Конкурс на тема "КАК МУ КАЗАХ, ЧЕ СЪМ БРЕМЕННА"

  • 13 110
  • 112
  •   1
Отговори
27 юни 2006, 16:14 ч.
  • Мнения: 6 323
Тестовете за бременност Sureсheck, сп. „9 месеца“ и BG-Mamma.com обявяват конкурс за кратко разказче на тема

"Как му казах, че съм бременна"

Ако наскоро сте станали майка или щастливото събитие ви предстои, разкажете кого и как зарадвахте с тази новина.
Каква беше реакцията – радост, въодушевление, ужас, сълзи...


Историите трябва да са с обем до 2 страници. Могат да бъдат придружени и от снимки.

Историите изпращайте до 15 август 2006 г.:

- на адрес гр. София 1113, бул. „Цариградско шосе“, бл. 14, партер, офис на Веритас ПР, за конкурса „Как му казах, че съм бременна“

- на е-mail: konkurs@surecheck.info

- или ги публикувайте тук в темата


Най-интересните и нетрадиционни истории ще бъдат публикувани на страниците на сп. „9 месеца“ и на сайта BG-Mamma.com.

Победителките ще получат кенгуру, стерилизатор или анатомично корито, както и специални подаръци за бебетата. Ще има щъркели и още хубави изненади.

========================================================================================

Конкурсът “Как му казах, че съм бременна” се радва на голям интерес

Бременността е един от най-значимите периоди в живота на жената. За съжаление, обаче, той често е натоварен с много предразсъдъци и предизвиква противоречиви емоции. Някои жени се чувстват уязвими, когато разберат че са бременни и често губят почва под краката си. Затова тестът за бременност Surecheck, списание „9 месеца“ и BG-Mamma.com организират конкурс за кратко разказче на тема „Как му казах, че съм бременна“. Стремежът е да се съберат интересни и нестандартни истории, които да  дадат на други жени идеи как да бъдат уверени и завладяващи, когато съобщават новината, че ще имат бебе.

„Искаме да акцентираме и на това колко важно е да се направи ранно откриване на бременността, за да може жената да има достатъчно време да реши как да продължи живота си.“ - казва Павлина Чорбаджийска, Търговски директор на фирмата-вносител на тестовете за бременност Surecheck. Ако иска да има дете, възможно най-рано жената трябва да започне да живее по най-добрия за него, а и за себе си начин. Трябва да се откаже от вредните си навици, ако ги има – да спре да пуши и да приема упойващи средства, да се пази от радиационни облъчвания, да внимава с медикаментите, които приема. Трябва да предприеме и някои важни стъпки – да мине през задължителните за бременните прегледи и да започне ранен прием на фолиева киселина с цел предпазване на плода от спина бифидa.

Организаторите очакват интересът към конкурса да бъде голям, защото лятото е сезонът, в който човек има повече време за себе си и за нещата от личния си живот. Разчитат много на жените, които сега са бременни и ще се борят за приза „Бебе на 2007 г.“

Засега конкурсът се радва на голям интерес. В специално създадената тема в BG-Mamma.com вече има публикувани над 70 мнения. Всички, които искат, могат да се включат със своята история до 15 август 2006 г.

Най-важното при оценяването на историите ще бъде те да са интересни, забавни и да дават добри идеи. В журито ще има представители на всички партньорски организации, които ще се обединят около идеята за споделените положителни емоции.

Резултатите от конкурса ще бъдат обявени в края на август. Победителките ще получат кенгуру, стерилизатор или анатомично корито, както и специални подаръци за бебетата.

Конкурсът „Как му казах, че съм бременна“ е част от по-голяма кампания на теста за бременност Surecheck, която цели да насърчи хората у нас в желанието им да имат повече деца. Тази кампания започна миналата есен и досега са проведени няколко много интересни инициативи – семинарите по сексуална култура и репродуктивно здраве за ученици от 11 клас, рисунките на първокласниците на тема „Искам братче, искам сестриче“, осиновяването на щъркела Жоро в зоологическата градина и др.

За повече информация, моля посетете www.surecheck.info
--------------------------------------------------------------------

Тестът за бременност Surecheck e разработен по нова канадска технология с Gold Gel Reagent и постига точност на резултата над 99% по всяко време на денонощието, още на първия ден от закъснението на цикъла.

Последна редакция: пт, 28 юли 2006, 18:10 от Reza

# 1 27 юни 2006, 16:15 ч.
  • София
  • Мнения: 4 867
за пореден път се сещам за признанието на Smile...

# 2 27 юни 2006, 17:56 ч.
  • Мнения: 258
сори за оффа,ама..какво й е признанието,стана ми любопитно  Embarassed

# 3 27 юни 2006, 18:00 ч.
  • Мнения: 1 975
Цитат на: ScreamingMamaa в вт, 27 юни 2006, 17:56
сори за оффа,ама..какво й е признанието,стана ми любопитно  Embarassed
И на мен ми е интересно. Може ли някой да разкаже?

# 4 27 юни 2006, 18:00 ч.
  • Мнения: 6 323
Ето го разказчето на Smile

http://www.bg-mamma.com/site/content/view/200/52/

# 5 27 юни 2006, 18:06 ч.
  • Мнения: 258
аз как му казах на татито...ами..звъннах му по телефона и му казах,че трябва да се видим...той беше на пицария,затова му казах да не бърза чак толкова много...ама се появи след 5 минути,явно е усетил,че става нещо...беба беше неочаквана..аз тъкмо бях кандидатствала в университети...та бях много изплашена и объркана...той дойде,аз отивам при него и с леко прибледняло лице му казвам 'май не съм сама в кожата си вече'...'ти си бременна?!'..но не последва изплашената физиономия,която очаквах,а..усмивка..огромна усмивка от едното ухо до другото...'ти луд ли си?защо се усмихваш?сериозно е'...и нататък не помня вече...просто от вълнение и страх съм забравила всичко...и щом казах на него и той реагира по този начин,тръгнах да се хваля на цялото семейство Wink това е...не,че е нещо забележително...но е свързано с много смесени чувства и емоции...от които в последствие остана само радостното очакване на бебе...
п.с.мерси за линка  Hug

# 6 27 юни 2006, 21:05 ч.
  • Мнения: 528
На мене ми закъснямаше вече 10 дена и помолих таткото на детето ни да ми купи тест.Като всеки мъж под чехъл отиде веднага.През две минути ме дебнеше  като отивах до тоалетната и само питаше има ли нещо.Аз му отговарях че ще изчакам до утре.Ама защо ама защо не сега.Ами просто не исках сега и толково.Направих си теста в 4 сутринта и като се оказа + не можах да заспя до 7 когато трябваше да ставаме и двамата.Вместо с целувка аз го събудих шепнейки му че скоро ще ставаме трима.не искам да ви казвам как стана разтърка си очите и попита"ТИ да ми каза тукущо нещо в ухото,и ако е така вярно ли е"То не бяха целувки не бяха прегръдки.От секундата в която му казах започна да ме глези,даже ми предложи да ме закара до Младост 4 на работа и от там да ходи на работа.На другия ден съобщихме на родителите си.Никога няма да забравя израженията на лицето му когато му казах че е момиче,а той това искаше и скочи до небето от радост,и когато разбра че съм родила и я видя.То ръце и крака му трепереха.Добре че майка ми беше до него иначе щеше да падне.Толкова беше щастлив,усмихнат зад ушите и идваше през два часа да си я види.Това са най смешните ми моменти от бремеността и раждането.

# 7 27 юни 2006, 23:40 ч.
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
 На работа съм, в тоалетната, правя си тест за бременност - положителен! Въпреки, че не е планирано първата ми реакция е да се ухиля до ушите, после - страх, неувереност и всички ония чувства които заливат като порой една жена която разбира, че ще става майка. Ами сега! Аз не съм готова за такова изпитание! А какво ще каже таткото? Нали се пазехме - уж? Нали не сме мислили за бебе! Та ние се познаваме само от няколко месеца! Тичам до аптеката и взимам още един тест, първия може и да греши - знам ли аз? Отново в тоалетната, отново с треперещи ръце проверявам теста - 2 чертички, но едната съвсем бледа! Звъня на приятелка и питам дали съм бременна ако едната чертичка е по-бледа от другата. Чувам смеха и в телефонната слушалка, а после ми честити - бледа не бледа щом я има - бременна съм! Е добре - бременна съм - и сега какво? Трябва ли да кажа на бащата веднага или не? Има ли подходящи моменти за такива новини и кога са те? Времето лети,  а аз нищо не мога да измисля. Вече трябва да тръгвам, имам среща на спирката с таткото, но никъде не ми се ходи. Искам да си седя в работата и да се занимавам с всекидневните си задължения, ама няма как. Продължавам нищо да не измислям и когато си слагам якето, и когато заключвам. Накрая няколко минути преди да стигна до спирката стигам до извода, че трябва да изчакам, да се посъветвам с приятелки и тогава да му кажа по най-безболезнения начин. Стигам спирката и той е там. Чака ме, целува ме, прегръща ме, извинява се, че колата е развалена (за кой ли път) и започва да ми разказва деня си. Аз не го слушам. Идва рейса ние се качваме, сядаме, той дупчи билетите и продължава да ми разказва какво е правил през деня, а аз продължавам да не го слушам.
 - Бременна съм. - изтърсвам аз в един промеждутък между неговите думи. Без предисловия, без мъдрите съвети на приятелки, без обмисляне на ситуацията, без подходящ момент и подходящо място. Просто "бременна съм" и нищо друго. В първия момент ме поглежда неразбиращо. После явно осмисля новината и на лицето му цъфва усмивка. Същата като моята когато видях двете чертички - естествена, необмислена, искренна от едното до другото ухо! Нищо, че сме в рейса и стискаме скъпоценните билетчета, нищо, че е вечер и още не сме яли, нищо, че не е романтично - важното е, че той се усмихва. Важното е, че в мен расте едно неочаквано, но желано човече, другото вече няма значение.

# 8 28 юни 2006, 01:01 ч.
  • София
  • Мнения: 100
Много лесно  Joy
Той сам ме попита, след като купихме заедно теста, естествено беше да ме попита за резултата!!!
Реакцията му беше страхотна: "Ако това  EFP го бях видял преди 10 години, щях да припадна, а не да се радвам" newsm62
Имаме и малко предистория с още два положителни теста: "Може и да е положителен", казвам му аз на уше, излизайки от тоалетната. Той настоя да си купиме още на следващия ден втори, ама нали не ми се вярва, му казах да поизчакаме още няколко дни  newsm78, че да е по-сигурно  ooooh!. И ... това вече ви го казах

# 9 28 юни 2006, 09:21 ч.
  • Мнения: 143
Ние го планувахме, и няколко месеца все не ставаше, а толкова много го искахме.
Той беше на работа, аз също, прибрах се преди него и отидох до тоалетната да си направя теста, и и и оказа се положителен. Нямах търпение той да се прибере за да му кажа.
Той влиза и аз му скачам на врата:
- Мише, Мише бременна съм.
Той:
- Ама как така, ама чакай малко де, как разбра!
Аз:
- Ами направих си тест.
Той:
- И какво ПИШЕ на него, я да видя.
Аз:
- Има две чертички, розови, едната е по- бледа от другата
Той:
- И какъв цвят трябва да бъдат
Аз:
- Ми розови
Той:
- Аааа като станат двете червени тогава ще се радваме

Толкова ми беше смешно, докато му обясня какво означават двете чертички
 Joy

# 10 28 юни 2006, 09:56 ч.
  • Мнения: 1 753
Чакахме Анна 2 години и половина. Не можех да забременея и съм си правела хиляди тестове...
На едно от всичките ми тествания нещо не бях в настроение, бяхме се върнали току що от работа, а на мен не ми идваше и си бях взела тест. Отново...  Confused И както си стоя в тоалетната докато чакам да излезне резултата той само ми нахълтва вътре, аз както бях изнервена му се накарах едно хубаво да не ме притеснява докато пикам в тъпото легенче за тестове...  Close И..... Боже.... 2 чертички..... Буквално изхвърчах от тоалетната и както бях нервирана така изведнъж му се хвърлих на врата, направо плачех от щастие. Той веднага разбра, без нищо да сме си казвали. Само взе теста и каза "дай да видя..."  Grinning След това отиде да ми купи още 2 теста за всеки случай, да не би резултата да беше грешен  Grinning
Със София беше изненадващо. Тъкмо си бях направила теста и той се прибра от работа. Аз бях ужасно изплашена и гризейки си ноктите от уплаха му показах теста. Анна спеше в стаята и той не можа да изкрещи от щастие. Много се зарадва. Започна да ме прегръща, да ме целува... направо ме задуши. Аз през цялото време му шътках да е по-тих да не събуди Ани.  Laughing

Та така с нашите емоции  Laughing

# 11 28 юни 2006, 11:11 ч.
  • Мнения: 1 986
  Ние чакахме това дете 5 год.,и както сами разбирате,бяхме на ръба на отчаянието-толкова тестове съм правила,и след тях толкова сълзи съм изляла,че не исках и да ги поглеждам повече CryИзобщо не съм имала предчувствие,че ще забременея точно през март GrinningНо когато трябваше да ми дойде,и се забави 2-3 дни/въпреки,че не е много/ започнах да се съмнявам;бяхме на гости и там,една от присъстващите започна да ми обяснява как е минала бременността й,раждането и т.н.,без да съм изказвала някакви съмнения относно мен;след това,като се качихме в автобуса,се оказа,че съм седнала на място за бременни и майки Grinning-приятелят ми забелязал това и ми намигна шеговито WinkАз не бях споделяла с него предчувствията си,защото исках да съм напълно сигурна-много пъти преди това му подхвърлях,че има вероятност да съм забременяла,и накрая,милият,все разочарован оставаше....
  На следващия ден си купих тест,бях безкрайно изнервена,защото знаех,ако е отрицателен,как ще се почувствам...Втората чертичка беше мноого бледа-затова решихи да повторя-същата работа;мира не ми даваше,затова реших да отида на гинеколог-той още като погледна теста се засмя,и ми честити-ехографа потвърди!Толкова бях замаяна,че не знаех първоначално как да реагирам,трудно ми беше да осъзная факта,че ще ставам майка,въпреки че 5 год. очаквах именно този момент!!!Започнах да обмислям как да кажа на таткото-преди това си измислях най-различни варианти,но сега,когато се случи,всичките ми бяха изкочили от ума GrinningПросто му се обадих на работата и му казах,че го чакам отпред-той излезе,и така,насред улицата му казах "бременна съм"-той така се ококори Shocked,та чак приклекна и се хвана за главата-загуби ума и дума и не знаеше какво да  ми отвърне;след няколко минутно заекване и издаване на членоразделни звуци,първото смислено изречение,което състави беше"Ами как ще го кръстим"?!? Laughing Започнах да се смея,а на него му трябваха цели 2 месеца да свикне с мисълта,че ще става баща!!!Ако питате мен,още не може да  го проумее Laughing...

# 12 28 юни 2006, 11:17 ч.
  • Мнения: 409
Много се развалнуваь от ва6ите разкази Laughingи ре6иь и аз да разкажа.С на6ия тати не се пзиьме след като ми свар6и,нали не могело да се забременее и така няколко месеца.Бях си взела 4ас за гинеколог тук ж Испания 4ака6 джа месеца за преглед при специалист.И така пазарва ме си сас татито и аз го базикам ,4е този месец няма да ми доиде  Laughing,закаснява 6е ми сас два дена няма смисал да си купувам превразки Laughingа тои ,,Абе така си мисли6 утре 6те ти доиде,, Grinning.И така отидох на прегледа тои влезе с мен, прегледа бе6е за друго откриьа ми една бу4ка на гардата и искаь да се уверя 4е не е не6то опасно.Жената каза сбли4и се за гиникологи4ен преглед #Crazy и ме прегледа сас вагинален екограф .Гледам и аз тя жзе да се засмя и после жидяь на монитора плодното сак4е, а на6ия тати ни 4ака зад паравана.Така се зарадвах жеднага рзбраь 4е сам бремена без тя да ми каже ни6то,свар6иьме прегледа и татито  вика;  -Kакво и има?докторката;-Ами бремена е!Няма да забравя никога изражението на лицето му, толкожа 6таслив бе6е и изненадан.Като се оправиь и отидоь при него ме целуна и после радости тлефони обагдания до Балгария.И така сас на6та история сега 4акаме на6ето малко сакрови6те и тати е много 6таслив.

# 13 28 юни 2006, 11:39 ч.
  • София
  • Мнения: 3 064
Ха! Ами и аз като Габриела чаках доста дълго този миг.  Не съм си правила тестове, не ми е закъснявало повече с два дни.  Но изведнъж, в средата на март, дните почнаха да се нижат - първи, втори, трети... И надеждата да расте, но доста плахо, защото не можех да повярвам, че се е случило, в същото време нямах търпение да разбера... На третия ден купих тест - не чаках сутринта - прибрах се и го направих. И като погледнах - една.... ДВЕ ЧЕРТИ!!!  Гледах го тъпо оттук - оттам, почнах да подскачам, да плача, да пея, и да обяснявам на кучето, което беше с мен, че ще имаме бебе  - то горкото ме гледаше много тъпо и незаинтересовано...

Реших да почакам скъпия да се прибере, с много нетърпение... Идва той и от вратата почва да ми се хвали с новия си телефон, който си купил същия ден.  Аз само взех теста и му го тикнах под носа - викам "Виж това!" А той, милия, не виждал тест за бременност и пита "Я, к`ъв е тоя лакмус?!". Казвам "Тест за бременност - положителен!". Лелеее, тоз човек си глътна граматиката - нищо не можа да каже горкия.  Голяма радост беше!

След това родители, приятели... знаете как е. Позитивната енергия и радостта от новината ти дават крила и увереност, че всичко ще е наред Hug

# 14 28 юни 2006, 13:13 ч.
  • Мнения: 437
Появата на нашата бебка хем беше планирана, хем донякъде изненадваща. Тоест - попринцип знаехме, че имаме желанието да си имаме бебче, но не сме си казвали - "хайде сега, почваме да работим за бебе" или нещо подобно.. просто не се пазехме така стриктно.

И как разбрахме... тъкмо се бяхме върнали от море - аз подозирах, че има нещо..твърде странно беше за мен да ми закъснее цикъла ... и завинаги ще запомня заветния 13 септември - рождения ден на съпруга ми.
Поканени са гости, аз се прибирам вкъщи със готовия подарък + един тест за бременност, купен между другото от аптеката под блока... Помежду приготовленията за вечерта, влизам в банята да си взема душ.. и разбира се да направя и теста... и.. дъха ми спря - категорични две чертички! Пуснах душа...водата се стичаше върху мен, редом със сълзите ми.. от радост, от изненада, от страх и несигурност... просто не можех да спра да треперя...  После трепереща и плачеща продължих с приготовленията.. абсурдна сценка - режа салати и рева... Simple Smile
Най-сетне така очаквания момент дойде... входната врата се хлопна и ТОЙ си дойде... уж вече успокоена и овладяла емоциите, отидох да го посрещна. Погледнах го в очите.. и сълзите пак рукнаха... Гушнахме се и ме заразпитва какво е станало... и аз през сълзи и усмивки.. хълцайки успях да го кажа "Ами направих теста. положителен е. Ще си имаме бебе !!!"  .. и застинах в очакване на реакцията му.
Е, мога да кажа, че неговата реакция беше много по-адекватна от моето поведение Simple Smile Показа искрена радост, разплака се и той, каза, че е страхотна, невероятно хубава новина... ще си имаме бебче! И така.. седнахме на шкафчето в коридора - прегърнати.. плачем и се смеем  Heart Eyes 
В един момент се осъзнах и казах "Хайде, докога ще стоим в коридора, няма ли да се събуеш и да влезеш..не искаш ли да си видиш подаръка?"... Отговора беше "Ама то и още подаръци ли и ма?"  Laughing
и така... после някои от гостите ни също разбраха новината... или поне ни заподозряха  Flutter празненството беше невероятно.. и наистина завинаги ще запомня този ден!

# 15 28 юни 2006, 16:06 ч.
  • Мнения: 801
Цитат на: Shusha в ср, 28 юни 2006, 13:13
Появата на нашата бебка хем беше планирана, хем донякъде изненадваща. Тоест - попринцип знаехме, че имаме желанието да си имаме бебче, но не сме си казвали - "хайде сега, почваме да работим за бебе" или нещо подобно.. просто не се пазехме така стриктно.
и ние така,и ние също се бяхме върнали от море. Живеем в Плевен, но нито аз,нито мъжо сме от града.....аз никак не се чувствам уютно в този град,все пак живяхме 7-8 години в Търново,но както и да,е. След като се върнахме от море,аз реших,че вече не издържам в този град и започнах да си търся работа по интернет в София. мъжо,(нямаме сключен брак), та той не ще и да чуе да се местим,но аз му казах"хубаво,аз тогава отивам сама,ти си стой в Плевен" и така...обадиха ми се за интервю за работа след около два дни и аз реших преди това да отида в Търново, да си видя старите дружки и от там в София... вечерта в Търново ми стана много лошо от едно малко питие, закъсняваше ми една седмица,но си мислех,че е от смяната на климата,бяхме се върнали от 20 дневна почивка на море....... една приятелка ми подхвърли,че съм направила бузки, аз се сетих,че преди броени сутрини закусих 2 пържени яйца и три филии хляб,което е нетипично за мен толкова много на закуска и то пържени неща,та така леко се усъмних........и си купих тест за бременност,направих го в тоалетната на едно заведение и се оказа положителен........забравих за интервюто в София,за билета,който си бях купила за автобус след два часа, чудех се дали да кажа на Драго като се прибера в Плевен,но не устоях и му смс-нах "Май,май.....", а той ми отвърна :май,какво" и аз му писах; "май ще си имаме бебе"..........неговият смс беше (още го пазя) "май май...толкова ще ви обичам и двамата или и двете"

# 16 28 юни 2006, 16:10 ч.
  • Мнения: 8 505
Ако се направи конкурс "Как той ми каза,че съм бременна",може и да се включа Crazy

# 17 28 юни 2006, 17:22 ч.
  • София
  • Мнения: 3 064
Хехе! Мъжът ти доктор ли е? Това е весело, наистина Hug

# 18 28 юни 2006, 18:56 ч.
  • Мнения: 8 505
Цитат на: София в ср, 28 юни 2006, 17:22
Хехе! Мъжът ти доктор ли е? Това е весело, наистина Hug

Не,не е Simple Smile
Цикълът ми вечно е нередовен,но точно този път като не се появи на предполагаемата дата,мъжът ми беше сигурен,че съм бременна.Аз пък бях убедена,че ми закъснява за пореден път,но той-не,та не!След седмица ме хвана под ръка и ме заведе в аптеката да купим тест,а като видяхме резултата,гордо заяви:"Аз нали ти казах!" hahaha

# 19 28 юни 2006, 20:50 ч.
  • Мнения: 425
А аз му казах по най-глупавия начин,по телефона.В първия момент си помисли че си правя майтап.Как с толкова важна новина ще се изложа така.Плюс това беше три дни в морето без да може да се видим и да  се радваме заедно на момента  на хубавата новина

# 20 28 юни 2006, 22:58 ч.
  • София
  • Мнения: 721
Ох, не знам дали е от хормоните, но добре си поплаках на прекрасните ви истории! Толкова са вълнуващи!
При мен първия път беше мнооого романтично, но после изгубих бременността та няма какво да го разказвам.
А втория път вече си беше планирано, той ми следеше цикъла по-стриктно и от мен самата  Simple Smile и като ми закъсня 2 дни взе да пита дали няма да направя тест и като направих ...верно, че не беше изненада, но беше много хубаво пак  Grinning

Но мамите, които са написали горните истории задължително да ги пренапишат по-подробно и да участват в конкурса, страхотни са!

# 21 29 юни 2006, 10:31 ч.
  • Мнения: 858
 Hug колкоо хубави истории !
При нас колкото и странно да ви звучи се получи така,че мъжа ми ми каза,че съм бременна Joy
Не бяхме решили точно кога и как искаме да имаме деца,само принципно си бяхме говорили,че да искаме да имаме бебоци.И един прекрасен ден просто решихме не  гласно ,че няма да се пазим и ако се получи веднага бебченце ,ще е супер,ако не има достатъчно време.Знаех много добре,че това с правенето на бебета не е много лесно и че има хиляди условности -да оцелиш овулацията и т.н и т.н не смятах да ходя по изследвания,да си меря температурата или да предприемам каквоо и да е преди да е сме правили опити поне 1 година безуспешни,а и не исках да превръщам прекрастният ни секс и отношения в машина за правене на бебета.И двамата бяхме страшно ангажирани с работа,приятели,новият ни дом,роднини ,а той се подготвяше за 1 изпит и беше под страшна пара.На 3 ти декември отпътува към милано за въпросният изпит.След като се върна бяха партита,рожденни дни,пазаруване за коледа,най-красивото време изпулнено с толкова изненади,обич,разбирателство.Всичките ни приятели не пропускаха да отбележат ,че изглеждам чудесно и имам страшен блясък и излъчване ,непрестанно получавах комплименти.Бях някак много щастлива сутрин ставах правех кафе и закуска.Една сутрин моата половинка ми каза:"Мило мое слънце и звезди,да не би да си бременна!?"аз: Shocked много очудена го изгледах и казах ,че категорично не съм съгласна  Naughty и дори се обидих и го попитах да не би да ме намира за надебеляла.бях качила 2 кг.но реших ,че е от безкрайните празници.Така посрешнахме бурно Нова Година и усъмнахме с изненада,че цикъла ми може би закъснява,но това се слъчваше честичко поне с по 3-4 дни.След 2 дни сутринта се събуждам и моето слънце ми казва: "днес е време да се убедим ,че си бременна,не разбирам не го ли усещаш"и ми подаде един тест който бил купил предният ден.След 30 мин спор защо така си мисли и защо пък да правя теста и т.н. го направих много бързо се облякох и изчезнах за работа ,оставих отговорността да погледне резултата на мъжа ми.След буквално минути след като бях излязла от в къщи тои ме догони вдигайки ме на ръце,прегръщайки ме и целувайки ме ми повтаряше."Ще ставаш майка,миличко ,бременна си,ще имаш бебе .И аз ще съм му баща"Аз  Rolling Eyes гледах и въртях очи и наистина незнаех какво става и какво да кажа.Бях толкова изненадана в мен се бореха едновременно хиляди чувства,като една неспирна лавина.Колко обичам този човек ,колко радостен е той,аз.....защо не скачам от радост,доволна съм ,как ще се грижа за това дете,ще съм добра ли майка,.....отговорна ли съм...Малко ми е  Sick лошо вие ми се свят и в стомаха ми нещо се наддига.
Това беше най-странно шокиращата ,необичайна ,объркваща и хубава новина на света!

Сега с нетърпение очакваме малкят ни тигър на 3 ти септември

# 22 29 юни 2006, 13:39 ч.
  • Вече с постоянно местожителство на село...
  • Мнения: 408
 Ами моята история е малко по-различна от останалите.Ние планувахме бебчо и почнахме да го правим през август,но не се получи и аз септември трябваше да пътувам за Бг за кратко.Дойдох си в Сф и имах много тежки 10 дена,постоянно пътуване, търчане по ангажименти,имах срокове които трябваше да спазя и не очаквах дори не се надявах да стане нещо даже ми се беше изпарило от главата newsm78.Обаче започнах да забелязвам промени в тялото си и споделих с леля ми която от своя страна ме посъветва да си взема тест за бременност, обаче аз категорична, че не е възможно да съм бременна все пак едва ли от 3 пъти ще стане нещо???Но идеята така ме загложди че просто не се стърпях и реших да си взема тест.Направих го 3 дни преди да ми дойде в 1.30 през нощта,оказа се положителен Grinning сърцето ми щеше да се пръсне и изкочи от вълнение и дори събудих леля ми да й покажа резултата, а тя горката сънена не можа да реагира Joy.Едвам издържах до сутринта за да отида в нет клуб и да съобщя новината на таткото като ни деляха 11 000 км разстояние #Crazy.Отивам при една приятелка и свързвам се с него, и му съобщавам новината ,а той започва да се хили и да се радва,а аз му задавам въпроса и сега какво ще прави с 3 момичета поради предположения че може да е момиченце newsm78, а той веднага задава въпроса ама близначета ли са #Crazy, а аз имах предвид дъщеричката ми и мен самата hahaha.Беше ми много мъчно че трябваше да чакам още 2 месеца докато се видим и да изпитаме радостта от новата ми бременност заедно,но поне беше незабравимо Heart Eyes.

# 23 29 юни 2006, 13:58 ч.
  • София
  • Мнения: 100
Много е хубаво това, което пишете! И аз се разплаках

# 24 29 юни 2006, 15:48 ч.
  • Мнения: 73
  Със съпруга ми сме женени от 2 години, детенцето ни е на 8 месеца. Не беше планувано, но   пък е много обичано.
   Теста за бременност го направих на работа, както повечето работещи жени Simple Smile
   Реших да не казвам на бъдещия татко по телефона, а да му го съобщя по-романтично, затова:
   Купих кутия шоколадови бонбони "Мерси", картичка с бебенце в син цвят/ като ли, че съм усетила, че ще е момче/ и една бебшка  залъгалка. А на картичката написах: "Честито Чочи ще ставаш баща:))) "
   Всичко това оставих в спалнята. Когато си дойде и прочете картичката очите му се насълзиха, много се развълнува. Simple Smile
  

# 25 30 юни 2006, 02:21 ч.
  • Мнения: 2 274
    Когато забременях първият път, ситуацията беше по-скоро стресова и изпълнена с много притеснения, отколкото изпълнена с радост Tired! Бях абитурентка, бъдещият ми съпруг-студент и бебо беше голяма изненада! Казах на таткото докато пътувахме в автобус 280! Не си бях правила тест още, защото имаше време до цикъла, но чувствах, че става нещо различно с мен! Таткото реагира много изненадващо, усмихна се и ми каза: "К'во се шашкаш толкова - ще си го гледаме!" Shocked. Но като направих теста и се оказа положителен и трябваше да говорим с нашите, светът сякаш му отесня  Mr. Green! Но това е друга тема!
    Сега и второто ни бебче не беше планирано и беше дори по-голяма изненада от баткото! Мъж ми замина да купи кола и докато го нямаше, реших да си направя тест, защото колежките ми бяха решили, че ям като бременна  Mr. Green! За майтапа реших да си направя теста! Закъсняваше ми 2 дни, но това си е обичайно за мен! За моя изненада теста беше положителен! Много искахме още едно дете, но все не се решавахме! Дълго обмислях как да кажа на нашия тати, но така и не можах да реша! В главата ми се въртеше само една мисъл свързана с по-голямата кола, която той настояваше да купи и накрая купи, а аз исках по малка и икономична! Та прибира се тати и носи някакви неща, които ми разнася с обувките напред назад из апартамента и ми цапа току що забърсания под! Ядосах се малко, но реших че това е идеалния момент  Twisted Evil! Вдигнах му страхотен скандал за това как ми е нацапал, изкарах го по черен и от въглищата като и дума не обелих за колата! Той пък се ядоса, защото не сме се виждали от няколко дни, а аз го посрещам със скандал! Както беше набрал обороти и викаше, аз креснах с все сила, за да млъкне и му казах: " И знаеш ли кое е най-хубавото в цялата работа?" , а той ме погледна тъпо и се обърна с гръб, а аз продължих: "Че не ме послуша и реши да вземеш голяма кола-ще стигне за четирима ни  Mr. Green!". Тогава мъж ми ме погледна с най-изненадания и объркан поглед, който бях виждала  Shocked! В следващия момент явно релетата прещракаха и успя да смели информацията, отрони само едно "Ама" и взе да ме прегръща и целува  Heart Eyes! Горкия неможеше да си намери място от радост!

# 26 30 юни 2006, 15:10 ч.
  • Мнения: 97
А аз ще ви разкажа как казах на шефа и колегите новината:

Бях вече в третия месец и по нищо още не си личеше, че сме 2 в 1  preggo.
По това време съпругът ми работеше на 300 км. от града в който живеехме и в който аз работех. Имахме вече едно дете и нашият татко си идваше всяка седмица да ни види. Трудно се справяхме така. Тати липсваше на 4-годишния ни син и всяка раздяла беше от трудна, по-трудна и за него и за мен. Издържахме разделени около година. Трябваше да направим нещо, за да облекчим положението. Аз не можех да напусна работа току-така. По договор трябваше да предизвестя 3 месеца за напускането, а никой работодател нямаше да ме вземе на нова работа с такъв срок. Повечето искат да се почне веднага. А и много държах на работата си. Харесваше ми както това, с което се занимавах, така и колектива, с който работех. Освен това, никой не знаеше колко сигурна беше високоплатената работа на съпруга ми. Да оставя питомното и да тръгна да диря дивото, не беше от най-разумните решения в нашия случай. Затова семейния съвет реши да си направим още едно бебе и да съберем семейството.
Речено-сторено  luvbed.
Разбира се рано или късно трябваше да съобщя тази новина във фирмата.
Понеже съм си малко суеверна, не казах на никого  smile3505 (даже и на останалите членове на семейството – нашите родители), а и бях облагодетелствана от факта, че бременността ми протичаше перфектно и без типичните за този период неприятни ситуации с гадене и т. н. Вътрешно се изкушавах да споделя с целия свят. Имах толкова много приятели, които исках да зарадвам (защото бях сигурна, че и те ще се радват с мен). Нашите баби и дядовци също щяха да са на седмото небе като разберат. Макар вече да имаха по няколко внучета, родителите ни мечтаеха да гушкат и поглезват още бебчета. А тези три месеца изтекоха толкова бавно.
Най-сетне момента да се разприказвам дойде.
По Коледа си пуснах малко отпуска, а като се върнах първия ден събрах отдела и започнах от далеч. Първото, което им казах беше, че съм си намерила нова работа. Тогава на повечето колеги им увиснаха ченетата. (не се намираше лесно работа, която да замени нашата. Едва ли са много фирмите в страната, които предлагат на служителите си условията, които ни предлагаха в нашата фирма). Видях доста тъжни физиономии и увесени носове, защото в отдела си бяхме приятели и никой не искаше такава раздяла. След моментното стъписване започнаха да разпитват каква е работата, къде е и какви са условията. А аз само това чаках:
– “Работното време е 24 часа на ден, 7 дни в седмицата, без право на отпуск, болничен, компенсации за нощен труд, без допълнително възнаграждение за работа в неблагоприятни условия като шум  cry(над 50 децибела)  1ironing hang newsm28 clean  newsm64и т. н. Заплатата през първите 3 месеца, които са изпитателен срок е малко по-ниска от заплатата, която в момента получавам, но после става цели 160 лв. и имам право да я получавам в продължение на цели 2 години”.
При споменаването на последното повечето от колежките с деца вече се усетиха накъде бия и започнаха една по една най-искрено да ме поздравяват за новината. Останалите още не разбираха какво толкова предизвика емоциите, но скоро всички бяха осведомени в прав текст, че в отдела ще се чака бебе  newsm32. То не бяха прегръдки, то не бяха целувки и хубави пожелания от всички.
 moresmile smile3501  love001
Денят премина в еурофория, а аз бях най-щастливата бъдеща мама този ден!
 newsm44

# 27 30 юни 2006, 15:15 ч.
  • Мнения: 72
 newsm03 Здравеите,ето и аз реших да се включа и да ви разкажа моята история.Искахме да си имаме бебе и така се започна забременях но бях с кървене и гинеколожката ме изпрати в болница, все още беше рано за да се улови сърдечен пулс и трябваше да постоя малко в болница.Както отидох радостна и малко притиснена така само след като постъпих бях в шок и паника след като ме прегледаха казаха че трябва да ме подготвят за аборт,аз настоях да ме прегледат по обстоино,защото имах основание за това.Години преди това установиха че имам двурога матка и че са възможни изненади при бременност,затова настоях,а и знаех че е рано още да се правят заключения,но лекарката която ме преглеждаше каза че тя разбира повече от мен и да не и се бъркам.Нещо ми подсказваше че не бива да се прави този аборт,но въпреки това се оставих в ръцете им.Съпругът ми тогава не беше в града и не можеше дори да доиде,а какво ставаше с него в този момент така и до днес не съм разбрала,как го е понесълимах подкрепата само на маика ми и сестра ми.и така всичко свърши аз шокирана и невярваща на случилото се се прибрах в къщи за да чакам епикриза.Когато се обадих на гинеколожката да и кажа какво е станало тя не можа да повярва и казава-аз те пратих не затова,но както и да е думите и просто подвърдиха съмненията ми че някои не си беше свършил работата както трябва.От епикризата нищо не се разбираше естествено.Така заживях с мисълта че това си беше лекарска прибързана грешка за което се убедих в последствие с годините.Изминаха 6-те месеца през които ми бяха казали да се пазя,но аз от страх че всичко ще се повтори не исках и да чуя за бебче въпреки че толкова го искахме и двамата със съпругът ми.След около година решихме че няма да се пазим вече да пробваме,но страхът надделяваше много в мен.Няколко месеца нищо не се случи и аз реших този път да си намеря компетентен лекар и да видим какво става.Така от моя позната срещнах човека които успя да ме предразположи,да ме успокои и наи вече да положи знанията и грижите от които се нуждаех.Беше петък,а аз в понеделник имах първа среща с него.От няколко дни имах кървене но трябваше да ми идва и не му обърнах внимание,но в този петък нещо не ми даваше мира,нещо не беше така както трябва,някакви съмнения се зараждаха в мен,въпреки че почти бях сигурна че няма бременност.Въпреки всичко реших да си взема тест.Вечерта когато съпругът ми се прибра от работа отидох след голямо отлагане и го направих,изведнъж 2 бледи чертички като едната едва се забелязваше,затова тои отиде и взе нов тест с голяма радост,на които вече имаше 2 ясни чертички.Ужас,страх,паника,сълзи,почти бях готова да припадна - всичко се повтаряше.Не можех да повярвам,а съпругът ми беше толкова спокоен,и мил,не спря да ме прегръща и успокоява че това е друго че ето как моментът е дошъл,но аз тогава не обърнах внимание на нито една негова дума.До понеделник бяха наи кошмарните ми 2 дни в живота,знаех че ще отида и ще се случи същото като преди година.Въобще и не помислих че нали отивам при нов лекар от които се очакваше да обърне внимание на състоянието ми и наи вече на това че имах нещо което се среща не много често,нали това е в една от наи добрите болници.И така застанах лице в лице с него,прегледа ме и чух това което дори не помислих че мога да чуя.Все още беше рано за сърдечен пулс,имах кървене,но в същото време аз носех в себе си 2 плода.Шокирането беше огромно.Последва престои 1 седмица под наблюдението на лекаря в болницата.Дълга,много дълга седмица която измина без секунда спокоиствие и с много размисъл.Съпругът ми почти през цялото време беше до мен както щастлив така и силно притеснен,но без секунда дори да покаже че е така.Така доиде деня в които трябваше да ме видят на ултразвук да се разбере дали малките 2 плодчета имат сърчица.Сърцето ми бе слязло не в петите а просто беше змръзнало там някъде в тялото ми докато чаках.Накрая всичко приключи с думите браво има сърдечен пулс,всичко е наред,но остава само едно.Тогава разбрах кървенето защо не спира,защо са болките в корема едното мъниче си отиваше за да остане другото.Плаках и се радвах незнам кое беше по силно като чувство дали това че има нов живот в мен или това че друг си отива.Е така изкарах 9-те месеца под лекарски контрол и много,много притеснения,както за мен така и за съпругът ми които не ми позволи дори за миг да съм разстроена или да ми липсва нещо.Накрая родих с помоща на този чудесен лекар прекрасно момченце,което много ни радва сега.Пожелавам на всички които имат малки съкровища много да ги обичат и пазят,а на тези които това тепърва им престои нека всичко да е наред да носят  чудесна и незбравима с хубави моменти бременност и никога да не се сблъскват с лошите и страни.Етова бе писмото на една много изстрадала но сега щастлива, много щастлива мама.

# 28 30 юни 2006, 17:18 ч.
  • Мнения: 801
walanta, направо се разплаках,докато четях разказа ти, след като се смях малко на benighted i sunnycat.....

# 29 1 юли 2006, 13:22 ч.
  • Мнения: 521
Цитат на: ROZI24 в ср, 28 юни 2006, 11:17
Много се развалнуваь от ва6ите разкази Laughingи ре6иь и аз да разкажа.С на6ия тати не се пзиьме след като ми свар6и,нали не могело да се забременее и така няколко месеца.Бях си взела 4ас за гинеколог тук ж Испания 4ака6 джа месеца за преглед при специалист.И така пазарва ме си сас татито и аз го базикам ,4е този месец няма да ми доиде  Laughing,закаснява 6е ми сас два дена няма смисал да си купувам превразки Laughingа тои ,,Абе така си мисли6 утре 6те ти доиде,, Grinning.И така отидох на прегледа тои влезе с мен, прегледа бе6е за друго откриьа ми една бу4ка на гардата и искаь да се уверя 4е не е не6то опасно.Жената каза сбли4и се за гиникологи4ен преглед #Crazy и ме прегледа сас вагинален екограф .Гледам и аз тя жзе да се засмя и после жидяь на монитора плодното сак4е, а на6ия тати ни 4ака зад паравана.Така се зарадвах жеднага рзбраь 4е сам бремена без тя да ми каже ни6то,свар6иьме прегледа и татито  вика;  -Kакво и има?докторката;-Ами бремена е!Няма да забравя никога изражението на лицето му, толкожа 6таслив бе6е и изненадан.Като се оправиь и отидоь при него ме целуна и после радости тлефони обагдания до Балгария.И така сас на6та история сега 4акаме на6ето малко сакрови6те и тати е много 6таслив.

Добре дошла във форума Hug


Моля те, обърни внимане на следното: пише се: свЪрши, гинЕколог, сЪс, сЪкровище, гЪрда, бЪзикам, бремеННа, еХограф, СЪБЛЕЧИ, а не сбли4и, ЩАСТЛИВ ...  Вместо 4 и 6 се пише Ч и Ш. Имаме си букви в българската азбука. Имаме и Х, и В, а не само Ж. Има още много грешки от този род.

Това е гавра с българския език.  Щом си решила да пишеш тук МОЛЯ те, пиши на български и спазвай общоприетите правила на форума.  Има такива. Само ги прочети.

Написах каквото имах да пиша. Няма да се заяждам с никого, ако има хора с такива мераци.

Последна редакция: сб, 01 юли 2006, 15:04 от pipilota

# 30 1 юли 2006, 22:20 ч.
  • Мнения: 1 353
Цитат на: pipilota в сб, 01 юли 2006, 13:22
Цитат на: ROZI24 в ср, 28 юни 2006, 11:17
Много се развалнуваь от ва6ите разкази Laughingи ре6иь и аз да разкажа.С на6ия тати не се пзиьме след като ми свар6и,нали не могело да се забременее и така няколко месеца.Бях си взела 4ас за гинеколог тук ж Испания 4ака6 джа месеца за преглед при специалист.И така пазарва ме си сас татито и аз го базикам ,4е този месец няма да ми доиде  Laughing,закаснява 6е ми сас два дена няма смисал да си купувам превразки Laughingа тои ,,Абе така си мисли6 утре 6те ти доиде,, Grinning.И така отидох на прегледа тои влезе с мен, прегледа бе6е за друго откриьа ми една бу4ка на гардата и искаь да се уверя 4е не е не6то опасно.Жената каза сбли4и се за гиникологи4ен преглед #Crazy и ме прегледа сас вагинален екограф .Гледам и аз тя жзе да се засмя и после жидяь на монитора плодното сак4е, а на6ия тати ни 4ака зад паравана.Така се зарадвах жеднага рзбраь 4е сам бремена без тя да ми каже ни6то,свар6иьме прегледа и татито  вика;  -Kакво и има?докторката;-Ами бремена е!Няма да забравя никога изражението на лицето му, толкожа 6таслив бе6е и изненадан.Като се оправиь и отидоь при него ме целуна и после радости тлефони обагдания до Балгария.И така сас на6та история сега 4акаме на6ето малко сакрови6те и тати е много 6таслив.

Добре дошла във форума Hug


Моля те, обърни внимане на следното: пише се: свЪрши, гинЕколог, сЪс, сЪкровище, гЪрда, бЪзикам, бремеННа, еХограф, СЪБЛЕЧИ, а не сбли4и, ЩАСТЛИВ ...  Вместо 4 и 6 се пише Ч и Ш. Имаме си букви в българската азбука. Имаме и Х, и В, а не само Ж. Има още много грешки от този род.

Това е гавра с българския език.  Щом си решила да пишеш тук МОЛЯ те, пиши на български и спазвай общоприетите правила на форума.  Има такива. Само ги прочети.

Написах каквото имах да пиша. Няма да се заяждам с никого, ако има хора с такива мераци.
Peace ти пак си го прочела а аз нищо не разбрах Rolling Eyes,стигнах до средта и зарязах newsm12

# 31 2 юли 2006, 01:51 ч.
Темата е много хубава и интересна! И добре и оптимистично е съставен самия въпрос - кого и как ЗАРАДВАХТЕ...
Да искаш, да мечтаеш и да чакаш дете, което да е желано поне отчасти, спрямо твоето желание е по-голямо и от това да искаш да видиш възхищението на любимия си от теб в Бялата рокля. И когато това не стане, колко силно, дълго и дълбоко боли?
Чаках и го молех за първото ни дете 8 години. Накрая се съгласи и толкова е надявах на радостта му от няколкомесечните ни опити. Казах му го по най-обиковения и открит начин - исках просто да споделя радостта си. "Днес си направих тест за бременност,.. положителен е." "Какво значи това?" "Значи, че съм бременна." ... Дълбока въздишка на болка, траурна физиономия... "Не бързай да се радваш." И пак загуба във вечния двубой "работата или аз(ние)".  Сигурно се надявате края или поне развитието на историята ми да водят към щастие.  Да, сега боготвори детенцето, но това не му пречи да го лишава от брат или сестра.  От всичко друго съм се отказала, но от това да имам поне още едно дете просто не мога. И той го разбира. Иначе връзката ни ще се скъса необратимо. Затова сега пак опитваме и моят страх е ако се случи как да му го кажа. Изобщо аз, лично как ще изживея новината? Как ли да се зарадвам на сбъдващата се мечта на живота ми, предчувствайки неговата траурна реакция?
Радвам се, че моят отговор не е пръв. Хубаво е очакването за нещо весело наистина да започва така.
Все пак, често съм се чудила, дали е мит, че мъжете в масовия случай наистина се радват на новината, че ще стават бащи  (когато са правени опити за това). Хем ми се ще да не съм единствената с такава съдба, хем не я желая на никоя друга жена.

# 32 3 юли 2006, 00:08 ч.
  • Мнения: 639
Ами при мен обратното се получи Blush Дори още имаше време да ми доиде цикала,когато таткото ми каза че съм бременна Joyразбирасе аз не му повярвах,бях сигурна че не съм бременна,защото си ме болеше така все едно всеки момент ще ми доиде.Точно на датата когато трябваше да ми доиде той ми купи тест да си направя,да съм се била уверила Shocked и какво да видя две чертички.Доста се уплаших от новината и реших че няма да го запазя,той се разплака и каза че ще махна момиченцето което сме искали,след тази негова реакция започнах да мисла все повече за нашето бебче и да го чуствам,нещо не ми даваше мира да го махна.И реших че ще ставаме мама и татко  family4 Сутринта рано рано му го слобщих,имах чуството че в този момент той беше най щастливя човек на света.След време когато доктора ни каза че ще си имаме момиченце ,таткото вече летеше от щастие и все още не си е скрил доволната муцуна,а вече съм в седми месец и нямам търпение бебчо да се появи на бял цвят Grinning                     

# 33 3 юли 2006, 14:16 ч.
А аз ще ви разкажа как казах на баща си.
Той отдавна иска да става дядо. Ами така е, аз скоро станах на 30, брат ми е по- малък и още учи, всичките ми братовчеди - къде по-големи, къде по-малки от мен вече имат поне по един наследник, и на човека така му се иска да стане дядо. И това - от няколко години.
Разбрах че съм бременна в края на март. Казах веднага на приятеля си (тогава още не бяхме женени). И решихме, че няма да казваме на никого- неговата майка в Италия, мойта в Австрия, баща ми не харесва приятеля ми и не е много ясно как ще реагира... Ще чакаме до края на май, когато майка ми се върне, дотогава все ще сме събрали кураж. А толкова много искаме дете.
Обаче в края на април баща ми има рожден ден. На сутринта му честитих празника, стандартните пожелания и отидох да си мия зъбите. След малко обаче той застанал на вратата на банята и започва следната тирада: "Ех, аз вече ставам на 50 и кусур години. Ами внучета... Кога ще имам и аз внучета? Трябва да се замислиш по въпроса за внучетата. Че то, аз докога ще я карам така (разбирайте без внучета)."
И на мене ми стана едно мило, отварям вратата и му викам, добре де, не бой се, всичко да е наред през декември ще те правим дядо.
Той обаче не може да сметне в момента и се пули насреща ми - е как така ще става дядо?!? Ами така, пак обяснавам че през декември най-официално и той ще си има внучета, или поне едно. Той помисли малко и вече с много категоричен тон ми заяви: Ако имаш да ми казваш нещо- казвай, че не мога да разбера нищо. Е, то какво има за разбиране- бременна съм, това е.
Лелеее, като се зарадва тоз човек, като ме запрегръща и зацелува - колко паста за зъби изяде - той си знае. Това била най-хубавата новина, всичко друго нямало никакво значение. После дръпна една лекция какво трябва да ям, да пия, да правя и да не правя и т.н., ще рече човек че той толкова бременности е изкарал, разбира ги тия неща. Да не говорим че веднага заяви, че иска да е момиченце и как може ние да сме толкова глупави и да не сме му казали че работим по въпроса за бебе - ами той щял да ни обясни подробно как се прави момиче и как се прави момче, а пък ние да си избираме. И то изпитана технология... Въобще - толкова беше щастлив, че чак аз още повече се зарадвах на бременността си. И като си помисля как ме беше страх да му кажа...
А после каква сватба ни направи...
Обичам си го, колкото и кусури да има!

# 34 3 юли 2006, 15:15 ч.
  • Мнения: 33
Привет!
Много са трогателни всички истории, не ка все по-вече мами и татковци се решават да си имат бебче!
При мен новината беше като гръм от ясно небе, въпреки, че ми закъсняваше с 22 дена аз бях убедена, че се дължи на някакъв хормонален дисбаланс. Предишният месец ми беше закъсняло с 16 дена и поради тази причина изобщо не ми минаваше през главата мисълта, че може би съм бременна. Бях към края на първи курс студентка, за първа година живеех в столицата и със сегашният ми съпруг се познавахме и бяхме заедно от 4 месеца. Той много се притеснияваше от закъснението и неминаваше и час без да ми се обади и да попита "дойде ли ти, какво става?". Аз спокойна и весела, че на мен не може да ми се случи, та нали се пазим нямя как да е станало. Една вечер той дойде както обикновенно да се видим и беше купил тест. Да но този тест беше най-големият боклук и не можах да разбера всъщност какво отчете, минаха 10 минути 1 черта и към 15-20 минута когато реших, че ще го изхвърлям леко бледнееше още една. На другия ден взехме още един тест, различен от предният и показа само една червена. Да но на мен не ми идваше и след 2 дена реших и взех тест на Surecheck, като резултат отчете 2 силно червени черти.няма да го забравя бях в една комшийка, когато го направих и пак с нея си решихме, че може би е грешка но вече започна да обмислям вариянти какво ще правя. Дойде и той и аз му казах, че може би наистина съм бременна, но докато не отидя на генеколог той да констарира, не е сигурно. Беше много спокоен и ми каза, че ще се моли да съм бременна защото много искал бебче, аз естествено го направих на луд, защото сме много млади да се обвързваме с дете. И така на следващият ден отидох след обяда на генеколог отново много спокойна и очаквах да  каже, че ячниците ми нещо не са наред, но тями ми чистити новата рожба, която носех в утробата си. Разревах се неможех да повярвам, че ще ставам майка на 19 бях тогава, а при мисълта за реакцията на родителитеми и баща ми дори незнаеше, че неговата малка дъщеричка си има приятел, а тя и бременна. През целият път докато се прибера не спрях да ревя, ужасно се чувствах, за което в момента разбира се съжелявам. Таткото ми звънан и аз не му казах, отговорих му незабавно да дойде и той дойде веднага. Аз си бях легнала обляна в сълзи той влезе и ме прегърна и каза, че това е хай-хубавото нещо което може да ни се случи. След като се посъвзех и излезнахме той някак си се панира или може би все още не можеше да повярва само няма да забравя, че седнахме в една пицария и той силно объркан и развълнуван само каза:" еми щом ще ставам баща, трябва да го полея"! и така на бърз ход от вълнение изпи   2 големи водки и не спря да се хвали на приятели, че ще си има бебче!
еми това веше и нашата история, сега се радваме на едно грасиво и палаво момченце на 1,4м.

# 35 3 юли 2006, 15:28 ч.
  • Мнения: 35 989
изобщо не помня - нито първия, нито втория път  Embarassed
помня само как казах втория път на родителите ми и втория път на свекърва ми  Crazy

# 36 3 юли 2006, 18:22 ч.
  • Мнения: 210
Като чета всички тези писка и ми става много мило.
Аз бях сигурна, че съм бремена още преди да ми доиде. На всички казвах да не ме натоварват, че ще стане беля. Никои не ми вярваше и си мислеха, че се бъзикам.  Беше края на март и имаше сняг и затънахме в едни преспи на път към нашите и трябваше да бутам колата. Категорично им отказах и демостративно си седнах в колата и почнах да звъня. всички ми казаха, че съм луда и може ли сега такива изпълнения да правя. Само сестрами ми повярвя от първия ден. Правех си 3 теста от зор не можех да се дочакам много исках бебче. Първите бяха отрицателни, но как да не са като още не ми беше даже закъсняло и си се навивах, че съм си бремена теста не е верен. Втория беше с две ама едната много бледа едвам се забелязва и като казвам на мъжъми, че е до половината и май са две много се зачуди. Тогава работеше в болница и беше питал всички лекари как теста може да показва че има две ама едната да е по бледа и всички му бяха казали, че е прото отрицателен. На първи април една колежка която беше същото толкова щастлива че съм бремена ми купи тест и се оказа че съм бремена.
Обадих се на мъжъми не можах да устискам до вечерта, а той ми казва много се радвам. Треснах телефона и се расърдих звънях на всичките ми близки и никои не ми вярваше. Чак на следващия ден като звънах на сестрами дали няма да ми чистити все пак и мъжъми като чу му стана лошо както и на нея всички си мислели че е първо априлска лъжа и никои не ме беше взел на сериозно. От там бяха радости и чудо. Та една вечер доста си по ревах ама компенсирах на следващия ден. Grinning

# 37 3 юли 2006, 21:50 ч.
  • Мнения: 7
Здравейте и от мен, ето и моята история как му казах, че съм бременна:)
Работата на мъжа ми е свързана с много командировки. Нямаше го 2 седмици дойде си за 4-5 дни и пак замина за около 3 седмици че и повече. Simple Smile Оказа се че точно тези 4-5 дни, в които си беше тук са ни били достатъчни за да си направим нашето бебче. Simple Smile Само че с отсъствията си нямаше как да забележи че ми закъснява. Още преди да ми закъснее усетих че са ми се променили вкусовете, бях решила че кафето ми киселее и даже ходих да питам колегите в офиса , които го купуват какво е това ново кисело кафе, а те ме гледаха странно и се опитваха да ми обяснят, че е еднакво със старото и на мен така ми се е сторило Simple Smile))
Закъсня ми 2-3 дни и точно на 1-ви април реших да си направя тест за бременност, беше отрицателен, странно е как може да ти липсва нещо, което никога не си имал. Бях разочарована, но така и не казах на никого. Обаче и седмица по-късно не ми дойде, реших да си взема друг тест. Купих си Sureсheck. Реших да си го направя сутринта преди да отида на работа. Не успях да стана на време и страшно бързах, направих си все пак теста и го оставих за малко да се оправям, почти забравих да го погледна, върнах се от вратата и като преместих гледам 2 чертички Simple Smile Прибрах теста и тръгнах за работа, че вече закъснявах, обаче установих че се хиля от ухо до ухо, ходех си по улиците и се хилех Simple Smile))
Първата ми работа беше да се обадя на мъжа си, реших че е най-добре да му кажа лично. Казах му че има нещо сериозно, за което трябва да се видим и да поговорим. Усетих обаче че реши, че е нещо лошо и се притесни, реших да му каза по телефона, но в офиса вече имаше хора и нямаше как да кажа"Бременна съм!". По това време много беше нашумяла рекламата на тестовете Sureсheck с песничката Simple Smile и раговора протече:
АЗ: Седни някъде!
ТОЙ: Седнал съм.
АЗ: Ти нали знаеш рекламата с песничката?
ТОЙ: Да.
АЗ: Жоро не е невинен!
ТОЙ: Какво?!
АЗ: Виновен е!
  мълчание...
ТОЙ: Сериозно ли ми говориш?
АЗ: Да!

Така му съобщих че ще става баща Simple Smile После нямаше кой знае какъв разговор, защото си глътна граматиката както се казва Simple Smile)) трябваше му малко време да го усмисли. По някое време ми каза че ме държало още от първи април Simple Smile)))
Но и двамата бяхме много радостни от новината Simple Smile
Пожелавам на всички такова щастие Simple Smile Успех!

# 38 4 юли 2006, 11:50 ч.
  • Мнения: 75
ето и моята история.
цикълът ми се бавеше,2 месеца ми беше доста нередовен и 1 ден реших,че трябва да отида на гинеколог.съпругът ми ме придружи ,но не влезе с мен.не очаквах точно бебе тогава.отидох да ми изпишат хапчета за нормализиране на цикъла.гинекологът ме прегледа доста обстойно.каза ми че съм бременна в 12 седмица.аз щях да припадна.поуспокоих се и извиках бъдещият ми съпруг да му съобщим радостната вест.като му казахме той остана като "гръмнат".и той не очакваше такава развръзка.бяхме доста стреснати,не знаехме накъде да хванем,но след няколко дена всичко се поуспокои и бяхме много щастливи че точно сега ще се появи едно малко създание. сега вече е на 1г.,момченце, и му се радваме от цялото си сърце.желая много щастие на всички бъдещи и настоящи майки.много късмет.

# 39 4 юли 2006, 20:18 ч.
  • Мнения: 1 860
 Пу, като чета и ме е яд, че не проявих повече фантазия. Абсолютно непредвидено беше и като си направих теста не знаех как точно да реагирам. В крайна сметка реших, че ще напиша смс и навсичко отгоре го написах  "бременна" (pregnant) с правописна грешка (pregnat).  ooooh!  И така. Никаква романтика от моя страна.

# 40 4 юли 2006, 20:41 ч.
  • Мнения: 7 474
При нас нищо особено Tired
Аз: Ядат ми се лимони!(той знае,че не ям лимони) Mr. Green
Той:  Shocked Да бе да!  Shocked
Показвам му теста  EFP
Аз: Колко чертички има тук?
Той: Две.   newsm78
Аз: Какво пише на кутията?
Той: Положителен   newsm68 newsm44 newsm68 newsm44 newsm68 newsm44
Аз: А какво ще кажеш за лимоните? : Mr. Green

# 41 4 юли 2006, 22:32 ч.
  • Мнения: 601
 Joy Joy Joy hahaha

# 42 5 юли 2006, 19:17 ч.
  • Мнения: 22 998
Бяхме заедно 5 години.Четири от тях чакахме да дойде бебето.Много направени тестове,много разочарования.Но бяхме млади,радваме се един на друг и знаехме,че бебето все някога ще дойде.В една прекрасна сутрин се събудих странна,напрегната и уморена.Нямах желание за нищо-нетипично за мен.Бъдещият и неподозиращ татко го нямаше-командировка 1 седмица.Цикъкът ми закъсняваше,но се беше случвало толкова много пъти,а този път бях убедене,че бебето отново не е станало.Все пак имаше нещо,нещо което обръщаше стомахът ми по странен начин.Купих тест,направих го веднага щом отдох у дома.Две чертички.....Паниката започна да ме обзема...Беше смесица от радост и страх,че може да е грешка.Запазих теста и отидох за нов,за нови 2.Наравих ги на другата сутрин,на другата вечер.Беше ясно-две чертички.Толкова бях уплашена,объркана.Бях мечтала за този миг,а когато дойде последното,което мислех,че ще почуствам беше страх.После усмивката бавно се разля по бузите ми и понечих да вдигна телефона.Но се спрях,та той ще се върне след 5 дни,почакай.Кажи му го лице в лице и виж радостта в очите му.Така и стана,желанието да разкрия тази безкрайно чакана вест беше непреодолимо,но успях да му устоя.Мъжът ми си дойде.Още от вратата го поех за ръка и го заведох да седне да дивана.Погледнах го и не знаех какво да кажа.Бях репетирала десетки варианти,а сега нито един не ми се струваше подходящ...Аз съм бременна-казах.Най-лаконичното изречение,което можа да ми хрумне,след дни на репетиции.Погледнах го в очите.Там видях това,което не можах да изрека в онзи миг.Видях секунда на учудване,после мека светлина на безкрайно щастие,която озари лицето му.В онзи миг се разтопих в очите му.Не говорехме,само се гледахме и сякаш плувахме в море от щастие.Най-голямото щастие ,което бяхме изпитали заедно.Изживяхме го още веднъж-в денят,в който нашият малък син се роди с помощта на тати.Малкият ни Даниел бе поет от нашите две любящи прегръдки-моята и на мъжът ми.Малкото розово бебе ни гледаше с любопитни очи.Погледнах мъжът ми,видях сълзи от радост в очите му и се почувствах благословена.

Последна редакция: ср, 05 юли 2006, 19:27 от МамаДеси х2

# 43 6 юли 2006, 13:18 ч.
  • pomorie
  • Мнения: 848
ами след края наедна трудна и продължила 8години връзка и няколко години в испания се връщам в родината и то в сл.бряг дойдох да забравя всичко минало.и тук срещам бъдещият татко той е страхотен внимателен и толкова спокоен че от първият ден се разбираме страхотно като се има предвид че аз не съм много лесен човек ooooh!и така след два месеца заживявам у тях минават още два страхотни месеца нали знаете онова чувство като че ли целия свят и всичко край теб се движи в абсолютен синхрон и се чувстваш в пълна безтегловност не те интерисува нищо и никой искаш само това чувство никога да не отминава и всеки ден благодариш на Бог за човека до себе си Blushта в резултат на това аз започнах да се замислям за едно малко човече и какъв страхотен татко ще си има то Naughtyименно аз която винаги на хапливи подмятания отговарях че ми е рано и не съм за тази работа Partyта една нощ реших да споделя и с бъдещия татко тези си мисли.с голяма радост в сърцето установих че той също го иска Hug Hugсъщият този месец ми закъсня цяла седмица нищо не му казах исках да съм сигурна Hugкупих си тест направих го беше положителен аз бях щастлива но след като премина еуфорията от откритието се замислих Thinkingкакво ще кажат моите родители какво ще кажат неговите ами хората познаваме се едва от няколко месеца Thinkingкато си дойде от работа му го пока3ах и тогава изчезнаха всякакви съмнения той беше щастлив и всичко друго вече беше без значение бяхме важни само аз той и мъничето което ще се появи smile3501по късно казахме и на останалите и сега чакаме с нетърпение малкото човече smile3504надявам се всичко да продължи така красиво както и започна но вече и с малкото попълнение

Последна редакция: чт, 06 юли 2006, 13:30 от la_chicita_linda

# 44 6 юли 2006, 16:26 ч.
  • Мнения: 59
Предположих ,че съм бременна когато влезнах в магазина и ми се доядоха толумби-аз не си падам по сладкото.Закъсняваше ми ,но беше нещо нормално.Реших да си взема тест.Отлагах 1 седмица докато го направа-все нямаше време,детето да оправа за градина  ,аз за работа и т.н.Е направих го -появиха се 2 черти беше някъде към края на януари.Реших да кажа на мъжа ми на 14 февруари-ем като подарък да бъде.Тези дни ми се сториха като цяла вечност ,че не мога да споделя щастието си.
Дойде и 14.Той стана да изведе кучето ,а аз се правех ,че спа.Когато излезе аз оставих на масата в кухнята 1кутия шок.бонбони във формата на сърце и отгоре тестът с обяснението колко чертички какво значат ,легнах и зачаках реакцията му.
В първия момент въобще не е зацепил какво е това ,защото ние не сме го планирали и най-малко е предполагал,че може да съм бременна  ,но после голяма радост настъпи .

# 45 6 юли 2006, 21:38 ч.
  • Мнения: 941
Мили мами, чета постингите ви и очите ми се пълнят със сълзи
Стигнахте до сърцето ми с тези така искренно разказани преживявания.. В момента сме в период на бебеправене   luvbed( на мен ще ми е второ)
Обещах си този път ( дай боже да имам повод  Praynig ) да се постарая изненадата да е пълна!
Все пак на него ще му е първо...и е така очаквано!
Когато, получих преди година от него предложението му да бъдем семейство,  се почувствах: изправена пред стена, с насочени към мен десетки светнати прожектори, заслепена, с неконтролируеми емоции
Та...тогава си обещах , че ще се погрижа и аз да имам повод да си му го върна, тоз момент на изненада...
 

# 46 7 юли 2006, 11:00 ч.
  • Мнения: 3 886
един ден мъж ми и големия решават да идат в провинцията ас тогава с наи добрата ми приятелка ня кафее останах в софия .казах и  катее да знаеш не съм нещо на ред 2 месеца ми го няма и тя аиде в аптеката  аз въобще не си и помислих че съм бременна защото не усещах нищо.взех тест отидох в тоалетната на кафето и какво да видя 2 чертичкииии.......вчъща се моичкия и майка му вика айде честито ще ставаш баща а тои горкия толкова стъписан попита ОТ КОЙ #Crazy newsm78 Joy hahahaа маика вика как от кои бре от комшията до нас после смях цяла вечер а баткото през цялата бременност скачаще от радос че няма да е сам hahaha bowuu Joy

# 47 8 юли 2006, 15:19 ч.
  • Мнения: 20
То ни е парвото  newsm30 на тате момчето !Преди да заживем заедно все се шегуваше,че нямало кой да му чете приказки вечер и да го приспива smile3524.В деня в който разбрах,че сам бременна купих книжка с приказки и му я подарих с думите:За 9 месеца трябва да ги научиш татенце!Нямаше ро-щастлив от него през цялата бременност му пееше,а сега вече пеят на два гласа .

# 48 8 юли 2006, 15:31 ч.
  • на брега на Дунав
  • Мнения: 1 571
И аз да се впиша. Решихме да си имаме вече второ бебче и яко бачкахме по въпроса. Седмица преди очаквания цикъл се разбра, че имам възпаление понеже изхвърлях пясък от бъбреците и се наложи да пия антибиотик. Ама аз нали знам, че не се пазим вече реших преди да почна лекарствата да направя тест макар и по-рано. естествено отрицателен. Пия цяла седмица лекарства през това време мъж ми в командировка. Чакам аз да ми дойде ама не. И пак чакам и като няма никой правя втори тест и опа положителен. Връща се моя от командировката. Мислях да го изведа навън на вечеря и там да му кажа ама реших, че доста ще се шокира и му го сервирах на вечеря в къщи. Вдигам чаша да се чукнем и викам: "Хайде наздраве за това, че ще ставаме четирима" А той се пули и не вярва ествествено. Не можело да бъде, как така след като предния тест бил отрицателен. Мъжки му работи. Е, докато не повторих теста след няколко дни не му се вярваше пак. Ама не му стига и това ами и от лекар искаше да се потвърди. Накрая и на лекар отидохме и най-накрая повярва  Joy. То бетер от Тома неверни станахме.  Joy

# 49 9 юли 2006, 22:32 ч.
  • Мнения: 472
Денят е 01, месецът е 05, годината 2004г. Най-прекрасната година от моят живот, в която се врекох във вечна вярност на моят любим мъж с когото бяхме заедно вече 6 години. Решихме сватбеното пътешествие да го отложим с една година и тогава да отидем на екскурзия в чужбина.
Денят е 01, месецът е 05, годината е 2005 г. Ние безкрайно влюбени вече на екскурзия в Тунис или така нареченото сватбено пътешествие Heart Eyes Една безкрайно прекрасна седмица изпълнена с много екзотика, слънце и изгаряща любов.
Денят е 15, месецът е 06, годината е 2005 г. Месечният ми цикъл закъснява, нещо не нормално за мен, но пък пътуването със самолет и промяната на климата може би бяха оказали своето влияние. Първи тест - отрицателен, втори тест  - отрицателен, трети тест - отрицателен, естествено направени три последователни седмици. Надеждата за едно малко същество растящо в мен не ме напускаше - та то бе толкова желано.
Най-накрая споделих с моят съпруг за всичко което се случваше около мен, той ме успокои, че за всичко си има време......На следващия ден дойде с ясно изразена усмивка при мен и заяви, че ми е купил подарък - показа ми поредния тест за бременност. От мен се изискаше да го направя, а резултата той щял да ми го съобщи. Заявих му да не си прави напразни надежди, когато той влетя в стаята и ми заяви, че теста е положителен и съм щяла да ставам майка.
Изумление, щастие и рев от страх какво ме очаква за в бъдеще!!!!!
Денят е 24, месецът е 01, годината 2006 г.  - На бял свят се появи най-прекрасното същество на земята.
Едно пълно и завършено семейство изпълнено с много любов, разбирателство и щастие!!!! 

# 50 11 юли 2006, 22:50 ч.
  • София
  • Мнения: 1 252
Успях само да му покажа теста, защото не можех да говоря

Имах поликистоза на двата яйчника и оттам много нередовен мензис.
След 2 години правене на опити за забременяване и безброй отрицателни тестове по съвет на лекар решихме лятото да се забавляваме и да не мислим за бебе и на есен да започнем лечение на стерилитет. Изкарахме прекрасно и щуро лято по Северното ни черноморие. В началото на септември отидохме на сватба в Смолян, където съпругът ми заподозря, че нещо не ми е наред. Макар, че играх много се чувствах странно и споделях със съпруга си. На следващия ден се катерехме из Родопите и се чувствах уморена и го отдадох на многото танци (над 7 часа). На връщане към София ми стана много зле - постоянно ми се повдигаше и доста стреснах любимия. Като се прибрахме той ме помоли да си купя тест за бременност, но аз пренебрегнах съвета му. На другия ден като се връщах от работа отново странно изморена взех, че купих тест за бременост - за всеки случай Embarassed . Не посмях да го направя вечерта и прехвърлях последните няколко дни в ума си. Спомнях си странните и нетърпими болки в гърдите, умората и необяснимия факт, че ми прилоша в автобус. Реших да направя теста сутринта и от вълнение почти не спах.
Събудих се към 5:30 и бегом да правя теста. Мъжът ми само ме попита колко е часът и като му казах с отпусна отново в леглото. Виждайки втората чертичка, появила се много бързо реших, че може да е грешка. Оставих теста настрани и зачаках да се скрие. Минаха няколко минути и очите ми взеха да се пълнят със сълзи. Не можех да помръдна от вълнение. В един момент чувам, че съпругътми стои пред вратата и пита добре ли съм. Не можех да отговоря, защото бях плувнала в сълзи. Той отвори внимателно вратата и без да мога да кажа и думичка му бутнах теста пред очите. Дори и не попита какво значи, целуна ме и клекна в краката ми. Очите му плуваха в сълзи. Само повтаряше колко много ме обича. Като се поокопитихме ме засили на лекар, за да се потвърди толкова чаканата новина. Едвам дочакахме да стане поне 8:00 часа и хукнах към болница - влязох при произволен АГ доктор, тъй като моята лекарка беше втора смяна. Доктора потвърди бременността и аз пак плувнах в сълзи. Едвам набрах телефона на съпругът ми и и му казах,че докторът е потвърдил - след което и двамата си поревахме от радост за радост на Мтел...

# 51 12 юли 2006, 00:32 ч.
  • Мнения: 77
При нас не е много ясно кой на кого каза.
Не се пазехме вече цяла година и нищо. Не че се бях отчаяла, но имах много работа в службата, а и готвех дипломна работа и времето все не стигаше. Въобще забравих, че имам цикъл и кога трябва да дойде. Мъжа ми също беше в накакъв вихър и пропусна да следи календарчето, а обикновено той е по-стриктен от мен.
Постепенно започнах да усещам промените в тялото си, първоначално не ги свързах с това, но започнах да се замислям ...
Една вечер го питах дали помни кога трябва да ми дойде, той се замисли и не можа да се сети. Вървяха рекламите на Surecheck и ми предложи да си купя, за да разберем. Казах "да, добре" и така минаха още наколко шеметни дена преди отново да се сетим за това. Направихме си среднощна разходка до аптеката, като се прибрахме започна една препирня как да го направя и т.н.  Sick
Отидох до тоалетната, свърших си моята част, върнах се в хола и го оставих на масата, като му казах да не гледа преди да се върна (отидох да си мия зъбите, а той се захвана да сменя една крушка).
Като се върнах си седеше на канапето, беше леко поруменял и се опитваше да си скрие усмивката (веднага го познах, че е погледнал  Crazy )
Казх му "е, честито" без и аз да поглеждам. От там нататък си знаете - радост голяма и глезотии разни  Heart Eyes

На родителите си реших да не казвам веднага, защото и без това бяха притеснени и шокирани от това, че сестра ми им беше сервирала същата новина един месец по-рано. Щеше да им дойде много наведнъж #Crazy

Ама те скоро се усетиха, щтото мъжа ми взе много да ме пази.
И така, сега си гледат двете внучета и се кефят  Hug

# 52 12 юли 2006, 09:51 ч.

Със съпруга ми силно искахме да имаме дете Laughing.Три месеца след сватбата почувствах, че съм бременна, защото усещах болки в гърдите и леко гадене, веднага си купих тест за бременост и бях на седмото небе от щастие, когато той се оказа положителен. Исках да кажа тази щастлива новина по-възможно най-добрия начин на съпруга си, затова подготвих вкусна вечеря, купих ароматни свещи, вино, картичка с бебе и един компак диск с любими балади и на двама ни. Приготовленията бяха големи, а вълнението невероятно, не исках да звъня по телефона и да му казвам да се прибере по-рано, исках всичко да е естествено и в разгара на вечерта, когато танцуваме след обилната вечеря да му кажа чудесната новина, но... Joy, когато звънеца ми извести, че моя мъж се прибира, забравих всички половин дневни приготовления, надписаната картичка, отлежалото вино, хубавата музика, а просто се хвърлих в неговите прегръдки и се чух да казвам "Мили ще ставаш баща". После дълго се прегръщахме и целувахме, бяхме найстина невероятно щастливи и цяла нощ говорихме за всичко което ни очаква за новите отговорности за радосттта и късмета, който имаме да сме заедно. Вече сме трима и най-чудесното е че се чувстваме щастливи и обичани, когато едно нежно гласче ни шепне трепетно "бичам Ви". Blush Heart Eyes
С поздрави за чудесния конкурс, който сте направили:Гергана Стефанова,
гр.Варна, ул."Гаврил Кръстевич" 14, ет. 3

# 53 13 юли 2006, 16:42 ч.
  • Мнения: 410
Имам странната ( поне според мен ) способност, като видя някого и да предположа, с голяма точност, какви ще са бъдещите ни взаимоотношения. С таткото се запознахме в една фирма, в която аз работех, а той вършеше външни услуги. Щом го видях и разбрах че ще е той.
Бяхме заедно вече четири години, от 2 и половина живеехме заедно. За сватба не мислехме, верността и любовта носехме в сърцата си. От теракота до мебелите и завесите сме избирали и купували заедно.
Бяхме говорили по въпроса за детенце и от доста време имахме негласната нагласа, че е време. През лятото на 2003 реших, че ще си взема отпуск през Юни, за собствена почивка, после през Август майка ми имаше Рожден ден, юбилей, 50 г и ще отидем на тържеството, а от там - на море.
Желанието и стремежа да бъде майка е заложен генетично у всяка жена. В последния ден от отпуска си реших да си направя тест за бременност. Резултата бе недвусмислен. Венага си записах час за преглед. Исках да "съм на ясно " преди да поднеса новината. Лекарят бе доста лаконичен, потвърди съмнениеята ми и каза да отида след 10-тина дена, за да потвърдим наличието на плод. Представяте си как съм преживяла тези дни! макар да мисля сега, че съмнение не съм изпитала.
И така в заветния ден, добрата вест се потвърди и дойде ред на търсенето на уникалния начин да съобщя новината.  Вече ми се въртеше нещо на ум. Със снимките от УЗ-то в ръка, в последния час от работното време на магазините, хукнах по бебешките щандове. Исках да намеря най-малката, красива и миловидна бебешка дрешка на света! Обикалях  питах продавачките: Извинете, бихте ли ми показали най-малката дрешка в магазина? Сигурно бе 19.30 когат открих мъничка, мъничка ризчица, с връзка под едната мишница и копченце тик-так на рамото, цялата окантена с фина бяла лента. Купих я! Купих красива бледозелена торбичка от хартия с червена детелина. Поставих вътре "доказателството" на снимка и малката дрешка. Пепо си дойде след мен, обичайните думи, а мен ми трепери всичко и усмивката се разлива по лицето, в опит да удържа сълзите. Нежно го повеждам към любимия диван, и заявявам че имам подарък. Свтлината от любимата ни керамична лампа огрява учуденото му лице. Сядаме един до друг, целувам го и му подавам "подаръка". Той внимателно се опитва да отвори и изважда съдържанието. Не се стърпявам и нежно завявам: " Ето така изглежда на снимка сега, а тази дрешка ще му стане след 9 месеца..." Погледът, любовта в него, умилението и думите " Благодаря ти" ще запомня за винаги! Взаимните сълзи на радост и нежност потекоха по очите ни!
Решихме това да бъде символичния подарък и за майка ми, за юбилея й, но поради проблеми в началото на бременността, не можахме да отидем. Обадихме и се да я предупредим в последния момент." Мамо, ще ти поднесем подаръка по телефона. Ще ставаш баба! Ще имаш първо внуче "

Така поднесох новината на най-милите си същества.
Сега имаме едно здраво и красиво детенце, Борис.

И още нещо интересно. Братът на мъжа ми има също момченце, с 13 дена по-малко от Борис! Представете си радостта на техните родители, в един месец да станат баба и дядо на 2 внучета, толова дълго очаквани! И двамата са на възраст над 70 г.
В техния случай, Щастието никога не идва само!

# 54 14 юли 2006, 09:14 ч.
  • Мнения: 595
Аз си падам малко майтапчийка та ще ви разкажа каква шега скроих на татито а после като бонус ми дойде и майтапа на работа - той не беше планиран.
Тъй като няколко доктора бяха ни обявили и двамата за стерилни ревах, ревах и започнах да мисля да направя нещо по въпроса.
Купих хормони и си тръгнах от доктора със график за правене на секс.
Да ама не.
Нищо не стана и трите месеца докато взимах хапчетата.
А през това време зълва ми все питаше: " айде, вече 2 години сте женени кога ще имате бебе?" а мен ме беше яд че е толкова нетактична и казвах: "Ами ако бебетата стават по телефона може да е скоро" тъкмо бях започнала работа на 2 места а мъжът ми беше на смени - почти не се виждахме.
Реших да опитам още веднъж с хормони, купих хапчетата и зачаках да ми дойде.
И чаках доста - поне 2 седмици закъсня но вече имах опит с фалшиви тревоги и не смеех да се зарадвам даже напротив - това за мен означаваше само ходене по доктори, нови изследвания и много нерви.
Една сутрин като тръгвах на работа нещо ми прещрака и напук си купих тест.
В тоалетната в офиса се разплаках като видях ярките чертички EFP.
И реших че трябва да измисля нещо интересно.
Мъжът ми искаше нов компютър и аз отидох и поръчах да ми го сглобят и зачаках.
Вечерта той ме взе от работа и отидохме в китайския.
Там му казах че имам подарък за него и му показах конфигурацията на компютъра.
Той много се зарадва и взе да обяснява колко бил хубав и тн.
Тогава извадих теста и му го подадох с думите: "Ето още един подарък за компютъра"
Той не схвана че това е тест за бременност и попита: "Ама това къде се слага? Какво е?"
"Ами слага се до компютъра в спалнята и като отвориш прозорчето ще разбереш че трябва да му купуваме легло даже."
Тогава настана голяма радост. Колко бил щастлив, колко го чакал...
И от време на време: "А компютъра кога ще го вземем, нали не е на майтап?" Joy.
На следващия ден се обадихме на сестра му с новината а тя каза: "Е сега трябва да пратите една благодарствена картичка на М-тел за бебето дето стана по телефона."
А на работа шока беше пълен тъй като се оказа, че двете с колежката ми сме забременели по едно и също време - децата ни имат 4 дни разлика и когато го съобщихме на другата колежка тя едва не припадна и през цялото време гледаше моя тест и снимката на УЗД на другата и повтаряше: "Вие нещо се майтапите с мен. Не ви вярвам!"
Още си го пазя положителния тест - сложила съм го при пъпчето на бебо и гривничката от родилното и редовно си поплаквам над тях.
тук са снимките на бебо дребо
П.С. А поезия по темата приема ли се?

Последна редакция: пт, 14 юли 2006, 10:04 от tsachi

# 55 14 юли 2006, 18:47 ч.
С моя приятел (вече съпруг), имахме мноооого продължителна връзка. След доста перипети и доста назландисване най-накрая взехме съдбовното решение да сключим брак. Направихме годеж насрочихме дата и започнахме да се приготвяме за големия ден. Но да си призная честно вече нямах търпение да имаме бебе поради което го помолих да не чакаме чак до сватбата ами да поразбързаме. Е речено сторено ... няколко месеца не се получи, което засили желанието и на двама ни. И ето че няколко дни преди рожденият му ден разбрах, че съм бременна. Толкова бях щастлива и толкова бях нетърпелива да му кажа, но тъй като новината е доста значима, а не бяхме заедно в момента все пак реших да го изненадам за рождения ден и това да бъде подарък, който да си спомня цял живот. Да си кажа право едвам се стърпях да не си кажа. Дойде рождения ден, запазих места в един доста хубав и интересен ресторант и когато отидохме и седнахме аз му казах, че съм бременна. Толкова се зарадва, че започна да гледа в някакъв сладък унес без да говори. Поръча си няколко питиета и  след като ги изпи започна да ме пита през пет минути дали съм сигурна и дали наистина все пак ще ставаме родители.  И така вече сме едни щастливи родители на едно много сладко и най-вече добро бебе.

# 56 14 юли 2006, 22:40 ч.
Таака да се включа и аз Flutter.Нашата история е следната:от почти половин година от преди сватбата започнахме да се опитваме да си направим бебече но то все неставаше ooooh!.Аз работех в доста напрегната обстановка и шефката и не беше много стока и след това дойде и сватбата и там много изтощение и емоций и бебето все не идваше.Накрая аз изпаднах  в нещо като депресия понеже междувременно и напуснах работа и не можех да си намеря нова и напрежението се засили.Предложиха ми работа която аз веднага приех  и трябваше да замина на София за обучение за 1 седмица а там имаше вече няколко бременни момичета.Аз се помайтапох с една от колежките (и тя беше бременна Laughing)колко време ще ми е необходимо и аз да забременея покрай тях и дали това е заразно newsm62а тя започна да се смее.Понеже постоянно бяхме заено и тя на вторият ден взе че ми изтърси :Ти си бременна Simple Smile а аз я попитах от де й дойде пък това на ум а тя понеже ме била загледала и съм се била запъхтявала много  и ме накара  да отида у тях и да си направя тест.Аз доста се чудих понеже бях правила доста и все( -)и не ми се искаше пак да се разочаровам но накрая склоних и отидохме  у тях и след около 1 час направих теста и той се оказа EFP Просто само се разплаках.Вечерта  мъжът ми се обади да ме чуе как съм а аз изгарях от нетърпение да му кажа но реших да изчакам да се прибера.А той започна да ми казва колко неша ми е изпратила свекървами като подаръци от ГЪРЦИЯ и аз му казах че аз ще й направя също подарък  Blush а то веднага ме попита :Бременна ли си. Но аз си замълчах и не му оговорих а само го усетих как му се стегна гърлото.На следвашият ден си тръгнах от София с адска тупа усмивка и едва сдържайки се .След като се прибрах у дома си взех още един тест за всеки случай и го направих и той същ показа (+) резултат и вече не се сдържах и у се обадих и му казах :Мило ще ставаш татко smile3521 а на него просто му заседана на гърлото и му се наляха очите със сълзи  от щастие .Като се прибра беше голяма радост голямо гушкане и целувки BlushТа това беше моята история и зе извинявам ако съм ви досадила  Heart Eyes

# 57 15 юли 2006, 19:38 ч.
  • Мнения: 490
прозаично-прибрах се от гинеколога и му казах, малко е странно при нас , защото сме пред  fight fight fight но това може да промени нещата , знае ли човек? Peace

# 58 15 юли 2006, 21:54 ч.
  • Мнения: 99
И при нас мноого весело, каката я бебенаправихме "без да искаме"  и  с много пазене вечерта след клетвата му в казармата и като му съобщих, хич не му се вярваше.
Вторият път бяхме в процес на закупуване на нова кола и пак така ненадейно забременях /ама около нас 4-5 семейства с бебоци, заразно е, нали се сещате /, прибира се половинката с изключително апетитна оферта за колата, а аз след като изслушах убедителната му реч за всички качествата на въпросният автомобил, дълбокомислено рекох:
-Дали пък да не си вземем мини ван, че както е тръгнало ще ни е необходим след известно време.
-След колко точно време, мила????????????
Подадох му теста с отговора:
-След приблизително толкова
Реакцията беше горе-долу такава Shocked #Crazy  Crazy Shocked Thinking Heart Eyes

# 59 17 юли 2006, 14:28 ч.
  • Мнения: 47 996
какво се случи при нас:
с първото дете:2001 год
аз -студентка първи курс,той студент трети курс,познавахме се от 6-7 месеца,бяхме лудо влюбени и неразделни...и покрай "пазенето" някак се е получил фал...и то точно някъде между рожденния ден на мъжа ми(тогава гадже)-27 ноември,и судентския празник-8 декември
около коледа и нова година,а също и моя имен ден,въобще не обърнах внимание,че ми закъснява,защото цикълът ми не беше изобщо редовен(всъшност беше ми редовен само докато взимах хормонални таблетки),но 2-3 дни след последния новогодишен купон бяхме в един автобус,и ми стана много лошо,припаднах ,а мъжа ми много се изплаши...тогава взехме да мислим какво ми е,да е от пиене и недоспиване-не е,и аз на шега споделих че този месец ми закъснява...въобще не се сетихме за тест,ами хукнахме към поликлиниката,а там гинеколожката ми заяви"хубава бременност,2-3 месец!какво ще правим?"
бях много шокирана,и казах:"не знам"...излязох навън и повторих думите й на приятеля ми,а той се усмихна и каза "значи ще се женим!"...след това трябваше да отиде на работа,а аз си купих списание "9 месеца",и започнах да чета в къщи...като гледах снимките на бебетата започнах да плача,бяха толкова прекрасни!
с второто дете:2005 год
след първото раждане си сложих спирала,и тя работеше  безотказно Wink
полека-лека обаче в разговорите ни започна да се промъква темата за още едно дете
един ден казах на мъжа ми,че искам да си махна спиралата,за да забременея
той се съгласи,и аз хукнах към поликлиниката...да,ама не стана веднага,трябваше да отида след няколко дни,аз взех да се разколебавам...но един ден братовчедка ми гледаше малката и аз притичах до гинеколожката Whistling
казх на мъжа ми след няколко дни,и той отначало си мислеше,че се шегувам Crazy,но после реши усилено да работи над въпроса с бебето
около 2 седмици след това очаквах да ми дойде,имах болко в кръста,гърдите ми бяха напрегнати и ме боляха,но не ми дойде Party,обаче аз упорито си викам-не,как толкова бързо?!обаче мъжа ми беше сигурен,и се хвалеше вече,а аз -не,не е сигурно!
накрая една приятелка ми предложи да си направя тест най-после,и така,направих,разбира се ,беше положителен,и беше най-вече аз да се уверя...

# 60 20 юли 2006, 15:55 ч.
  • София
  • Мнения: 3 680
Така....ето и моята история...
Пробвахме вече втори месец- нещо все не ставаше а аз си мислех:хоп и готово- да ама не било така лесно май....
Но след като не ми дойде на датата,започнах да сеизпълвам с надежди ,но не хукнах веднага към аптеката като предишния месец- изчаках номе...7 дни и не издържах до определените от мен 10дни.
Направих си първия тест вечерта- отначало 1чертичка ,след около минута...леле още една...Ами сега- разплаках се- от радост ли ,от страх ли....Не казах на никого- насутринта -втори тест- пак 2 чертички- пак не споделих с никого- беше 27 декември 2004г- таткото имаше рожден ден на 31 декември- реших да му кажа тогава....
Леле как съм издържала тези 4 дни и аз не знам...мислех си че ще го прочете на лицето ми- толкова бях уплашена и радостна- абе странно чуство
На 31 щяхме да правим купон по случай рожденния му ден,отидох по -рано/още не бяхме женени но аз бях ту у нас ту у тях/,подарих му приготвения му любим парфюм и пуловера които бях купила и ...после малка синя кутийка с панделка...
-Какво е това?-попита той
-Отвори и ще видиш-бях сложила вътре тестовете и понеже един мъж не знае какво е това- или поне повечето отдолу на дъното бях изрязала обяднението от теста на което с големи букви пишеше ако са 2 чертички- сте БРЕМЕННА
Отначало той го гледа 2,3 секунди странно но изглежда е прочел "сте БРЕМЕННА" и ме погледна с питащ поглед
Бях усмихната,смутина и страшно притеснена- той ме прегърна и ме завъртя....
Вече не изпитвах страх а само щастие....
Не казахме веднага- исках да отида на преглед след празниците,да се уверя че всичко е наред и тогава...
А знаете ли как казах на снаха ми- просто и показах снимката от видеозона- това беше достатъчно да разберат всички приятели Hug

# 61 20 юли 2006, 16:33 ч.
  • Мнения: 25
Бащинската срещу майчинската интуиция
Здравейте, порчетох за конкурса ви реших да Ви пиша. Не знам доколко е различна историята ми, но аз винаги се сещам за нея с усмивка, надявам се да развесели и Вас.
На 25 години съм и на 4-ти март тази година се омъжих. Със съпруга ми решихме, че е хубаво първата година да останем сами, а след това деца колкото даде Господ. Два месеца по-късно, през май, цикълът ми закъсня с два дни. Това не ми направи особено впечатление, тъй като и преди се е случвало, но съпругът ми изпадна едва ли не в екстаз и заяви, че това е защото съм бременна. Много се смях на това твърдение. Смятах, че не той, а аз като бъдеща майка първа ще усетя, макар и интуитивно, ако има нещо такова. Седмица по-късно си направих тест за бременности се оказа, че моята майчинска интуиция нищо ни струва пред бащинската му самоувереност. И така щастието беше пълно и за двама ни, и за всички кандидат-баби и дядовци, а аз може би съм една от малкото майки на които таткото е съобщил, че ще имат бебе. Сега ми остава единствено утехата за реванш, когато през януари догодина аз му съобщя за появата на бял свят на първата ни рожба.
  bouquet

# 62 21 юли 2006, 14:57 ч.
Беше онзи прословут студен януари,когато във Варна за пореден път обявиха бедствено положение(за смях на цяла България).На мен ми бяха потънали гемиите,защото за пореден път ми закъсняваше. Sad
Настроението ми съответстваше на климата-защото се сетих ,че отново няма да се размина с хормоналните лекарства SickМъжът ми,инъче търпелив човек,предпочете да излезе във виелицата пред варианта да ми търпи "цветното"настроение #2gunfireСлед не повече от 10 мин.се върна с кутийка,която ми пъхна в ръката и ми посочи тоалета.Аз безропотно се подчиних и си свърших чинно "работата",но не чаках резултат,а излязох от тоалета.Бях сигурна,че пак нещо с цикъла ми не е наред и като,че ли се примирих.Но мъжът ми беше адски нетърпелив,влязал,взел теста прочел внимателно инструкцията и с боен крясък нахлу в хола при мен-"Бременни сме".Тогава нямах думи какво да кажа,гледах като ударена и не можех даже да асимилирам думите му.Днес 7месеца и3 седмици по-късно мога и аз да потвърдя диагнозата на "двете чертички EFPНа 17 септември,живот и здраве ще ставаме мама и татко на малко момиченце. pregnant  ylinfant

# 63 22 юли 2006, 14:42 ч.
  • Мнения: X
Здравейте и от мен. Сладурски и стории- доста се посмях.
А сега да разкажа и нашата. Заедно сме от 10 години, женени от 2.Той искаше вече от доста време, аз все не се решавах. Накрая ми дойде "музата" и споделих с него. Цикъла ми беше почти на свършване, когато започнахме опитите. Аз знаех, че може и да не стане веднага, затова не очаквах да се е получило. Но след няколко семици, започнах да изпитвам разни странни усещания и като мина малко време (бях убедена че не сме направили бебче) помолих мъжа ми да отидем при общ познат да ми пусне изследвания, защото се притесних за здравето си. Междувременно си направих тест, който показа тъмно- червена и бледорозова чертички, още преди да ми закъснее цикъла. И тогава обаче не се убедих че съм бременна. Много беше странно, защото помислих, че е нормално да се вижда втора чертичка , но слабо дори и при положителен резултат (а не си правех тест за първи път). Отидохме да ми вземат кръв- нашият познат ме пита-"Да не си бременна?". Аз убедено"Изключено- направих си тест", но не казвам как са се показали 2 чертички. Започна той да умува накрая измисли, че хормоните ми може да не са наред. Аз вече започнах да мисля глупости и се стреснах доста. Резултатите бяха наред, а преди да излязат и хормоните, аз си правя нов тест, пак същото- реших да се пробвам с урина, защото това чакане и незнание ме побъркваше. А той като излезли хормоните, сам ми каза да донеса урина, явно му е било съмнително на него по резултатите. А моят мъж е с мен на всякъде и в течение със всичко. На сутринта, му давам стерилната урина, да я занесе, откара ме на работа и замина. Аз очаквам да звънне. И към 10.00ч. сутринта, ми се обади с един такъв доволен глас и изненадващо ми казва "Ами ...милооо...ми ние сме били много бременни бе...". Аз щях да пздна от стола в офиса.
После цял ден се усмихвах и се радвах-това е един от най хубавите моменти за мен.
Мечтала съм и аз за момента, в който ще разбера и ще направя специална вечеря, на която ще му го съобщя много интимно и романтично, но не стана...
Ами това беше, моята история, малко дългичка-дано не съм ви отегчила.
С поздрав!

# 64 22 юли 2006, 20:06 ч.
  • Мнения: 3 394
моята история е супер без интересна-сервирах му го по телефона, той беше на работа, а той вика *вярно ли?*, но щастливо. През това време ревях и вървях към болницата, цащото джи пи-то ме изпрати на спешен ехограф, защото се съмняваха за извънматочна бременост, корема ме изгаряше от болка Sad
Това е.

# 65 22 юли 2006, 21:17 ч.
  • Мнения: 419
При нас вси4ко беше планирано и стана от първият път ,закъсня ми и докато си правех теста той ве4е беше сигурен 4е ще ставаме трима така 4е не беше голяма изненадата. Flutter

# 66 24 юли 2006, 12:53 ч.
  • Варна
  • Мнения: 365
Здравейте!Да разкажа и аз моята история.
Опитвахме 2 месеца да си направим бебе, но то така и не ставаше, а аз всеки месец преди датата на цикъла си ходя до аптеката и си купувам тестове с надеждата, че се е получило, но уви-нищо. На третия месец в очакване на цикъла имах чувството, че този път е станало, но реших да изчакам с теста, за да не остана отново разочарована.
Докато бях на работа шефа ми се ядоса и реши да ме накаже, аз толкова много се ядосах, че му казах "довечера като се прибера ще си направя тест за бременност и ако се окаже положителен утре няма да дойда не работа". Прибирам се и по път минавам през аптеката.Влизайки от вратата отивам в тоалетната да направя теста.След минутка виждам една ясна черта и една бледа.Отивам при таткото и му показвам теста, но и двамата не знаем дали е положителен или отново нищо.
Обадих се на една приятелка и й казвам какво се е получило, а тя ми казва:"ти какво искаш?тя по червена няма да стане."Тогава ми стана толкова приятно, че се разплаках от радост, а таткото като ме видя разбра, че след 9 месеца ще сме най-щастливите родители. И наистина е така. Вече втори месец се радваме на нашия малък Христо Heart Eyes

# 67 25 юли 2006, 10:45 ч.
  • Мнения: 79
Цитат на: agne6a в пн, 24 юли 2006, 12:53
Здравейте!Да разкажа и аз моята история.
Опитвахме 2 месеца да си направим бебе, но то така и не ставаше, а аз всеки месец преди датата на цикъла си ходя до аптеката и си купувам тестове с надеждата, че се е получило, но уви-нищо. На третия месец в очакване на цикъла имах чувството, че този път е станало, но реших да изчакам с теста, за да не остана отново разочарована.
Докато бях на работа шефа ми се ядоса и реши да ме накаже, аз толкова много се ядосах, че му казах "довечера като се прибера ще си направя тест за бременност и ако се окаже положителен утре няма да дойда не работа". Прибирам се и по път минавам през аптеката.Влизайки от вратата отивам в тоалетната да направя
теста.След минутка виждам една ясна черта и една бледа.Отивам при таткото и му показвам теста, но и двамата не знаем дали е положителен или отново нищо.
Обадих се на една приятелка и й казвам какво се е получило, а тя ми казва:"ти какво искаш?тя по червена няма да стане."Тогава ми стана толкова приятно, че се разплаках от радост, а таткото като ме видя разбра, че след 9 месеца ще сме най-щастливите родители. И наистина е така. Вече втори месец се радваме на нашия малък Христо Heart Eyes
Много ми хареса твоята история и ми стана любопитно дали отиде все пак на работа и как реагира шефа ти. Hug

# 68 25 юли 2006, 21:43 ч.
Мажь ми страшно много искаше дете но аз все не се навивах няколко пьти ми закасняваше и си правих тестове за огор4ение на мьжа отрицателни.Една сутрин оба4е то4но на рожденния му ден се по4уствах някак странно парното не беше запалено а аз умирах от жега потях се повдигаше ми се.Тои ми каза да отида да си купя тест а моите думи бяха "ти луд ли си нищо няма да излезе само кадето на рожденния ти ден ще те разо4аровам" категори4но му отказах и не отидох до аптеката но не щеш ли господиньт излязал докато бях в банята и след 10 минути ми се прибира с тест и ми го подава.Думите му бяха "моля те направи го независимо от резултата които ще излезе".С тежка вуздишка влязох в тоалетната и изпьлних желанието му 2 те 4ерти4ки излязоха веднага.Вкарах една тьпа усмивка отворих вратата на тоалетната и размахах теста за бременност крещейки"татеее ела да видиш"Реакцията му беше доста бурна едва не отнесе вратата на тоалетната награби ме стискай ме до задушаване не успях дори и гащи4ките да си вдигна.а усмивката му беше от едното до другото ухо.Това беше най-хубавият подарк който сам му правила за рожденния ден. Mr. GreenСега с нетьрпение о4акваме появата на новия 4лен на семйството Grinning

# 69 26 юли 2006, 11:09 ч.
  • София
  • Мнения: 243
Здравейте на всички!
Темата е много приятна и реших и аз да споделя моята история.С нашия татко се оженихме на 2.06.2002г.  txtloves и след сватбата спряхме да се пазим с мисълта,че:" те бебетата не ставали бързо"    ( така мислехме,защото всичките ни близки много време се мъчиха да прават бебета),но на мене почна да ми се спи две седмици след сватбата и да ме болят много гърдите.Усетих аз ,че нещо не е наред още в самото начало.Изчаках да си купя тест,а така се падна,че тази вечер спахме в апартамента на баща ми да му пазиме кучето.На сутринта станах  много рано и веднага си направих теста и естествено беше EFP.Мъжа ми много си изкара акъла като му казах след като стана, защото не го очакваше. Много  ми беше криво,че не се зарадва, smile3513но после на 17.06.2002г. отидохме при моя лекар и той ми направи снимка.Като излязох от кабинета и я показах на мъжа ми той се разплака  cryи по случая обиколихме всички роднини и им казахме за радостната новина.От тогава на сетне имаше само smile3525

# 70 26 юли 2006, 15:55 ч.
  • Варна
  • Мнения: 365
dakra на следващия ден отидох на работа, но само за да си дам болничния и да му кажа, че съм бременна и поне 2 години няма да отида на работа. Hug
След като научи ме гледаше много тъпо и след това научих от колежките си коментара му.Казал, че не ми пречело да ходя на работа въпреки бремеността и че нарочно съм направила това с болничния. Но на мен не ми пука, а пък и от другия месец ще съм с нов началник, така че...проблема си е негов Peace

Последна редакция: ср, 26 юли 2006, 16:00 от agne6a

# 71 27 юли 2006, 00:15 ч.
  • Мнения: 376
Здравейте! Искам да споделя и при мен как дойде тази хубава промяна. Няколко месеца след сватбата бяхме решили да си направим екскурзия до Франция като меден месец. Записахме се и започнахме с приготовленията. Но съдбата реши друго и ни заведе на най-хубавата "екскурзия". Цикълът ми беше общо взето редовен и закъснението ме наведе на някои мисли. Споделих със съпруга ми за това закъснение и това много го зарадва. Но след няколко дни получих неприятна изненада в тоалетната - бях прокървила и така се сложи край на радостта от закъснението. Разтревожихме се и така цяла седмица продължи кървенето като нормален цикъл. Следващият месец обаче около датата ми нямаше и следа от цикъл и така закъснение отново и отново...този път си беше истинско и реших да отида на лекар. След няколко дни щяхме да заминаваме за Франция и трябваше да сме сигурни двама или трима ще заминем. И така отидох след работа на лекар и тя ми каза, че съм бременна и заради кървенето не трябва изобщо да пътувам. Върнах се при таткото и му казах, че ще гледаме Франция през "крив макарон". Разбира се той много се развълнува и зарадва и за по-сигурно купихме и тест за бременност и на следващата сутрин се усамотих с теста и той даде положителен резултат - две разкошни чертички. Веднага го показах на таткото да се успокои този път, че не е фалшива тревога. Родителите ми също бяха много щастливи, защото от доста време мечтаеха за внуче.

# 72 27 юли 2006, 14:53 ч.
  • Мнения: 1 289
 Party Ами аз сега съм в края на 4-тия.А преди два месеца ми беше сватбата(на 27.май.) Rolling Eyes Най-неочаквано две седмици преди сватбата разбрах,че съм бременна.Преди това правихме опити,но нищо не стана и решихме да пробваме след сватбата,а до сватбата да се"пазим".Колко смешно ми звучи сега Naughty И моя цикъл както на повечето жени е нередовен.Закъсняваше ми 16 дни,но бях сигурна,че ще ми дойде.За всеки случай си взех тест,за да знам да ли да пия хапчета да ми дойде и да не "цъфна"точно на сватбата.Въпреки всичко не мигнах цяла нощ,а и не бях казала на бъдещия ми съпруг какво ще правя.Станах още в 7ч.-отидох в банята,направих си теста и чакам-знам си,че не съм бременна.ПОяви се едната чертичка,а малко след това се появи много бледа втора.Стоях като вкаменена и не мога да повярвам.А ся де.Даже не мога да се зарадвам-знам,че и двамата искаме бебе,но...Преди чаках положителен резилтат и изпадах в депресия когато беше все отрицателен,а сега е положителен и незнам как да реагирам.В някъв транс отидох в спалнята-той още спи.Гледам го,държа си корема и незнам кво да правя.Седнах до него,стоях....айде полегнах и аз.Прегърнах го и почнах да го целувам.Той се рзмърда,а аз му казах да се обърне към мен ,защото трябва да му кажа нещо.Цялата треперих.Той ме гледа с полу-отворени очи,а аз му викам"Ще си имаме бебе."-стои и ме гледа  Thinking и знаете ли кво ми отговори:"Ами,добре..........Това са хубави работи."Надали някой е очаквал такава реакция.Той повече от всичко иска бебе,а сега.....Казах му че едната чертичка е бледа и не съм много сигурна и ще взема още един тест за утре.На другата сутрин и той стана рано заедно с мен-теста пак положителен.Влизам в спалнята,а той ме гледа с очакване(тва вече е няква реакция),казах му че е положителен и този.Дойде при мен и ме гушна.Само това исках да е до мен-вече започнах и аз да осъзнавам какво означават двете чертички.Защото предишния ден не знаех къде се намирам,къде вървя и как да реагирам и какво да чувствам. hahaha
 Сега сме безкрайно щастливи,съпругът ми е неузнаваем-постоянно ме глези,прекалено много ми помага даже,не ми дава нищо да свърша сама.Сега си личи,че е щастлив от факта ,че ще става татко.А аз съм просто на седмото  небе.
 Лека бременност на всички бъдещи Майчета и смо весели емоции.

# 73 28 юли 2006, 15:45 ч.
Направихме теста заедно.
Аз вече си бях направила един, взех го съвсем импулсивно и без основание, на шега с приятелката ми.
Не знаех как да му кажа. Познавахме се от един месец и се опасявах, че няма да е очарован. Мечтаех си да се зарадва, разбира се.
Дойде вкъщи, аз го предупредих, че вероятността да съм бременна е голяма, за да видя как ще реагира. Каза, че не иска да има бебе и да се надяваме, че теста е отрицателен.
Беше положителен. А той беше смазан. Тъжен и разочарован. Чудеше се какво да правим, т.е. как да ми каже, че иска да абортирам. Не помня точно какво ми говори, но беше в този смисъл.
Аз му казах, че искам бебето си, и че ще го имам. А той да каже дали иска да бъдем заедно и да имаме дете, да не бъдем заедно, или ако не иска да има дете, да не мисли че има, да продължи както преди и да бъде спокоен.
Отговори, че иска да бъде с мен, но, че сега не е момента да имаме дете. Питах го дали по принцип иска да има деца.
"- Да, но не сега."
"- Но ти си на трийсет, кога, ако не сега? Освен това подходящ момент никога няма да дойде."
Искаше да отида и на лекар, за да е сигурно. Все не му се щеше да повярва.
Представям си какво му е коствало решението.
И сега трудно го разбирам, и понякога се чудя какво ще стане по-нататък. Но той си е мой и го обичам.
А Тоти е невероятен!

Последна редакция: пт, 28 юли 2006, 15:58 от Яна Стоянова

# 74 29 юли 2006, 16:55 ч.
  • Мнения: 593
Ох, ами аз... ами ние вече планирахме от 4 месеца и то безрезултатно, затова въобще не се усъмних, като ми закъсня с 1 седмица. Но споделих това с кръстницата и тя започна да ме навива да си направя тест. Дори веднага изтича до аптеката и ми купи един. Накара ме да го направя ВЕДНАГА. Ами... направих го. И когато ми се появиха двете чертички  EFP , много се изненадах, но не осъзнавах какво става.
После нашия тати се появи за малко, дойде да си вземе инструментите, за да иде на някакъв ремонт. Дръпнах го настрана и му казах "Бременна съм." Той също много се изненада, развълнува се и си позагуби малко инструментите. Е... не много романтично, но... тогава нищо друго не ми дойде на ума. Имах нужда да му кажа колкото се може по-скоро, защото ме беше страх.

Историята на silvimi ми хареса най-много. Много добра идея!  newsm10

# 75 31 юли 2006, 10:26 ч.
  • Мнения: 31
Здравейте и от мен. Искам да споделя с вас как съобщих на моята половинка,че ще си имаме бебе.
Процеса започна много отдавна с предварителни дълги разговори за това,че е време да си имаме бебче.Отне ми много енергия да убедя мъжа ми,че ако за него има все още много време да стане баща,то за мен нещата не стоят точно по този начин. С всяка изминала година след 30 за мен ще бъде по-трудно да се справя с една бременност и последвало майчинство. Явно,че накрая самия той осъзна,че съм много права и се заехме с бебеправенето.
Милият беше толкова чаровен когато всеки месец в периода когато трябваше да ми дойде цикъла ме поглеждаше с грейнали очи и ме питаше "Справихме ли се?" и тайната надежда,че ще му отговоря,че сме успели. Минаха много месеци обаче в които аз просто го съкрушавах с отговорът си "Не, и този месец не сме успели". И така до момента в който двамата бяхме заминали на гости извън София. Отново зачакахме да видим какъв ще е резултата от поредния ни опит. Съпругът ми ме питаше всеки път който ме видеше да излизам от тоалетната "Има ли надежда", а аз му отговарях,че засега има. Сигурно се чудите защо ми е задавал точно този въпрос? Причината е,че аз имам много точен цикъл и ако кажа,че деня е Х,то той наистина е този.Разликата е само ден-два. А през деня ме питаше "Нямаш ли някакви признаци?",а аз нямах никакви по-различни признаци освен обичайните които предхождат всеки цикъл. И така през двата дена в които бяхме на гости постоянно ми търсеше погледа за да прочете отговора в тях. Накрая не издържах и му обещах още щом се приберем в къщи да си направя тест за да не го измъчвам повече.
Пристигнахме си живи и здрави в къщи,а аз още нямам никакъв отговор какво се случва с мен. Мъжът ми не ме остави да разопаковам багажа, а веднага ми напомни обещанието да си направя тест. Аз се въоръжих с теста,а той горкия остана да чака резултата. Толкова беше изгубил търпение,че в момента в който излезнах от тоалетната веднага ме попита "Положителен ли е?". Охладих му надеждите с отговора,че за да отчета резултата ще са необходими 10 минути. Сигурно са му се сторили най-дългите 10 минути в живота.
Погледнах си теста и видях две чертички,но втората по-бледа от контролната. Ами сега какво да правя? Да го отчета като положителен или като отрицателен? Това беше първият тест за бременност,който ми даваше две чертички, но защо за бога втората е по-бледа!Прочетох упътването няколко пъти,а там не пише за по-бледа втора чертичка. Какво да му кажа на милия,който ме чака с грейнал поглед. Да го разочаровам ли или да го зарадвам?!
Сърце не ми даде да го разочаровам, но пък и не съм 100% сигурна,а той ме чака.... Само минутка размисъл и въоръжена с теста в ръка отивам при милият ми. "Какво става" - пита ме той, а аз показвам теста и отговарям-"Ами имаме две чертички........но едната е малко бледа". Той погледна теста, погледна мен и след минутка размисъл ми отговори "Щом има втора черта,бледа не бледа, значи сме успели. Ще си имаме бебе" и се хвърлихме двамата един върху друг.
Толкова хубав беше този момент. И както винаги до сега се случва най-важните решения ги взимаме заедно. Така и този път, пак заедно открихме и осъзнахме,че ще ставаме родители.
Сега очакваме тази приказка да завърши с чуден край - нашето сладко бебче.

# 76 31 юли 2006, 12:53 ч.
  • Мнения: 939
Момичета, с интерес цял предиобяд чета вашите разкази. Просълзихте ме от сърце! - къде от смях, къде от състрадание... Радвам се, че сте успели. Вашите разкази крепят в мен надеждата, че и аз някога ще успея. Желая ви живи и здрави рожби на всички!

# 77 2 авг. 2006, 09:21 ч.
Как му казах ли? Оооо, как му казах!!!  Особено втория път така му казах, че... Twisted Evil
Първите дни най-коварно си мълчах.  Blush Това – да знаете – е много трудно за мен. Да имам с какво да се похваля и да го задържа зад зъбите си е направо мишън импосибъл, ако ме разбирате какво искам да кажа. Но аз – съвсем не лишена от въображение – исках да го направя по някакъв особено оригинален начин, но за тази цел ми трябваше време. Първо изрових интернета (не че тогава имаше много български клубове и сайтове, но виж – хамериканците бяха много напред в технологията и много назад във въображението  Laughing ), после ходих у една приятелка, която получаваше някакви бебешки списания белким там намеря нещо креативно, но накрая останах на своите собствени фантазии и планове.
Но продължавах коварно да си мълча.   Embarassed И мислех. Изчислявах варианти като примерно да му пратя телеграма в офиса (обаче докато му я доставят щяха да я прочетат всички по веригата  #Cussing out ), да му сложа бебешки чорапки на възглавницата (които са толкова дребни, че той можеше да не забележи  Praynig) или пък в петъчното посещение на пиано-бара да грабна микрофона за да обявя пред всички «ще имам бебе» (и всички щяха да се юрнат да ми честитят, при което аз можеше да не видя неговата реакция  Sad ), а небрежно оставената на масата книга «аз съм бременна» ще предизвика точно никаква реакция, защото той е свикнал да чета какво ли не – от фентъзи до хомеопатия.
И мълчах.  Blush Продължавах да превъртам спомените си за такива филмови моменти и започвах да увесвам нос, защото все си спомях как мъжете гледаха тъпо и неразбиращо или пък уплашено и даже в готовност за бързо изнасяне по правата. Обаче...моя мъж не би постъпил така, 'щото....самодапосмеедаизглеждауплашено!!! #2gunfire
И изведжъж – о, манна – датата, която следва е точно първи април. А на първи април се лъ-же.  Mr. Green
Естествено е да си помислите, че не съм спала цялата нощ изпаднала в екстаз, че утре е денят на уведомлението. Но не, не сте познали. Аз – облегчена, че най-накрая имам решението – спах като бебе (което ще има бебе хихи).
Сутринта станах, направих любимите му макарони (нищо, че изпадам в тих потрес когато ги яде с кетчуп) и застанах в засада. Mr. Green
Мълчах. Чаках той да се поинтересува защо съм така подозрително мълчалива и репетирах наум диалога. Естествено не отчетох малката подробност, че в момента даваха резултатите от последните мачове на бундеслигата, калчото или каквотоидаетам. Той, гадът, беше вторачил поглед и изпружил уши към телевизора, похапваше си макарони и дори в един момент си помислих дали ако му измъкна чинията той ще продължи да загребва без да се осъзнае. Joy
Мълчах в засада и чаках.
Чаках и мълчах. Но не издържах.
- Днес е първи април, нали? – започнах диалога.
- Мхмммм – измуча той колкото да не е без хич.
Изчаках една дъъълга секунда и го застрелях. #2gunfire
- През декември няма да си имаме бебе.
Той, нали е инжинер – демек човек на логичната мисъл – трябваше да свърже двете изречения и да намери истината. Небрежно му бях подхвърлила един мъъъъничък тест и си представях как логическите вериги защракват из главата му, на изхода се появява решението и той скача, прегръща ме, изизиграва танца на сабите, упс, на радостта и...те заживели щастливо...
- Мхммм – промуча отново той.
«Мхм»  ли?  #Crazy «МХМ» ЛИ?  #Crazy Ейсегащевидитой – наведох се към него аз готова да изкрещя какво мисля за всичките му мачове, ритнитопковци и купи. #Cussing out
Изведнъж той ме погледна като застрелян, примигна два пъти, сбърчи несигурно вежди и скочи повдигайки масата от единия край, крещейки:
- АЗ!!! АЗ!!! АЗ!!! ЩЕ СТАВАМ БАЩА - YES, YES, YES!!!
Аз като в много забавен каданс видях как чашите с кафе се разплискват, лъжицата омазана с макарони и кетчуп прави половин оборот и се пльосва на покривката разснасяйки червени капки в околността и захарницата посипва всичко това с кристалната захар.
Бавно се изправих, сложих ръце на кръста (как я мразя тази стойка когато я видя у майка си) и бавно, членоразделно и съвсем спокойно през зъби казах:
-   Хайде сега бащата да отиде да купи белина. Crossing Arms
Докато гледах как този претендиращ се за улегнал мъж се обува и потегля към магазина подскачайки като шестгодишно дете и изпъчил се като награден кооператор, загребвах с лъжица размазаните макарони и с яд ги пльосках в мивката.

Втората ми бременност дойде изневиделица. Когато в офиса си направих теста, без забавяне и колебание се запътих към личния си лекар.
-   Докторе – казах убийствено сериозно аз  Naughty – искам да провериш дали теста е верен и да си мълчиш. Въобще не съм сигурна, че го искам това дете и ми трябва време да помисля.
-   Мдобре – измънка съчувствено той, после се заразхожда с накрайника на видеозона по корема ми. Обърса със сериозно изражение корема ми и скръсти ръце.
-   Ситуацията е следната: ти нямаш избор.
-   Нямам избор ли? –  Twisted Evil наддигнах се аз готова да браня правото си на избор и чух:
-   Бременна си в почти четвърти месец.
Бясна, ама ужасно бясна влетях в къщи и сварих гордия баща в спалнята да се преоблича.
-   Нарочно си го направил – креснах колкото ми глас държи. Twisted Evil #2gunfire #2gunfire
Неговата първа и естествена реакция бе:
-   Каквото и да – не съм аз.
 Shocked  #Crazy  #Cussing out  #2gunfire
Е те тука вече полетяха всички завивки, възглавници и дрехи, до които успях да се докопам, а той – гада – като разбра, че отново ще става баща зае онази мъжкарска поза на директор на Нефтохим-а и каза:
- YES!!!

 Peace

# 78 2 авг. 2006, 12:24 ч.
  • Мнения: 693
Винаги съм си представяла нещо много специално за момента в който съобщавам на съпруга ми/тогава още гадже с което живеехме на семейни начела/ новината че ще имаме дете. И двамата много го искахме но бяхме в чужбина и искахме да изчакаме малко да съберем някой лев и да се приберем в България да живеем и да си имаме дете. Но както често се случва такива неща не стават по план  Simple Smile и желанието и емоциите надделяват. Месечният ми цикъл никога не е бил редовен и няколко пъти когато ми е закъснявал съм си правила тест но до тогава винаги е бил отрицателен. Този път отново не ми закъсняваше много но все пак реших да си взема тест. Не исках да казам на съпруга ми преди да знам резултата а там където живеехме нямаше аптека. Трябваше да ходим до града а до там почти винаги ходехме заедно. Казах му че тябва да купя лекарство за температура защото е свършило. Беше ми трудо да разбера упътването защото не знаех добре езика. Трябваше да се кия да не ме види и с помощта на речника най-после се справих. Когато той си легна си направих теста и направо неможех да повярвам когато видях че е положителен. Бях като ударена с мокар парцал. Преди това се притеснявах дали няма да сме от двойките които немогат да имат деца, дали всичко ще е наред а и двамата много искаме дете. Все пак знам че понякога дори много рядко но ве пак стават грешки с тези тестове и затова още на другия ден реших да си направя кръвен тест и когато е сигурно да кажа на мъжът ми, но ... неможех да заспя от вълнение а мъжът ми вече спеше, но ... аз неможах да издържа до следващия ден и го разбудих и му казах че май съм бременна. Той беше сънен и почти не реагира а на мен ми стана много гадно че той не се вълнува че не ме прегръща целува и т.н. както във фантазиите ми. Когато той видия че ми стана кофти се разсъни малко и ми каза че се радва и ме накара да му разкажа за теста. Оказа се че му се е сторило странно че копувам лекарство но не е казал нищо. Н другия ден си направих тест и когато му поазах че е положителен ме прегърна и целуна. Пак нищо кой знае каква въодушевена реакция. Но искам да кажа на всички жени в подобен случай - когато реакцията на партньора им не е такава каквато са си представяли да не се притесняват. Все пак мъжете ни са личности със свое поведение. Сега с мъжа ми се радваме на вече голямото ми кореме/8 месец/, той го целува, радва се на ритничетата, помага ми в домакинството, разхожда се с мен дори след тежък работен ден и съм сигурна че много ни обича че не ме е излъгал че иска дете и че ще е най-добрия баща независимо че не е реагирал бурно на новината че ще става баща.

# 79 4 авг. 2006, 08:42 ч.
  • Мнения: 595
Smile_new, паднах си от смях докато четох! Joy
Много ми хареса, хареса ми и твоя разказ и на таткото предупреждението - съчинението.
Направо е страхотно да се знае и неговата гледна точка!
Искам да ви кажа че разказвате страшно хубаво и направо сте готови писатели - това в случай че решите да описвате живота си, който не се съмнявам е изключително интересен!
Направо ми се иска и аз да бях помислила още толкоз по въпроса въпреки че го изненадах много.
Припомни ми как една моя приятелка на 1 април беше казала на мъжа си че чакат близнаци - ама тя вече много бременна казала: ще си имаме ЕДНО бебе, а той: ееееееее тва го знам не можеш да ме излъжеш... hahaha А тя: да ама неееееееееее току що те излъгах.
Друг е въпроса че човека чак на другия ден разбрал че са две Laughing

# 80 4 авг. 2006, 09:17 ч.
  • Мнения: 225
Искам само да попитам как Smile_new направи тест ЧАК В ЧЕТВЪРТИЯ МЕСЕЦ, ами дотогава какво, не беше ли разбрала, че си бременна, и между другото тази история съм я чела и другаде в Нета, само че написана от името на мъж, може би съпруга ти Wink

# 81 4 авг. 2006, 14:23 ч.
  • Мнения: 60
Беше в командировка.Нищо не е и подозирал.Изпратих му съобщение,че съм правила тест за бременнос и е положителен.Аз бях много щастлива,като в отговор на съобщението ми изпрати картинка с тупкащо сърчице и "ОБИЧАМ ТЕ"Още си пазя това съобщение

# 82 4 авг. 2006, 15:52 ч.
  • гр.Варна
  • Мнения: 1 339
Здравейте,
Ние с моя мъж сме заедно от 2001г.Той е с 19 дни по-малък от мен.Една зодия сме,но пък като характери-страшно различни.Запознахме се чрез Интернет и от първият миг,в който се видяхме се влюбихме.На първата седмица от нашата връзка аз му казвах,че ще се омъжа за него,а той само ме погледна newsm53.Той е много притеснителен...пък аз като кака.......Simple Smile
След време ходихме в чужбина два пъти/все по моя инициатива/,успяхме да си купим апартамент във Варна и кола.Оженихме се/изпълних си заканата/ след 4г. и 6м. връзка.
Аз не бях бременна  на сватбата.Искахме лятото на 2006г. да си поживеем,тъй като предните две лета ни се скъсаха дупетата от бач.
И помня края на Юни,когато взех да навивам моичкия за бебе-ама той не ще.Бил на изпитателен срок,имали сме заем-не е голям,пък и ние имаме добри заплати.Абе сума ти и оправдания.Най-лошото беше,че всеки път,когато повдигнех темата  smile3504, той се изнервяше.
Един ден аз не издържах и се разплаках....тогава седнахме и говорихме дълго и решихме-да започваме luvbed
Много се притеснявах,че няма да стане от раз,тъй като съм чувала,че хора,които са били доста дълго време заедно,после жената трудно зачева.
И след като прочетах всички в този прекрасен форум,зачакахме.
Аз се неразположих за псоледно на 04.07.Нередовен ми е цикъла и е 26-27-28-30дни.Още около 26.07.аз не издържах и си направих тайно тест,който беше  EFN
После започнах да усещам странни неща-не ми се ядеше любимият ми течен шоколад,както и нищо сладко,ставаше ми лошо.
На 31.07. бяхме на гости на свекито.Вечерта мъжа ми реши да гледа ТВ,а аз реших да играя на компютъра.По едно време реших да си направя теста,който си бях купила и.......... EFPВтората беше мнооооооооого бледичка,но я имаше.
Аз отидах в хола,застанах на вратата и казвам на мъжа ми:"ами аз май съм бременна",а той:"не може да бъде", не може от раз.....но беше супер щастлив и много грижлив цяла вечер.
На следващият ден-01.08- направих още един и той беше същият и сега.........
От тогава до днес той ме "Носи на ръце"...не ми дава да правя нищо и е много щастлив.
А иначе бях замислила да му купя много кутии с различни размери и ги сложа една в друга.В най-малката да е теста.Още от вратата да има залепена бележка-иди в спалнята-от там друга-иди в детската- и така докато стигне до хола,където ще го чака изненадата.
Уви, не можах да направя това този път,а може би следващият  newsm03

# 83 5 авг. 2006, 15:21 ч.
Цитат на: didi-2 в пт, 04 авг 2006, 09:17
Искам само да попитам как Smile_new направи тест ЧАК В ЧЕТВЪРТИЯ МЕСЕЦ, ами дотогава какво, не беше ли разбрала, че си бременна, и между другото тази история съм я чела и другаде в Нета, само че написана от името на мъж, може би съпруга ти Wink

Их, ами навярно съм я преписала от тук http://smile.dir.bg/_wm/library/item.php?did=535&df=8&dflid=3. Веднага ме хвана Embarassed брех.
И двата съм ги писала аз. Ако си направиш труда да поразгледаш този сайт, а и списание "родители" от преди няколко години, ще видиш, че това не е единственото ми разказче.

Пък може и Smile_new да е толкова невежа относно зачеването и последствията от него, че чак в четвъртия месец да си е казала:
-  newsm78 Що тъй три месеца не ми идва мензисът?  newsm78 Я да се проверя.

Истината е, мила, че явно съм изкарала цветна бременност, а малко преди това имах открит рефлукс втора степен и гастрит, клонящ към язва, та за да се постигне подобрение по тези две болести се пих лекарства по схема поне два месеца (не мога да кажа точния период, но определено си спомям как господин Смайлов ме подиграваше, че съм ги пиела по схема като противозачатъчни). Освен това винаги ползвахме презерватив, защото (както може би си прочела) не бях готова за второ дете (не че и някога съм щяла да бъда де). Та съпровождащото бременността гадене и болки в стомаха го отдавах на рефлукса, а силно намаления мензис - на лекарствата, защото ме предупредиха, че могат да имат такъв ефект.
Да сканирам ли медицинската документация или този път ще повярваш на думите ми без да се налага да се оправдавам?

# 84 5 авг. 2006, 16:06 ч.
  • Мнения: 962
Здравейте,е реших се и аз да споделя с вас как станаха нещата при нес.
Ние сме заедно от 5 години.Много искахме да си имаме бебче,но все не се получаваше.Толкова много тестове си правих и все  EFN и напълно се бях отчаяла.А и бях без работа и през деня все си мислех глупости едвали ни че нещо ми има.И така намерих си работа ,поуспокоих се и нямах време да мисля за нищо странично освен работа и вкъщи това беше ежедневието ми.Докато един ден на работа не ми прилоша ,колежките отишли да ми вземат тест за бременнос -без аз да знам.Дадоха ми го,направих си го и  EFP но едната мн. бледа.Те ми викат бременна си,а аз не бе неможе да бъде.Е още на др.ден отидах нпри гениколога ми-без никой да знае-който потвърди бременноста.Олее направо се разплаках в кабинета.И така прибирам се в къщи и от вратата ,мила имам нещо да ти казвам,а той ми вика бременна си нали.А аз -даа ще си имаме бебче.двамата бяхме много щастливи.И тогава се убедих че трябва да си спокоен и тогава нещата ще се получат.Изкарах една спокойна и безпроблемна бременност.А сега от креватчето плаче нашият прекрасен син-Момчил,който е вече на 2 месеца.
Е това бе моята история.И искам да кажа на тези който правят опити да забраменеят-спокойно и всичко ще се получи! preggo  ylinfant

# 85 5 авг. 2006, 17:13 ч.
  • Мнения: 603
Здравейте,
Ние с бъдещия татко правим опити от Май 2005 г. След всяко закъснение си правех тест -  EFN с такъв резултат. През ноември трябваше да замина командировка в София за "една седмица", която по-късно се оказа 5 месеца. През януари имах точно 2 почивни дни в които бях в Русе - от 24 до 26. Голяма любов беше с любимия. Със свито сърце се върнах в София, понеже той беше много против тия ми пътувания. В началото на февруари на една колежка и закъсня и си направи тест -  EFP. Реших и аз да се тествам - е отрицателен беше. След 7-8 дена ми прокапа розово течение и реших, че ще ми идва и спрях да се притеснявам. На 13 Февруари ми съобщиха много неприятна новина - дядо ми си беше отишъл от този свят. Погребението беше на следващия ден.
Съсипана от емоции се прибрах в Русе на 16 Февруари (на 17ти имам рожден ден). Таткото реши да ме изведе някъде и да ме разсея.
От дума на дума споделих, че още не ми е дошло. Той се ядоса - реши, че го манипулирам и че си играя с него.
Каза: "Бременна съм, не съм бременна - дай да го решим един път за винаги това! Отиваме за тест."
Купихме SureCheck и се прибрахме. Сърцето ми беше свито, задето ми се скара така. Процедурата я знаете - капките, теста, очакването...
Втрещих се като видях  EFP. Влязох в стаята и се разплаках. Първата ми мисъл беше, че ако всичко е на ред ще кръстя бебето на дядо ми. Бъдещия татко много се зарадва, прегърна ме, успокои ме и разбира се веднага постави въпроса да се прибирам в Русе, защото пътуването всяка седмица ми се отразяваше пагубно. На рождения ми ден (на работа вече) си купих още един тест и тайно в тоалетната очаквах резултата - разбира се положителен.

Това беше.

# 86 7 авг. 2006, 18:13 ч.
  • Бургас
  • Мнения: 2 350
Моята история не е чак дотам интересна, но за се запиша и аз за протокола  preggo
Всъщност, когато това се случи господин Съпругът не беше кой знае колко изненадан, тъй като от известно време правехме сериозни опити за създаването на едно малко човече. Така че, новината за него беше нещо съвсем естествено, почти като сутрешното „добро утро”, или като до болка изтъркания въпрос „да правя ли кафето?”. И понеже аз винаги съм си била малко „джаста-праста” и смятам, че директния шок се преживява, не обмислях много много какво точно да кажа и как да го кажа, просто влязох в стаята, той ме посрещна с въпроса:
-  Знаеш ли, че сънувах някакъв много изтрещян сън?!
- Така ли!? – съвсем непринудено отвърнах аз. – А ти знаеш ли, че ще ставаш татко?!
Кратко, точно и ясно. Без болка, без предисловие, без подготовка на терена. Усещането е нещо, като да умреш от бърза смърт.
 newsm47
Интересна обаче, беше реакцията на родителското тяло. Знаех, че ще са много щастливи, ама чак дотам, че да ги изтървем........   Когато им съобщихме за предстоящото събитие свекървата от кеф и вълнение вдигна кръвно 200 и сигурно е получила няколко микроинсулта  newsm03 едновременно. След спешната намеса на хапчетата тя все пак отиде на работа. Там цял ден истерично ходела напред-назад и като папагал повтаряла ох, не мога да работя, ох то сега как да работи човек, ох т`ва, ох онова, и мятала ръце в несвяст. Свекърът и той критичен случай – понеже научи за зачатието на бебо по телефона и нямало наблизко на кого на врата да се хвърли минал в другата крайност - цял ден ревал, като магаре.  newsm45
Леле за нула време щяхме да ги уморим хорицата. За щастие сега всичко си е по-старому – весели и доволни бъдещи баба и дядо.

# 87 8 авг. 2006, 13:35 ч.
  • София - Дианабад
  • Мнения: 656
И двамата с таткото бяхме съгласни да имаме дете.
Наскоро след това отидох на консултация. Попитах при евентуална бременност дали ще има някакъв проблем. Отговориха ми, че въпросът стои в забременяването, а не в самата бременност. На хормоналните изследвания се оказа висок пролактин, при което реших, че май няма да стане веднага.
Тъй като цикълът ми не беше много редовен, една вечер на следващия месец реших да си направя просто проверка, толкова се съмнявах в +-ния резултат. Изненадата ми беше огромна като видях двете чертички. Най-напред помислих, че недовиждам, после реших, че може да е грешка. Въпреки това не спах цяла нощ и реших преди да кажа на таткото, да си направя още един тест.
На следващия ден, неделя, бях на работа в един детски клуб. Имах време да потърся аптека, но имах 10 лв. на цяло и се страхувах да не ме върнат, ако не могат да ми дадат ресто. Аптекарят обаче се оказа много отзивчив, даде ми един "SURECHECK" , върна ми ресто и аз с нетърпение се запътих към работата. Сега оставаше да намеря подходящо време за теста.
Вероятно съм била доста нетърпелива докато видя отново двете чертички.  Сега оставаше да кажа на таткото и да видим дали всичко с малкото същество е наред. Изпратих  sms с въпрос какво иска да правим довечера, а той ми написа: "Да се гушкаме". "Чудесно" казах си аз и реших, че няма да правя предварителни планове, просто ще издебна подходящия момент. Отидох при него, а там бяха сестра му и бъдещия му зет. Жалко! Исках да му кажа час по-скоро, а трябваше да чакам... Само го помолих да запали свещите.
Най-сетне останахме сами. Гушнахме се както обичайно и му прошепнах:
- Писанче.
Нямаше отговор. Повторих:
-Писанче.
-Да - отговори той.
-Бременна съм - имах цяла буца на гърлото.
Последва минута мълчание. Той попита:
-Сигурна ли си?
-Да - казах аз.
-Сигурна ли си? - повтори въпроса си той.
-Да - повторих отговора си аз.
Стояхме все така гушнати, когато той каза:
-Значи трябва да отидеш при чичо доктор.
-Да - казах аз.
Сега сме най-щастливите и нетърпеливите бъдещи родители.

# 88 8 авг. 2006, 23:08 ч.
     Здравейте. Ние с моят мъж живяхме заедно 3 години на семейни начала и за дете въобще не бяхме и помислили. Но един ден се почувствахме достатъчно пораснали и готови, за да пробваме. И двамата не очаквахме, че ще стане толкова бързо и не се настройвахме да ставаме родители казвахме си има време. Но ето, че още същия месец на мен ми закъсня, казах му, но той не искаше да има празни надежди докато със сигурност не се установи. Две седмици след като ми закъсня казах на моята приятелка и тя толкова много се зарадва, че сама предложи да отиде до аптеката да ми купи тест (аз бях на работа тогава). Теста излезе положителен много се зарадвахме нямах търпение да се прибера и да съобщя новината. Е, дойде време прибрах се, бях запазила теста да го покажа на бъдещия татко, но го заварих да спи. Гушнах го  и понеже теста беше Surecheck почнах да пея песничката от рекламата "ако има две черти, бременна си вече ти". Мъжа ми беше на седмото небе от щастие (той много обича децата).
     Сега вече си имаме прекрасно момиченце на четири месеца и двамата със съпруга ми сме много щастливи.

# 89 9 авг. 2006, 17:46 ч.
  • Мнения: 1 187
Как му казах че съм бременна ли ?!.... preggo
След като видях двете чертички сърцето ми щеше да хвръкне от щастие. Вълнението беше голямо, а мисълта как да кажа на мъжът ми че ни очаква още една радост, не ми даваше мира. И така започна трескаво приготвяне за изненадата. Когато се върна от работа още от вратата започнах да го прегръщам и целувам.  kiss След това извадих от джоба си малко пакетче, опаковано с хартия на сърца и рози. Той ме попита какъв е повода за тази приятна изненада, а аз го убедих че няма повод, а това е знак на силната ми обич към него. Той ме целуна и отвори малката кутийка. От вътре изпадна теста с двете чертички и картичка "Мило тате, ще ставам кака!" С обич от Вики (дъщеричката ни която беше на 1,4 г) Изкарахме безсънна нощ в планове за предстоящото попълнение на семейството ни. Дори планувахме къде ще сложим втората кошара... а имаше още толкова много време до голямото събитие.   family Сега той е щастлив татко на две дъщерички.

А за Вики как му казах, чак ме е срам да си призная, ама айде от мен да мине... бяхме гаджета повече от 3 г. Една вечер му казвам - ще пиеш ли водка, той отказа. Аз пак настоявам - да ти сипя една водка (а той човечеца пие изключително рядко и то предимно леки питиета) Тогава се усети, че има нещо подозрително - и..... признах си!  Blush   

Последна редакция: ср, 09 авг 2006, 18:39 от klamerche

# 90 10 авг. 2006, 14:47 ч.
  • Мнения: 3 405
Кратка история за това, как нашите деца приемат новото в живота си, какви са страховете на родителите и как между мислите на едните и другите няма нищо общо. Посвещавам я на моя син Николай с цялата си обич!


Колкото и да се опитвам да представя историята разтърсваща и не банална, не ще успея. Защото всичко в нашия семеен живот е тихо и кротко, без особени катаклизми. Живеем нормално, работим, забавляваме се, както много, много други семейства като нашето. Имаме син, на осем години. Един прекрасен младеж, със собствено мнение и изострено чувство за справедливост. Вторият е на път. Heart Eyes
Когато за пръв път, преди малко повече от 8 години, разбрахме че ще имаме бебе бяхме двамата заедно – аз и таткото, гледахме положителния тест за бременност и мълчахме. Ние сме мълчаливи по природа. Достатъчно ни беше, че сме един до друг, а новината за това, че ще бъдем трима ни накара просто да се прегърнем по-силно.
Много емоции имаше в тази мълчалива прегръдка, повече от хиляди изречени слова. Тя беше началото на един нов живот, на промяна и предизвикателство пред нас – щяхме да станем родители.  Hug
Но разказът ми не е за тогава, когато преди осем години държах тест с две чертички в ръка, и не за тихото ни щастие в онзи миг, а за сега, от преди няколко месеца, когато в ръката ми отново имаше тест за бременност.
Ето, че пак бяхме двамата сами вкъщи и пак напрегнато очаквахме резултата, който щеше да покаже малкото бяло-розово изобретение. Петте минути, които трябваше да минат ми се сториха цяла вечност и аз се взирах в стрелките на часовника, а те вървяха бавно, едва, едва се местеха. Най-сетне настъпи момента да дръпна капачето настрани. Направих го полека. Двете чертички ни се усмихваха - розови и прекрасни.  Grinning
И ние двамата – аз и таткото, за втори път замлъкнахме в онази тиха радост, а прегръдката ни бе изпълнена с обич и щастие.
Но мислите ми започнаха да се блъскат една в друга, да не ми дават покой. Особено една, как ще съобщим новината на нашия син? Как ще приеме факта, че семейството ни ще има бебе и ще станем четирима? family
Синът ни е чудесно момче, умно, красиво, емоционално, с характер на индивидуалист. Тази му черта особено ме тревожеше, не знаех как ще реагира, какво ще направи, ще се почувства ли застрашен от новия човек в семейството. До сега е бил единствен, а от този момент... И аз силната, знаещата и всичко разбиращата майка изведнъж се притесних.  Embarassed
Изчела съм десетки книги по детска ( и не детска ) психология. Познавам реакциите на децата, и радостта, и гнева им. А не знаех как да поднеса прекрасната новина на собствения си син. Лутах се така няколко дни и реших да не отлагам, всичко зависеше от мен. Аз съм тази, която ще намери верния подход към детето.
Беше ранна утрин. Той току-що беше отворил очи и сънено се промъкна при нас в леглото. Сгуши се помежду ни като се правеше на заспал, а аз го целунах по челото. “Сега, сега е момента!”, навивах се наум, сърцето ми щеше да изхвръкне. Казах:
- Ники, имаме прекрасна новина! Нашето семейство ще си има бебе!
Не чаках дълго. Само след секунда бях обсипана с целувки, очите му грееха, лицето му сияеше:
- Мамо, най-сетне мечтата ми се сбъдна, след толкова години!
Сякаш толкова години, цели осем, е чакал собственото си братче или сестриче. Обсипа ме с въпроси, кога, как разбрах, какво усетих. И недочакал отговорите ми започна да разказва как се появяват бебетата, как растат в корема на мама и какво има там вътре, как се раждат. Подскачаше от радост и вълнение, целуваше корема ми и повтаряше “ бебе, бебе, бебе “. Heart Eyes
Ние, двамата мълчаливци, прегърнати гледахме порасналия си син и усещахме невероятна радост и щастие, не говорехме, само се прегърнахме по-силно и се усмихвахме.
Наистина, в споделеното мълчание се крие букет от емоции и чувства. Нашите избухнаха чрез детето ни, което не спира да пее, да говори, да любопитства, да търси и да констатира.
Той изхвърча от къщи и хукна да разкаже за бебето на всичките си приятели, на квартала, на целия град, на целия свят, а ние отново мълчаливо се прегърнахме.

Последна редакция: чт, 10 авг 2006, 14:52 от Анджелина

# 91 10 авг. 2006, 16:47 ч.
  • София
  • Мнения: 3 064
Страхотно разказана история!!! Браво Анджелина, трогна ме наистина! Да си ти живи и здрави дечицата и цялото семейство и да продължавате да се обичате както досега  bouquet

# 92 10 авг. 2006, 18:40 ч.
  • Мнения: 1 043
много ме трогва когато чуя че едно семейство живее в разбирателство, все си мисля" боже само аз ли греша и защо в нашето семейство все едни катаклизми и перипети, преминахме през ада само за 6 години верно пак сме заедно чакаме още един малък човек, но само аз си знам какво ми костваха всичките тези години- колко срам, болка ,сълзи, преглъщах много обиди, шамари - дори развод имаме вече защото си мислех че като оставя един човек - може да си вземе поука ...  уви поуката беше за мен

# 93 11 авг. 2006, 02:10 ч.
  • Мнения: 2 109
понеже в неочаквани бебета поне единият трябва да се радва, тази задача възложих на Татко.
Колко ли му е коствало да ме търпи, не знам. #Puppy dog

тялото ми реагира веднага, 1 седмица след като бях забременяла. купих си копърка в консерва Mr. Green , сутиенът ми стягаше, депресията ме подтискаше, надушвах леглото със затворени очи... и толкова трудно мислех... бях почти сигурна и много ядосана, и много нещастна.

ТОЙ дойде една сутрин с тест, прати ме нежно в банята, аз се върнах да си легна, бясна и сърдита. newsm61
след двете чертички изпаднах в ридания и отчаяние. разфучах се как го мразя, как ще си го гледа сам това бебе и как не искам да го виждам (гад мъжка е стандартната ми фраза).
ТОЙ само седеше на ръба на леглото, добър, загрижен и обичащ и казваше:

Нищо, Пиле... Ще ти мине след 8-9 месеца. Ще станеш пак човек. Добричка и мила. Само временно си бременна...

После следваха едни повръщанки, мрънкане, масажи на стъпалата (еехххх  Heart Eyes) ...

като се сетя колко е грижовен, направо се отвращавам от себе си.
голяма гад съм, ей.

# 94 13 авг. 2006, 16:11 ч.
  Аз пък зациклях като по часовник, без всякакви закъснения.При нас стана от раз, на 8 Март беше 2004г.Ходихме на оперета и дъра-дъра...Затова ,когато на следващата седмица не ми дойде  си купих тест.Шефката ме скъса от подигравки hahaha, че не ставало то току-така от един път, ама аз и казах : ТИ САМО ГЛЕДАЙ! и влязох в тоалетната.Те ме чакали, чакали да изляза и като се забавих се скупчили пред вратата да подслушват да не би да рева, че не е станало.Пък аз вътре седя и се чудя, защо таз чертичка е толкоз бледа-ни рак , ни щука.Колежките не издържаха и предприеха спасителна акция- сиреч нахълтаха вътре и стана една какафония...Вечерта бяхме на едни лекции с мъжа ми и докато се разминавахме по един коридор аз съвсем делово му казах:
-Коте, получи се бележка за колет на твое име.
  А той:
- Ъ, какъв колет?
- Незнам какъв точно, но щял да пристигне след 9 месеца.
   Голям смях падна.На всички се похвалихме ,та така.

# 95 13 авг. 2006, 23:10 ч.
  • Мнения: 902
Ох, ами и при мене беше една... малко преди сватбата ни с моя(на 7 август 2004 ) той ми каzа че иска бебе... Аz, хък мък... ми не zнам викам, не сме ли много  млади, ще се справим ли, zнам , че на каквото сме дередже , ако родя, няма кой да ни помага , абсолютно сами сме, сами ще си го гледкаме, а искам ако съzдам дете , да мога да му дам най доброто от себе си  като майка,грижи, любов,всичко... ДОкато си мислех така, се появиха приzнаци zа бременност.. гадене, глад по нощите, нервност... а и ми zакъсняваШе... аz, скосена до беzобраzие.. той , в щастлива надежда... ОТ ден на ден свикнах с мисълта, но още не си бях направила тест zа бременност.. Накрая приех неЩата, zарадвах се... и т.кмо когато се канех да си купя тест zа бременност, и с това окончателно да се потвърди , ми дойде... така ревах, от раzочарование и яд.а си мйислех, че още не ми се ще... окаzа се че подсъzнателно с.м искала..но това ми даде повода да кажа "дА, искам бебе..СЕга." И се почнаха опитите.. август нищо,септември пак..приzнаците налице, но и цикъла с малко zакъснение налице... октовмри, пак нищо   ... чакане, страх, ами ако не мога да zабременея? ноември(на мене ми идваше все в началото на месеца) пак не стана... Реших да не мисля вече zа това, да се концентирам върху учене и домакинстване, в глеzотии с м оичкия....
НА 9 декември 2004 получих майл от един стра приятел...който помежду другото ме питаше няма ли да ставам майка.. "ми няма пък да ставам , мисля си аz ядосана , че ми бърка в раната, макар и несъzнателно" и му написах че zа сега не планираме... и т.кмо му го пратих се zамислих... zакъснява ми, не мога да спя, нервна, вчера ми стана лошо от пастата zа zъби...я да проверя zа всеки случай, макар да е навярно пак фалшива тревога... и тичам в аптеката(имаше аптека точно до нащия вход) и си купих тест в к.сния следобед, малко преди да се прибере моя мъж от работа) на другата сутринс  триста zора иzчаках да иде той на работа zа да направя " с опървата zа деня урина" тест(уж било най достоверно) слагам го на мивката в банята и 5 минути се раzхождам в кухнята нагоре надолу... отивам и внимателно поглеждам иzотгоре.. 2 чертички... едната бледичка...  ама две... ама много бледичка... ама две(ох сешам се zа един от любимите ми български филми с Григор ВачкоВ.,"Кит" .."Цаца, ама риба... риба, ама цаца.. цаца, ама ри ба Laughing) аz съм бременна... мисля си и си го повтарям докато го осъzная.. и се раzплаках от радост... иzчаках да стане 8 часа zа да отворят аптеката до входа и .. право там.. с тестчето.. "ми вчера купих един тест zа бременност мънкам аz пред аптекарката " ... "Да, какво има с теста zа бременност?" пита тя.. "ми...можете ли ми кажете дали е положителен?" питам аz и й го тиквам под носа... Така направих, аz идиотката.. ТЯ погледна,раzсмя се и каzа "Ами ДА... 100 процента.. но най дпбре си идете и на гинеколког... "...АЗ цъфвам шастливо и иzчеzвам.. Шитвам му на моя един СМС чЕ ше го чАкам пред каzармата на спирката(той е военен, офицер... ) добре чЕ работеше той само до обяд тоя ден..увих му теста zа бременност в хартия zа подаръци с панделка и му го подарих на спирката... той първо  нераzбиращо погледна право.г.лничЕто.. "тва пък какво е???" и после го обърна... на обратната страна бях написала.."не гледай тъпо , тати, а целуни мама . Твоето бебе." ТОй примигнба, примигна, след което бавно ама много бавно по лицето му се раzля усмивка до ушите ... ама опрегръдки ви каzвам, хората на спирката се чудеха какво става, ... е той обясни на всичи с най щастливото на света "ще ставам баща"...
НЕ zнам хората колко ги интересуваше тоя факт, но и беz това то не беше от такова zначЕние.. каzахме само на баба ни(негова баба, но я обичам като моя). Направих си в дома на баба му zа всеки случай втори тест, от ония с плюсЧе и минусче ...станах в 4 сутринта да го направя в тоалетната, всички други спяха, а и къщата беше пълна с народ.ПРеz цялото време се молех да не ми се раzбиват надеждите...ПОгледнах... еедин ярко червен "ПЛюс" , ама наистина ярко червен... усм ихнах се благодарно и се върнах в леглото... мислех си че моя спи, но след иzвестно време чувам "е, каzвай де, какво стана... " "ми кво искаш да стане , викам, то е станало вече ... " той се раzсмя и ме гушна... на Коледа раzкаzахме на всички...
Само в каzармата колегите раzбраха още в понеделника... не се беще стърпял моя.. Имаше оЩе трима негови колеги, чиито жени бяха бременни, вече доста напред с бремеността... та се беше похвалил веднага..Че ще членува в клуба на ставащите татковци...
А на приятелите каzахме доста непринудено ... Бяха се събрали у нас да гледат мач,и той просто по едно време подвикна "къде отиде онова, БРЕМЕННОТО НЕЩО..."
Днес си имаме една слънчева и прелестна Киара Мария.... Simple Smile baby_neutral

П.С А на стария приятел му писах  нов майл с текст "Информацията от 9 декември невалидна. Искаме бебе..ще си имаме бебе"

Последна редакция: пн, 14 авг 2006, 09:14 от Mam4e Bandit

# 96 14 авг. 2006, 00:43 ч.
  • Мнения: 297
Как му казах, че съм бременна


Мислех си, че бременността ми е най-хубавото нещо, което ми се е случвало в живота до този момент. Оказа се, че не съм била права. Най-хубавото нещо е моето бебче, което се роди след девет месеца „в коремчето на мама”. Моето малко съкровище Яна се роди на 27-ми април 2006 година.  Grinning
Като малка си мислех, че ще имам момичета, така, както аз самата имам сестра. Израснали сме двете със сестра ми и винаги сме били приятелки, макар и много различни, но в същото време и еднакви. Когато разбрах, че съм бременна, обаче, не ме интересуваше какво ще е бебето – момче или момиче. За мен това беше без значение. Исках само да се роди живо и здраво, за радост на мен, съпруга ми и всички хора около нас, които ще се радват на нашата малка рожба.
   Със съпруга ми живахме около година заедно – сгодени, без брак /оженихме се по-късно/. Не бяхме планували дете през този период. Когато решихме, че е дошло времето да си имаме детенце, очаквах с нетърпение да разбера, че съм бременна. Още не беше изтекъл един месец и реших да си направя тест за бременност. За първи път ми се случва и сама се питах това две чертички ли са, дали едната не е всъщност чертичка, понеже беше по-бледа...   preggo  Съпругът ми беше на работа и трябваше да се прибере на следващия ден. Не му казах нищо по телефона. А изгарях от желание да го направя. Сърцето ми туптеше от щастие.  newsm44 Следващата вечер трябваше да съобщя новината. Притеснявах се, разбира се. Не всеки ден се съобщава на таткото, че ще става татко. Извадих лентата с двете чертички на нея и му разказах какво съм направила. Не бих казала, че учудването му беше голямо. Сякаш беше очаквал тази новина. Разбирам го, аз също очаквах такъв резултат. Не съм си и помисляла, че може да чакаме месеци, искахме бебче и вярвахме, че ще се радваме на хубава изненада. И двамата очаквахме в рамките на няколко дни да разберем от лекар, чрез ехография, дали наистина съм бременна. Поех нещата в свои ръце. Виждайки резултата от теста, отидох на лекар и предположенията ми се потвърдиха.  Бях на седмото небе. Съпругът ми – също. Впоследствие той ми призна, че още след теста за бременност е бил сигурен, че съм бременна и дори не му е било нужно потвърждение от лекар.  newsm10 Щяхме да станем родители. Най-сетне щяхме да си имаме бебче. Обичахме го още в коремчето, докато се движеше, риташе и се люлееше. Роди се едно обичано бебе. Обичам те, мое малко мъниче! Расти жива и здрава, моя обична дъщеричке!  Two Hearts

            Татяна Атанасова Атанасова
            

# 97 14 авг. 2006, 09:33 ч.
  • Мнения: 902
Ох момичета, след като си написах историята четох обстойно всичко навсякъде и наистина бая си и поревах.. а като чета емоциите, нещо ми прищраква високо в стомаха, и как ми се иска и аz пак да мина преz теzи емоции още веднъж... ама не сега... наистина ни е рано zа още едно.. макар че, ако стане, да ни е честито ...  Laughing
Много ми харесаха историите,наистина.... И не мога да определя коя е най хубавата... ОТ всички блика много искреност..Но се убедих zа пореден път колко оригинални и атрактивни жени сме ние българките.. Пу, пу да не ни е уроки...  Laughing
Един голям   bouquet zа всички настоящи и бъдещи майчици...
И дано малките ви слънчица да ви радват винаги и най вече живи и zдрави...
Далечни поzдрави...

# 98 14 авг. 2006, 11:13 ч.
  • Варна
  • Мнения: 2 317
При нас всичко е ПО ПЛАН. И сватбата, и бебето бяха планувани с месеци. Нямах търпение да дойде момента на бебе-правенето. Хората се изнервят като започнат и не се получава, аз още преди да сме започнали. Joy Към Нова година 2004-2005 спрях противозачатъчните, цигарите и нямах търпение да дойде май-юни и да се захващаме. Аз си давах три месеца срок да забременея, не вярвах да стане веднага. И така в края на юни цикъл нямаше. Направих си 1 тест в деня, в който трябваше да ми дойде- EFN, още дин след два дни- EFN. Започнах да се притеснявам-цикъла ми защо не е редовен, не мога да хвана овулацията, баш като реших да забременявам. Споделих с майка ми, че нещо ми закъснява, а не съм бременна. Мъжо и той е в течение. Минава 1 седмица от закъснението и аз сутринта ще правя тест отново. Щях да се напишкам, докато отида от аптеката, за да го направя с първата урина. Joy Мъжо е убеден, че съм бременна, а аз се тръшкам, че нещо ми има, болна съм сигурно, но не съм бременна. Нямах никакви признаци, нищо. А и как ще забременея от първия път?! Те хората с години опитват  и не става! Направих теста- EFP  Shocked. Не знаех къде съм. Обаждам му се, а той: "Аз ти казах. Аз на моите момчета инструкции съм давал!" Joy Обадих се на майка ми, а тя: "Какво става, мамо, бебче ли ще имаме?" Shocked Joy Та така, никого не изненадах в крайна сметка, но сега всички се изненадваме как бързо расте малкото ни момченце. Heart Eyes

# 99 14 авг. 2006, 13:35 ч.
Привет на всички бъдещи и настоящи мами и родители!

Хубави истории за първите най-чудесни моменти, съпътстващи всяко човешко начало!

Нашата приказка започна в месеца на люляка, розите и любовта – май, 2001 г. Тъкмо бях завършила образованието си и готвех дипломната си работа. Бе от странните запознанства в интернет, които за себе си наричам срещи от трети вид, за да се окаже, че цял живот сме живяли в два съседни входа на един блок, без дори да сме се виждали, познавали или играли като деца на двора. Беше ясно, че Съдбата има нещо наум за нас.
    Още след няколко месеца, през есента, моят рицар официално поиска ръката ми, по невероятно романтичен начин ми подари годежния пръстен и скоро след това направихме истински годеж, спазвайки българския обичай. След година като годеници вдигнахме и красива сватба - сбъдната мечта в бяла нежност.
   Очакваха ни само чудни мигове – сватбеното пътешествие веднага след тържеството - като по филмите; квартирата – за първи път само ние двамата; първата нощ в новия ни дом – изграждан бавно, внимателно, с много търпение, обич, мисъл, помощ от най-близките ни.
   Така безметежно се носехме две години по вълните на нашия лазурен океан от щастие, рядко разбунван от неизбежните проблеми на ежедневието или немалкия стрес от напрегнатите ни професии. Време беше да спрем да мислим само за себе си. Време беше да спрем да се успокояваме с една от най-известните фрази в мъдрия Еклесиаст:
    “Има време за всяко нещо, и срок за всяка работа под небето:
        Време за раждане, и време за умиране...”.
Да, време беше да създадем своя рожба – спонтанна обща мисъл, естествено въплъщение на обичта и всичко свято, в което се врекохме един другиму.
Време беше и да си припомним, че хубавите неща стават бавно, а най-хубавите – още по-бавно. Илюзии никога не сме хранили, но се надявахме всичко да е наред и когато е речено и тази радост да не ни подмине. След изтъркулването на първата година опити, компетентната лекарска намеса бе неизбежна. Запратиха ни по дългата и широка клинична пътека Sterilitas Primaria. Залутахме се между различни диагнози, една от друга по-бомбастични от предходната. С много търсене, четене и разностранна информация започнах да се ограмотявам по тази нова специфична материя, твърдо решена да не се оставям на емоции, зловредни вмешателства, грешни предположения, явно неверни и непроверени теоретични диагнози, хвърлящи ни в безпомощен ужас. Направихме нужните изследвания, както и куп ненужни - всички в норма. Междувременно смених няколко ‘светила’ и клиники, за да открия накрая своя Лекар, който с вещината и човещината си върна поразклатените ми спокойствие и вяра. Измина втора година в опити и надежди, прегледи и тестчета, мерене на температури, тъжни изпращания на съпруга ми по неговия занаят, дълги отсъствия, бленувани посрещания след това.
Решени и приели мисълта тази есен да пробваме и асистиран метод след поредното завръщане на половинката, той пое по своите задължения, а аз останах да броя дните до следваща овулация, цикъл, месец, завръщане. Но броенето стана доста дълго... Направих един Sure Check тест. Двете наситени черти подкосиха коленете ми и ми бяха нужни няколко минути, за да овладея неистовата си радост и да се върна привидно спокойна на бюрото си. Веднага насрочих среща с лекаря, на която той потвърди най-хубавата, очаквана и отговорна диагноза!
Видях пулса на новия живот в мен!
Ето, днес е 63-и ден, трета седмица ми е лошо от събуждане до заспиване, втори месец се изтъркули. А моят съпруг и другар в живота все още е в неведение какво изживявам в негово отсъствие... Обещали сме си един ден, живот и здраве, когато нашата мечта за очаквано детенце се изпълни, той първи да научи щастливата вест. Не ми се иска ограниченият брой символи на краткото текстово съобщение или бездушната телефонна слушалка да играят съдбоносната роля на вестоносец, преминал през няколко сателита и чужди оператори. Не, не и по този начин! Той не го заслужава!
Родителите и колегите ми не подозират нищо.
Уви, моето Всичко, моят Свят, моята Вселена не беше тук, когато тестът показа безапелационните две чертички. Не беше до мен, когато на видеозона пулсиращата точица отстояваше съществуването си. Но, когато, дай Боже, си дойде, ще му доставя голямата изненада по подобаващ начин. Защото той беше до мен във всяко начинание, обсъждахме заедно и подкрепяше всяко конструктивно предложение за нашата обща кауза от първостепенна важност. Той беше моята опора, когато, макар за малко, губех себе си в терзания, самосъжаление, отчаяние и апатия; той ме приземяваше, когато прекалявах с импулсивността си; той ме въздигаше, когато падах в бездните на депресията. Моля се, в другия най-важен момент след месеци, ако всичко мине нормално, да споделим заедно първата радост от родителството.
Да, зная точно как ще го хвърля в същата онази неистова радост, която изживях при вида на заветните две чертички! И ако наистина “Животът не се измерва в броя вдишвания, които правим, а с броя на моментите, които спират дъха ни”, дано така му подаря още един от най-сладките и незабравими. Фантазията ми отдавна изрисува в звук, цвят и аромат точната картинка.
В деня на четвъртия Рожден ден на нашето младо и все още двучленно семейство, след хубава вечеря с любимите му ястия, в роматичната атмосфера на блещукащи свещи и тиха музика, ще му поднеса кутийка със странно за него съдържание: най-отгоре, за предястие, ще намери ризата в морските тонове на очите му, която взех на юбилейния му Рожден ден и който не можахме да отпразнуваме заедно... и тази година; за озадачаване следва бялото детско лигавче със сладко синеоко котенце, носещо в лапички пищна розова роза, взето преди две години незнайно по какъв импулс от невзрачно магазинче и пазено дълбоко навътре в неотваряното чекмедже, за да не се дразня като го видя; идва ред на развръзката - калъфчицата за детска възглавничка с избродирано весело животинче в горния десен ъгъл – взета преди година просто ей така, скрита в същото отделение на гардероба; за десерт - бебешките терлички в нежни тонове, които миналата седмица ми махаха весело от една витрина и нямам търпение да взема; и кулминацията - картичката с три зайчета в къщичка-гъбка ще бъде подобаващо надписана. Най-много до второто символично подаръче очаквам искрите в очите му да заблестят по детски, може би както по време на фойерверките за Нова година, когато си е тук и допринася активно за шумотевицата в квартала.
Остава само моят любим да си дойде здрав, да го посрещна и прегърна, да се насладим на времето заедно. Убедена съм, че очакването на щастие е най-голямото щастие. Толкова трепет, сладостна тъга, океан от мисли и стаена страст...
Желая    на всички, които очакват и се борят за своето Щастие, да не спират да мечтаят и да се надяват! Защото победата от всяка битка, макар и малка, дава крила.

Успех и много здраве на всички!

# 100 14 авг. 2006, 21:04 ч.
  • Мнения: 256
При нас новината за бебче дойде неочаквано.Може би и заради това се зарадвахме така искрено.
   Не ми идваше вече 8-ми ден, но бях убедена, че утре ще стане. И въпреки това влязох в първата аптека и си взех тест за бременност на път за къщи.Понеже нямах волята да изчакам до сутринта, го направих още вечерта.След 5 минути изместих капачето и...о Боже- две чертички...Очите ми се насълзиха,зави ми се свят, поникнаха ми крила, изпитах огромно щастие...не може да се опише с думи изживяването.Най-сетне и аз бях благословена да изпитам върховното щастие за всяка жена - да станеш майка.Няма да забравя този ден. Беше 28.02.2006г.
   Трябваше да мине половин час, докато се осъзная.Сега пред мен стоеше въпроса как да кажа на таткото.Реших, че начина трябва да е незабравим, разтърсващ, неповторим...Няма да ви разказвам как изкарах нощта. Трябваше да крия от него до момента на изненадата, точно когато ми се искаше да го изкрещя, така че целия свят да разбере.Първото нещо, което ми хрумна още през нощта беше да поръчам торта с щъркел, носещ в клюна си вързопче, така че като я види да може веднага да се досети.Настъпи вечерта. Изчаках го да се върне от работа с огромно нетърпение. Направо пърхах около него. В момента, в който той зърна тортата, възкликна: " О мила, как щях да забравя, и аз ти купих мартеничка". Провал Sad Щъркелът с вързопчето той бе взел за щъркел с мартеница. Изненадата ми пропадна, което много ме разочарова.Не му казах и тази нощ.
   На сутринта ми хрумна друга идея, но за осъществяването и имах нужда от помощта на двете съпруги на колегите на моя мъж.Той работи в един офис с още двама добри негови приятели. За моя огромна радост жените прегърнаха идеята ми и се съгласиха да ми съдействат. И такааа... написах едно анонимно писмо, изрязвайки букви от вестници Simple Smile Уговорих се с куриер да занесе писмото в точно определен час в офиса им в понеделник, когато са там и тримата.Освен това се уговорих със съпругите на двамата му колеги да дойдат пред офиса в 9ч.( и двете имат по 2 дечица).
    И така...денят дойде. В уречения час куриерът влезе в офиса им и връчи писмото със следния текст:

                През ноември един от вас ще става татко
                на отроче малко сладко.
                Вариантите са 3, нали Simple Smile
                Сега вратата отворете и 3 изненади приемете.

В стаята е настъпило гробно мълчание след прочитане на това писмо. След няколко минути стъписване, колегите на мъжа ми хванали треперещи телефоните си.Моят съпруг пръв се сети да отвори вратата чак след 5 минути. Ние трите извикахме "Изненадааааааааааа" и нахълтахме вътре със смях.Мъжете ни обаче се бяха ококорили и не издаваха и звук. Иван ( моят съпруг) без да каже и дума ме гледаше изпитателно. Аз кимнах и се усмихнах.Той хукна и се хвърли на врата ми, и не спря да ме целува.В този момент бяхме неземно щастливи.И още сме като замаяни...през ноември, живот и здраве, нашите мечти ще станат реалност.



                                 

# 101 15 авг. 2006, 09:00 ч.
 Ами той стоеше с мен докато се появи резултата и беше убеден че съм бременна Mr. Green

# 102 15 авг. 2006, 09:03 ч.
Елимира страхотно си се представила браво на теб  Peace

# 103 15 авг. 2006, 12:58 ч.
  • Мнения: 7 474
Елмира, страхотно си го направила. Направо се  smile3518

# 104 16 авг. 2006, 00:18 ч.
Elmira, ideqta s tortata e cudesna, jalko, ce toj ne e razbral taka, zasoto posle se e nalojilo da sasnes dvamata mu kolegi s po 2 deca:)
"Освен това се уговорих със съпругите на двамата му колеги да дойдат пред офиса в 9ч.( и двете имат по 2 дечица)."
Vajnoto e da ste sastlivi, pojelavam Vi go iskrenno.
Leka bremenost i rajdane na tebe, a syso i na vsicki mili majceta vzeli ucastie v konkursa.Pojelavam Vi zdravi i jizneni decica i mnogo semejno stastie.I pomnete, samo Majkata znae, kak da obica i da prosava. Bydete gordi i stastlivi ot fakta, ce darqvate i vyzpitavate jivot.

# 105 16 авг. 2006, 07:34 ч.
  • Мнения: 321
elimira страхотна история. представям си колко изненадан и щастлив е бил таткото.  smile3501 Пожелавам ти лека бременност и безпроблемно раждане.

# 106 16 авг. 2006, 09:35 ч.
  • Мнения: 902
 Laughing

# 107 16 авг. 2006, 09:41 ч.
  • Мнения: 902
мНОГО СЛАДКИ ИСТОРИЙКИ  Laughing

# 108 17 авг. 2006, 00:31 ч.
ЕТо я и моята история:
От известно време изпитвах болка в областа на яйчниците и си мислех че имам някакво заболяване- киста, рак или и аз незнам какво. Понеже майката на съпруга ми е медицинско лице предложи да отидем в болницата да ми направят изследвания да видят какво ми е. Но аз на няколко пъти отказвах, защото неисках ако ми има нещо всички да научават. И така тя един ден предложи да си направя тест за бременост. Една вечер като се прибирах се обадих на мъжа ми да ме чака на спирката, че е нещо важно. Той горкия се притесни и идва веднага. Тогава аз му казах, че просто искам да дойде с мен до аптеката да си взема тест. В момента, в който влязохме в аптеката той започна да пее песничката от рекламата на SureCheck. Естествено веднага се досетиха какво искаме. Та взимаме си ние теста и се прибираме. На сутринта ставам аз и отивам в банята да си направя теста, и като свърши всичко го взимам и отивам в стаята. Моят съпруг ме чака и ми вика само: "Хайде не е ли време вече, искам аз да го отворя". И аз се съгласих. Дойде момента, в който трябваше да отчетем резултата. Съпруга ми го отваря и по реакцията му не можех да разбера какъв е резултата. Той ме погледна и първото нещо което ми каза бе: "Аз го искам оттук нататък ти решаваш", и обърна теста към мен. Видях двете чертички. Неможах нищо да кажа. Просто се разплаках. Той ме прегърна, целуна ме и така останахме към половин час.

# 109 17 авг. 2006, 18:20 ч.
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Цитат на: Anika_82 в вт, 15 авг 2006, 09:00
Ами той стоеше с мен докато се появи резултата и беше убеден че съм бременна Mr. Green

И при нас така, аз бях убедена че не съм бременна, пък и като знам каква съм нетърпелива, а и той все е в час кога ми идва кога ми закъснява повече от мен и нямаше как да се скрие такова нещо дори и за 1 час.
Ако пак ми се случи да видя  EFP едва ли мъжа ми ще е щастлив и ще се притеснявам как да му кажа за да не се разстрои.
elimira ти си уцелила 10.

# 110 18 авг. 2006, 16:39 ч.
  • Мнения: 145
Здревейте и от мен, ето и моята история: моят мъж е военен и живеем посредата между неговия и моя роден град.Аз съм още студентка в моя град и често ми се налага да пътувам до там.За бебе си говорехме постоянно-откакто сме женени-3 години, но все не се получаваше.Всеки месец чакахме, но нищо.Все си повтаряхме че има време-аз съм на 24, той на 27-когато е писано ще стане.Роднините доста ни притесняваха-свекървата по едно врене всеки мецец ме проверяваше.И така през февруари тази година си бях в нас-при нашите-заради университета.Лекциите свършиха и аз се прибрах да се подготвям за изпити през април.Е помежду ученето сме направили и бебо.Аз незнаех и в края на март си отидох отново за изпитите.Мъжът ми отлично знаеше че ми закъснява, но то при мен си бе нормално.Изпитите минаваха успешно, но моето любопитство нарастваше.Така една сутрин отидох за тест-купих си 3 за по-сигурно.Направих първия и зачаках.Сякаш минаваха не минути , а часове...Като видях двете черти не повярвах!!!Бях сама в нас и реших да му се обадя по телефона-беше на работа.Преди това имах 100 варианта как да му кажа, но в момента неможех да мисля.Звъня....той вдига аз мълча.....не ми излиза гласа....той взе да ме пита какво има защо мълча-аз пак нищо немога да кажа.Накрая сълзите ми потекоха и съвсем онемях.Поех въздух и след 2 минути мълчание му казах-"мило.... направих тест.."той веднага пита какво е показал "ами...има 2 черти.."е тук и той онемя а аз единствено ми доиде да попитам"ами какво ще правим сега....как ще кажем на нашите???"-като че ли сме тинейджери, които са направили нещо нередно.Поговорихме -той повече защото аз бях неадекватна и като се пооспокоих и осмислих нещата видях че всичко е наред-нали това искахме толково време.Интересно беше катпо се обадих на моя баща да му кажа-той бил на един покрив да монтира нещо-едвам не падна като разбра-буквално! Laughing

# 111 18 авг. 2006, 17:32 ч.
  • София
  • Мнения: 243
Браво на ElIMIRA !Много добър разказ.направо си умрях от смях за колегите на мъжа й.Кой знае какви мисли са им минали през главата докато се разбере бебето на кой е. hahaha

# 112 20 авг. 2006, 17:21 ч.
Елмира, страхотна история браво на теб.
при мен нещата бяха по-прозаични, таткото беше до мен и заедно разбрахме

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата