Сол, пипер и щипка магия

Говеждо по бургундски (Boeuf bourgignon)
снимка
(рецептата е за тенджера под налягане, ако се прави в нормална, трябва да се увеличи времето на варене)
(4 порции):
1 кг говеждо
100 г пушени гърди
50 г масло (аз почти не слагам  мазнина, като слагам е олио)
2 глави лук
1 бутилка червено (бургундско) вино
1 с.л. концентрирано доматено пюре
1 склидка чесън
1 с.л. брашно
мащерка и дафинов лист (букет гарни)
250 г гъби (култивирани печурки)
сол, черен пипер, магданоз
сварени на пара картофи за гарнитура

В тенджерата се запържват пушените гърди, прибавя се месото, нарязано на едри парчета, мазнината (ако се слага) и лукът. Задушава се на среден огън. Като се покафени, се прибавя червеното вино, докато покрие, сол, черен пипер, чесънът, букетът гарни и доматеното пюре. Брашното се размива в малко топла вода и се прибавя и то. Огънят се усилва до завиране за няколко минути, за да се изпари киселинността на виното. Тенджерата се затваря и се оставя на силен огън, докато винтилът засъска. От този момент, огънят се намалява и се готви на слаб огън за 30 минути. Ако не се ползва тенджера под налягане, се оставя да къкри на слаб огън поне 2 часa, докато се свари месото. Когато стане почти готово, гъбите се почистват, измиват, нарязват на ивички и се запържват за 2-3 минути в малко масло и после се прибавят към яденето. Оставя се за още няколко минути на котлона и е готово.
Сервира се със сварени на пара картофи, поръсени с магданоз.

Киш Лорен (Quiche Lorraine)

Лорен е област в североизточна Франция, между Шампан и Елзас, около Нанси.
Киш е обощително название на печиво с дъно и стени от маслено тесто и с плънка на базата на яйца, сметана и ементал. Плънката варира в зависимост от областта, сезона, вкусовите предпочитания.
Първоначално, киш Лорен се е приготвяла с хлебно тесто и без месо (поне така пише по дебелите книги). Моята рецепта е за най-популярният вариант – с ронено тесто и пушени гърди.

снимка

1 руло готово ронено тесто
250 г пушени гърди
4 яйца
125 мл заквасена сметана (не течна, може и нискомаслена)
100 г настърган ементал (кашкавал)
Черен пипер (сол не слагам, защото сиренето е солено)

Тестото се разстила в кръгла тавичка (аз постилам готварска хартия и не намазнявам тавата), да покрие дъното и стените. Отгоре се поставя лист готварска хартия, върху който се поставят около 2 шепи зрял боб (за да не се обезформи при печенето). Тестото се запича за 10ина минути в предварително загрята на 180 С фурна. Междувременно пушените гърди се нарязват на късчета и се запържват за 5 мин в тиган, без мазнина, за да си пуснат своята. Изваждат се и се оставят на салфетка, за да се отдели излишната мазнина. Яйцата се разбиват, добавят се сметаната, пушените гърди и настърганият ементал, черен пипер. Предварително запеченото тесто се изважда от фурната, маха се хартията с боба. Плънката се изсипва във формата и се пече на 180 С за 35-40 минути. Сервира се със зелена салата.

Варианти на киш : с чушки и пиле, домати и риба тон, със зеленчуци, със сьомга и спанак, с три различни вида сирене... иииии... само за любители на силни усещания  - с Рокфор и круши

Бързо ронено тесто (солено) :
300 г брашно
150 г добре омекнало масло (но не разтопено, например, може да го извадите от хладилника 2 часа предварително или 1 минута на средна мощност в МВ)
3-4 с.л. прясно мляко (или вода)
2 щипки сол

Брашното се смесва със солта се слага в дълбока купа. Прибавя се нарязаното на дребни парченца масло. С пръсти се изронват брашното с маслото, докато тестото придобие консистенция на пясък. Прибавя се млякото (водата) малко по малко, докато стане удобно за месене. Размесва се с ръце и се разточва се на фина кора.
Тестото може да се замеси с 1 жълтък, вместо с мляко, тогава мляко може да се прибави само в случай на необходимост, ако тестото не иска да се слепне на топка.

Пиле по баски (Poulet basquaise)

снимка

1 пиле, нарязано на порции
2 глави лук
4 чушки (различни цветове)
2 скилидки чесън
500 г домати (пресни или от консерва)
2 с.л. зехтин
2 ч.ч. вода (около 300 мл)
250 г ориз
Магданоз, сол и черен пипер

Доматите, чушките и лука се почистват и нарязват на едро, лукът – на полумесеци. Пилето се запържва до златисто  в зехтина от всички страни. Изважда се и се се оставя настрана. В мазнината се задушава лука до омекване.  Добавят се чушките, доматите, нарязаните скилидки чесън, сол и пипер. Сипват се двете чаши вода. Покрива се и се оставя да ври на слаб огън около 15ина минути. Отхлупва се, прибавят се парчетата пилешко и се оставя да поври още 20-25 минути (отначало покрито, накрая отхлупено, докато изври излишната вода). Оризът се сварява отделно в подсолена вода до готовност. Пилето се поднася с гарнитура от сварен ориз и поръсено с нарязан магданоз.

Pататуй (Ratatouille)
рецептата е на Chumbi
снимка

3 глави лук,
4 тиквички,
4 патладжана,
500 г домати,
2 чушки,
1 чаша зехтин,
2 скилидки чесън,
1 стрък мащерка, дафинов лист, магданоз
сол, черен пипер

Лукът и чушките се нарязват на лентички, а останалите зеленчуци - на кубчета. Сгорещява се зехтина в тенджера, първо се пуска лука, 1 минута по-късно, всичко останало. Покрива се с капак и се оставя да къкри 1 - 1.5 час на бавен огън. Ако пусне много сок, се маха капака по средата на готвенето. Преди да сервирате, извадете мащерката и  дафиновия лист.

Забележка - преди няколко месеца гледах един репортаж, където един готвач от южна Франция приготвяше рататуй. Та той дебело подчерта, как по принцип трябвало всеки зеленчук да се запържи предварително отделно, защото всеки имал различна степен на поемане на мазнината и различно време за приготвяне. После би трябвало да се прибавят към лука по азбучен ред - патладжан, тиквичка, чушка, домат (aubergine, courgette, poivron, tomate) - както гледам, редът е почти спазен и на български  . Оттогава насам, въпреки че не запържвам всеки зеленчук отделно (мързел съм си), се старая поне да спазвам азбучния ред  .

Заек с горчица (Lapin à la mouarde de Dijon)

снимка тук

1 заек, нарязан на парчета
50 г масло
1 ч.ч. бяло вино
4-5 с.л. горчица (Дижонска най-добре, но може и друга)
150 г заквасена сметана
Сол, черен пипер, магданоз

Заекът зе запържва в маслото до златисто в дълбока тенджера. Прибавят се горчицата и виното и се разбърква добре, за да покрие месото равномерно. Посолява се и се добавя черен пипер. Захлупва се и се оставя да къкри на умерен огън около 45 минути. Преди да се снеме от огъня се прибавя сметаната.
Сервира се със сварени картофи, поръсени с магданоз или картофено пюре.

Огретен от областта Дофине (Gratin Dauphinois)
снимка

1 кг картофи
1 л течна сметана (може и по-малко, като част от нея да се замени с мляко)
2 скилидки чесън
сол, черен пипер, мускатово орехче

Картофите се обелват, измиват и нарязват на кръгчета с дебелина около 5-6мм. Склидките чесън се обелват и нарязват на ситно. Дъното на тавичката се покрива с малко от течната сметана и отгоре се нарежда пласт картофи. Поръсват се със сол, черен пипер, малко мускатово орехче и част от чесъна и накрая се заливат с малко от сметаната. И така продължавате - пласт карофи, подправките с чесъна, заливка от сметаната, до изчерпване на карофите. Най-отгоре оставяте заливка от сметаната. Пече се в средно гореща фурна (150 °С) поне час и половина - два (колкото по-дълго, толкова повече омекват картофите).
Може да се яде самостоятелно, или като гарнитура за разни мръвки.

Сьомга във фолио (Papillottes de saumon)
снимка

Взема се алуминиево фолио около 30х30 см, постила се с лъскавата страна нагоре. Върху него се слага филето сьомга, отгоре се подреждат със застъпване колело тиквичка, колело домат и така, докато се покрие (около 3-4 резена от всеки зеленчук), ръсва се около супена лъжица ситно накълцан лук, малко зехтин/олио и лимонов сок, сол, черен пипер. Завива се хлабаво (да стане като плик, но фолиото да не прилепва плътно до рибата и зеленчуците), слага се в тавичка и се пече на 200°C около 30 мин.
Сервира се със задушени картофи.

Патешко филе с Арманяк и задушени чеснови картофи
(Magret de canard à l’Armagnac et pommes sarladaises)
Рецептата е типична за Юго-Западна Франция, където са основно производителите на патешки и гъши дроб и Арманяка и откъдето е родом д`Артанян. Комбинацията сладко-солено може и да изненадва, но много често патешкото се сервира със сладък сос (най-известният пример е тост със патешки черен дроб (foie gras) и сладко от смокини или лук). Ястието е доста засищащо, та не предвиждайте тежко предястие и десерт.

4 патешки филета
800 г картофи
3 скилидки чесън
1 чепка бяло грозде
100 мл Арманяк (може да се замени с бренди)
1 с.л. нарязан магданоз, сол, черен пипер

Патешкото филе се слага в тигана с кожата надолу и се оставя на слаб огън, за да може да се разтопи съдържащата се в него мазнина. От време на време отделената мазнина се отстранява. Когато мазнината се стопи изцяло, филетата се обръщат и огънят се увеличава. Оставят се за около 10ина минути отначало на силен, а после на умерен огън. Месото отвътре трябва да остане розово. Междувременно, картофите се обелват и нарязват на дребни кубчета. В дълбока тенджера се загряват 3 с.л. от патешката мазнина. Когато запращи, картофите се изсипват и се оставят за 10 минути, като се разбъркват редовно. Добавят се нарязаните чесън и магданоз, огънят се намалява, тенджерата се похлупва и картофите се оставят да се задушат до омекване 20-30 минути като се разбъркват от време на време. Когато патешкото филе стане готово, огънят се намалява, добавят се зърната грозде и Арманяка е си оставя на слаб огън до съгстяването на соса. Поднася се със задушените картофи.
Вариант – може да се поднесат и без соса, само филетата с картофите, или картофите да се заместят със зелен фасул на пара.

Лимонов пай с целувчено покритие (Tarte au citron méringuée)

снимка тук

Това е много популярен десерт във Франция, може да се купи от всяка сладкарница. Посочената рецепта беше дълго време отпечатана върху кутиите на известна марка кондензирано мляко. Рецептата е с готово ронено тесто, но ако нямате такова наоколо, по-долу съм дала рецепта.

1 руло pate sablée (сладко ронено тесто)
3 яйца
1 кутия сладко кондензирано мляко
сокът на 2(3) лимона.

Тестото се разстила в кръгла тавичка (аз постилам готварска хартия и не намазнявам тавата), да покрие дъното и стените. Моята е с диаметър 28 см. Отгоре се поставя лист готварска хартия, върху който се поставят около 2 шепи зрял боб (за да не се обезформи при печенето). Запича се за 10ина минути в загрята на 180 градуса фурна.
Междувременно жълтъците се разбиват с кондензираното мляко, добавя се сокът на 2 лимона (може и 3, ако обичате по-киселичко), може да добавите и настърганата лимонена кора. Кремът се изсипва върху запеченото тортено дъно и тортата се пече на 180 градуса за около 20-25 минути.
Белтъците се разбиват на твърд сняг заедно с 5-6 супени лъжици пудра захар. След като тортата се изпече, "снегът" се разстила върху крема и се запича за още 10ина минути (колкото целувченото тесто да се зачерви отгоре).

Бързо ронено тесто (сладко) :
250 г брашно
125 г добре омекнало масло (но не разтопено)
1 жълтък
2 с.л. олио (може и без, но да се увеличи млякото)
2 с.л. прясно мляко
2 с.л. ситна захар
1 щипка сол

Брашното се слага в дълбока купа. Прибавя се нарязаното на дребно парченца масло. С пръсти се изронват брашното с маслото, докато тестото придобие консистенция на пясък. Прибавят се солта и захарта и се разбърква добре. Прибавят се млякото (и олиото), на малки порции, разбърква се. Накрая се слага жълтъка и тестото се размесва с ръце. Разточва се на фина кора.

Омлет с домати и чоризо (Omelette à la tomate et au chorizo)
снимка тук

Продукти за две порции:
1 малко чоризо, нарязано па парчета с дебелина около 2 см (това е един вид испанска суха наденица, и аз не знам точно как да я определя, прилича малко на българския Петрохан, ама стои "по-мокро", в испанската кулинарна тема сигурно има по-подробни обяснения   )
1 голям домат, от който са махнати симките, нарязан на парчета
4 яйца
1/2 червена люта чушка (аз сложих нормална, че не обичам люто), нарязана на ивички
1 стрък пресен лук
1 стрък майоран (или магданоз, по предпочитание)
сол, черен пипер, зехтин

Чоризото се запържва за 1 минута в сгорещения зехтин, добавят се нарязания домат и майорана (магданоза). Яйцата се разбиват в купа с щипка сол, малко черен пипер, добавя се чушката и се изсипват в тигана при чоризото и доматите. Добавя се нарязаният лук. Омлетът се пържи на среден огън, като се разбърква от време на време, докато се стегне.
Сервира се със зелена салата (може и с рукула).

Пилешки пай (Chicken Pie)
снимка тук

1 кг пилешки обезкостени пилешки бутчета (аз го правя с пилешки гърди), нарязани на средни парчета
2 малки стръка праз, нарязани на шайби около 1 см
2 моркова, нарязани на кубчета
1 стрък целина, нарязан на дребно
2 с.л. брашно
1 ч.ч. сухо бяло вино
300 мл мляко
250 г сурова наденица
1 яйце
1 пакет бутер тесто
мащерка, сол, черен пипер.

Пилето, празът и морковите зе задушават в малко зехтин (може да добавите една бучка масло). Добавят се целината, мащерка, сол, черен пипер и се оставя на слаб огън за около 15 минути. Увеличава се силата на котлона и се прибавя брашното, разбърква се и се запържва за 2-3 минути. Добавя се виното, млякото,  ако е  ви се вижда сухо, добавене и чаша вода. Похлупва се и се оставя отново на слаб огън за около 35 минути, като се разбърква от време на време. Трябва да се получи средно гъста консистенция. Ако е по-рядко, към края го отхлупете. Извадете пълвежа от наденицата и оформете малки кюфтенца. Запържете ги за няколко минути на силен огън в малко зехтин.
Във висока тавичка сипете пилешката плънка, наредете отгоре кюфтенцата. Покрийте с бутер тестото, като му прищипете краищата към краищата на тавата, ако остава да виси отстрани, изрежете излишъка. Намажете тестото отгоре с разбитото яйце и пробийте кората на няколко места с нож.
Пече се 30-40 минути в предварително загрята фурна (220 С), по средата на фурната.

Сладкиш тип Brownie с бял шоколад и малини
снимка тук
200 г бял шоколад
500 мл прясно мляко
4 яйца
75 г размекнато масло
80 г захар
80 г кокосови стърготини
60 г брашно
200 г малини

Белият шоколад се разчупва на парченца и се разтапя на водна баня със 100 мл мляко. Добавят се постепенно и останалите 400 мл мляко, като се разбърква до хомогенна смес. Маслото се размесва със захарта и кокосовите стърготини. Добавя се пресятото брашно и едно по едно яйцата. Прибавя се разтопеният шоколад и се разбърква. Сместа се изсипва в намаслена и набрашнена тавичка. Отгоре се подреждат малините. Пече се 20-25 минути на 180 С.

Джамбалая

снимка тук

(Креолски вариант на испанската паеля, характерен за южните щати на САЩ и най-вече за Нови Орлеан. Аз се запалих да направя тази рецепта от капитан Бенджамин Сиско, командир на космическата станция Deep Space 9)

300 г дълъг ориз
1 пушена наденица
200 г обелени скариди
350 г пилешко филе
2 глави лук
1 червена чушка
2 стръка целина
4 добре узрели домата (или консерва)
50 г масло
500 мл пилешки бульон
3-4 щипки мащерка, 1 дафинов лист, магданоз, сол, черен пипер, 2 капки сос Табаско

Лукът и чушките са обелват, измиват и нарязват на дребно. Доматите се обелват и наразват на кубчета (може да им отделите семките и да запазите само месестата част).
Лукът се задушава в дълбока тенджера с 30 г от маслото. Добавят се чушките и целината. Наденицата се нарязва на колела и се прибавя към зеленчуците, докато се зачерви. Добавя се ориза и се разбърква добре, докато оризът стане прозрачн. Прибавя се пилешкият бульон, доматите, сол, черен пипер, мащерката, дафиновият лист и сосът Табаско (ако не обичате люто, като мен, може и без него). Покрива се и се оставя да ври на слаб огън, докато оризът попие почти цялата течност (на този етап, ястието може да се прехвърли в тавичка и да се сложи в предварително загрята фурна на 200 С за около 30 мин). Междувременно, пилешките филета нарязват на средно големи кубчета (3-4 см) и се задушават в останалото масло за около 5-6 минути. Пилешкото месо се прибавя заедно със скаридите към почти готовия ориз и се оставя на тих огън за още 15 минути. Сервира се с нарязан магданоз (или пресен кориандър).

Ягодова шарлота
(снимка тук)

750г ягоди
500 г сметана
2 пакета бишкоти (около 20ина броя общо)
2 с.л. захар
2 с.л. желатин (или разфасовка за 500г крем)

Половината ягоди се пасират, смесват се с подсладената сметана и предварително накиснатя в студена вода желатин. Разбъркват се и се оставят за десетина минути в хладилника. Формичка по ваш избор се облицова с един ред бишкоти, изсипва се сметановия крем, отгоре се подреждат останалите ягоди, нарязани на парченца и се оставя в хладилника да се стегне.

Аз лично ползвах едно иенска тенджерка, чийто стени облицовах с ягодите, нарязани на тънки резенчета и зад тях сложих бишкотите, както и най-отгоре завърших с ред бишкоти. Така можах да я обърна преди сервиране на другия ден.

Кайма Пармантие (Hachis Parmentier)
снимката е тук

Много лесна и популярна рецепта, френският отговор на "sheppherd's pie" отвъд Ламанша. Носи името на френския лекар-фармацевт и естествоизпитател Антоан-Огюстен Пармантие (1737-1813). По времето, когато е бил "старши аптекар" във френската армия, той попада в плен при холандците. По време на този плен, са го хранели предимно с картофи (които тепърва са навлизали в "Стария свят"). Няколко години по-късно, когато Франция търси нови храни, които да могат да изхранят населениетo в случай на лоша реколта, господин Пармантие се сеща за картофите. За злa беда, тяхното култивиране е забранено с указ от 1748 г, тъй като се е предполагало, че причиняват различни болести, между които и проказа. Започва няколкогодишна безуспешна борба, за налагане на култивирането и въвеждането на картофите на френската трапеза. Докато един ден, Пармантие засява катрофи на негов собствен терен досами Париж, подарен му от крал Луи XVI. Когато картофите узряват, той кара войници от кралската гвардия да пазаят полето и да обясняват на хората, че пазят изключително рядък зеленчук, предназначен за кралското семейство. След залез слънце, обаче, войниците се прибират и оставят полет неохранявано. Любопитните парижани се впускат да опитат редкия зеленчук... и така Антоа-Огюстен Пармантие въвежда картофите във Франция. 

Ето и рецептата:
500 г говежда кайма
1 глава лук
1 морков
250 г домати (може и консерва)
сол, черен пипер, мащерка

750 г картофи
около 20 г масло
около 150-200 мл прясно мляко (за рядко пюре)
щипка мускатов орех, сол

50г настърган ементал (замества се спокойно с кашкавал)

Картофите се обелват, сваряват, отцеждат и се размачкавт на сравнително рядко пюре с маслото и прясното мляко. Подправя се с мускатовия орех и солта.
Лукът се обелва, нарязва на дребно и се запЪржва с малко олио в дълбок тиган. Добавят се обеленият и нарязан на дребни кубчета морков, каймата, размачква се с малко вода, за да не става на бучки. Прибавят се доматите, подправя се на вкус със сол и черен пипер, добавя се и мащерката. Оставя се на слаб огън, докато водата почти изври (все пак да остане малко сос).
В тавичка се изсипва каймата, отгоре се разстила картофеното пюре и се запича в предварително загрята фурна на 200°C за около 30 минути. 10 минути преди края се поръсва с настъргания ементал и се оставя да се допече до порозовяване.

Хрупкава салата с цикория (ендивия), зелена ябълка и орехи

и как изглежда

Цикорията (ендивията) е доста популярен зимен зеленчук във Франция. Отглежда се под земята, на тъмно и влажно. Има хрупкав, свеж и горчив вкус. Голяма част от горчивината се намира в сърцевината и лесно се премахва.

Тази салата я правя редовно през есента и зимата.

За 2-3 порции:
2 ендивии (цикории)
1 зелена ябълка (Granny Smith)
около шепа накълцани орехи
олио, сол, оцет (лимонов сок)

Ендивиите се измиват, разрязват се по дължина и сърцевината им се отстранява. Нарязват се на лентички. Ябълката се измива, семките се отделят и се нарязва на кубчета, поръсва се с лимонов сок, за да не почернява. Прибавя се към ендивиите. Салатата се подправя със сол, оцет (лимонов сок) и олио. Ако ви се намира олио с аромат на орехи, може да го използвате. Поръсва се с накълцаните на едро орехи.
Орехите може да се запекат за около минута на силен тиган, или да се заменят с кедрови ядки.

Ендивиите могат да се използват и в други салати - с домати, царевица и твърдо сварени яйца, например.

Домати по провансалски (Tomates à la provençale)
снимка

Страхотна и лесна гарнитура за мръвки.

За 4 порции:
4 големи домата
2 скилдки чесън
4 с. л. галета
смес от сухи риган, мащерка, чубрица, розмарин, салвия (тук наричат тази смес "провансалски треви" - "herbes de Provence")
2 с.л. магданоз
зехтин, сол, захар, черен пипер

Доматите се разрязват напречно, посоляват се и се оставят за 15ина минути в чиния да се поотцедят.
В купа се смесват сухите подправки, галетата, магданозът и счуканият чесън (може да ползвате и сух).
В тиган в малко зехтин се запържват доматите откъм отрязаната страна, за около 2 минути. Прехвърлят се в тавичка, с отрязаната част нагоре. Всяка половинка се поръсва с щипка захар (за да се отнеме малко киселинностa), около 1/2 супена лъжица от сместа галета, чесън и подправки. Поръсват се с малко зехтин и се запичат за 20-25 минути на 210°C (докато покафенеят).

Сос Бешамел (Sauce Bechamel)
снимка

Безмъртното творение на Louis de Bechameil, маркиз де Ноантел, финансист, замогнал се по времето на Фрондата и впоследствие закупил почетната титла "метр д'отел" на крал Луи XIV-ти. Злите езици твърдят, че сосът е по-скоро творение на неговия готвач (чието име не е запазено за поколенията). Отначало се е приготвял с месен бульон, който впоследствие е бил заменен с мляко.

Рецептата :

500 мл мляко
50г масло (не се заменя с друга мазнина!)
60г брашно
мускатовo орехче
сол, черен пипер

Прясното мляко се сварява. В дълбока тенджера се стапя маслото на умерен огън и се добавя брашното. Разбърква се енергично за 2-3 минути, докато добие златист цвят. Полека се добавя млякото. Огънят се намаля и се разбърква често, за да не се образуват бучки. Оставя се да се вари на съвсем слаб огън, за около 15ина минути, до сгъстяване. Подправя се на вкус със сол, черен пипер и индийско орехче.
(Kоментар  - гледах едно кулинрно предаване с гост известен майстор готвач, той обясняваше, че бешамелът не трябва да завира, затова било добре като се добави млякото, огънят да се намали съвсем и да не се оставя да заври. Аз вече така го правя и става много хубав).

Карфиол със сос Бешамел на фурна

Дори аз, която не обичам карфиола, харесвам този му начин на приготовление.
снимка

1 глава карфиол, накъсана на розички
около 500 мл сос Бешамел (рецептата от предния пост)
50-75 г настърган ементал (заменя се с кашкавал)
сол, пипер, мускатово орехче

Карфиолът се бланшира за 10ина минути в леко вряща подсолена вода, изважда се и се отцежда.
Нарежда се в леко намазнена тавичка, подправя се със сол, пипер и щипка мускатово орехче, залива се със соса и се пече около 30-40 минути в предварително затоплена на 180°С фурна (докато карфиолът омекне). Поръсва се с настъргания ементал (кашкавал) и се допича още 10-15 минути, докато кашкавалът се зачерви.

Задушени моркови с пушени гърди

снимка

Това спретнах по идея на една колежка за вечеря преди няколко дни. Лесно и сравнително бързо. Предполагам, ще може да се използва и за гарнитура на нещо по-постно...

1 кг моркови
200 г пушени гърди
1 малка глава лук
черен пипер и естрагон (тарос)
1 шепа стафиди (по желание, придават леко сладникав вкус)

Морковите се обелват, измиват и нарязват на шайби с дебелина около 4-5 мм. Сваряват се в леко подсолена вода за около 15ина минути (докато омекнат). Аз ползвах направо готови нарязани и замразени. Докато морковите се варят, пушените гърди се нарязват на тънки ивички. Стафидите се накисват за малко в топла вода, да набъбнат. Лукът се нарязва на ситно. Готовите моркови се изцеждат от водата. Ивичките пушени гърди се запържват в предварително сгорещен дълбок тиган (без добавяне на мазнина). Ако пуснат много мазнина, се изваждат на салфетка и мазнината се отстранява от тигана. Връщат се в тигана, добавя се лукът, задушава се до омекване. Прибавят се морковите, разбърква се добре, добавят се черния пипер и 1-2 щипки естрагон, стафидите (аз ползвах светли, леко накиселяващи стафиди). Оставя се на огъня още няколко минути, докато всички съставки си "поговорят" и "обменят" аромати.

Мисля, че ще се съчетае добре с бяло вино при поднасянето.

Спагети със спанак и чесън

Едно от предимствата човек да живее в страна, в която се отделя голямо внимание на кулинарията е, че рецепти се намират под път и над път. Има и поне 2 канала, които излъчват денонощно кулинарни предавания. Както казва майка ми - "ми то по френската телевизия, каквото и да пуснеш, все готвят"  .
Та покрай тези готварски канали, за щастие посветени не само на шефовете с над 3 звезди от Мишлен, открих един симпатяга австралиец (Bill Granger), който предложи тази рецепта. За съжаление, не дадоха точната рецепта, та я възстановявах по памет.

За 4 порции:
400 г спагети (по 100г на човек)
4 скилидки чесън
500 г млади спаначени листа
пармезан
зехтин, сол, черен пипер
кедрови ядки по желание

Спагетите се сваряват в голямо количество подсолена вода (5г сол на 1л вода) според инструкциите и предпочитанията (аз лично ги предпочитам "al dente").
Чесънът се обелва и нарзва на ситно. Спанакът се измива и отцежда добре. В дълбок тиган се загряват няколко съпени лъжици зехтин. Запържва се чесънът за няколко минути, прибавя се спанакът и се задушава докато "спадне". Прибавят се сварените и отцедени спагети, разбърква се, подправя се на вкус с черен пипер и се отстранява от огъня. Сервира се с люспи пармезан (аз ги правя с картофобелачката). Аз добавих в изблик на вдъхновение и шепа препечени на тиган кедрови ядки.

Cream Scones
рецептата е оттук
и как изглеждат, излезли изпод моите ръце

Сигурно в някой предишен живот съм живяла отвъд Ламанша. Не виждам друго обяснениe на факта, че баш насред Франция, страна, горда с кулинарните си традиции, на висок глас заявявам как харесвам английската кухня! Добре, че мъжът ми е отворен към света (и най-вече към хубавата храна). Нищо, че когато навремето са били с класа си на екскурзия из Албиона, първото нещо, което са гледали в града в който са пристигали, е било местонахождението на МакДоналд'с. 
За първи път опитах да направя "scones", когато бях на 12 години, по една доста мъглява рецепта от един учебник по английски. Не станаха... Трябваше да дойде епохата на Интернет и сайтове като "Joy of baking", за да се развихря окончателно .

За тестото:
280 г брашно
50 г кристална захар
10г бакпулвер
1/8 ч.л. сол
75 г студено безсолно масло
1 леко разбито голямо яйце
1 ч.л. ванилова есенция
120 мл мляко (или течна сметана за разбиване)

За намазване :
1 яйце (разбито)
1 с.л. мляко или сметана

За гарнитура :
сладко/конфитюр
сметана

Фурната се включва да се загрява на 190°C, с решетка по средата.
Плоска тавичка се постила с пекарска хартия.
В купа се размесват брашното, захарта, солта и бакпулвера. Маслото се нарязва на дребни парчета и се прибавя към сместа с миксер с две перки (поради липса на подходящ миксер, аз го изроних с пръсти) до получаване на по-груби трохи. Отделно се смесват сметаната (млякото), яайцето и ваниловият ескртакт. Прибавя съм брашнените трохи и се размесва леко (не трябва да се разбърква твърде много).
Тестото се омесва на леко набрашнена повърхност (става доста меко тесто). Разточва се на кръг с диаметър 18 cм и дебелина около 3.75 cм. Кръгът се разрязва на 8 триъгълни парчета или на 10-12 кръга с диаметър 6.5 см (аз го направих на триъгълници, за по-бързо).
В купа се разбива едно яйце с 1 с.л. мляко или сметана и с тази смес се намазват сконсовете отгоре. Слагат се в тавичката, застлана с пекарска хартия и се пекат 15-18 минути на 190°С, докато се позлатят отгоре и клечка за зъби излезе суха.
Според рецептата, след изваждането се поръсват с пудра захар, печката се включва на грил, и се връщат за няколко секунди под грила, за да може захарта да се разтопи и карамелизира леко (аз пропуснах този етап, защото грилът ми е кофти, само ги поръсих със захар).
Оставят се да изстинaт върху решетка.
Сервират се с разбита сметана и сладко.

Банички с козе сирене и мед
снимка

Ако ви се намира меко и не много миризливо козе сирене, може да го оползотворите по този начин. По принцип козето сирене е доста подходящо за топли предястия, а освен това и лесно влиза в композиции със сладко-солен вкус.
Аз използвах ето това сирене (доста популярно, меко и немиризливо):


За корите използвах от арабските "brick", които са кръгли и малко по-дебели от нашите, но става и с прегъната на две кора за баница.

Рецептата:
1 пакетче козе сирене
10 кори за баница
10 ч.л. мед
малко олио за намазване на корите
мащерка (или розмарин)

Козето сирене се нарязва на 20 шайби (стават дебели около 0.5 см). Една кора за баница се намазва леко с олио, прегъва се, слагат се 2 колела сирене (леко застъпени), поръсва се с 1 ч.л. мед и щипка мащерка, завива се на пакетче и се слага в тава, покрита с пекарска хартия. И така още 9 пъти.
Пекат се в предварително загрята на 180°С фурна около 20 минути (до зачервяване).

Салата с целина, портокали и грейпфрут

снимката е тук

Вдъхнових се от един бар със салати и реших да я опитам вкъщи. Сочна и ароматна. Но е малко играчка да се обелят цитрусите.

1 връзка целина
1 розов грейпфрут
1 сладък портокал
1 кафена чаша едро счукани орехи
лимонов сок, олио

За салатат се използват стъблата от целината. Изберете я млада, светлозелена, за да няма много лико. Целината се измива, листата се отделят от стъблата (листата аз ги нарязах и замразих за по-нататъшно използване). Стъблата целина се нарязват напречно на ивички с дебелина около 1 см. Грейпфрутът и портокалът се обелват от кората и бялата ципа отвътре (във френската кулинарна терминология, на това му казват "обелване на живо"). Всяко резенче цитрус се разделя на 2-3 кубчета. Смесват се с целината, поръсват се с едро нарязаните орехи и се подправят с малко лимонов сок и олио. Сервира се добре охладена.

Моркови Виши (Carottes Vichy)

Виши е град в централна Франция, намира се в региона Оверн, който е пълен с изгаснали вулкани. Известен e , освен с печалната си слава по времето на Втората Световна война, с минералната си вода, козметиката, супата Вишисоаз и един лесен начин за приготвяне на млади моркови.

800 г млади моркови
1 ч. л. захар
50 г масло
сол, накълцан магданоз

Младите моркови се изстъргват и нарязват на колелца с дебелина 2-3 см. Измиват се и се разстилат на кърпа да се отцедят добре. Посипват се със захарта. Маслото се разтопява в дълбока тенджера. Прибавят се морковите и се разбъркавт добре, на силен огън, за около 5 минути. Посоляват се, покриват се с капак и се оставят да се задушават около 20ина минути на слаб до среден огън, дoкато омекнат. Преди поднасяне се поръсват с нарязан на ситно магданоз.

Може да се използват и млади моркови от консерва, като времето за приготвяне се намали.

Ризото с тиква и панчета

Заглавната страница в браузъра ми е "Y!". Така преглеждам по малко водещи заглавия, нови филми, клюки... но понякога попадам и на някоя рецепта, която ми шепти "опитай ме!". Ето една от тях - предоставена от "Food&Wine".

тук е оригиналната рецепта
какво е панчета?

100г панчета (предполагам, би могла да се замени с бекон)
3 с.л. зехтин
около 300г тиква, обелена и нарязана на ивици дебели около 0.5 см и дълги около 4-5 см
8 листа салвия (градински чай)
около 1 л пилешки или зеленчуков булион - нямам "ер малък" (аз ползвах готов на кубчета)
4 с.л. масло
500 г ориз за ризото
1 средно голяма глава лук, нарязан на ситно
1 ч. чаша сухо бяло вино
1/2 ч. чаша настърган пармезан
сол

Панчетата се поставя в добре загрят тиган и се оставя да се зачерви на среден огън, докато стане залтиста и хрупкава. Изважда се и се оставя на парче кухненска хартия да се попие излишната мазнина. В тигана се поставя 1 с.л. зехтин, прибавя се тиквата и се задушава на среден огън за около 8-10 минути (докато омекне). Добавят се листата салвия, сол и черен и пире и се задушава за още около 1-2 минути.
Булионът е загрява, но не до завиране. В дълбок тиган или широка тенджера се стапят 3 с.л. масло с останалия зехтин. Прибавя се лукът и се задушава на умерен огън до омекване. Прибавя се оризът (който не се измива предварително!) и се задушава допълнително за около 2-3 минути, докато стане прозрачен. Прибавя се виното и се разбърква, докато се изпари алкохолът, а oризът поеме течността. Добавя се с черпак булиона, като непрекъснато се разбърква бавно и се изчаква оризът да поеме течността, преди да се добави нова. Процеудрата отнема около 20-25 минути, докато цялата течност се поеме от ориза, а зрънцата ориз омекнат. При нужда се добавя още топла вода (булион). Ризотото трябва да бъде кремоообразно.
Когато стане готово, се добавят последната лъжица масло и настърганият пармезан. Добавя се тиквата и се разбърква един последен път.
Непосредствено преди сервиране се слага панчетата.

Ягодов сладкиш с крем (Fraisier)

По молба на няколко души от темата за любимите десерти, пускам тук рецептата за един от любимите ми сладкиши. Предупреждавам, че не съм я правила, само я превеждам от тук.
Но скоро имаме рождени дни вкъщи, може и да се прежаля, иначе предпочитам да си ги купя от сладкарницата.

Продукти:

500 г ягоди (измити и изчистени от дръжките)

За блата:
6 яйца
150 г захар
150 г брашно
1 кафеена лъжичка ванилова есенция

За крема:
6 жълтъка
100 г захар
500 мл мляко
50 г царевично нишесте
250 г масло
30 мл черешов алкохол (kirsch)

За сиропа:
50 мл вода
75г захар
1 ликиорена чашка черешов алкохол

пудра захар и марципан (pâte d'amande = бадемово тесто) за украсата

Приготвяне на крема:
Млякото се затопля, заедно с ванилията. В купа се разбиват жълтъците със захарта до побеляване, добавя се нишестето. Отгоре се изсипва малко от затопленото мляко, да се поразреди и се разбърква. Останалата част от млякото се връща на котлона и в него се изсипва жълтъчено-захрно-нишетянатa смес. Сварява се за около 2-3 минути, като се разбърква енергично, за да не загори. Отстранява се от огъня и се добавя 1/3 от маслото и се разбърква енергично. Покрива се и се оставя да изстине (може да се поръси леко с пудра захар, за да не хване коричка). Когато е напулно изстинал, се разбива заедно с останалото размекнато (но не течно) масло и черешовият ликиор.

Приготвяне на блата:
Жълтъците и белтъците се разделят. Белтъците се разбиват на твърд сняг. Жълтъците се рабиват до побеляване със захарта, добавя се брасното. Добавят се внимателно разбитите на сняг белтъци (да не се слегне). Върху пекарска хартия се шприцоват два кръга от тестото и се пекат около 12 мин на 200°C.

Приготвяне на сиропа:
Водата се сварява със захарта. Оставя се да изстине. Когато е напълно изстинал, се ароматизира с черешовия ликиор.

Сглобяване на сладкиша:
Единият блат се поставя на дъното на разглобяема тортена форма. Надупчва се с вилица и се намазва обилно със сиропа. Отгоре се намазва с част от крема. Ягодите се разполагат във форма по желание, по края на формата и после по средата. Намазва се пак с крема, после пак слой ягоди (може да оставите 1-2 за украса), слой крем до изчерпване. Вторият блат се надупчва с вилица, напоява се със сиропа и се поставя върху последния слой крем. Бадемовият марципан се разточва и се поставя върху горния блат. Украсява се с останалите ягоди (или по желание - аз съм яла с крем, настъргани бадеми, шам-фъстък... както ви харесва (бел.прев.)).

Карамелизирани ендивии (Endives caramélisées)

снимка тук

Малко по-горе бях разказала за салатата с цикория (ендивия). Това за похапване в суров вид. В готвен, голямата класика е ендивиите да се завият в резен шунка, поръсят с ементал, залеят със сос бешамел и да се пъхнат във фурната за около 40 минути на 200 градуса.
Друг вариант е карамелизирането им в тиган, разрязани на 2 или на тънки ивички. Отдавна им се канех, та днес направих варианта с ивичките. Става лесно и бързо.

За 4 порции:
8 ендивии (много се "свиват" при готвене)
2 с. л. мед
малка бучка масло
сол, черен пипер.

Ендивиите се измиват и разрязват на 2 по дължината. Ако не обичате много горчиво, може да отстраните сърцевината, но така се губи контраста със сладкото. Аз отрязах само част от кочана, за да остане малко горчивина. След това се нарязват на ивички по дължина (дебелина около 1 см). В дълбок тиган на силен огън се разтопява малка бучка масло с малко олио. Добавят се ендивиите и се рабърква добре. Прибавят се солта и черния пипер. Оставят се на силен огън, докато не се изпари част от пуснатата вода. Добавя се медът. Оставя се на среден огън, докато не се изпари цялата вода и медът се карамелизира (но да не загори).
Препоръчва се да се сервират с риба, но и с наденички стават  .

Крем-супа от аспержи (Crème d'asperges)

Първият ми сблъсък с крем-супата от аспержи беше със сухия и вид (от тези, които се разтварят във вряла вода). Не ми хареса  . Едва по-късно, когато опoзнах по-отблизо аспержите, се реших да приготвя домашния и вариант.

снимката

500 г зелени аспержи (аз ползвах замразени)
1/2 малка глава лук
1 л пилешки булион (от тези на кубчета)
125 мл течна сметана (или същото количество заквасена, кято дава малко по-кисел вкус и която аз предпочитам)
25г масло
черен пипер

Аспержите се размразяват. Ако са пресни - долният им край се отчупва, обелват се и се бланшират за 5 минути в подслоена вряща вода. Нарязват се наситно. Маслото се разтапя в тенджерата и в него се задушават лука и аспержите в продължение на 5 минути. Добавя се пилешкият булион, черния пипер. Покрива се и се оставя на слаб огън за още 20 минути. Пасира се. Добавя се сметаната и се връща на огъня до леко завиране. Сервира се с крутони.

Огретен от качамак със зеленчукова плънка

Има една много голяма верига магазини  само за дълбоко замразени продукти - не само отделни плодове, зеленчуци и месо, но и готови предястия, основни, сладкиши и т. н. Скоро им получих промоционния каталог и там попаднах на описанието на един техен нов продукт - огретен от качамак и зеленчици. Естествено, нямаше рецептата, но тъй като идеята ми хареса, реших да я "възстановя" от описанието. Смея да твърдя, че се получи добре, малко като качамак с рататауй  .

Ето го резултата:

500 г царевично брашно
1л вода
1/2 патладжан
1 тиквичка
1 глава лук
1 сикилидка чесън
2-3 домата (или 200 г от консерва)
1 червена чушка
1 зелена чушка
2 с.л. зехтин
сол, черен пипер, мащерка, риган
настърган пармезaн (кашкавал) за поръсване

Водата се слага да заври с малко сол. Като заври, отгоре се изсипва по малко царевичното брашно и се бърка енергично да не остане на бучки. Намаля се огъня и се остава да ври за около 30 минути, като се разбърква регулярно, докато качамакът стане готов и с консистенцията на картофено пюре (т.е. сравнително рядък).
Патладжанът се нарязва на колела, посолява се о се оставя да се отцеди. Лукът, чесънът, чушките, тиквичката, патладжана, доматите се нарязват на кубчета и се задушават в сгорещения зехтин. Добавят се солта и подправките. Задушават се, докато останат на мазнина.
Дъното на тавичка (моята е 18 на 30 cм) се покрива с половината качамак, отгоре се разстила зеленчуковата плънка и се покрива с останалия качамак. Отгоре се поръсва с настърган пармезан (кашкавал) и се запича за 15-20 минути в предварително загрята на 200°С фурна.
Изчаква се да изстине (иначе качамакът се разтича), нарязва се и се поднася самостоятелно, или с гарнитура.

Сос от червени (горски) плодове

Приятен, леко киселеещ вкус. Става за гарнитура на кремове, сладкиши, сладолед...
Може да се приготви с пресни или замразени плодове.

ето го тук, в комбинация с panna cotta

Продукти:
500г червени плодове (ягоди, малини, къпини, касис, цариградско грозде, боровинки, самостоятелно или смесени), свежи или замразени
3-4 с.л. захар (може и повече, ако предпочитате по-сладко)
2 ч.л. лимонов сок

Плодовете се изчистват и измиват, ако са свежи, размразяват се, ако са замразени. Поставят се в купа, поръстват се със захарта и лимоновия сок и се оставят на стайна температура за около 2 часа, да си пуснат сока. Прехвърлят се в дълбока тендзерка и се оставят да поврат за около 10ина минути на слаб огън, докато се сварят и част от водата се изпари. Оставят се да поизстинат и се прецеждат през сито над купа, за да се махнат всички семки и да останат само плодовата пулпа и сокът. При необходимост (ако сосът стане много рядък), може да се върне за малко на огъня да се посгъсти. Оставя се да изстине и може да се ползва по предназначение.

Къри със скариди и сладки картофи

Купих сладки картофи. Досега винаги ги бях правила само на пюре, обаче ми се искаше да опитам нещо по-завързано. Повиках на помощ един от най-често отваряните ми френски кулинани сайтове, "Marmitton" (кухненски чирак, в превод) и там намерих тази рецепта. Хареса ми, че е бърза, лесна и високо оценена от потребителите. Към високата оценка се присъединявам и аз!

Ето и резултата.

Продукти (според дадените количества е за 2-3 порции, на мен ми излязоха поне 6):
500г розови скариди (обелени, сурови)
2 скилидки чесън
1 глава ешалот (вид малък лук, може да се замени с нормален лук)
1 ч.л. доматен сос
1 с.л. червено къри (аз нямах и сложих "нормално" къри на прах)
около 400 мл кокосово мляко
1-2 сладки картофа
нарязани пера от пресен лук и пресен кориандър (аз сложих само кориандър)

Картофите се обелват и нарзват на кубчета около 1-2 см. Ешалотът и чесъснът се обелват и нарязват наситно. Задъшават се в дълбока тенджера с мaлко зехтин. Добавят се скаридите и се задушават докато се изпари цялата вода. Добавят се доматения сос, кърито и кокосовото мляко. Изваждат се скаридите и ня тяхно място се поставят сладките картофи (аз направо добавих сладките картофи и оставих скаридите). Похлупва се и се оставя да къкри на слаб огън около 20-25 минути (докато картофите се сварят). Поръсва се с нарязаните листа кориандър непосредствено преди сервиране.
Сервира се с ориз (аз го сервирах със сварен на пара ориз Басмати).

Агнешките котлети на Гордън Рамзи

Гордън Рамзи е поредният английски готвач, по който въздишам. Но този си пада малко "лошо момче", нещо като Хан Соло от "Междузвездна война".  Това е официалният му сайт, а рецептата, която пробвах, беше дадена в едно предаване, наречено "The F-word". За съжаление, не можах да намеря точната рецепта в сайта на предаването, та действах малко на око.
Но резултатът си заслужаваше.

За 4 порции:
1 агнешко каре (или 8 котлета на кост, не поотделно)
1 връзка магданоз
1 стрък розмарин
1 стрък мащерка
1 с.л. горчица
около 25-30 г настърган пармезан
сол, пипер, зехтин (около 1 с.л)

В кожата на агнешкото каре се правят няколко разреза накръст с нож. Месото се натърква със сол и черен пипер. В дълбока тенджера (или тавичка, да може да се сложи във фурната) се загрява зехтинът и месото се запържва (както се нацяло) от всички страни до придобиване на златиста коричка (около 3-4 мин на страна). Тенджерата (тавичката) се слага в предварително загрята на 210°С фурна за 10-12 мин. Междувременно в блендер се смесват - магданозът, листата розмарин и мащерка, пармезанът, черен пипер и струйка зехтин. Бърка се до получаване почти на паста (или като едро смлени галета). На мен в блендера не ми се получи, не се разбърка добре, затова следващия път ще пробвам или в чопъра, или на ръка, в хаванче. Месото се изважда от фурната и се намазва първо с горчицата и после с приготвената смес от треви и аромати. Пъхва се отново във фурната за 5 минути (месото трябва да остане леко розово).
Сервира се с печени картофи и лук(в оригинала), аз го сервирах с нещо като рататуй.

Супа с моркови, кокосово мляко и джинджифил

Рецептата ми попадна в едно списание за декорация, Emma Déco, което както всяко уважаващо себе си френско списание за каквото и да е, има и кулинарна рубрика. Тези дни бях болна и реших, че сега е моментът да пробвам една такава зимно-витаминозна супа.

снимка

500 г моркови
1 глава лук
1 стрък праз (бялата част)
1 скилидка чесън
100 мл кокосово мляко
1 с.л. зехтин
5-6 тънки резенчета пресен джинджифил
сол, черен пипер

Лукът се нарязва на ситно. Задушава се в загретия зехтин за около 5 минути. Добавя се нарязаният праз и се задушава за още 5 минути. Прибавят се обелените и нарязани на шайби моркови и наситнения чесън. Подправя се със сол и черен пипер на вкус. Долива се около 1 л вода и се оставя да заври. След завиране, огънят се намалява и се оставя да къкри на слаб огън около 50 мин. Добавят се кокосовото мляко и джинджифила и се разбива с пасатора. до получаване на гладка консистенция. Сервира се с крутони.

Крем-супа от карфиол с миди

Вече съм горда притежателка на една от книгите на Gordon Ramsey (A Chef for All Seasons) и това е първата рецепта, която пробвам от нея. 
Нещо страхотно! Определено става любима!

снимка
За 4 порции
1 средно голяма глава карфиол (около 500-600 г)
25 г масло
250 мл мляко
250 мл рибен булион
150 мл течна сметана
4 ядки (без коралите) от типа миди Coquille Saint-Jacques (Scallops на английски) - прeдполагам, че ще стане и с друг вид миди, но трябва да са предварително сварени
сол, черен пипер, леко лют кайенски червен пипер (piment de Cayenne) - би могъл да се замени с нормален

Карфиолът се накъсва на розички, измива се и се подсушава. В тенджера се разтопява маслото, поставя се карфиолът, позпайржва се леко и после се задушава под капак за 10ина минути. Добавят се млякото, рибения булион, черният пипер. Посолява се, ако има нужда и се оставя да ври на тих огън още 20 минути. Минава се през пасатора (или само с пресата за пюре, за по-големи парченца). Получава се крем-супа с доста гъста консистенция. Добавя се сметаната и се връща на огъня за още около 5 минути.
Междувременно мидите се измиват и се нарязват на много дребни кубчета (5-6 мм всяко, на кулинарен език "брюноаз"). Поставят се на дъното на чинията, в която ще се сервира и отгоре се изсипва врящата супа. Процедира се по този начин, защото Сен-Жак стават готови изключително бързо, а ако се готвят по-дълго време, стават "гумени". Ако се използват други видове миди, трябва да се сварят предварително. Преди сервиране супата се поръсва с щипка червен пипер.

"Bubble-and-sqeak" с наденички и сос с лук на Джейми Оливър
Оригиналът е тук

Рецепта от поредното ТВ шоу на единия от моите любимци - "Jamie At Home" . Глеадх епизода и реших, че става за изпробване в някоя зимна вечер. Разбира се, вярна на себе си, внесох една модификация и още няколко са на път (забележките по-долу).

Резултатът

750 г картофи, обелени и нарязани на кубчета
600 г различни зеленчуци (моркови, брюкселско зеле, рутабага, ряпа, праз, лук), обелени и нарязани на еднакви парчета
200 г кестени (предварително сварени)
зехтин
2 бучки масло
ш свински наденички, навурзани една с друга
ш говежди или дивечови наденички, навързани една с друга
3 глави червен лук, нарязан на тънко
1 с.л. брашно
1/2 чаша баласамиков оцет
1 чаша + 1 с.л. зеленчуков или пилешки булион
морска сол, прясно смлян черен пипер
1 връзка розмарин
индийско орехче
пресни дафинови листа

Картофите и зеленчиците се сваряват за 15-20 мин в подсолена вода. Отцеждат се. В дълбок тиган се загряват зехтина и една малка бучка масло. Добавят се кестените. Като започнат да се пържат, се добавят картофите и зеленчуците. Размачкавт се с пресата за пюре и се заглаждат със шпатула, докато стане като дебела палачинка. Оставя се да се запържи на среден огън за около половин час, като на всеки 5 минути се обръща на прачета и след това отново се заглажда, докато се зачерви от всички страни.
Фурната и тавата, в която ще се пекат наденичките се загряват до 220°С. Наденичките се рзавиват и се притискат, така че плънката да навлезе в червото между двете парчета, докато се получи една цяла дълга наденица. Надениците леко се сплескват, намазват се със зехтин, посипват се с розмарин и индийско орехче. Едната се поставя върху другата и двете се завиват под формата на охлюв. Пробиват се с дървено шишче накръст, за да се задърхи завитата форма. В загрятата тава се сипва малко зехтин, добавя се лукът. Рулото от наденица се поставя върху леглото от лук и във витките се забождат няколко пресни дафинови листа. Поръсва се с още зехтин и се пече в загрятата фурна за около 40 мин или докато се зачервят и добият хрупкава коричка.
През това време зеленчуците би трябвало да са готови. Ако не са, може да ги поставите за 5 мин под грила на печката, докато се зачервят. Наденицките се изваждат от тавата и тавата с лука в нея се поставя на котлона. Огънят се увеличава. Добавят се брашното, балсамиковият оцет и булионът. Оставя се да ври, като се разбърква от време на време до сгъстяване и получаване на консистенцията на сос. Дурвените шишчета се изаваждат от наденичките и рулото се нарязва на ромбове.
Зеленчуците се сервират с порция наденички, наколко супени лъжици сос, като можете да добавите и малко кресон.

Моите забележки : за зеленчуците - бих сложила по-малко количество, тъй като тиганът ми не беше достатъчно широк и се получи "палачинка" с дебелина около 7-8 см. Сложих и готови печени замразени кестени, вместо сварени. Ползвах готови нарязани наденички, и разпръснах лука върху тях, тъй като в коментарите към рецептата на сайта прочетох, че лукът бързо изгарял, ако е на дъното. Сосът ми се видя много мазен, защото освен зехтинът в рецептата и наденичките бяха пуснали мазнина. Следващият път ще изцедя мазнинана от тават преди да приготвя соса.

Kedgeree

Това е рецепта от англо-индийската кухня, която по принцип много тача. За първи път срещнах името в една ирландска книга от типа чик-лит  . После на сайта на Джейми Оливър открих и рецептата.

снимка

За 6 порции:
2 големи яйца (био)
680 г пушено филе от Haddock (вид риба от семейството на треската, за съжалениe не знам как е на български )
2 пресни дафинови листа
170 г ориз Басмати или дълъг ориз
110 г избистрено масло (аз сложих 50 г обикновено)
парче колкото палец пресен джинджифил, обелен и настърган (аз сложих 1 к.л. на прах)
1 средно голяма глава лук (или връзка пресен лук), ситно нарязан
1 скилидка чесън, обелена и ситно нарязана
2 с.л. с връх къри на прах
1 с.л. синапено семе (пропуснах го)
2 домата, на които са махнат семките и са нарязани на ситно
сокът от 2 лимона
2 шепи нарязан на ситно кориандър
1 малка червена люта чушка, нарязана на ситно (аз пропуснах, че не обичам люто)
1 мaлко бурканче кисело мляко (около 125 г)

Яайцата се сваряват за 10 минути, изстудяват се в студенавода и се обелват. Рибата се поставя в плитка тенджера, налива се вода, копкото да я покрие, добавя се дафиновите листа и се оставя да заври. Оставя се да ври около 5 мин, изважда се, оставя се да изстине, маха се кожата и рибното филе се изронва с пръсти на малки парчета. Оризът се сварява за 10 мин в подсолена вода, отцежда се и се оставя да изстине.
Пречистеното масло се стопява с дълбок тиган, добавят се лукът, чесънът и джинджифилът. Kато поомекнат след около 5 мин, се добавят кърито и синапеното семе. Оставя се да се запържи още няколко минути. Добавят се доматите и лимоновият сок.
Яйцата се нарязват на четвъртинки. Рибното филе и оризът се добавят към лука и подправките и се разбърква внимателно. Добавят се яйцата, почти всичкият кориандър и лютата чушка. Отдръпва се от огъня. Сервира се със сос от киселото мляко с разбъркания в него остатък от кориандъра.

Крем-супа от резене и миди

Продължавам с рецептите на Гордън Рамзи... и все повече ми харесват

снимка

250 г миди (в оригиналната рецeпта са с т.нар. clams, но сигурно и с други ще станат) - общо стават около 15-16 ядки от миди
100 мл бяло сухо вино
1 стрък прясна мащерка
1 дафинов лист
4 средни глави резене (аз сложих 3 по-големи)
15 г масло
1 с.л. зехтин
1 глава лук, нарязана
ч листа пресен босилек
2 с.л. алкохол с вкус на анасон (мастика, узо, Перно)
1 л рибен булион
200 мл течна сметана
морска сол и прясно смлян черен пипер

За олиото с къри
3 с.л. зехтин
1 ч;л. къри на прах

Първо се сваряват мидите. Празната тенджера се загрява на силе огън, слагат се мидите, бялото вино, мащерката и дафиновият лист. Захлупва се и се оставя на среден огън за около 5 минути, докато мидите се отворят. Всички неотворени миди се ижвърлят. Булионът от сготвените миди се прецежда и запазва. Изваждат се ядките на мидите.
Основата и зелената част на главите резене се изрязва, главите се нарязват на две и полсе на тънки ивички по дължина. Маслото и зехтинът се загряват в тенджера, добяват се лукът и резенето и се задушават за около 10 минути до омекване, като се рзабъркват от време на време. Добавят се нарязаните листа босилек и се задушават още 2 минути. Деглазира се с анасоновия алкохол, прибавят се рибният булион и сокът от мидите. Похлупва се и се вари на тих огън 15 минути.
Супата се разбива с пасатор, или се минава през сито, но така че да се запази малко текстура. Прибавя се готварската сметана и се връща да се довари за няколко минути.
За гарнитурата с олио с къри - зехтинът се загрява в плитък тиган, добавя се кърито на прах, рабърква се и се запържва за окло минута.
Преди сервиране, ядките от миди се поставят на дъното на чинуята, отгоре се налива горещата супа. По желание се проръсва с малко от олиото с къри.

Паста (спагетини) с екзотично песто

Поредната рецепта, на която попаднах в едно старо списание за обзавеждане ("Emma Déco", бр февруари/март 2008)
резултата

За 4 порции:
350 - 400 г паста (спагетини бяха в оригиналната рецепта, аз ги замених с едни многоцветни лингуини)
1 глава лук
400 г моркови
20 г пресен джинджифил
1 портокал (био, нетретиран)
1 малка люта чушка (аз я пропуснах)
100 г сирене (фета в оригиналната рецепта)
2 с. л. зехтин
25 г масло
босилек, сол, черен пипер

Лукът се обелва и нарязва на ситно. Джинджифилът се обелва и настъргва. Морковите се обелват и нарязват на съвсем дребни кубчета (аз ги настъргах в робота). Кората на портокала се настъргва, а сокът му се изцежда. Отделят се семките от лютата чушка и чушката се накълцва.
Зехтинът се загрява в по-дълбок тиган. В него се запържвaт лука и джинджифила за 2 мин. Добавят се морковите и се разбъркват за 2 минути. Прибавя се портокаловия сок, кората и лютата чушка. покрива се и се оставя за 10ина минути (докато течността се изапари).
Пастата се сварява в голямо количество подсолена вода, според времето, означено на опаковката. Отцеждат се и се добавят  към тигана с морковената смес. Разбърква се за минута на среден огън (аз направо сложих морковеното "песто" отгоре). Сервира се гарнирано със сирене и пресен босилек.

Морковен кейк с лешници и сушени плодове

Продължавам с морковената серия, пак от същото списание за обзавеждане. Пък и тук казват, че морковите правят човек приветлив 
парче от следобедната закуска

300 г моркови
50 г сушени cranberries, предполагам ще могат да се заменят със сушени вишни или друг леко кисел плод
50 г стафиди
100 г лешници (несолени)
1 портокал (био, нетретиран)
1 зелен лимон (лимет)
4 яйца
150 г кафява захар
125 г полусолено масло
80 г брашно
2 кафени лъжички канела

Морковите се обелват и настъргват. Лешниците се смилат на едро (аз ги накълцах с ножа). Лимоновата и портокаловата кора се настъргват, сокът на лимона се изцежда. Маслото се разтапя на микровълновата печка. Яйцата се разбиват със захарта, добавят се брашното, лешниците, маслото и канелата. Разбърква се добре и се добавят морковите, сушените плодове, портокаловата и лимоненанта кора и лимоновия сок. Пече се в леко намазнена/набрашнена (или силиконова) тава, в предварително загрята на 180 градуса фурна за около 40 мин. Сервира се по желание с разбита сметана.

Забележка - следващия път ще го направя с по-малко захар и масло, че ми дойде малко сладък и мазен. Мъжът ми не се оплака от сегашните количества

Риба с магданозено-лимонова кора

Поредната рецепта на Гордън Рамзи, която пробвам (от книгата "Gordon Ramsay: A chef for all seasons").
снимка

1 бр меджид около 1,2 кг, разфасован на 8 филета, с кожата
3 домата, обелени, с махнати семки и нарязани на ситно
3 с.л. зехтин
3 с.л. горчица (със семена)
1 дафинов лист
2 стръка прясна мащерка
3 с.л. заквасена сметана
морска сол и прясно смлян черен пипер

За кората:
200 г масло
200 г галета (от бриош или нормални)
100 г къдрав маданоз
настърганата кора от 2 лимона

За кората - рамкнатото масло се омесва с миксер, заедно с галетата. Добавят се нарязаният наситно магданоз, лимоновата кора, сол и черен пипер и се разбърква до получаване на хомогенна консистенция. Един пласт прозрачно домакинско фолио се разстила на равна повърхност (аз ползвах една голяма дъска за рязане). Отгоре се изсипва сместа за кората. Покрива се с втори пласт фолио и се разточва с точилка до получаване на кора с дебелина около 7-8 мм. Кората се оставя за около час във фризера, както е завита във фолиото. Преди използване, фолиото се маха внимателно и кората се нарязва на 8 парчета

Филетата се проверяват за остатъчни кости. Доматите се задушават в 1 с.л. зехтин до получаване на не много гладко пюре, подправят се със сол и черен пипер и се оставят настрана. Фурната се загрява до 200°С. Филетата се намазват с двете съпени лъжици горчица откъм кожата, отгоре се покриват с 1 с.л. от доматеното пюре и отгоре се слага по 1 парче от извадената от фризера кора. Рибата се поставя в тавичка, с кората нагоре.
Оставалият зехтин се загрява в тенджерка, добавят се 300 мл вода, мащерката, дафиновият лист, малко сол и черен пипер и се загрява до завиране. Налива се внимателно в тавичката при рибата, като се внимава, да не полее рибата отгоре. Пече се 10-15 минути, докато кората хване лек загар и рибата е готова. Рибата се изважда, разпределя се в чиниите и се оставя на топло. Останалият от печенето сос се прецежда и връща на огъня, оставя се да изври наполовина, добавя се последната с.л. горчица и 3 с.л. заквасена сметана и се разбърква. Рибата се сервира с получения сос и млади варени картофи.

Забележка - аз намалих пропорциите наполовина, ползвах риба-треска, както и полу-солено масло за кората. Сервирах с картофено пюре и тиквички с мащерка на пара. Пропуснах намазването на рибата с горчица. Следващия път смятам да пропусна и доматите, тъй като стана доста кисело за моя вкус и смятам, че киселината от доматите  вземаше връх над по-лекия лимонов привкус от кората.

Гратинирани рула от ендивии и шунка

... или както аз им казвам "ендивии по белгийски". Не знам дали е белгийска рецептата, но там ги опитах за първи път приготвени по този начин.

снимка

6 ендивии
6 тънки резена шунка, достатъчно големи да обвият ендивията от всички страни
около сос Бешамел, приготвен от 40г масло, 40 г брашно и 400 мл мляко (основната рецепта е тук)
50 г настърган ементал (кашкавал)

Ендивиите се измиват. Ако се използват цели, остават доста горчиви, тъй като горчивината е съсредоточена основно в сърцевината. Аз не ги харесвам много горчиви, затова ри разрязма на 2 по дължината и остранявам част от сърцевината. "Сглобявам" след това двете половинки като ги забождам с клечка за зъби. Ендивиите се сваряват на пара за 15 минути. Изваждат се и се оставят леко да изстинат. Приготвя се бешамелът, като накрая в още топлия сос се прибавя ементалът (става нещо като сос Морнé). Всяка ендивия зе завива в парче шунка (кличката за зъби се изважда предварително) и се подеждат в леко намазнена тавичка. Заливат се със соса и се запичат за 15-20 минути (до порозовяване) в предварително загрята на 200°С фурна.

Гризини със сол и черен пипер (Salt and Pepper Grissini)

Рецептата е от сайта Epicurious, към който се абонирах преди няколко дни, след поне двугодишно чудене и маене  Източник.
Направих ги като придружителки за първото ми домашно карпачо, но нищо не пречи да се похапват и на аперитив 

Мерките са в американски чаши - 260 мл според един конвертор. Директно направих двойна доза. Следващия път - още повече 

Продукти (за 16 гризини)
1/4 чаши ръжено брашно
1/4 чаша + 1 с.л. бяло брашно
1/2 ч.л. бакпулвер
1/4 ч.л. сода за хляб
1/2 ч.л. захар
1 1/2 до 1 3/4 ч.л. сол (аз сложих 1/4 ч.л. фина сол в тестото, за останалото количество използвах едра сол, тъй като е за поръсване)
1/4 чаша обезмаслен buttermilk (това според учените книги е остатъкът, който се получава след като от млякото е избито маслото, а в днешни дни при промишленото производство се получава като към обезмаслено или нискомаслено мляко се добавят лактобацили и се оставя да ферментира около 12 часа. Май би се превело като "мътеница". Аз, като българче, си го заместих направо с айрян  )
2 с.л разтопено безсолно масло
1 белтък, разбит с 1 с.л. вода
1 ч.л едро смлян черен пипер (аз го заместих със сусам)

Брашното се размесва със содата, бакпулвера, захарта и 1/4 ч.л от солта. Добавят се buttermilk-ът (айрянът) и разтопеното масло и се разбърква с вилица.
Фурната се загрява на 180°С. Тестото се прехвърла на леко набрашнена повърхност. Раздела се на парчета (16) и всяко парче се оформя на "шнурче" дълго около 20 см и дебело около 0,5 см. Прехвърлят се в тава, застлана с пекарска хартия, като се разполагат на 1-2 см разстояние едно от друго.
Гризините се намазват с разбития белтък и се поръсват с останалата сол е черния пипер.
Пекат за 20-25 мин се първо в горната третина на фурната и по средата на печенето се смъкват в долната третина. Изваждат се и се оставят да изстинат върху решетка.

Забележки - при печене увеличават обема си около 2 пъти. Моите не ги бях направила достатъчно тънки, затова приличаха повече на хлебни пръстчета, вместо на гризини  . Съответно, трябваше да удължа времето за печене, но явно не ги мях пекла достатъчно (около 25-30 мин, беше ме страх да не изгорят), та отвътре по средата (на най-дебелото) бяха останали меки. За сметка на това, имаха чудно хрупкави тънки крайчета. Следващия път ще трябва да ги изтъня повече, защото следващ път със сигурност ще има! 

Боровинков чийзкейк без печене

Чийзкейкът е предпочитаният сладкиш на мъжа ми и му го приготовям по различни поводи (вариращи от "рожден ден" до "почерпка с корегите" и "третият четвъртък на месеца"  ). За да не омръзва, пробвам различни варианти. Този го намерих преди няколко месеца в сайта на Epicurious и му го нарочих за тазгодишния рожден ден.
Приготвя се поне 1 ден по-рано.
Оригиналната рецепта.
Моят красавец

Продукти за 10 парчета (1 чаша = 260 мл)

За блата
9 бисквити от грахамово брашно (аз сложих 1 пакетче от 125 г пълнозърнести "Пти бьор")
1/2 чаша овесени ядки
3 с.л. кафява захар (аз сложих тръстикова захар)
1/8 с.л. сол
5 с.л разтопено несолено масло (аз следващия път ще добавя още 2, че кората ми се ронеше)
1 ч.л ванилов екстракт

За крема
1/4 чаша вода
1 с.л. натурален желатин (моят беше на листчета и сложих количество за 750 мл крем, следващият път ще сложа по малко, че ми стоеше много "стегнат")
340 г сирене "Филаделфия" ("Крема"-сирене)
1 чаша заквасена сметана
1 чаша захар
1 с.л. прясно изстискан лимонов сок
3 чаши пресни боровинки (аз сложих 2)

За украсата
1 чаша заквасена сметана
1 с.л. захар
4 кошнички боровинки (с вместимост 250 мл) - аз сложих 150ина грама боровинки и толкова къпини
2/3 чаши боровинково сладко (аз ползвах сладко без добавена захар)

Приготвяне на блата
Фурната се загрява на 180 градуса. В блендера на кухненския робот се смилат на много ситно бисквитите, ядките, захарта и солта. ПРибавят се маслото и ванилията и се смесват, докато се получат фини бучици. С приготвената смес се тапицира плътно дъното на откопчаваща се тортена форма (в рецептата формана е с диаметър 22 см, моята - 26 см) -  получава се блат с дебелина около 1-2 см. Блатът се изпича за 12 мин или до златисто. Оставя се да изстине.

Приготвяне на крема
Желатинът се накисва за 10ина минути в 1/4 чаша студена вода. След това леко се затопля, докато се разтопи. Оставя се настрана.
В блендера се смесват сиренето "Фираделфия", сметаната, захарта и лимоновия сок до получаване на гладка смес. ПРибавят се боровинките и се смесва отново докато плодовете се пюрират. Добавя се разтопеният желатин и се размесва отново.(Аз използвах за този етап блендера на кухненския ми робот, но мисля, че пюрирането би станало и с пасатор). Кремът се излива върху блата и се оставя да стегне в храдилника поне една нощ. Може да се приготви и 2 дни предварително, но трява да остане непрекъснато в хладилника. С помощта на нож стегналият крем се отделя от формата, откопчава се и чийз кийкът се прехвъля върху сервизен поднос.

Украсата
Сметаната и захарта се разбиват, докато от сместа започне да стои стегнато, на "върхове" (не мен ми трябваха 4-5 минути с миксера). Намазва се въру чийзкейка. Плодовете се измиват и прехвърлят в купа. Боровинковото сладко се затопля, докато се втечни. Изсипва се върху плодовете и се разбърква, докато всички плодове се покрият със сладкото. Разполагат се върху сметановия слой, като достигат до 2 см навътре от края на сладкиша. Охлажда се отново от 1 час до 1 ден.

Забележка - може би ще опитам с по-малко сметана в крема и с повече сирене. В сегашния вариант сирененият вкус малко се губеше.

Солен чийзкейк със зеленчуци и пиле

За специалното ми отношение към чийзкейка и неговото място в моя живот, моля вижте предния пост  Идеята за солен вариант на чийзкийка е толкова близо до ума, че е странно как не хрумва на повече хора (с мен начело  ). Аз попаднах на рецептата, преглеждайки един от хилядите кулинарни сайтове и блогове : http://blog.designedlykristi.com/?p=436
Това, което ме спря първоначално е, че не обичам песто, и домати под формата на тарти и производни. Но пък идеята за солен чийзкейк с нещо друго се закачи в главата ми и остана там. След няколкодневно колебание реших да импровизирам на базата на рецептата на Кристи.
снимка

За кората:
100 г солени бисквити
1/4 чаша настърган кашкавал
6 с.л. разтопено масло
черен пипер, чубрица и други подправки на вкус (аз сложих "провансалски треви" - смес от мащерка, риган, босилек и розмарин)

За крема
150 г крема сирене (тип "Филаделфия)
500 г рикота
4 яйца
1/4 чаша настърган кашкавал

За пълнежа
100г сварено пилешко
по около 1/3 чаша нарязани на дребни кубчета червена и зелена чушки и тиквичка
около шепа кедрови ядки

Приготвяне на кората : Бисквитите се смилат на ситно (аз използвах робота), добавят се подправките и кашкавала, рабърква се. Накрая се добавя разтопеното масло и се обърква, докато бисквитените трохи се овлажнят (при необходимост се добавя още масло). Сместа се разстила на дъното на откопчаваща се тортена форма, потупва се, докато се уплътни. Оставя се за около 30 мин в хладилника да се стегне маслото.

Приготвяне на крема и сглобяване на кейка : Яйцата се разбиват, добавят се трите вида сирене, кубчетата пиле и черен пипер. Кремът се изсипва върху стегнатата кора. Отгоре се нареждат в концентрични кръгове тиквичките, чушките и кедровите ядки.

Пече се около час в предварително загрята на 170 градуса фурна.

Забележки : По време на печенето зеленчуците пуснаха вода, аз пекох, докато водата се изпари.
Кейкът търпи варианти в гарнитурата и украсата. Следващия път смятам да увелича количеството на крема-сиренето за сметка на рикотата, защото с рикотата ми стои малко преседлив. Може би ще махна и пилето. Би станал интересен с козе или синьо сирене.

Чизкейк "Червено кадифе" (Red Velvet Cheesecake)

Признавам, търсех си повод да пробвам поредния чийзкейк и 14-ти юли (френският национален празник ми се видя добра идея  ). Първата снимка на този тип чийзкейк видях в сайта Tastespotting (линкът ме доведе в този блог) и комбинацията от бяло и червено на черен фон ми се видя убийствена (за което донякъде спомогна и фактът, че наскоро прочетох поредицата "Здрач", чийто корици са издържани в същите цветове). Освен това, тази година за рождения си ден направих за първи път торта Ред Велвет, която ми допадна изключително много и която дори се хареса на мъжа (който по принцип нарича тортите с блатове и крем с нежното име "задуши християнин" ). Към всичкото това да добавим, че "Червеното кадифе" се води сладкиш от южните щати, а съм решила, че ако някой ден стигна до САЩ първо там ще отида, може би ще стане по-ясно защо ръцете ми засърбяха в момента, в който видях рецептата в горепосочения блог и сайта SouthernLiving 

Единственото ми разочарование е, че боята ми не беше достатъчно червена, та стана по-скоро "Розово кадифе". Но вкусът е божествен!

За кората:
(1 чаша . 250 мл)
1 1/2 чаши натрошени бисквити (аз ползвах 1 пакет от 250г ръжени Пти Бьор)
1/4 чаша разтопено масло
1 с.л. захар (аз я пропуснах)

За пълнежа:
600 г сирене "Филаделфия"/"Крема"
1 1/2 чаши захар (аз сложих 1, следващия път даже ще я намаля още малко)
4 яйца
3 с.л. какао на прах
1 чаша заквасена сметана
1/2 чаша buttermilk (това според учените книги е остатъкът, който се получава след като от млякото е избито маслото, а в днешни дни при промишленото производство се получава като към обезмаслено или нискомаслено мляко се добавят лактобацили и се оставя да ферментира около 12 часа. Май би се превело като "мътеница". Може да се замести, като в същото количество прясно мляко се добави 1 с.л. оцет или лимонов сок (или кисело мляко), разбърка се и се остави да престои 10ина минути.)
1 ч.л. ванилов екстракт
1 с.л. бял оцет
около 60 мл червена сладкарска боя

За покритието:
85 г крема сирене
1/4 чаша разтопено масло
2 чаши захар
1 ч.л. ванилов екстракт
(аз пропуснах маслото, увеличих сиренето и намалих захарта - 125 г крема сирене + 3/4 чаши захар+ванилията)

Приготвяне на кората : Бисквитите се смилат на ситно (аз използвах робота). ПРибавя се захарта. Добавя разтопеното масло и се обърква, докато бисквитените трохи се овлажнят (при необходимост се добавя още масло). Сместа се разстила на дъното на откопчаваща се тортена форма, потупва се, докато се уплътни. Оставя се за около 30 мин в хладилника да се стегне маслото.

Приготвяне на крема: Захарта се разбива с крема-сиренето до получаване на крем. Прибавят се едно по едно яйцата, какаото, сметаната, buttermilk-а, ваниловият екстракт, оцетът и боята. Разбива се добре и се изсипва върху стегнатата кора. Пече се в предварително загрята на 170 градуса фурна за 10 минути, после фурната се намаля до 150 градуса и се оставя да се пече около час (или докато в средата се стегне). С нож се отделя от стената на формана и се оставя да изстине във фурната за 30 ина минути. Изважда се от формата и се оставя да изстине върху решетка още 30 минути.

Приготвяне на покритието: Продуктите се разбиват с миксер до получаване на кремообразна смес. Разстила се с шпатула върху готовия чийзкейк.
Оставя се да изстине и се охлажда в хладилника поне още 8 часа.

Северноиндийски питки (Onion Kulcha)

Аз съм голям почитател на индийската кухня и култура (за което спомогнаха няколко индийски студента, с които заедно си правихме доктората в Париж, както и единият ми научен ръководител). Не смея да се опитвам да готвя индийски ястия, обаче, защото след като съм опитвала приготвените от моите колеги, просто не ми се вижда възможно да ги наподобя в моята кухня.  Но някои ми се виждат достатъчно "безопасни", та да ги пробвам (докато очаквам да опитам наживо индийска кухня в Индия) .
Тази рецепта намерих в един блог, Redacted Recipies - http://www.redactedrecipes.com/2008/01/onion-kulcha.html
Донякъде приличат на традиционния хляб наан, макарче ако не ме лъже паметта в тестото за наан няма яйца.
Оригиналът е с плънка от суров лук, но аз внесох някои модификации, описани в края.
Ето и резултата.

Продукти (за 8 питки):
(1 чаша = 250 мл)
1/2 чаша прясно мляко
1 ч.л. захар
1 чаша топла вода
1 с.л. кисело мляко
1 яйце
4 чаши брашно (аз сложих 1:1 бяло и типово)
1 ч.л. сол
1 ч.л. бакпулвер
1/2 пакетче (= 3,5 г) мая

За плънката:
2 малки глави червен лук, нарязан наситно
1 малка люта червена чушка
1 с.л. накълцан кориандър
1 ч.л. чили на прах
3 с.л. разтопено масло (гии или избистрено масло)
1 малък сварен настърган картоф (по желание)

2 с.л. накълцан кориандър за гарниране

Брашното, солта, бакпулвера и маята се разбъркват в купа. Отделно се разбиват яйцето, блякото, захарта и водата. Изсипват се при брашното и се омесват на тесто до меко тесто. При нужда се добавят 1-2 с.л. брашно или вода. Меси се поне 10 минути, докато престане да залепва. Тастото се намазнява с малко олио, покрива се с домакинско фолио и кърпа и се оставя да втаса около 1,5 - 2 часа или до удвояване на обема му.

През това време се приготвя плънката. Лукът се изстисква от излишната вода. Ако все още е малко воднист, се добавя свареният картоф. Добавят се и останалите продукти и се разбърква до получаване на хомогенна смес. Оставя се настрана до края на втасването.

Оформяне на питките: Фурната се загрява до 200 градуса. Две тави леко се намазняват (аз ги покрих с пекарска хартия). Тестото се раздела на 8 равни части. Всяка се разточва на кръг с диаметър около 15 см върху леко набрашнена повърхност. В средата се поставя 1 с.л плънката и се затваря от всички страни, на топка. Разточва се внимателно отново на кръг с диаметър 15ина см. С леко намокрени пръсти се овлажнява на повърхността и се посипва с малко нарязан на ситно кориандър. Прехвърля се в тавата. Правят се по 4 питки за всяка тава. Пекат се на горната решетка за 5 минути, включва се на позиция "грил" и се допичат още за 3 минути, или до зачервяване. Сервират се веднага.

Бележки - аз пекох на горна позиция на решетката за 10 ина минути на 220 градуса. Пак стана. След изваждането, сложих върху всяка малко парченце чмасло (не бях сложила масло в плънката). За плънката - направих ги със задушена говежда кайма, готов купен печен лук (сух и хрупкав), 2-3 щипки гарам масала, кориандър и по половин триъгълниче топено сирене натюр на питка. Следващия път ще опитам с оригиналната.

Кейк с Кока-Кола (Coca-Cola cake)

Ровейки се из сайта на една британска кулинарна звезда, Найджела Лоусън, чиито предавания гледам при възможност, попаднах на този кейк, който беше споменаван с добри думи. Добре, обаче, ама рецептата е публикувана в една от нейните книги, "How to be a domestic goddess" която нямам.. Добре, че чичо Гугъл знае всичко, та с негова помощ успях да открия рецептата - как къде - на сайта на производителя на газираната напитка, разбира се  И на няколко други, с различни модификации, от които си избрах една - пак от сайта Southern Living (и която модифицирах на свой ред  ).

Резултатът един доста влажен какаов сладкиш. Снимка.

Продукти:
200 г брашно (аз сложих 270)
250 г кафява захар (аз сложих 180 нормална)
1/2 ч.л. сода бикарбонат
1/4 ч.л. сол
1 яйце
125 мл buttermilk (заменена със 125 мл прясно мляко + 1 с.л. оцет, разбъркани и оставено де престоят 10ина минути)
1 ч.л. ванилов екстракт
125 г размекнато масло
175 мл кока-кола (аз сложих лайт)
2 с.л. какао на прах

Глазура
225 г пудра захар
2 с.л. разтопено масло
3 с.л. кока-кола
1 с.л. какао
1 ч.л. ванилов екстракт
(аз намалих количествата - 1 с.л. какао, 1 с.л. масло, 1 с.л. кока-кола + пудра захар до получаване на течна глазура)

Фурната се загрява на 180 градуса. Откопчаваща се тортена форма се облицова добре с алуминиево фолио (тестото става рядко и може да протече). Аз намазах леко фолиото и с олио. Маслото, какаото и кока-колата се загряват леко в тенджерка, до разтапяне на маслото. Яйцето се забива с buttermilka и ваниловия екстракт. Сухите съставки се разбъркват в купа. Добавят се течните, както и разтопеното масло, какаото и кока-колата. Разбърква се добре и се изсипва в тортената форма. Пече се около 45 минути или докато клечка за зъби излезе суха. Оставя се да изстине и се изважда от формата..
Приготвя се глазурата - съставките се разбъркват енергично до получаване на гладка и течна глазура. Изсипва се върху още топлия кейк и се оставя да изстине напълно преди  поднасяне.
Забележка - аз го глазирах преди да го извадя от формата - спестих си разтичане на глазура по плота и пода  .

Спаначено руло с прясно сирене

Казвала ли съм друг път, че си падам малко маниак? Когато гледам/чета някоя поредица и тя ме грабне, съм способна да преровя всичко писано и публикувано по въпроса (затова вкъщи имам близо 2 рафта с оригинала и цяла серия производни на "Гордост и предразсъдъци", както и почти всички книги на Толкин на 3 езика  ). Съчетанието на това ми качество с безкрайно любопитство е виновно за висенето ми по нощите в бавно и методично преглеждане на 1400-тте страници снимки (към днешен ден) на сайта Tastespotting. В резултат на което папката ми с рецепти набъбна до голиатски размери (скоро ще трябва да я превърна в база данни, за по-лесно ориентиране  ), а списъкът ми с букмаркове не се събира на екрана  . Открих чудни сайтове, блогове и рецепти.
На рецептата за спаначено руло попаднах ето тук - http://fiordizucca.blogspot.com/2008/05/rotolo-di-spinaci-al-formaggio-e.html. За зла беда, от италиански разбирам мааалко повече, отколкото от квантова механика, а най-добрата ми приятелка (професионална преводачка от италиански) беше неоткриваема по Скайп. Обърнах се за помощ към преводача на Гугъл. По принцип избягвам да ползвам електронни преводачи, но минавайки през популярен език като английския, се получи що-годе сносен превод, без недомислици от типа "вратовръзка кълки на Турция заедно" (т.е. завържете заедно пуешките бутчета  ).
Спирам да си разказвам живота в подробности и публикувам рецептата (като по чудо този път не направих модификации при изпълнението й  )

Продукти (снимка):
За кората:
200г спанак (аз ползвах замразен)
3 яйца
120г брашно
сол, черен пипер, индийско орехче

За плънката:
200 г меко сирене (аз сложих прясно козе сирене)
1/2 червена или оранжева чушка
1 щипка лют червен пипер (Кайенски пипер)
1 с.л. зехтин
сол, черен пипер

Фурната се загрява на 190 градуса. Спанакът се смила с кухнанския робот (моят беше замразен накълцан, та пропуснах този етап - само го изцедих добре от водата). Добавят се яйцата, солта, черния пипер, индийското орехче и накрая брашното. Разстила се върху тавичка, покрита с пекарска хартия до получаване на правоъгълник около 35х25 см (тъй като моят спанак беше повече, правоъгълникът ми стана малко по-голям, гледах да го докарам с около 1 см дебелина). Пече се около 15 минути. Изважда се от фурната и веднага се навива върху влажна кърпа, за да се придаде форма на бъдащото руло. Оставя се да изстине върху решетка за около час.
Чушката се нарязва на дребни кубчета. Сиренето се обърква със зехтина, подправките и чушката. Плънката се разстила върху напълно изстиналото руло (аз приготвих плънката без чушката, нея я поръсих най-отгоре). Оставя се да се охлади в хладилника до поднасянето.

Кюфтенца от оранжева леща и булгур

Случвало ли ви се е да купите някой продукт и после да си задавате въпроса какво може да се сготви с него?  След като гледах едно предаване за новата мода в храненето на французите, а именно ползването на биологично чести храни, продукти на справедливата търговия и опитването на нови зърнени култури, в магазина попаднах на един пакет оранжева леща. Казах си, че ще е интересно да го пробвам... и пакетът се озова първо в количката, после на касата и накрая в шкафа в очакване да намеря достойна за него рецепта  .
Рецептата я взех оттук - http://xn--einfachkstlich-2pb.com/blog/index.php/archives/65

Продукти:
140 г оранжева леща
150 мл портокалов сок
350 мл вода
2 дафинови листа
90 г булгур
80 мл зехтин
1 глава лук
1 с.л. захар
4 яйца
6-8 смлени зрънца бахар - аз нямах, но прочетох че може да се замени със смес от канела, карамфил и индийско орехче, затова сложих 2-3 щипки една френска смес, quatre épices (канела, джинджифил, карамфил и индийско орехче)
лют червен пипер
2-3 ч.л. сол
черен пипер
1 с.л. брашно
прясно козе сирене
течен мед
пресни люти чушки (чили)
листа прясна мента

снимка

Лещата се сварява във водата с портокаловия сок и дафиновите листа за 15 минути (остава малко течност, която не се изхвърля). Лукът се нарязва наситно и се карамелизира със захарта и 1 с.л. вода.
Карамелизираният лук и булгурът се добавят към лещата и булгурът се оставя да набъбне за час и половина.
Брашното се разбива с яйцата и се добавят към лещата и булгура. Добавят се подправките и черния пипер. Сместа се разделя на две. Едната половина се посолява. С лъжица се оформят малки кюфтенца, които се изпържват в сгорещения зехтин до зачервяване. Изваждат се и се отцеждат от мезнината на кухненска хартия. Процедурата се повтаря с другата половина от сместа. Оставят се леко да изстинат.
Малко мед се обърква с козето сирене и с лъжичка се слага по малко върху всяко кюфтенце. Украсява се с нарязаната на ситно люта чушка или прясна мента.

Забележки - аз сложих 3 яйца, защото ме беше страх сместа да не стане много течна. Сбърках, защото кюфтенцата ми останаха малко сухи. Нямах прясно козе сирене, затова ги поднесо със сос от кисело мляко, мус от прясно бяло сирене (купешки), магданоз, кориандър и див чесън (chives, ciboulette).

Бърканите яйца на Гордън Рамзи
(Srambled Eggs And Mushroom On Toast)

Покрай лятото, топлото и отпуските не ми се готвеха засукани манджи. Имах яйца, малко сметана за довършване... и доста сайтове за преглеждане. В един от тях ставаше въпрос за Гордън Рамзи и неговите бъркани яйца. "Хммммммм", казах си, "Гордън? Защо не?" (тук читателят си представя Роца, засукала мустак с присвити очи)  И отидох да видя какво пише по въпроса в неговите сайтове  Ето какво пишеше. Пропуснах гъбите и се концентрирах в частта с яйцата.

Ето какво излезе накрая

За всеки случай превеждам цялата рецепта 

Продукти (за 4 порции):
400 г смес от различни диви гъби (манатарка, пачи крак, пумпалка)
2-3 с.л. зехтин
50 г студено масло, нарязано на кубчета
1 скилидка чесън (смачкана необелена)
2 стръка мащерка
2 ешалота (вид малък лук)
8 големи яйца
2 с.л. заквасена сметана
малка шепа ситно нарязан див чесън
4 дебели филии ръжен хляб (с натурална закваска)
зехтин
морска сол и прясно смлян черен пипер

Гъбите се почистват, големите се разрязват на две. В широк тиган се загрява зехтинът, заедно с няколко кубчета масло. Добавят се ешалотът, чесънът, мащерката, гъбите. Подправят се със сол и черен пипер. Запържват се на силен огън, до златисто и докато цялата вода, съдържаща се в гъбите, се изпари. Снема се от огъня, скилидката чесън се изважда, отцеждат се от мазнината на кухненска хартия и се оставят на топло.

Яйцата се счупват в студен тиган с дебело дъно. Прибавя се половината от останалото масло и се загрява на съвсем слаб огън, като се разбърква често. След няколко минути, когато яйцата започват да се сгъстяват, се добавя останалото масло. Яйчената смес трябва да е кремообразна и да стои на съвсем леки бучки. Ако се сгъстява твърде бързо, дръпнете тигана от котлона и намалете огъня. Разбърква се често. Преди яйцата да се сгъстят съвсем, тиганът се отдръпва от огъня. Прибавя се сметаната и се подправя на вкус със сол и челен пипер. Добавя се и нарязаният див чесън.

Филиите хляб се препичат. всяка се поставя в чинията за сервиране, поръсва се леко със зехтин и малко листа от мащерка. Отгоре се поставят бърканите яйца и се завършва със сотираните гъби. Сервира се веднага.

Забележки - аз направих само яйцата (ползвах 6). Резултатът ми хареса, но на мен лично ми дойде малко тежка с маслото и сметаната (хем ползвах нискомаслена). Мъжът ми нямаше такива оплаквания  . Но аз за всеки случай следващия път ще сложа само половината масло.

Шоколадов чийзкейк

Да, да, правилно прочетохте - чийзкейк  , поредната рецепта за тестване (имам май още около 7-8 в запас, чакащи подходящ момент). На тази попаднах през Тейстспотинга (вече звучи познато) - оригиналът е тук. Чийзкейкът е вече приятен спомен за вкусовите ми луковици, но един въпрос остава - защо моите яденета никога не изглеждат като тези на снимката, а? Е, в този случай, може би това, че правих моя сладкиш в кръгла форма, а този на снимката е правоъгълен, дава някакво начало на отговор, както и замяната на част от продуктите   

Продукти
(1 чаша = 250 мл)
1 1/2 чаши натрошени ванилови вафли (аз ползвах едни вафли с ванилов пълнеж)
1/2 чаша натрошени препечени ядки (аз ползвах лешници)
4 с.л. разтопено масло
1/4 ч.л. сол (аз ползвах директно полусолено масло)
32 кубчета (около 200 г) карамелени бонбони (аз ползвах Werther's original, но не ги препоръчвам, виж забележките долу)
3 с.л. прясно мляко (аз сложих 6)
900 г сирене тип "Крема" (аз сложих 600)
1 чаша захар (аз сложих 3/4 чаши кафява захар)
1 чаша заквасена сметана
2 ч.л. ванилов екстракт
4 големи яйца (на стайна температура)
200 г черен шоколад, разтопен на водна баня
1 1/2 с.л. нескафе (аз го пропуснах)

за украса - 1/4 чаша препечени ядки, 100 г разтопен черен шоколад

Фурната се загрява на 170 градуса.
В купа се разбъркват натрошените вафли, разтопеното масло, солта и натрошените ядки. Със сместа се покрива дъното на тортена форма (20х30 см, аз ползвах обикновена, разкопчаваща се форма) и се разглажда с потупване до оформяне на кора.

В купа, подходяща за микровълнова печка, на слаба мощност, се разтапят за около 4-5 минути карамелените бонбони с млякото, като се разбърква от време на време. Полученият карамелен сос се разстила върху кората, като се оставя разстояние около 2 см от ръба. Оставя се да изстине.

Захарта и крема-сиренето се разбиват с миксер в голяма купа до хомогенна смес. Добавят се сметаната и ваниловият екстракт. Добавят се яйцата, едно по едно, като се разбива добре преди да се прибави следващото. Последни се добавят разтопения шоколад и разтворимото кафе. Сместа се излива върху карамеления слой.
Пече се в предварително загрятата фурна за окло 45-50 минути, или докато сместа се стегне, като в центъра остане леко подвижен при побутване. Оставя се да изстине. Оставя се в хладилника да стегне поне 4 часа.
Преди сервиране се украсява с останалите ядки и разтопения шоколад.

Забележки - за моя вкус стана доста сладък и много смесващи се вкусове (ванилов от блата, карамел от заливката и шоколад от "тялото", ядки). Следващия път ще сложа или неовкусени вафли, или бисквитите, с които го правя обикновено и ще пропусна карамеления слой. Не препоръчвам използването на "Вертерс", защото са много твърди и дори с добавяне на 6 с.л. мляко, след престоя в хладилника, каламеленият слой стана изключително твърд и труден за разрязване (както и опасен за пломби и мостове). По-добре да се ползват меки карамелени бонбони. Аз пекох чийзкейка на 150 градуса (уж така се избягвало напукването) около 1 час. Е, пак се напука отгоре, та вместо с разтопен шоколад, го украсявах с настърган  .

Мус с кисело мляко и манго

Имах манго. Бях го купила да го претворя в пилешки шишчета на скара, но съдбата му отреди друго. Една от тези случайности, при които комбинацията от време, място и обстоятелства променят хода на събитията. Или, с други думи - Камбанката ме погледна в очите и ме попита дали пилешките филета на плота са за пиле каша, а аз като всяка горда с отрочето си майка, не можах да й откажа и мангото остана да бъде изядено в по-добри дни.
Рецептата я взех от един от кулинарните блогове, на които се възхищавам и от които научавам много - What's for lunch, Honey (http://whatsforlunchhoney.blogspot.com/2009/06/its-sweeter-with- … ogurt-mousse.html)

моят мус

Продукти:
2-3 добре узрели плода манго
250 г пълномаслено гръцко кисело мляко (тези, които ги продават тук са доста гъсти и са разбъркани, не стоят солидни као българските)
65 г захар (аз сложих по-малко, че мангото ми се видя доста сладко)
240 г изстудена сметана
1 пръчка ванилия (аз сложих есенция)
1 лист желатин

Плодовете се обелват, единият се нарязва на кубчета, а другите два се пюрират със захарта и ванилията. Желатинът се накисва в студена вода до омекване. 2-3 с.л. от пюрето се затоплят леко и се прибавя желатина и се изчаква да се разтопи. Разбърква се добре. Пюрето се прехвърля в купа, добавя се желатиновата смес и киселото мляко, като се разбива с тел. Изстудената сметана се разбива с миксер, докато образува запазващи формата си върхове. Добавя се към сместа от кисело мляко и пюре от манго. Сместа се разпределя в купички, гарнира се с кубчетата от последното манго и се охлажда добре за наколко часа в хладилник. Сервира се гарниран с шоколадови бисквити (тъй като аз имах само 2 плода, използвах ги и двата за муса и го сервирах отгоре със захаросани лимонови и портокалови кори).

Чийзкейк с малини и бял шоколад

Ако продължавам в същия дух, скоро всеки втори пост в темата ще е рецепта на чийзкейк  . Установих две неща (всъщност три) - а) колкото повече чийзкейкове правя, толкова повече рецепти откривам; б) определено тези с печене ми харесват повече; в) един ден ще направя чийзкейк, който няма да се разпука отгоре при печене... а дотогава ще се забавлявам като опитвам...
Хм, това последното ми напомни книгата на Джералд Дарел за семейството му и другите животни. Ако сте я чели, сигурно се спомняте колоритния капитан Крийч, нецензурния му език и пиперливите спомени от всички пристанища на земното кълбо. Та в една от главите става въпрос как майката на Дарел поканва на чай английския пастор и жена му и по средата на този чай за неин най-голям ужас, се появява капитан Крийч. За щастие се държи достатъчно прилично за пред духовни лица, до момента в който жената на пастора започва да говори за многобройната си челяд, при което капитанът вмъква при първия удобен случай "Аз съм твърде стар, за да имам деца... ама много се забавлявам докато опитвам" 
Та, да си дойдем на думата за рецептата - оригиналът е тук - http://www.cooksister.com/2007/08/raspberry-and-w.html - а моите модификации са описани накрая.

снимка

Продукти
за блата:
50 г масло
225 г джинджифилови бисквити (аз сложих то типа пти бьор)
50 г смлени орехови или други ядки (аз ги заместих с 4 с.л. овесени ядки)

за крема:
275 г маскарпоне
175 г fromage frais (прясно сирене, буквално, това е вид ферметирало по естествен път мляко, което като се изцеди стои с консистенция на сметана и с лек вкус на сирене)
2 яйца
45 мл захар
250 г бял шоколад
225 г пресни малини

за украса:
115 г маскарпоне
75 г fromage frais
пресни малини и настърган бял шоколад

Фурната се загрява на 150С. Бисквитите се смилат на ситно заедно с ядките (аз използвах робота). Добавя разтопеното масло и се обърква, докато бисквитените трохи се овлажнят (при необходимост се добавя още масло). Сместа се разстила на дъното на откопчаваща се тортена форма, потупва се, докато се уплътни. Оставя се за около 30 мин в хладилника да се стегне маслото.

Маскарпонето и прясното сирене се разбиват. Добавят се захарта и яйцата и се разбиват до гладка смес. Белият шоколад се разтапя на водна баня и се добавя към сместа. Накрая се прибавят измитите цели малини. Изсипва се във формата, поставя се на плака във фурната (може плаката да се постеле с пекарска хартия или фолио, в случай че формата протече).
Пече се около час на 150 градуса, или докато в центъра се стегне.
Оставя се да изстина напълно и се изважда от формата. Украсява се с разбитите маскарпоне и прасно сирене, малините и настъргания бял шоколад.

Забележки - Тъй като комбинацията от максарпоне и прясно сирене съм я правила и не ми допада особено, направих пълнежа от -
500 г крема сирене, 45 мл захар, 250 г сметана, 3 яйца, 200 г бял шоколад, малко ванилова есенция.
За украси използвах около 100 мл разбита нискомаслена сметана, 75 г крема сирене, 2 с.л. захар, малини и настърган бял шоколад.

Лазаня с тиква, кестени и рикота

Идеята за рецептата взех оттук - http://www.flavorexplosions.com/blog/2008/10/falls-lasagna/, но я промених малко  .

снимка

12/16 кори за лазаня (без варене) - толкова излизат за моята тава, която е около 30 х 40 см
около 600 г тиква
250 г рикота
1 яйце
250 г моцарела (ползвах от вида за готвене)
20 печени кестена
около 800-900 мл сос бешамел (рецепта) -  аз имах и сложих около 700 мл и стана малко суха.
1 малка глава лук
1 с.л. зехтин
настърган пармезан за поръсване
салвия, индийско орехче, джинджифил

Тиквата се обелва и се сварява в леко подсолена вода. Отцежда се и се пюрира. Приготвя се бешамелът.
Лукът се обелва, нарязва на ситно и задушава в зехтина до омекване. Прибавя се към тиквеното пюре. Подправя се със салвията, щипка индийско орехче и щипка джинджифил. Рикотата се разбърква с яйцето, подпрвя се с черен пипер. Кестените се нарязват на едро и се прибавят към тиквеното пюре. Моцарелата се нарязва
На дъното на намаслена тавичка се сипва 1 черпак от соса бешамел. Нареждат се 3/4 кори за лазаня. Отгоре се разстила половината пюре от тиква. Покриlа се с половината от резенчета моцарела. Завършва се с 1 черпак бешамел. Нарежда се втория ред кори. Отгоре се разстила рикотата и пак 1 черап бешамел. Върху третия ред кори се разстила втората половина от тиквеното пюре, черпак бешамел и се покрива с последните три кори. Най-отгоре се нарежда останалата моцарела и се долива остатъка от бешамела, да покрие хубаво. Поръсва се с настъргания пармезан и се пече в предварително загрята на 200 градуса фурна за 45-50 минути.

Торта "Дъга" (Rainbow cake)

Такааааа... Значи, торта правя точно 2 пъти годишно - за моя рожден ден и за рождения ден на дъщерята. Лятото, когато преглеждах Тейтспотинга, този топ торта-дъга ми направи доста приятно впечатление и реших да се опитам да я направя. В повечето рецепти, които прегледах, всеки блат беше с различен цвят (т.е. пекат се 7 блата) и после се сглобяват в разноцветна дъга (напишете rainbow cake в полето за търсене на Tаstespotting) и се наслаждавайте на резултата  . Намирането на рецепта се оказа малко по-трудно, обаче. Повечето препратки бяха към блогове, чиито автори бяха ползвали готова смес за блатове, която само са оцветили допълнително. После попаднах на ето тази рецепта - http://when-mia-cooks.blogspot.com/2009/08/rainbow-cake-with-pas … -fruit-icing.html. Приех го като знак на съдбата - авторката разказваше как предната седмица е била на гости на сестра си и зет си в Бангалор (Индия). Ние се бяхме върнали 2 дни преди това именно от Бангалор! И това ако не е съвпадение!  Още повече, че не се изискваше печенето на 7 отдални блата - да живее мързелът! Веднага копирах рецептата и я пробвах за рождения ден на Камбанката (като увеличих 1,5х количеството - написах моето количество и смених крема). Впечатленията съм ги описала накрая.

снимка1, снимка2

Продукти:
(формата ми е с диаметър 23 см, 1 ч.ч. . 250 мл)

За блата
6 средно големи яйца
2 ч.ч. брашно
1 ч.ч. захар
1 1/2 ч.л. ванилов екстракт
1 1/2 ч.л. бакпулвер
сладкарски бои (6 цвята) - моите са на прах

За крема:
600 г маскарпоне
3/4 ч.ч. захар (може повече, ако не ви е достатъчно сладко)
1/2 ч.л. ванилов екстракт
кората и сокът на 1 голям лимон

За сиропиране: около 100 мл натурален сок (аз сложих от клюква, който е леко кисел)
Филирани бадеми и сребърни захарни топчета за украса (или друга украса по желание)

Белтъците се отделят от жълтъците. Брашното се пресява с бакпулвера. Белтъците се разбиват с щипка сол на твърд сняг. Жълтъците се разбиват със захарта на пяна, до побеляване. Добавя се ваниловият екстракт. Разбитите на сняг белтъци се добавят внимателно към жълтъчната смес, по 1 с.л. и се разбърква внимателно, за да не спаднат белтъците. След като се прибавят всички белтъци, започва да се добавя брашното с бакпулвера, също по малко, като се разбърква внимателно.
Сместа се разделя на 6 еднакви части. Към всяка се прибавя по малко сладкарска боя в съответния цвят - виолетов, син, зелен, жълт, оранжев, червен и се разбърква внимателно.
Откопчаваща се тортена форма се намазнява и набрашнява (или застила с пекарска хартия). Фурната се загрява на 175 градуса. В средата на формата внимателно се изсипна първият цвят тесто (при мен беше виолетовият) - този, който ще оформи най-външния кръг. В неговата среда внимателно се изсипва следващия цвят и така, докато се получи многоцветна "мишена".
Пече се около 25 минути в предварително загрята на 175 градуса фурна (или докато клечка за зъби, забоден в средата, излезе суха). Оставя се да изстине.

За крема: Маскарпонето се разбива със захарта, прибявят се ваниловият екстракт, лимоненият сок и настърганата лимонена кора.
Филираните бадеми се запичат на сух горещ тиган до зачервяване.

Изстиналият блат се разрязва на 2 по средата. Всяка половинка се надупчва добре с вилица и се сиропира с около 50 мл сок на блат. Долният блат се намазва с около 1/3 от крема. Покрива се с горния. Намазва се с остатъка от крема отгоре и отстрани. Украсява се с филираните бадеми.

Наблюдения и забележки : Тортата стана ефектна, но малко суха. Искаше ми се да намаля количеството на захарта в блата и за сметка на това увеличих количеството на брашното. В оригиналната рецепта на 4 яйца се слагат по 1 ч.ч. брашно и захар. Тъй като сложих 6 яйца, трябваше да сложа по 1 1/2 ч.ч. съответно брашно и захар. Бях чела някъде, че за да се запази съотношението на сухи и мокри продукти при блатовете, ако се намали примерно, захарта, с толкова трябва да се увеличи брашното. При мене всичко вървеше като по ноти, докато не стигнах до добавянето на последната 1/4 от брашното - тогава изведнъж цялото тесто спадна. Не се надигна особено при печенето (блатът ми стана с височина 6-7 см) и беше доста плътен. Затова си мисля, че ако не бях сложила последната 1/4 брашно, сигрно щеше да стане доста по-пухкав и въздушен. Опитах се да замажа положениего, като увеличих количеството сок за сиропиране, но не беше достатъчно. Тъй като и кремът с маскарпоне е доста плътен и не дава допълнително влажност на тортата, тортата ми остана доста суха. Иначе не е лоша на вкус, а на вид е доста ефектна 
Кремът може да варира, украсата - също, да се добавят плодове, ядки - изобщо позволява доста варианти.

Италиански бисквити с шам-фъстък, сушени ягоди и бял шоколад (Pistachio, Raspberry and White choclate biscotti)

Подета от коледната вълна в Готварския, нарамих точилката и тръгнах и аз, барабар Роца с мъжете  . От две години по Коледа правя английския коледен кейк на Джемма и меденките на Джули на Наталина. Тази година реших да пробвам нови неща - дрезденския щолен на Джемма и меденките на Джули на Наталина  . Реших и да пробвам няколко вида бисквити, различни от меденки. Преди време бях правила едни кантучи с варено кондензирано бляко и бадеми и много ми харесаха за сутрешното/следобедно кафе. Впоследствие научих, че "кантучи" и "бискоти" е почти едно и също, и че се наричат "бискоти", защото се пекат два пъти  . Разглеждайки сайта на "Бон апети", попаднах на тези бисквити с шам-фъстък, малини и бял шоколад и си записах рецептата. Получават се доста сухи бисквити, малко на сладък сухар приличат, които лично на мен много ми допадат.

ето как изглеждат моите

За около 24 бисквити (1 чаша = 250 мл):

3 чаши брашно
2 ч.л. бакпулвер
1/2 ч.л. сол
1 чаша захар (аз сложих кафява)
3 големи яйца
2 с.л. олио от рапица (аз го замених със слънчогледово)
2 1/2 с.л. бадемов екстракт
3/4 чаша суров обелен шам-фъстък, нарязан на едро
1 чаша нарязани на едро сушени малини или ягоди
1/2 чаша нарязан на едро бял шоколад

150 г бял и/или млечен шоколад за украса (аз го пропуснах)

Фурната се загрява на 180 градуса. Една голяма тава се застила с пекарска хартия.
Брашното се разбърква със солта и бакпулвера. С миксер се разбиват захарта, яйцата, олиото и бадемовият екстракт. Прибавят се брашното с бакпулвера и се разбърква добре. Добавят се шам-фъстъка, ягодите и белия шоколад (сместа е много гъста и трудно се бърка). С лъжица се натрупва в тавата, до оформяне на две продълговати купчини с дължина около 20 см, като се оставя разстояние помежду им поне 7-8 см. Ръцете се намокрят със студена вода и се оформят две "пънчета", широки около 6-7 см. Пекат се около 30 минути, докато покафенеят отгоре и станат почти твърди на пипане.
Изваждат се и се оставят да изстинат около 1/2 час. Прехвърлят се върху дъска и се нарязват напречно на бисквити с дебелина около 2 см. Получените биксвити се нареждат легнали в покрита с пекарска хартия тава и се запичат втори път за около 20 мин или докато порозовеят отгоре. Оставят се да изстинат напълно.

Ако ще се покриват с шоколад - натрошеният шоколад се поставя в купа и се разтапя или много внимателно в микровълнова печка (на средна мощност, на етапи от 30 сек), или на водна баня. Единият край (или и двата) се потапят в разтопения шоколад и се оставя да се втвърди върху решетка или пекарска хартия. Съхраняват се в плътно затворен съд до 5 дни (или замразени във фризер, около 2 седмици).

Mаринована сьомга с лимон и мед

За почитателите на сладко-киселите вкусове. Гарнитурата от тиквички и чушки към рибата изненадва, но е вкусна. Оригиналната рецепта е от блога Dragon's kitchen, аз малко промених маринатата и не сложих спанак.

ето моята

За 3 порции:
3 филета от сьомга (аз ползвах прясна), около 200 г всяко, с кожата
настърганата кора от 1/2 зелен лимон
сокът от 1/2 зелен лимон
3 с.л. мед
1 с.л. оцет балсамико
1 с.л. соев сос
1 щипка сух джинджифил

1 червена чушка
1 зелена чушка
1 тиквичка
1 с.л. зехтин

Лимоновата кора, лимоновият сок, медът, балсамикото, соевият сос и джинджифилът се смесват. Маринатата се разделя на две 1/2 и 2/3. В частта от 2/3 се маринова сьомгата за 30 минути, с кожата отгоре. Чушките се почистват от семената, нарязват се на дребни кубчета, заедно с тиквичката. Останалата 1/3 от маринатата се разбърква със зехтина.
Фурната се загрява на 200 градуса. Плоска тавичка се постила с пекарска хартия. Непосредствено преди печенето, чушките и тиквичките се объркват с останалата марината. Сьомгата се поставя в тавата и чушките и тиквичките се подреждат отстрани. Пече се в предварително загрятата фурна, по средата, за 20-25 минути (или до зачервяване).

Супа "Вишисоаз" (Vichyssoise)

Това всъщност е крем-супа от картофи и праз, чиято особеност е, че се сервира студена. Признавам, аз лично я предпочитам леко топла. Рецептата ми е от една френска готварска книга "La bonne cuisine d'aujourd'hui" ("Добрата кухня днес").
снимка

Продукти (за 4 порции)
300 г картофи
2 стръка праз (бялата част)
750 мл пилешки бульон
4 с.л.л заквасена сметана
1 с.л. олио
сол, черен пипер, индийско орехче естрагон и сибирски лук (по желание)

Картофите се обелват и нарязват на кубчета. Празът се почиства и нарязва на ситно. В тенджера се сгорещява олиото и празът се запържва в него за 3-4 минути, без да се оцветява. Добавят се картофите и се задушават за минута-две. Налива се пилешкият бульон, подправя се със солта, черния пипер, естрагона и индийското орехче. Изчаква се да заври, огънят се намалява и се оставя да ври около 20-25 минути. Супата се пасира. Прибавя се сметаната и се разбърква добре. При сервиране се поръсва със ситно нарязан сибирски лук (може да се пропусне). Сервира се охладена. Аз я поднасям топла.

Индийски ориз със шафран, пиле и бадеми (вариант на Yakhi pulao)

Pulao и индийският вариант на пилафа. Приготвя се основно с ориз басмати и шафран. Оризът се измива добре и предварително се наксива във студена вода за около 30 минути, така се предотвратява залепването на зрънцата при варенето. Долната рецепта я адаптирах от книгата на Мридула Балджекар "The Ultimate Indian Cookbook".

снимка

Продукти (за 6 порции)
1 чаша =250 мл

3 пилешки филета
2 чаши вода
300 г ориз басмати, предварително измит и накиснат във вода за 30 минути
1 глава лук
2 скилидки чесън
1 с.л. избистрено масло (гий)
100 г стафиди
шепа обелени бадеми, запечени на горещ и сух тиган
3 шушулки кардамон, натиснати, да се отворят
3 карамфила
1 пръчка канела
1 ч.л. настърган джинджифил
щипка шафранови пистили
сол на вкус

Пилешките филета се измиват и сваряват за 20 минути във водата, заедно с карамфила, кардамоновите шушулки, канелата и сол на вкус. Изваждат се и бульонът се запазва. Пилешкото месо се нарязва на хапки. Лукът се нарязва на полумесеци, чесъсът се обелва и нарязва на ситно. В дълбока тенджера се разтапя маслото, прибавят се лука , дожинджифилът и чесъна, и се запържват на силен огън за 2 минути. Прибавят се кубчетата пиле и изцедения ориз и се запържват за още 2 минути (докато оризът стане прозрачен). Добавя се пилешкият бульон с подправките, шафрановите пистили, оставя се да заври, покрива се и се оставя на тих огън за 15 минути. 5 минути преди края се добавят стафидите. Отдръпва се от огъня и се оставя 5 минути преди сервиране. При сервиране се поръсва със запечените бадеми и ситно нарязан пресен кориандър.

Гьоза (японски равиоли)

В градината на Камбанката в четвъртък всяко дете си избира книжка от училищната библиотека, четем я събота и неделя и я връщаме във вторник. Един ден се върна с книжка от японски автор, където брат и сестра правят японски равиоли. Накрая имаше и рецептата. Преснимах я и я пробвахме. Това беше първият опит. Вторият опит беше подплатен с ценните съвети на Самурайка (от форума) за още по-добър резултат.
В една тема за тестените изделия Асялейн беше превела рецепта за гьоза със снимки, обясняващи сгъването на равиолите. По-долу съм дала рецептата от училищната книжка с допълненията на Самурайка. А тук има обяснено сгъването стъпка по стъпка.

Снимка

Продукти:
(за около 40 гьоза)

за корите:
200 г бяло брашно
60 г царевично нишесте
1 ч.л. сол
около 130 - 140 мл хладка вода

За плънката:
1/2 глава китайско зеле
200 г кайма (смес пилешко : свинско 1:1)
3-4 гъби шиитаке (ако ползвате сухи, предварително се накисват в топла вода)
1 пресен лук (бялата част) - може да се замени със същото количество праз
1 скилидка чесън, смачкана на ситно
1/2 ч.л. настърган джинджифил
2 с.л. соев сос (може и малко повече)
1 с.л. мирин
1 с.л. сусамово олио
1/2 - 1 с.л. нишесте (ако плънката стане по-сочна)

За соса : соев сос:оризов оцет = 2:1

Приготвяне на тестото - В купа са смесват брашното, нишестето и солта. Постепенно се замесва като се добавя водата на порции, докато цялото брашно се поеме до твърдо тесто. Тестото се омесва в продължение на около 5 минути, докато стане гладко на пипане и с лек сатенен блясък. Завива се в домакинско фолио и се оставя да почине около 30 минути.
Междувременно се приготвя плънката - Китайското зеле се нарязва на много ситно, посолява се и се изстисква, за да си пусне водата. Лукът и гъбите се нарязват на ситно. В купа се смесват всички продукти и се размесва добре.

Приготвяне на равиолите -
Тестото се разточва с ръце до получаване на фитил с диаметър около 5 см. Работният плот и точилката се поръсват с нишесте. Приготвя се разтвор на 1 ч.л. нишесте в около 25-30 мл вода в купичка (за слепване на краищата). От тестото с остър нож се отрязват шайби с дебелина около 1 см (изсъхват бързо, затова не режете повече от 2-3 наведнъж). Разточват се върху нишестения работен плот до кръг с диаметър 10-12 см и дебелина 2-3 мм. Половината кръг се намазва с малко от нишестения разтвор по края. По средата се поставя 1 ч.л. (с връх) от плънката. Хваща се в ръка и краищата се притискат като се надиплят на "плисета" (за по-нагредно проверете линковете със снимки стъпка по стъпка). Краищата се притискат добре, за да не се отворят при варенето. Дъното се притиска леко върху работния плот, за да се изравни и гьозите леко се прегъват във форма на полумесеци.
Готовите гьоза се поставят в леко наръсена с нишесте тава. Ако ви останат разточени кори, могат да се набрашнят леко и да зе замразят (готовите гьоза също могат да се замразят).

Варене - Малко олио (около 1 с.л.) се загрява на дъното на дълбок тиган с капак.  Гьозите се поставят в тигана с "плисетата" нагоре и се запържват на силен огън, само отдолу, докато хванат златисто-кафява коричка. Добавя се вода, докато ги покрие на 1/4 от височината, покриват се, огънят се намалява и се задушават на пара, докато изври цялата вода (около 4-5 минути).
Сервират се горещи със соса (смес от соев сос и оризов оцет в съотношение 2:1).

Наденички на фурна с картофи, моркови и розмарин

Рецептата я видях преди няколко години в предаването "Bill's Food" на австралийския водещ Бил Грейнджър и я адаптирах леко.
Оригиналът
Снимка

Продукти:
4 парчета сурова наденица
4 моркова
4 картофа
2 фили хляб (по-стар, по възможност ръжен или с натурална закваска, не тостер)
розмарин, мащерка, сол, черен пипер
малко зехтин

Картофите и морковите се нарязват на кръгчета или пръчици и се бланшират за 5 минути във вряща леко подсолена вода. Отцеждат се и се прехвърлят в тавичка. Добавят се нарязаните на хапки наденица и хляб. Подправя се с розмарин, мащерка и черен пипер, добавя се струйка зехтин и се разбърква. Пече се около 20 минути в загрята на 190 градуса фурна, до златисто.