До колко обезболява упойката при естествено раждане

Не съм раждала естествено, а само секцио.
Просто искам да вмъкна, че ако целта е да се избегне болката избирайки секцио, няма да се получи точно така .
Секциото си боли. Не по време на операцията, защото си със спинална упойка, но след това като отпусне упойката си боли. Раздвижването е болезнено и първите дни е трудно ходенето и всяко сядане/ставане и лягане. Това си е коремна операция все пак.

Така е, но при естественото раждане ми изглежда по-жестоко.

Аз съм раждала естествено с епидурална упойка. Сложиха ми упойката на 3-4см разкритие и то защото аз исках да поспя (Не бях спала повече от 12 часа). Та 20тина минути след като я сложиха заспах. Спах около 3 часа, сама се събудих с желание да напъвам и викнах дулата. С епидуралната (която уж удължава раждането) за 3 часа от 3 см бях на 9 см разкритие.
Не се усещат толкова контракциите, затова и успях да поспя. С епидуралната можех да се разхождам без проблем, да сменям позициите и т.н. което е голям плюс.
За самото раждане имах нужда от напътствия:
1. Казваха ми от машината която измерва тоновете и контракциите кога имам контракция за да напъвам и
2. Не усещах от упойката къде точно напъвам.
И въпреки това горе долу за 20-25 минути напъни родих.

След това доста бързо ме отпусна. Около час след раждането си ходех сама до тоалетната, успявах  да си взимам бебето и почти всичко си правех сама. Трябваше ми помощ единствено при изправяне от легнало в седнало положение, но това го има мисля всяка жена първите часове.

Бих препоръчала епидурална когато контракциите са много болезнени. Сега с второто искам да опитам без нея от гледна точка на това, че самото напъване може би щеше да е по-лесно.

Иначе си боли самото раждане, усеща си се бебето в родилния канал, усеща се когато излиза и т.н. И все пак окситоцина който организма произвежда от напъните, от минаването на бебето в родилния канал и т.н. много притъпява болката, според мен помага и после за кърменето.

Аз не бих го заменила честно казано за секцио. А пък ако пак имам силни болезнени контракции, пак ще избера епидурална упойка. Хем не те боли, хем си усещаш всичко 🤷‍♀️

+1 към горното, не бих избрала секцио пред естествено раждане точно заради болката. Първото си е коремна операция, при която възстановяването отнема по-дълго време. Второто е естествен процес, за който тялото ти е напълно подготвено.

Аз също раждах естествено с епидурална упойка, но не беше пълно обезболяване. Определено облекчи контракциите, но си усещах всичко, само по-леко. Най-болезнената част беше докато бебето слизаше в таза, но като дойде време за напъните всичко мина доста бързо, сама усещах кога да напъвам. Цялото раждане беше около 4 часа, а след около час вече можех да се движа свободно, да се обслужвам и да се грижа за бебето. Не съм имала никакви болки след раждането.

Живот и здраве, ноември ще се появи второто ни детенце и пак ще раждам естествено, ако всичко е наред.

Аз нищо не усещах,проблемът беше че дори не можах да напъвам като хората и естественото ми раждане се превърна в кошмар.Затова с малкият още преди да забременея бях решила на 1000% че ще е секцио (появиха се и медицински причини и дори се роди на избраната от мен дата,10 дни по-рано от тази, която посочи доктор Вецев,но пък и 10 дни полежах в болницата за задържане).
И от секциото се възстанових по-бързо отколкото първия път...

Значи все пак си боли и със упойка.

Не съм раждала естествено, но след секцио не можеш да излезеш на разходка поне 10 дни. Не можеш да се свиеш да седнеш да си накърмиш детето...Два месеца сигурно внимавах да не направя някое рязко движение и да не кашлям... Така че внимавайте какво си избирате, раждане без болка няма.

Не мисля, че има раждане без болка. Но не бих казала, че болката е непоносима (а аз имам нисък праг на търпимост). И наистина както и други са писали - възстановяването е по-бързо в повечето случаи.

Значи все пак си боли и със упойка.
[/quote]

Аз раждах с упойка, след като я поставиха спря да ме боли до края. Направиха ми епизиотомия и като почнаха да ме шият упойката ме отпусна слабо и усещах, добавиха ми още малко и си ме зашиха без болка. Може би  самото напъване беше по-дълго заради упойката, защото почти не усещах контракциите.
Момичето в моята стая беше със секцио, като гледах как едвам ставаше и сядаше… Аз й помагах за бебето.

Раждала съм с включен окситоцин и упойка, както и без нищо. Упойката прави контракциите безболезнени, усеща се само свиването. Често обаче тя не продължава своето действие в активния процес на раждане в самия край. За сметка на това подпомага разкритието, защото отпуска. Аз имах чувството, че ме е пуснала съвсем накрая, иначе след самото слагане си легнах малко да почина, беше хубаво.
Раждането без никакви намеси и без упойка обаче беше много по-лесно и безболезнено. Пак си беше 13 часа (16 първият път), но ненамесата в процеса оцених като правилен ход. За мен.

Раждах естествено, не бих повторила ! Rumi11111 , това което пишете е много ограничено , май гледате само от вашата камбанария ?!? След раждането , имах болки повече от седмица. Не можех да сядам , доста дълго време, а нямах усложнения. Сложиха ми и епидурална упойка след третия час ужасни контракции без разкритие 😞 . Всяко раждане протича различно и възстановяването също ! Познавам и жени , които веднага след раждането са били супер, но за съжаление не съм от тях ...

Нито са ме рязали като прасе,нито имах проблеми с излизанията(единствено след излизане от реанимацията бях с ниско кръвно,но то е нормално за мен, просто тогава бе по-ниско от обичайното).На ден 6 излязох на среща с едно момиче от форума,на ден 8 пропътувах 200 км заедно с бебето,от 15-16 ден почнахме с разходките.Единственото неприятно нещо беше като кихна,ама е нищо в сравнение на това,че след нормално раждане не можех да си седна на д-то 2 месеца заради разрезите и шевовете там долу,а и с вътрешните шевове възникна проблем, чието решение отне 5 месеца.Е как да искам пак да родя нормално.
Поговорете си с лекарят при който ще раждате и вземете заедно най-доброто решение.

Ползата е , че жената ще знае за какво става въпрос ! Няма гаранция , че при нея ще има проблеми след естествено раждане, няма гаранция , че долу ще има шевове колко сме имали аз и Елислава ( примерно ). Хубаво е да знаеш всички варианти с плюсовете и минусите им. Давам един пример, не по темата. Скоро на детето му правиха операция за премахване на трета сливица .. Влязох с нея в операционната, сложиха ѝ маската на лицето, детето почна да обръща очите ( нормално ) , но за момента в който почна да се тресе и издава странни звуци, никой не ме беше предупредил. В този красив момент, докторите казаха следното - " хайде майче, излизай ! Ще ти кажем , ако има нещо!" Това бяха най- дългите двадесет минути в живота ми ! Ако знаех, че ще протече така, нямаше да изпадна в шок и ужас !

Еми, пита се за упойка при нормално раждане, а не за операция.

И за двата вида раждане може да е валидно едно и също твърдение - че има болки и неразположения, както и че и двете са ок, няма никакви проблеми и че съпътстващите неразположения са съвсем поносими. Просто при всеки е различно, ти няма как да знаеш как ще е при теб. За мен е грешка да се навиваш предварително, че при теб едно евентуално естествено раждане би протекло кошмарно.

Аз родих естествено, без никаква упойка или обезболяващо, защото нямаше за кога, всичко мина супер, поспах 2 часа да отпочина малко и след това бях пушка. И болките по време на самото раждане бяха съвсем поносими. В смисъл, че не боли постоянно зверски през цялото време. Същинските болки траят не толкова дълго, колкото се тръби и с което плашат младите жени. Но все пак е индивидуално. Просто го казвам да знаеш, че раждането не представлява дране на кожа в пълно съзнание.

И кърменето при мен тръгна веднага, изобщо - моят личен опит е, че естественото раждане е за предпочитане.
Но на други опитът е различен, както и писаха други потребителки. Решете с лекаря ти, но пак казвам, че не при всички естествени раждания болките са адски, което, както разбирам, всъщност теб те притеснява най-много.

Съгласна съм, аз съм пъзла и не държа на болка, но също бих казала, че естественото раждане не е толкова страшно. Болката е поносима и кратка, идва на вълни. Имах епизиотомия и шевове, но нищо не съм усетила, не ме е боляло и не съм имала проблеми.

Само искам да добавя (това пак в случай, че целта е да се избегне болката от естественото раждане), че при секцио освен болките от самата операция, си ги има и болките от контрахирането на матката.
След операцията матката контрахира, за да се свие до първоначалния си размер. По време на тези контракции на мен ми отказваха обезболяващи и трите пъти, защото това забавяло процеса, което не било добре. Напротив даже, вливаха окситоцин, за да се засилят контракциите, за да може матката да се свие по-бързо. И всеки път си ги търпях. Със сигурност едва ли са като родилните контракции, но пак си болят.
Но както казват -  при естествено раждане боли преди да родиш, със секцио боли след това. Но болка винаги си има.

Секциото нито ми е пречило да кърмя (слагах една възглавница в скута под бебето и не ми се е налагало да се свивам), нито ми е пречило да излизам на разходки. Бебетата още в болницата си ги обгрижвах сама (да първите дни болеше, но не до степен да ми пречи да се грижа за бебето), а след изписването си бях абсолютно подвижна и нямах проблеми да излизам. Да, около два месеца внимавах как ставам от леглото и да не вдигам тежко, но това е всичко.

Зависи от анестезиолога. Първият път не усещах никакви контракции, но по време на напъните имах болка, за сметка на това, заради упойката не можех да напъвам и бебето излезе трудно. Но все пак изобщо не усетих силните родилни болки, за които всички говорят.

Вторият път ми сложиха упойката перфектно, но чак на 7 см. Точно преди нея контракциите станаха ужасно болезнени и нямах търпение да ми я сложат. Веднага изчезна всякаква болка, усещах си напъните и всичко беше точно. След това се наложи кюртаж и зашиване и благодарение на епидуралната не усещах абсолютно нищо.

Та, от моя опит, упойката обезболява много добре (бих казала напълно) когато е поставена правилно.

Моят опит е, че не обезболява напълно. Но и самата упойка не действа по ред причини еднакво при всички и във всички ситуации. Чувала съм за случаи, в които обезболява много добре и се усещат напъни само. Има случаи, в които не обезболява изобщо, където трябва. На мен ми казаха, че ще ми изтръпнат краката и ще ми е трудно да ходя. Изтръпна ми дясната гърда, дясната ръка и дясната част на корема и нямах проблем да се разхождам!?! Обезболи ме на 60% от това, което усещах преди това, а то не беше много. Като цяло не съжелявам, че поисках епидурална, особено при наличието на система окситоцин.

Може би зависи от анестезиолога.

Секцио не бих по желание.
Раждах с форцепс и спинална упойка(така се получи) .
След като мина упойката нямах проблеми. Може би 2, 3 дена дискомфорт, но не да не може да сядаш да се движиш и подобни. Супер си бях, а всеки знае че това е доста тежко раждане. Като видях след секцио как се превиват,не бих. Имаше една жена в стаята, второ секцио и не можеше да стане 2,3 дена.

Имам две естествени раждания с епидурална упойка. При първото я сложиха в оптималния момент и не усещах изобщо контракциите, но чувствах много ясно напъните (които не са болезнени). При второто раждане нещата се развиха доста бързо, сложиха ми упойката сравнително късно и с уговорката, че ще е по-ниска доза заради напредналия родов процес. Имаше облекчение относно контракциите, но все пак ги усещах (със силата на менструални болки).
И двете ми раждания минаха леко и безпроблемно, без разкъсвания, епизиотомия и шевове.
От приятел анестезиолог знам, че случаите, в които родилката не усеща напъните, са си грешка при дозиране на упойката. Освен това непосредствено след поставянето ѝ докато те хване е важно да не се движиш и да не накланяш тялото си наляво или надясно, защото това може да доведе до неравномерно обезболявяне