С какво ви дразнят свекървите? – 156

Казвам ти психологически как е, пък естествено, че родителите отговарят, но разбери, че за децата родителите са богове, но и родителите имат своите богове, които на тези деца са баби и дядовци. Не че реално бабите решават, но йерархията в семействата изглежда за децата така. Затова е хубаво да се внимава. А децата гледани основно от баби имат родителите си също за деца, не за възрастни, защото и те са деца на онзи, който ежедневно ги гледа.

Родителите би трябвало да се регулират взаимно. Точно затова винаги съм твърдяла, че бащата е точно толкова родител, колкото и майката. След като бабите не са от основните отглеждащи, не са и от основните авторитети.

Не знам кои психолози са го казали, но това е голяма глупост.
Как някой ще ми се кара и ще ми казва какво да правя на 50 години, пък ако ще и родител да е? То че има такива хора, има, но едва ли това е най-добрия пример за дете.
Не виждам как на тази възраст някой ще ми бъде върховна инстанция и ще ми нарежда какво да направя. Всичките ми решения отдавна са самостаятелни и така трябва да бъде, след като човек стане пълнолетен и финансово независим.
По-скоро детето може да бъде заведено на работното място на родителите, за да види как някой ги командва, защото там наистина шефовете са върховна инстанция.
Детето има нужда от общуване с баби и дядовци поради всякакви други причини, но не и за да гледа как някой третира родителите му като деца.
Тези психолози да си заврат дипломите и теориите където слънце не огрява, викам аз, лично мое мнение, разбира се.
Боряна, не е нужно да те удря гръм или да спреш да дишаш за да премълчиш.
Става и просто с малко включване на мозъка и помисляне дали има смисъл да се плямпа наляво и надясно, с повод и без повод.
Казвам го като човек, който много обичаше да говори и да дава непоискани съвети.
Е, поостарях, помъдрях и вече не правя така. Без да ме удари гръм или да спра да  дишам.
Голям драматизъм вкарваш. Говорене или смърт, а?

Ти не разбираш какво съм написала, но не мога да ти го обясня по-ясно. Не е, че на теб някой ще ти казва какво да правиш, разбира се, но като ти казваш на децата какво да правят и си им родител за тях си бог. Като видят, че и ти имаш родител понеже са малки автоматично приемат, че ти си детето и родителят е върховният ти бог. Не е до командване, нито е лошо, принципно, освен ако родителите ти не те командват наистина. Тогава в очите на детето и ти ставаш дете, не възрастен, затова не е хубаво бабите и дядовците да се месят и да противоречат на родителите пред децата, например.

Ти сама си употребила думите "кара", "казва какво да правят", "върховна инстанция". Разбирам ги така както са написани, със значението, което имат в българския език.
Това за колко големи деца се отнася?
Защото се съмнявам, че малките деца разбират структурата на едно семейство, кой на кого е родител, съпруг, брат и т.н.
Все още съм много скептична за тази теория.
(Циркулира в интернет едно смешно съчинение, написано от третокласник относно бабите, не знам дали е истина или художествена измислица, но започва така:
"Бабата - това е жена, която няма свои деца.
Дори и да е само виц, доста добре демонстрира как децата могат да гледат на семейството, а не да си мислят, че родителите им имат родители и авторитети.
В каква психологическа каша се възпитават днешните деца...

[/spoiler]
Ти не разбираш какво съм написала, но не мога да ти го обясня по-ясно. Не е, че на теб някой ще ти казва какво да правиш, разбира се, но като ти казваш на децата какво да правят и си им родител за тях си бог. Като видят, че и ти имаш родител понеже са малки автоматично приемат, че ти си детето и родителят е върховният ти бог. Не е до командване, нито е лошо, принципно, освен ако родителите ти не те командват наистина. Тогава в очите на детето и ти ставаш дете, не възрастен, затова не е хубаво бабите и дядовците да се месят и да противоречат на родителите пред децата, например.
[/quote]
Ти сама си употребила думите "кара", "казва какво да правят", "върховна инстанция". Разбирам ги така както са написани, със значението, което имат в българския език.
Това за колко големи деца се отнася?
Защото се съмнявам, че малките деца разбират структурата на едно семейство, кой на кого е родител, съпруг, брат и т.н.
Все още съм много скептична за тази теория.
[/quote]
Значението зависи от контекста и отгоре на всичко съм на твоето мнение, че не бива да се бъркат. Логиката е, че те са шефовете на шефа, учителите на учителя. А децата може и да не разбират нищо ако не се говори с тях. Срещнах веднъж дете на 6, което говореше за единия дедо, другия дедо, третия дедо. Питах го третия дедо на кого е баща, защото единия е баща на майка му, другия на баща му и идва един баща в повече. Поразсъждавахме и му светна, че третия дедо е баща на баба му, т.е. прадядо. Предполага се извън тези случаи на неглижирани деца, че останалите знаят кой на кого е баща и майка, и че бабата и дядото са родителите на майката или бащата.
Но спирам, защото в наши дни и лекарите са с дипломи заврени някъде, та какво остава за училите други неща. Дет се вика, разказах нещо, като не ви върши работа не го ползвайте.

По темата - ако не е нарочно и натрапващо се постоянно нещо, не заслужава ядове и внимание.  Като гледам по други теми колко различия има , та в семейните отношения да е без хич - няма как да  е.

Аз разбирам какво иска да обясни Бояна.
Същото, което виждам и в дъщеря ни.
"Бабо, татко имал ли е двойки в училище? И ти какво направи?" Сверява си часовника все пак.

"Бабо, дъщеря ти ме тормози,  накажи я."
Не че майка ми ще ме накаже,  но понякога тийна обича да драматизира и много обича да се оплаква на баба си от мен. Бабата не заема страна. Изслушва и до там. Дава съвет, пък и намира начин да го обърне на шега, та даже става забавно. Дъщеря ми после казва - "пооплаках се от вас на баба, беше забавно."

Като стана въпрос – преди години позната ми разказа една случка. Дъщеря ѝ, 7-8-годишна, нещо се държала безобразно и по никакъв начин не можела да я озапти. Детето е изпаднало в съвсем неуправляема фаза. Тогава бабата, майка на майката, не издържала и се скарала на детето:„ Ти защо тормозиш моето дете?“. Малката се спряла и се облещила. Бабата продължила: „Да, майка ти ми е дете, мен ме е грижа за нея и затова не ти позволявам да я тормозиш!“. Хлапето било много впечатлено и веднага се кротнало.
Разбира се, в случая има силно оправдаващи бабата подробности, като сериозно заболяване на майката, която скоро след това и почина, но и без тях според мен е полезно за децата да осъзнаят, че и родителите им са нечии деца и има кой да се застъпи за тях.

И аз често повтарям на моята внучка, че нейната майка е моето момиченце.И когато я ядосва , моето момиченце не се чувства добре.

И аз съм казвала ,че баща име  мое дете, гледат шарено ,че е бил дете.

Това дето вие го казвате го разбирам, но онези приказки за богове и последни инстанции ми се видяха смешни.
Извинявам се на Бояна, нищо лично към нея.
Опитах наскоро да зачета така популярните днес книги за отглеждане на деца. Май нито една няма да дочета.
Учила съм психология в университета и съм прилагала после в професията си наученото, днес книгите за отглеждане на деца ми се струват странни.
Пак казвам, не е било с цел да обидя лично някого, ето Боряна да види, че наистина в повечето случаи е добре човек да си замълчи.

Защо трябва да си замълчи Опосум, човек може да води диалог, да се опита да защити позицията си без да използва обиди или да крещи в реалния разговор. Не мислиш ли, че другата гледна точка понякога ще промени твоето, моето и т.н виждане, ще ни даде други знания. Точно както мнението на Бояна, ако си беше замълчала нямаше да го научим.
Аз например, не бих приела така намесата, даже не бях де замисляла за валидиране на мнение и т.н. Но мен лично би ме издразнило страшно много опонирането, напр. Ела при мен, остави майка ти и т.н. В конкретната ситуация бих го счела за подкрепа. Моята баба напр. винаги е казвала питай майка ти, не мога аз да ти разреша и др. такива и го приемам като зачитане мнението на родителя.

Офффф, това беше шега, нали съм сложила емотикони. 🙄
Всеки се дразни на различни неща.
По мои наблюдения хората са много ларж по форумите, но в реалния живот доста от тях се дразнят, ако нещо се каже многократно, особено ако и един път е достатъчно.
(С което не твърдя, че ти си такава, да не ме разбереш погрешно. 🙂)

Принципно е така, но потребителката според мен  се ядосва на говоренето на свекървата, порадифакта, че са толкова често заедно, че всяка дума я дразни. Защото в реала, а не във форума, ако си 3 пъти годишно на празник със свекървата, по-лесно ще я пуснеш покрай ушите си.
И няма да се обидя толкова лесно тук, дори и да не е шега, стига човек да не използва обидни  думи и епитети.