..дано ти свърши работа!


ДЕТЕТО ОТ 3 ДО 5 И ЧУЖДИЯТ ЕЗИК

“My shoes!” – уверено заяви 3-годишният ми племенник, докато му помагах да си обуе новите обувки. Наскоро беше започнал да учи английски в детската градина. Забележително е как малките деца “попиват като гъби” информацията от заобикалящия ги свят.

Спомних си, че аз самата започнах да уча английски в първи клас и че и до ден-днешен знам на изуст песните и стихотворенията от тогава. И че когато като студентка реших да овладея и втори чужд език – немски, вече ми беше значително по-трудно да запомням... Но добрият стар английски, усвоен в детството, ми помагаше много – да съпоставям думи и правила; да разбирам идеята, че всеки език представлява своеобразна система със свои закони.

Някои учени виждат ранните години от детството като критичен период, след който мозъкът губи много от възможностите си за усвояване на чужди езици. Установяват, че децата, започнали да изучават чужд език преди да навършат 12 години, се справят много по-добре и с по-голяма лекота от тези, които започват по-късно. И всички са единодушни: детският мозък е много по-приспособим от този на възрастните и възприемането на чужд език от децата става много по-бързо и лесно.

Вече отдавна пред родителите не стои въпросът “дали” детето да учи чужд език – налага го съвременният ни живот в “голямото село”. Защото ако за нас чуждите езици бяха прозорец към света, за нашите деца те са единственият начин да се превърнат в негови граждани.

За това пък все повече се налага да си отговаряме на други въпроси. На колко години да започне детето да изучава чужд език? Къде? Кой език да изберем? Как да му помагаме?

Кога? На 3-годишна възраст нормалното дете вече е усвоило достатъчен брой думи от родния си език и - в основни линии - повечето граматически категории. Овладяването на чужд език с покойно може да започне /ако това не е станало дори по-рано - например, когато родителите са от различна националност/. Според най-нови те изследвания усвояването на два езика допринася за по-доброто усъвършенстване на майчиния и съдейства за познавателното развитие на детето.

Къде? Ако детето ходи на детска градина /а както се очертава според новия закон за задължително предучилищно възпитание – всяко дете/, там, в познатата му вече обстановка, то може да започне и овладяването на чужд език. И тъй като най-изучаваният език не само у нас, но и по света е английският, обикновено първият западен език за повечето деца е именно той. Някои детски градини предлагат няколко чужди езика по избор на родителите.

Как? Малкото дете научава езика на своите родители, докато общува с тях. То може да усвои също толкова лесно и чужд език – като го слуша често, пее песнички, научава кратки стихотворения и играе игри. Три – пет-годишното дете лесно се ориентира, бързо възприема и запаметява. Мисленето му е предимно нагледно-образно - което означава, че особено подходящи за него са нагледните материали /картинки, играчки, предмети, плакати, филми, мултимедийни компютърни програми и т.н./.

Ако искате да помогнете на детето – като негов първи чуждоезиков учител или в помощ на чуждоезиковото обучение в детската градина, можете да използвате тези седем стъпки:

Съставете план. Поставете си реалистични задачи за изпълнение. Във възрастта 3-5 години е подходящо детето да научи: азбуката и да брои до 10; думите за поздрав и запознанство; цветовете и формите; дните от седмицата, месеците от годината, сезоните; имената на някои животни, растения, храни, дрехи, предмети; кратки изречения и фрази; песни и стихотворения и т.н.
Снабдете се с материали. Купете плакат или книжка с азбуката /най-често английската/, илюстрирана с картинки. Намерете комплект от пластмасови букви или кубчета с буквите от азбуката. Купете книжки за оцветяване и моливи. В книжарниците можете да откриете още какво ли не: касети и компактдискове с песнички на чужд език, мултимедийни компютърни игри, плакати и книжки с картинки /животните, растенията, къщата, частите на тялото, часовника, храните, дрехите и т.н./, различни карти, игри и т.н.
Импровизирайте. След като веднъж знаете на какво искате да научите детето и имате подходящите нагледни материали, не се притеснявайте да импровизирате. Ключовата дума е “забавно”. Използвайте всеки удобен случай, за да учите детето на нови думи – докато оцветявате, лепите, печете сладкиши.
Подгответе се за игра. Играта е основното занимание в живота на 3-5 годишното дете. Чрез нея то опознава заобикалящия го свят и учи нови неща. Чрез нея най-бързо, лесно и приятно може да усвои и чуждия език. Използвайте играчките, които имате вкъщи и играйте на магазин, на ресторант, на пазар. Припомнете си игрите от детството “Царю честити, колко Ви е часът”, или “Саймън казва” – те изискват извършване на действие по словесно указание. Или пък “Лети, лети”. Естествено, ще ги играете на чужд език.
Дайте възможност на детето да слуша често чуждия език. Пускайте му анимационни предавания по кабелната телевизия, песнички и приказки на английски, четете му на глас, разказвайте приказка, говорете.
Използвайте компютъра и Интернет. Не, не е никак рано. Дори може би вашето дете ще се справя по-бързо с мишката и от вас... В Интернет ще намерите огромно количество игри - on-line или такива които можете да купите, поръчате или свалите безплатно, които ще обогатят чуждоезиковия му речник, ще го научат да се ориентира бързо в пространството, ще му дадат възможност да общува по нов начин.
Опитайте http://www.abc-preschool.com/ .
Окуражавайте детето да говори. Да рецитира стихотворения, да пее песнички, да казва думите и фразите, които е научило. Хвалете го, показвайте ентусиазъм към чуждия език и неговите постижения.

Именно за Виктор Юго става въпрос. На мен ми е много близо, на съседната улица и на близки приятели децата им учат там. Много са доволни. Може би от догодина ще я запиша.

е то оставаше за 5 000 лв (за 9мес) да не са доволни, представяш ли си....

Все пак в БГ всичко е възможно, нали знаеш.
Но ме успокоява факта, че е към Френското посолство.

Ето една интересна статия от Тhe European Magazine. Случайно попаднах на нея в един учебник на Matters:


HAVE TO CATCH THEM YOUNG

Bilinguals seem to hold the world in the palm of their hand. They cruise across frontiers with enviable ease, unburdened by phrase books or dictionary. They shift gear from one language and culture to another with an ease that makes monoglots despair. But how do bilinguals learn in the first place to operate in two languages?
To find out, psychologists at Barcelona University selected 30 babies aged four months - ten from families where only Catalan was spoken, ten where only Spanish was spoken and ten from bilingual Spanish-Catalan families - and read them a story in Spanish and Catalan. Psychologist Nuria Sebastian, who is from a Spanish-Catalan family, said: 'We wanted to see if babies of that age could distinguish between the languages.' Their recognition of a language was judged by the speed with which they looked to the source of the sound. The researchers found that all the babies could distinguish clearly between their maternal language and a foreign one.
'Using languages as similar as Catalan and Spanish meant we were testing their ability to make quite subtle linguistic distinctions - although we don't yet know if they were distinguishing by rhythm or by sounds,' says Sebastian.
The first experiment of this kind, it shows just how early the brain is able to respond to one or more particular languages. The study also showed that bilingual babies take longer to respond to voices than monolingual ones. 'We're not sure why but we think it is probably because they are having to decide which language to plug into,' says Sebastian, who hopes to follow this with further studies into the mechanisms by which children begin to handle two languages simultaneously. Sebastian says: 'Neurologists know how messages travel through the brain. But very little is known about the different ways language is processed by monolinguals and bilinguals - and there must be differences.' Infants learn languages better when they are young, she says, because the brain is so flexible. It is the first few months that seem to be crucial because there is a progressive reduction in the infant's ability to distinguish between two languages. At two-and-a-half months a baby can make this distinction. At four months it can only distinguish a foreign language from its mother tongue. At six months the baby can
distinguish only between the vowels of its mother tongue and the foreign language. And by ten months babies have lost the ability to distinguish between foreign sounds.
It seems that the language an infant hears every day influences the structure of the developing pathways in the brain so that they are programmed to pick up only relevant sounds. After these pathways are set down, they become increasingly rigid. So if a child has not learnt a second language before this inflexibility sets in, it is unlikely to become truly bilingual. Several studies have shown three years to be a cut-off point. Being bilingual does not only affect language use. In tests judging creative thinking power, bilingual children have performed better. If you ask them, say, how many uses they can think of for a brick, they tend to come back with more answers than the monoglots. Psychologists suggest that this is because-they naturally distinguish word and meaning, so are relatively free from the conceptual constraints that language imposes. Anecdotally, bilingual children have more sensitive communication skills. It may be that they have to learn very early to be aware of the listener's needs because they have to decide which language to speak. They soon come to see language as an integral part of the relationship.
However, even monoglot adults need not despair. They can still learn fast because they have advanced intellectual skills. But because they're operating on an analytic level, with most adults their speaking improves faster than their listening. In children it's probably the other way around, says Dr Winifred Strange, a psychologist at South Florida University. Her research has confirmed that it is the listening which a baby does, long before it can talk, that enables it to learn a foreign language much more effectively than an adult. The lesson for adults who want to learn a foreign language fluently, says Strange, is to listen as much as possible - which can be as easy as watching television programmes from a neighbouring country. At the same time, don't assume your children are watching too much TV - they could be effortlessly equipping themselves with a valuable skill that no amount of homework will ever give them.